Решение по дело №11292/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                №

гр. София, 30.09.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора  година, в състав: 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                               мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 11292 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №78030 от 28.04.2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 3133 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 31 състав, съдът е признал за установено по предявения от В.Л.К. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ АД/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че в полза на ответника не съществуват вземания за електрическа енергия за имот с адрес: гр. Банкя, ул. ******с клиентски № ******, за периода 05.04.2011 г.-31.10.2011 г. и мораторна лихва върху тези главни вземания за периода до 31.01.2018 г., в размер над 721,96 лв. до пълния предявен размер от 2029,19 лв., като е отхвърлен иска за сумата от 430 лв. по фактура № 85320784/14.04.2011 г., електрическа енергия за периода 08.03.2011 г.-04.04.2011 г., и за сумата от 291,88 лв., мораторна лихва върху вземането в размер на 430,08 лв., натрупана към 31.01.2018 г.

С решението е признато за установено по предявения от В.Л.К. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ АД, евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че в полза на ответника не съществуват поради погасяването им по давност притезания за сумите от 430 лв. главница по по фактура № 85320784/14.04.2011 г. за електрическа енергия за периода 08.03.2011 г.-04.04.2011 г., и за сумата от 291,88 лв., мораторна лихва върху сумата от 430,08 лв., натрупана към 31.01.2018 г.

По предявения от  В.Л.К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ АД/ е осъден да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия на имот с горепосочения адрес.

Отхвърлен е предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ АД/ срещу В.Л.К. насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 442,10 лева, представляваща неустойка по чл. 35 от ОУ, начислена в периода от 26.02.2015г. до 26.02.2018г. върху сумата от 1448,09 лева, представляваща главница за потребена електроенергия в имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „******клиентски № ******“.

Подадена е въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с която са изложени подробни съображения относно нередовността на исковата молба, по която първоинстанционният съд се е произнесъл. Жалбоподателят поддържа, че решението в частта, с която е признато за установено, че не съществуват вземания в размер над 721,96 лева до 2029,19 лева е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно. Счита, че ищецът не е предявил иск за лихва за периода 18.08.2015 г. – 31.01.2018 г., той изобщо не бил оспорил дължимостта на лихви за забава. По изложените с жалбата съображения поддържа, че произнасяне на съда за сума над 1448,09 лева, е недопустимо. Развити са подробни доводи относно наличието на облигационно правоотношение между страните, респ. че сумите, начислени по процесните фактури са начислени въз основа на реален отчет на годно и изправно СТИ. Счита, че вземанията не са погасени по давност, тъй като кредиторът не е бездействал, а е преустановил доставката на ел.енергия в обекта на ищеца. Излага съображения, че не са погасени по давност лихвите, представляващи неустойка за забавено плащане по чл. 35 от сключения между страните договор.

Обжалва решението и в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и ответникът е осъден да възстанови доставката на ел.енергия на ищеца. В тази връзка са развити подробни доводи, че след като ищецът по този иск е неизправна страна, не му се дължи изпълнение, в т.ч. и чрез възстановяване на ел.подаването към имота. Пояснено е, че ищецът неправомерно се е присъединявал към електрическата мрежа без да е монтиран СТИ, в която връзка през 2018 г. му е била начислена сума по корекция /по реда на ПИКЕЕ/, която не е била заплатена на ответника.

Заявеното с тази жалба до въззивния съд искане е, както следва: да се обезсили, а в условията на евентуалност да се отмени решението в частта на оспорване на задълженията за ел.енергия за сумата над 1448,09 лева, като делото се прекрати, евентуално се отхвърли иска; да се обезсили, евентуално да се отмени решението в частта, с което съдът се е произнесъл по недължимостта на мораторни лихви към 31.01.2018 г., както и за отмяна на решението в частта, с която е уважен предявеният иск за възстановяване доставката на ел.енергия в имота, поради наличието на задължения за същия, които не са заплатени.

Подадена е въззивна жалба и срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 442,10 лева – неустойка за забавено плащане на реално потребена през 2011 г. ел.енергия, начислена за периода 26.02.2015 г. – 26.02.2018 г. Счита, че същата е дължима, дори главното вземане да е погасено по давност, доколкото се претендира вземане за период от три години преди предявяване на иска. Моли решението в тази част да бъде отменено, а този иск – уважен за пълния предявен размер.

Ответникът по жалбите ги оспорва. С подадения писмен отговор излага становище, че решението, обжалвано от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че ответникът е признал в производството прекъсването на продажбеното правоотношение, както и демонтажът на СТИ. По претенцията си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД поддържа, че след като е оспорил по съдебен ред всички вземания, начислени от ответника, то и отказът да се възстанови електроподаването е незаконосъобразен. Излага становище, че правилно съдът е отхвърлил насрещния иск, доколкото погасяването на главното вземане по давност, води до погасяване на акцесорното такова, каквото се явява вземането за неустойка. Моли за потвърждаване на решението от въззивния съд.  

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на ответниците по жалбите, намира следното:

С исковата молба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК след указания, дадени от въззивния съд, ищецът е предявил искове за установяване недължимост на сумата от 2029,19 лева, като сбор от главница в размер на 1448,09 лева /стойност на ел.енергия, начислена по фактури в периода 14.04.2011 г. – 02.11.2011 г., както и начислени от ответника лихви в размер на 581,10 лева за периода 29.04.2011 г. – 18.08.2015 г., както и до дататта на предявяване на иска – 15.01.2018 г., поради липса на правно основание за задължаване на ищеца да заплати недоставена и неконсумирана ел.енергия, а в условията на евентуалност - поради погасяване по давност. С оглед недължимостта на процесните вземания, ищецът е предявил иск за осъждане на ответника да възстанови електроподаването в имота, което вече е било преустановено към м.11.2011 г.

Ответникът е оспорил предявените искове, като е посочил, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за битови нужди. Посочил е, че оспорените от ищеца задължения представляват стойност на реално измерена от СТИ ел.енергия. Въпреки, че доставката е била преустановена, ищецът пак се включвал към мрежата. А електромерът е бил отчитан. Оспорен е искът за осъждане на ответника да възстанови електроподаването в имота.

Предявен е насрещен осъдителен иск за сумата от 442,10 лева – неустойка за забава в размер на законната лихва, начислена за периода 26.02.2015 г. – 26.02.2018 г., дължима на основание чл. 35 ОУ.

Ответникът по насрещния иск е оспорил същия, в това число и поради погасяване по давност на главното вземане.

Съдът приема, че с оглед становищата на страните и представените в хода на производството доказателства, в това число и такива съдържащи признанието на ищеца по първоначалните искове, за безспорно между страните, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „******.

Не е спорно също така, че сумата в размер на 1448,09 лева е претендирана от ответника като стойност на ел.енергия, начислена по фактури, издадени в периода 14.04.2011 г. – 02.11.2011 г., както и че остатъкът от общия размер на предявените искове в размер на 581,10 лева са начислени от ответника мораторни лихви за периода 29.04.2011 г. – 18.08.2015 г.

Не е спорно още, че СТИ, предназначено да измерва електрическата енергия, потребена в процесния недвижим имот, е било демонтирано на 31.10.2011 г.

Ищецът по първоначалните искове не оспорва, че начислените от ответника по процесните фактури суми за ел.енергия не са заплатени.

Ответникът по първоначалните искове не оспорва, че начислените върху главното вземане лихви за забава за период от три години преди датата на предявяване на насрещния иск /26.02.2018 г./ са погасени по давност.

От приетите в производството писмени доказателства въззивният съд приема за установено следното:

Със заявления от 19.04.2011 г. и от 10.05.2011 г. ищецът К. е поискал от ответника да бъде отсрочено/разсрочено плащането на дължимите суми за консумирана ел.енергия за кл. № ******, като между страните не е спорно, че това е клиентският номер, разкрит при ответника за процесния недвижим имот.

По делото е представен споразумителен протокол от 11.05.2011 г., съгласно който потребителят е признал задълженията си за електрическа енергия за периода 18.12.2010 г. – 04.04.2011 г. в размер на сумата от 2455,95 лева, както и дължимата върху тази сума лихва за периода от датата на падежа на всяко вземане до датата на плащането.

На 18.10.2011 г. ищецът К. е подал до ответника „жалба“, с която е поискал да бъде сключено ново споразумение за разсрочване на задълженията, предмет на сключеното между страните споразумение от 11.05.2011 г.

С писмо, адресирано до ищеца К., ответникът е посочил, че ел.захранването в имота е било преустановено на 11.08.2011 г. На 10.10.2011 г. снабдяването с ел.енергия отново е било прекъснато с демонтаж на комутацията между входящите и изходящите предпазители на електромера.

В производството е приета фактура № **********/14.04.2011 г. за период на потребление 08.03.2011 г. – 04.04.2011 г. на стойност 430,08 лева за обект на консумация: гр. Банкя, ул. ******кл. № ******. Претендираната от ответника лихва за забава в изплащането на вземането по тази фактура за периода 30.04.2011 г. – 31.08.2018 г. е в размер на сумата от 291,88 лева.

С писмо, изх. № **********/15.03.2018 г. ответникът е информирал ищеца К., че въз основа на съставен от служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД констативен протокол № 1019446/08.03.2018 г. след извършена проверка е била начислена сума в размер на 5897,39 лева за консумирана, но незаплатена ел.енергия. В тази връзка е била издадена фактура № **********/14.03.2018 г. на посочената стойност за обект с кл. № ******, представена по делото. Видно от същата е, че по реда на ПИКЕЕ е начислена сума по коеркция за периода 09.12.2017 г. – 08.03.2018 г.

Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010 г. По делото ответникът е установил, че общите условия са влезли в сила, с оглед което и съдът приема, че клаузите им са приложими към договора.

От свидетелските показания на св. Е.В.К.– С., дъщеря на ищеца В.К., съдът приема за установено, че през зимата на 2011 г. електромерът вече е бил демонтиран от таблото пред къщата. Установява се, че няколко пъти са отправяли искания до ответника за възстановяване на електроподаването, но получавали откази поради неплатени задължения. В имота позлвали агрегат за ток през лятото.

От показанията на свидетеля З.Г., живеещ в съседен на процесния имот, се установява, че в имота на ищеца няма ток, като в същия ползвали агрегат, който издавал силен шум, по което съседите се ориентирали, че в къщата има някой.

От заключението на ССчЕ, прието в хода на първоинстанционното производство, се установява, че по счетоводни данни на ответника посочените в исковата молба фактури по кл. № ****** са редовно осчетоводени и са отразени като задължение на ищеца в общ размер на сумата от 1448,09 лева. Счетоводството на ответника е водено редовно. Законната лихва върху задълженията за периода от 26.02.2015 г. до 26.02.2018 г. е в размер на 434,69 лева.

В хода на въззивното производство е изслушано допълнителното заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Д., съгласно което извън задълженията по процесните 7 бр. фактури на 14.03.2018 г. е издадена фактура № ********* с падеж 27.03.2018 г. на стойност 5897,39 лева. Общият размер на задължението на ищеца К. към ответника към момента на изготвяне на заключението възлиза на сумата от 7345,48 лева. Върху тази сума е начислена лихва за забава, която възлиза в размер на 3991,19 лева, за периода до 01.06.2022 г.

Влязлото в сила решение от 17.04.2012 г. по гр.д. № 44975/2011 г. по описа на СРС, 29 състав, въззивният съд намира за неотносимо към предмета на настоящия спор, доколкото същото касае дължимостта на сума, начислена за електрическа енергия за период, предхождащ процесния. Мотивите на това съдебно решение и анализа на събраните в хода на това производство доказателства не се ползват с обвързваща сила, която съдът да има задължение /или правомощие/ да зачете извън силата на пресъдено нещо, формирана с диспозитива на съдебния акт.

Що се отнася до невлязлото към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд съдебно решение № 56963/04.03.2020 г. по гр.д. № 41359/2018 г. по описа на СРС, 34 с-в, следва само да се посочи, че от същото става ясно, че в това производство съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ за сумата 5897,39 лева – сума по корекция, начислена по фактура № **********/14.03.2018 г. за периода 09.12.2017 г. – 08.03.2018 г.

            При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваните от ответника по първоначално предявените искове и ищец по насрещния иск части. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че неоснователно въззивникът поддържа в производството доводи, че решението е частично недопустимо по отношение на произнасянето от страна на съда за размера над сумата от 1448,09 лева, както и с която съдът се е произнесъл по отрицателен установителен иск с предмет вземане на ответника за мораторна лихва върху тази главница. С исковата молба ищецът е посочил размера на търсената от съда защита, като е поискал да се признае за установено, че не дължи на ответника сума в общ размер на 2029,19 лева, като е изложил твърдения, че това е сумата, която ответникът претендира да бъде заплатена, за да бъде възстановено електроподаването в имота. След подаване на отговора на исковата молба от страна на съда по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК не са били дадени указания на страната да уточни претенцията си като посочи каква част от общо заявения размер съставлява главница за електрическа енергия и каква част начислени върху главното вземане лихви. В съответствие с разрешението, дадено с ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, а именно, че въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, на ищеца са дадени конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК, които са били изпълнени. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Ето защо и като се е произнесъл по отрицателни установителни искове, предявени от ищеца В. и е уважил същите до размера от 2029,19 лева, представляващи главно вземане по издадените процесни фактури и мораторна лихва върху същото това вземане, съдът не е постановил недопустимо решение. Ето защо и въззивният съд приема, че решението в тази част не следва да бъде обезсилвано.

По правилността на съдебния акт, с който първият съд се е произнесъл по предявените отрицателни установителни искове, и с оглед доводите на страните, заявени в хода на въззивното производство, съдът намира следното:

Предвид анагажираните в производството фактически твърдения от страните, съставляващи основание на предявените искове и възраженията на ответника, първоинстанционният съд правилно е приел, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия за адреса на процесния имот, във връзка с което при ответника е била разкрита партида с кл. № ******. Следователно в тежест на ответника е да установи в производството, че е изправна страна по договора – че е доставил на ищеца електрическа енергия през исковия период, чиято стойност възлиза на исковата сума.

В хода на производството пред първоинстанционния съд ответникът, чиято е била тежестта за това, не е ангажирал доказателства за доставката на електрическа енергия на адреса – не са представени документи, удостоверяващи извършени отчети на СТИ, нито е ангажирано доказателствено искане за установяване изпълнението на задължението на ответника по друг начин – чрез заключение на СТЕ или свидетелски показания. Ето защо и както е отблезано в мотивите на първоинстанционното съдебно решение издаването на фактури за вземанията, както и редовното им осчетоводяване от ответника при наличие на оспорване от страна на ищеца, не е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е извършил доставка на ел.услуги на адреса на процесния имот, чиято стойност през исковия период възлиза на търсената от ищеца сума. Следователно и извън признатите от ищеца вземания /за ел.енергия за периода до 04.04.2011 г./ искът правилно е отхвърлен като неоснователен.

Извън горното, вземанията на ответника за процесния период са обхванати от погасителна давност, доколкото в производството не е установено давностният срок да е спирал или прекъсвал до изтичането му. Доколкото се касае за вземания с периодичен характер, то и същите се погасяват с изтичането на кратка, тригодишна давност, с оглед което и всички вземания, включени в исковия период са били погасени на 15.11.2014 г.

В тази част решението, с което са уважени отрицателните установителни искове следва да бъде потвърдено.

По отношение на иска за осъждане на ответника да възстанови електроподаването в процесния имот, съставът на въззивния съд приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с енергия на крайните клиенти само при неизпълнение на задълженията за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Когато е установено, че потребителите нямат неизпълнено задължение за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, т. е са изправна страна по договора и въпреки това доставчикът е преустановил снабдяването с нея, поведението на последния трябва да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия и той да понесе отговорност за неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния потребител. Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013 г по т. д. № 4/2012 г на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в чл. 122- чл. 124 ЗЕ и в Общите условия е неизпълнение на договора, снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор. Определящото за отговорността е, че потребителите са останали без електрическа енергия по вина на доставчика. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до преустановяването му.

Както се посочи и по-горе, в производството ответникът е установил, че в отношенията между страните се прилагат ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № 0 У-059 от 7.11.2007 г изменени и допълнени с решение № 0 У-03 от 26.4.2010 г на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ОУ продавачът има право да прекъсне снабдяването с ел.енергия в случай, че потребителят не изпълни, което и да е свое задължение съгласно тези общи условия. Потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването до приключване на проверката. Възражението се разглежда не по-късно от 7 дни от подаването, като потребителят бива уведомен писмено за резултата- чл. 43.

След отстраняване на причините за прекъсването и когато потребителят е компенсирал разходите за прекъсването по негова вина, продавачът възстановява снабдяването- чл. 46, ал. 1 ОУ.

В конкретния случай в производството е установено, че сумите, предмет на предявените отрицателни установителни искове, са недължими от потребителя. Установено е обаче, че извън процесните задължения, ищецът не е заплатил задължението по фактура № **********/14.03.2018 г. за периода 09.12.2017 г. – 08.03.2018 г., с оглед което и не е изправна страна по договора с ответника.

С  Решение № 24 от 5.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2020 г., IV г. о., ГК, е възприето разрешението, че съобразно действащите към договорите за продажба на ел.енергия за битови нужди ОУ единствено правото на подадено възражение препятства възможността снабдителят да преустанови електроподаването и то само в срока за разглеждането му, който е седмодневен. Законът не е предвидил задължение доставчикът да възстанови преустановеното електроподаване, поради обстоятелството, че вземането е оспорено по съдебен ред и до момента на установяването му с влязло в сила решение. Това може да се осъществи единствено по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК като обезпечителна мярка на предявения иск.

Със същото решение са отречени и релевираните в настоящото производство от ищеца доводи, че не е налице начислено от доставчика вземане, което да не е оспорено в съдебно производство, а именно че при оспорване вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването, респ. трябва да го възстанови, до разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Така направеното тълкуване според Върховния съд не почива на нито една законова разпоредба. Подобна възможност не е регламентирана нито в Закона за енергетиката, нито в Общите условия на ЧЕЗ Е.Б. АД, приложими в отношенията между страните. Тази съдебна практика се споделя и от настоящия състав на въззивния съд.

От приетото във въззивното производство заключение по допуснатата ССчЕ е установено, че ищецът има задължения към доставчика за електрическа енергия за периода 09.12.2017 г. – 08.03.2018 г., които не е заплатил, с оглед което и не е налице основание съдът да уважи предявения иск, доколкото потребителят се явява неизправна страна по договора.

В тази част поради несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

По насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

По този иск в тежест на ищеца по същия е да установи освен наличието облигационно правоотношение между страните, валидна клауза за неустойка за забава при неизпълнение на задължението да потребителя да заплаща задълженията си за електрическа енергия на падежа, нейния размер, както и че главното вземане, върху което неустойката е начислена, не е погасено по давност с оглед релевираното с отговора на исковата молба от ответника по този иск възражение.

Този иск правилно е отхвърлен с обжалваното решение.

Макар съгласно клаузата на чл. 35 от общите условия към договора, приложими в отношенията между страните, да предвиждат възникване на неусточно вземане в полза на доставчика при забава в плащането на задълженията на потребителя за стойността на ел.енергия, ответникът по този иск се е позовал на изтекла за главното вземане погасителна давност, като е поддържал, че с изтичането на същия се е погасило и вземането за неустойка, с оглед неговия акцесорен характер.

Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Тази норма има предвид погасяване по давност на главницата, като с изтичането на давностния срок за същата, се погасяват и акцесотните вземания, каквото несъмнено е вземането за неустойка /така Определение № 534 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 465/2019 г., IV г. о., ГК/.

Да се възприеме тезата на ищеца по насрещния иск, а именно че независимо дали главното вземане е погасено по давност, щом вземането за неустойка е начислено за период от три години преди предявяване на иска, би означавало от една страна да се отрече акцесорния характер на неустойката, а от друга страна да се допусне начисляването на неустойка за вземане, което е погасено по давност, при това до неопределен бъдещ момент.

По изложените съображения обжалваното решение в тази част е правилно и също следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода от спора решението на първия съд следва да се отмени и в частта за разноските, с която в полза на ищеца по първоначалните искове са присъдени разноски за производството пред СРС за сумата над 620,80 лева, като в полза на ответника по първоначалните искове се присъди сумата от още 55 лева.

За въззивното производство разноски се следват и на двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят има право на разноски според уважената част от жалабата /по иска за осъждането му да възстанови електроподаването в имота/. Същите възлизат на сумата от 375 лева /25 лева държавна такса по този иск, 200 лева депозит, от който е изплатено възнаграждението на вещото лице за изготвянето на допълнителното заключение на ССчЕ и 150 лева юрисконсултско възнаграждение по неоценяемия иск, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК/. Разноските за експертиза следва да се възложат в тежест на въззиваемия, доколкото допълнителното заключение е изслушано във връзка с иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ.

Въззиваемият има право на разноски за отхвърлената част от жалбата и съобразно потвърдената част от решението на СРС /уважената част от исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и отхвърлянето на насрещния иск по чл. 92, ал. 1 ГПК/. За неснователно съдът приема възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК относно разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от въззиваемия, направено от процесуалния представител на въззивника. С оглед цената и броя на предявените искове, броя на подадените въззивни жалби, както и че отделно възнаграждение е договорено за осъществяване на защита всяка от тях, обстоятелството, че въззивното производство е протекло в три съдебни заседания с приемане на нови доказателства, съдът не намира основание да намали същото до сумата от 350 лева съобразно заявеното от въззивника искане. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция сумата, която следва да се възложи в тежест на жалбоподателя е в размер на 525 лева /350 лева с оглед неоснователността на въззивната жалба, с която е обжалвано решението по иска по чл. 92 ЗЗД и 175 лева с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба срещу решението в обжалваната част, която се потвърждава/.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №78030 от 28.04.2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 3133 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 31 състав, в частта, с която по предявения от В.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ ответникът е осъден да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия на имот с адрес: гр. Банкя, ул. „******кл. № ******, както и в частта за разноските, с която в полза на ищеца В.Л. К.са присъдени разноски в размер на сумата над 620,80 лева до присъдения размер от 661,15 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „Е.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ за осъждане на ответника да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия на имот с адрес: гр. Банкя, ул. „******кл. № ******.

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 20054706 от 26.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 17075 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 175 състав, в останалите обжалвани от ответника „Е.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ части, вкл. и в частта за разноските, с която в полза на В.Л.К. са присъдени разноски в размер на сумата до 620,80 лева, а в полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД са присъдени разноски в размер на сумата от 145 лева.

ОСЪЖДА В.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Е.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сума в размер на още 55 лева – разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА В.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „Е.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сума в размер на 375 лева – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 525 лева – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ и същият е отхвърлен, а в останалата част е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.