Определение по дело №12164/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 17.12.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                    мл. съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

                            

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ч. гр. д. № 12164 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 031096 от 09.10.2020 г., на Я.А.С., ЕГН ********** против предприетите от страна на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ изпълнителни действия върху жилището на длъжника, находящо се на адрес в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „*****, изразяващи се в опис и оценка на възбранения имот.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на предприетите от съдебния изпълнител действия, изразяващи се в извършване на опис и оценка, с изложени твърдения, че имотът, находящ се на посочения адрес е единственото жилище на длъжника и като такова е несеквестируемо съгласно чл. 444, т. 7 ГПК. Направено е искане за спиране на действията по принудително изпълнение, на основание чл. 438 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *****, е депозирал писмено възражение по подадената жалба, с което моли за оставяне без уважение на депозираната жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че по изпълнителното дело се съдържат данни за други имоти на длъжника, върху които също са наложени възбрани по изп. д. № 20198440402874, поради което и имотът, находящ се на адрес в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „*****, не е несеквестируем.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Изпълнително дело № 20198440402874  по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ е образувано по молба с вх. № 058718/10.12.2019 г. на „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *****, подадена чрез адв. Г.Х.. С молбата е приложен изпълнителен лист от 27.11.2019 г., издаден по гр. д. № 67282/2019 г. по описа на СРС, с който „К.“ ООД, ЕИК *****, Л.Г.И., ЕГН ********** и Я.А.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ***** сумата от 60 548,04 лв., представляваща главница по договор за банков кредит – овърдрафт № 0018/285/14052015 от 14.08.2015 г., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва, в размер на 2 505,34 лв., за периода от 15.01.2019 г. до 15.10.2019 г., лихва, в размер на 2 957,20 лв., за периода от 15.01.2019 г. до 21.11.2019 г., наказателна лихва, в размер на 2 615,35 лв., за периода от 15.01.2019 г. до 21.11.2019 г., и 3 243,79 лв. разноски по делото, от които 1 372,52 лв. – държавна такса и 1 871,27 лв. възнаграждение за адвокат. В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците, както и да наложи запор върху банковите сметки на дружеството-длъжник и физическите лица – длъжници, както и възбрана върху имотите, собственост на последните.

С постановление от 30.08.2020 г. ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Я.А.С., представляващ жилище, апартамент 4, с идентификатор 68134.704.586.3.4, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „*****.

С постановление от 04.08.2020 г. ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ е наложил възбрана върху 1/3 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника Я.А.С., представляващ жилище, апартамент 45, с идентификатор 68134.4082.71.3.45, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, разположен в поземлен имот с идентификатор 67134.4082.71. Съобщение за наложената възбрана върху жилището е връчено на длъжника Я.А.С., на 13.08.2020 г.

С постановление от 23.10.2020 г. ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ е наложил възбрана върху 1/6 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника Я.А.С., представляващ масивна жилищна сграда, с идентификатор 68134.4329.335.1, находяща се в гр. София, район „Овча купел, в.з. „Горна баня, ул. „*****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4329.335. Съобщение за наложената възбрана върху жилището е връчено на длъжника Я.А.С., чрез адв. Стефка Венчева, на 26.10.2020 г.

С разпореждане от 30.08.2020 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ е насрочена дата за провеждане на опис и оценка на възбранения по делото недвижим имот, собственост на длъжника Я.А.С. - жилище, апартамент 4, с идентификатор 68134.704.586.3.4, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „*****. С призовка по изп. д. № 20198440402874, получена на 26.09.2020 г. лично от длъжника Я.А.С., последният е уведомен, че на 06.10.2020 г. от 10 ч. съдебният изпълнител пристъпва към опис и оценка на възбранения по делото недвижим имот, негова собственост, а именно жилище, апартамент 4, с идентификатор 68134.704.586.3.4, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „*****.

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваните действия /опис и оценка на възбранения имот/ не попадат сред изрично предвидените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорираното или възбраненото имущество за събиране на определено парично вземане /в този смисъл са разясненията по т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая предмет на жалбата са конкретните изпълнителни способи, чрез които се пристъпва към принудително изпълнение.

Съгласно мотивите към т.1 от ТР № 2/26.06.2015г.по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на възбрана не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребими вещи, забранено е  осребняването им. Съдът би могъл да отмени тези действия, само ако те са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Тогава съдът и без да има изрично искане следва да отмени тези действия.

Основните разрешения относно насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника са дадени в: ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство, т. 2 на ТР № 1/ 2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК това е и задължителната за съдилищата съдебна практика.

В тази задължителна практика е посочено, че на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК подлежи действието на СИ по насочване на изпълнението върху вещи и вземания, които са несеквестируеми.

Отделното изпълнително действие, чрез което се насочва изпълнението върху несеквестируема вещ (запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на публична продан ) не подлежи на самостоятелно обжалване.

При незаконосъобразно изпълнително действие на отмяна подлежи съответното изпълнително действие, но не като предмет на самостоятелно обжалване, а като правни последица от насочване на изпълнението върху несеквестируема вещ или вземане.

В мотивите на тези Тълкувателни решения се приема, че при описа на несеквестируема непотребима вещ за пазач не може да се назначава лице извън домакинството на длъжника. Въпреки наложения запор и възбрана и извършения опис е забранено осребряването на вещта.

Насочване на изпълнението върху несеквестируема потребима вещ нарушава принципа на несеквестиреумостта и представлява недопустимо изпълнително действие. Приема се, че потребимите вещи от домакинството на длъжника ( храна, облекло, животни, горива ) служат за задоволяване на ежедневни битови нужди на длъжника, поради което е недопустимо да се ограничава правото на длъжника да се разпорежда с такива вещи чрез насочване на принудително изпълнение върху тях, включително налагането на обезпечително мерки, като запор и възбрана.

Изрично в тълкувателното решение се посочва, че насочване на изпълнението върху несеквестируема непотребима вещ чрез изпълнителните способи запор, възбрана и опис (като част от фактическия състав на запора) представлява допустимо изпълнително действие и не нарушава принципа на несеквестируемостта. Приема се, че непотребимата вещ не служи за задоволяване на ежедневни битови и текущи нужди на длъжника. По тази причина се приема, че налагането на запора или възбраната единствено ограничават възможността на длъжника да се разпорежда с вещта( задържа вещта в патримониума на длъжника ), каквато е целта на обезпечителните мерки запор и възбрана.

Относно несеквестируемото жилище изрично се посочва, че може да бъде предадено за пазене на трето лице, което не се числи към домакинството на длъжника само, ако не се намери такова лице и длъжника отсъства.

Насочване на изпълнението винаги се осъществява чрез определен изпълнителен способ. Предмет на жалбата са тъкмо незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в опис и оценка на възбранения имот.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 по описа за 2013 г. за ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемото имущество. С упражняване на правото на обжалване длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане. Съдът се произнася по исканията за отмяна на извършените от съдебния изпълнител действия /запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. /, като преценява дали посочените изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

Налагането на възбрана върху несеквестируема непотребима вещ е допустимо изпълнително действие, тъй като не нарушава несеквестируемостта, а с наложената възбрана вещта бива задържана в патримониума на длъжника. В този ред на мисли допустим е и описът на непотребими вещи, включително и опис на недвижим имот, доколкото с него за първи път се индивидуализира недвижимият имот. Забранено е осребряването на несеквестируемо имущество и поради това при описа на несеквестируемото жилище същото може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника, само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

В продължение на горните мотиви, съобразени с цитираното тълкувателно решение, и във връзка с оплакванията на длъжника следва да се допълни още, че при описът на жилище, за което се твърди да е несеквестируемо, съдебният изпълнител следва да установи жилищната площ съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК вр. с Наредбата на жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., както и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта, в този смисъл и решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, IV г. о.

Ето защо следва да бъде направено заключението, че в конкретния случай насрочването на опис на недвижим имот, за който длъжникът – жалбоподател твърди да е несеквестируем, не представлява действие по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и не подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Описът на недвижим имот е само подготвително действие, което не засяга имуществените права на длъжника, били те и несеквестируеми. Насочване на изпълнение върху същия, в това число и извършване на опис, не са действия, които накърняват несеквестируемостта / ТР с № 2/26.06.2015 г. по т. д. под No 2/ 2013 на ВКС на РБ/.

Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, но не и самата оценка, жалбата и в тази част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.  

Формираното от настоящия съдебен състав становище за липса на валидно обжалваемо изпълнително действие, води до извода, че подадената жалба срещу извършването на опис и оценка на възбранения недвижим имот по изп. д. № 20198440402874 върху жилището на длъжника, находящо се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „***** е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а свързаното с нея искане, с правно основание чл. 438 ГПК, за спиране на действията по принудително изпълнение като неоснователно – оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, с вх. № 031096 от 09.10.2020 г., на Я.А.С., ЕГН ********** против предприетите от страна на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ изпълнителни действия върху жилището на длъжника, находящо се на адрес в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „*****, изразяващи се в опис и оценка на възбранения имот.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, с правно основание чл. 438 ГПК, за спиране на действията по принудително изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.                                                                                                                               2.