№ 3094
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110211047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. Т. ЕГН ********** срещу наказателно
постановление/НП/ № 42-0001667/02.07.2021 г., издадено от Чавдар
Караджов - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП;
чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999
г. за таксиметров превоз на пътници.
В жалбата е посочено, че жалбоподателят не е извършвал таксиметров
превоз на пътници, поради което моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна ИА"АА", редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г. в гр. София двама пътници си поръчали автомобил от
приложението „Максим“, като на поръчката се отзовал жалбоподателят.
Последният управлявал лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № M-1843-VZ
от категория М1, собственост на Захаринка Петрова. Жалбоподателят
превозил двамата пътници по маршрут от ж.к. „Младост 4“, бл. 444 до бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 100 /Централна Автогара София/, като същите
1
заплатили за превоза. При изпълнението на превоза, пред входа на Централна
Автогара, водачът бил спрян от инспектор И. Б. от икономическа полиция
при ГДНП – МВР, като бил повикан екип на РД „АА“ в състав свидетелят Б.
Н. Б. и актосъставителят АНТ. ЮР. СТ..
Актосъставителят А.С. преценил, че жалбоподателят е извършил
таксиметров превоз на пътници без удостоверение на водача на лек
таксиметров автомобил за съответната община, на която се извършва превоза
и съставил на жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и наказателно
постановление/НП/ № 42-0001667/02.07.2021 г., от Чавдар Караджов -
директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП; чл. 189, ал. 12
ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на М. Т. Т., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999
г. за таксиметров превоз на пътници.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетеля Б.Б..
Св. Б. описва обстоятелствата по извършената проверка, като съществено
е изложеното, че автомобилът е бил поръчан от приложението Максим, както
и че жалбоподателят не е притежавал удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил.
Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които са единни и непротиворечиви, с оглед на което ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от АУАН и приобщените по делото заповеди.
Компетентността на актосъставителя инспектор към ОО "АА"-София,
произтича от качеството му на длъжностно лице - контролен орган по чл. 92,
ал. 1, вр. чл. 91 ЗАП, съответно от приложената длъжностна характеристика.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират върху тяхната
законосъобразност, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
2
пътници, водачът на лек таксиметров автомобил следва успешно да е
положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да притежава валидно
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за съответната община,
на чиято територия се извършват превозите (приложение № 7).
Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗАПр "Таксиметрови превози" са превозите
на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр "Обществен превоз" е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство.
При съпоставяне на посочените разпоредби настоящата инстанция
намира, че по делото не са събрани доказателства жалбоподателят да е
осъществявал таксиметров превоз, доколкото не е установено същият да е
регистриран превозвач или водач, извършващ дейността от името на
регистриран превозвач. Действително от показанията на свидетеля Б. се
установява, че поръчката е направена чрез приложение Максим, но за същото
няма данни да има издадено удостоверение за регистрация по чл. 12, ал. 1,
изр. 1 от ЗАПр, нито жалбоподателят да е вписан в такова удостоверение
съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ЗАПр.
Според настоящата съдебна инстанция жалбоподателят в конкретния
случай е осъществявал обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР, поради
което и Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ е неприложима.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАПр. обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Именно посочената разпоредбата е относима към конкретния случай, но
не е събрана от контролните органи цялата правнозначима доказателствена
съвкупност, доколкото съобразно горепосочената разпоредба обществен
превоз на пътници може да се извършва и от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници … на територията на Република
България, а в конкретния случай проверка в тази насока не е извършвана.
При така установеното съдът намира, че жалбоподателят е могъл да бъде
санкциониран евентуално съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАПр., която гласи следното: Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
3
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: т. 1 –
глоба 2000 лева – при първо нарушение, но както беше посочено по-горе по
делото единствено се установи, че жалбоподателят не разполага с валидно
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил“, съгласно чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г., но не и с някои от другите алтернативно
предвидени документи. От друга страна разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАПр. е по-тежко наказуема и не може да се приложи служебно от съда,
доколкото съществено би се засегнало правото на защита на жалбоподателя.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено като неправилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ № 42-0001667/02.08.2021 г.,
издадено от Чавдар Караджов - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" №
1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 от ЗАвП; чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на М. Т. Т.,
ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава X. АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4