Определение по дело №70/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 160
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 11 май 2020 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20201500200070
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                    гр. Кюстендил, 22.04.2020 г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на двадесети и втори април

през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА

 

при секретаря Галина К.

с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ЧНД № 70

по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.                                                                                                       

            Образувано е по молба на Е.Д.К., понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода”  в размер на 2 години и 6 месеца по НОХД № 88/2010 г. на Районен съд- Кюстендил при първоначален „строг“ режим.

             Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Граховска изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

  Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО. 

  Защитникът на лишения от свобода – адв. М. С. *** поддържа молбата и пледира за допускане на УПО.

  Лишеният от свобода  Е.Д.К. поддържа молбата си.

  Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

    Лишеният от свобода Е.Д.К. е постъпил в затвора- Бобов дол на 02.04.2019 г. Понастоящем изтърпява наказание по НОХД № 390/2018 г. на РС- Стара Загора, отменено с Решение № 39 от 14.03.2019 г. по ВЧНД 1262/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора и постановено на осн. чл. 68, ал. 1 от НК да изтърпи отделно наказание в размер на 2 години ЛС при първоначален „строг" режим по присъда № 124 от 22.10.2010г. по НОХД № 88/2010 г. на РС- Кюстендил, за престъпление по чл.195, ал.1, т. 2 и т. 5 вр. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата по НОХД № 88/2010 г. на РС- Кюстендил е влязла в законна сила на 25.06.2015 г. , определението на  ОС – Стара Загора по  ВЧНД 1262/2018 г.- на 14.03.2019 г.                                                                                                                 

     Със заповед № 864/29.11.2019г. на Началника на затвора режимът му е заменен от първоначален „строг" на „общ".

                Начало на наказанието- 02.04.2020 г.

             Към датата на произнасяне от КнОС- 22.04.2020 г. е изтърпял фактически – 1 година  и 20 дни; от предварителен арест- 5 месеца и 5 дни; от работа – 3 месеца и 18 дни, всичко – 1 година, 9 месеца и 13 дни; остатък – 2 месеца и 17 дни.

    От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди- 43 точки, като е изготвена схема за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по  чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и психологическо становище. Като дефицитни зони са отчетени настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене. Ресурсите са зрялата му възраст, професионалната му квалификация и умения и подкрепа от близките. Рискът от вреди е определен като среден на база на криминално минало и настоящо правонарушение.

     Лишеният от свобода К. е настанен в осма група на 19.04.2019 г. Със заповед № 137/28.05.2019 г. е назначен на работа като работник в цех „Ракита", освободен със заповед № 231/14.10.2019 г. Със заповед № 232/14.10.2019 г. му е възложено да изпълнява функции на общ работник в служебен стол. Няма налагани дисциплинарни наказания. Награждаван със заповед № 755 от 22.10.2019 г. на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Рискът на правонарушителя е в границите на средния- 43 точки. Рискът от вреди е определен като среден на база криминално минало и настоящо правонарушение.

      Контактът с близкото обкръжение е съхранен и позитивен. Провежда свиждания и получава необходимата подкрепа.

     Към настоящия момент няма регистрирано участие в субкултурата в затвора. Ориентиран към безпроблемно изтърпяване на присъдата.

      Със заповед № 864/29.11.2019 г. е заменен режима за изтърпяване на наказание от първоначален „строг" на „общ", а със заповед от 22.10.2019 г. е награден с „писмена похвала".   Няма наказания.

     Становището на Началника на Затвора е, че по отношение на лишения от свобода не е реализирана в цялост прогресивната система,  необходимо е още време за затвърждаване на положителните промени и за изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не следва да бъде освобождаван.

                Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

         Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително К. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

         Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

        Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Действително при престоя си в мястото за лишаване от свобода, К. няма наказания и има една награда; от друга страна е упражнявал трудова дейност. Тези обстоятелства следва да се отчетат в положителен аспект във връзка с поправянето му. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че няма намаление на риска от вреди за немалкия престой от време в затвора и че същият остава в първоначално констатираните граници от 43 точки. Няма данни да е налице напредък през изминалия период от време в областта на констатираните дефицитни зони. Тези обстоятелства сочат, че процеса на превъзпитание по отношение на осъдения  не е приключил, респ. поправянето му не е пълно, тъй като не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. 

                 Действително, лишеният от свобода упражнява обществено полезен труд, показал е поведение, свидетелстващо за поправяне, има изградени трудови навици, но е необходимо напълно да се постигнат  целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с осъществуване на контрол при междуличностните проблеми и необходимостта от формиране на умения за мислене, по които дефицитни зони не са констатирани промени. В този аспект следва да бъдат изпълнени поставените задачи по изграждане на критично отношение към сериозността на извършеното деяние, приемане изцяло на отговорността за действията му и преосмисляне на поведението му.  

                 Съобразно плана на присъдата, задачите, по които трябва да се работи с осъдения до края на престоя си в затвора, са насочени към анализ на поведението и откриване на недостатъците му, в създаване на варианти за отстраняването им, анализ и избори на варианти, в идентифициране на проблемите и осъзнаване на последствията.  В становището си затворническата администрация не оспорва доброто му поведение, но същевременно е преценила, че работата с него следва да продължи. В тази връзка следва да се отчете, че социалната дейност и възпитателната работа по отношение на осъденото лице за постигане целите на специалната превенция, обхващат целия период на изтърпяване на наказанието. Обстоятелството, че К. има дължимото поведение, което е  задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се спазват там, не означават априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В тази насока следва да се подчертае, че  преследваната легитимна цел при изтърпяване на наказанието е да се постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да не е  формално, а да има трайни и положителни прояви в изграждането на позитивен и законосъобразен модел на поведение. 

                Ето защо въпреки настъпилите позитивни промени  в поведението на лишения от свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се приеме наличие на завършеност на корекционния процес. Това обстоятелство е необходимо с оглед нуждата от създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от свобода, от постигане в пълна степен на необходимата пълнота  и стабилност на постигнатите до този момент положителни промени. 

                  В този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието.  Липсата на снижаване на риска от вреди и необходимостта от работа по изпълнение плана на присъдата сочат,  че процесът на поправително въздействие в насока дефицитните зони при лицето следва да продължи. Необходимо е да се затвърдят настъпилите позитивни промени и да продължи индивидуалната работа с него по посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения,  характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на заложените цели при планирането на присъдата.

                    Във връзка с представените доказателства, че лишеният от свобода има малолетно дете, КнОС само отбелязва, че данните за семейното му положение не са от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка съгласно  чл.439а от НПК, поради което този факт не се отразява върху изводите на съда  в горепосочения смисъл.

                     По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Е.Д.К. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

 

 

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

     

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата  на Е.Д.К. с - ЕГН – **********, понастоящем в Затвора - Бобов дол,  роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, със средно специално образование, със специалност - вътрешно и външно оформяне на сгради, с българско гражданство, по народност-българин, осъждан, категория – ЗТНРЦ за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода” , постановено  по НОХД № 88/2010 г. на Районен съд- Кюстендил в  размер на  2 години с неизтърпян остатък към 22.04.2020 г. в размер на 2 месеца и 17 дни. 

                    Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                    Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

                      След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора- Бобов дол.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: