Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2218 26.06.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 140 по описа на ПРС за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.
86 от ЗЗД,
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Ц.Д.Г., ЕГН: **********,*** чрез
пълномощника адв. Р.И., със съдебен адрес:*** срещу „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив, представлявано от В. Д. Щ. – и. Д..
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед от 12.11.2015г. на работодателя за
незаконно и като такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на
незаконното си уволнение за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението
му, в размер на 5856 лева, на база БТВ от 976 лева месечно, ведно с лихва за
забава върху тази сума в размер на 144 лева за периода 15.11.2015г. –
07.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 07.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Твърди се, че ищецът е работил по
ТПО с ответника въз основа на трудов договор на длъжност „с. по с.”. Заявява,
че на 13.11.2015г. му била връчена заповед от 12.11.2015г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото правоотношение между страните
било прекратено.
Твърди се така извършеното уволнение
да е незаконосъобразно, поради следното:
При издаването на заповедта били
допуснати съществени нарушения на КТ, на подписаните към трудовия му договор
допълнителни документи и анекси, като КТД от 15.10.2015г., сключен между
работодателя и Синдикалните организации при Летище Пловдив ЕАД и по специално
на СО на отдел С. при Съюз на
транспортните синдикати в България към КНСБ и на Синдикалната организация Съюз
на железничарите в България към КНСБ, като твърди да е допуснато грубо
нарушение на чл. 58 от КТД от 15.10.2015г. при издаването на обжалваната
заповед от страна на работодателя. Ищецът твърди, че е работил като „С. с.“ в
звено Летищна администрация – С. при
„Летище Пловдив“ ЕАД, като бил и редовен член на Синдикалната организация Съюз
на железничарите в България /СО СЖБ/ към КНСБ към „Летище Пловдив“ ЕАД към
датата на издаване на процесната незаконосъобразна заповед на изп. директор на
„Летище Пловдив“ ЕАД. Твърди, че като член на тази синдикална организация,
съгласно подписания между работодателя и СО КТД от 15.10.2015г. и на основание
чл. 58 се ползвал от закрилата на този КТД в случай, че ръководството на
Синдикалната организация не даде съгласие за неговото съкращаване пред работодателя.
Заявява, че изрично с две писмени уведомления с вх. № 1409 от 05.11.2015г. и
вх. № 1432 от 06.11.2015г. ръководството на СО СЖБ към КНСБ отказало и не е
дало съгласие за съкращаването на ищеца и уволнението му. Видно от писмата,
ръководството на Синдикалната организация не е участвало в никакви комисии по
подбор, като не било запознато и с критериите, на база на които се извършил
подборът на служителите в звено „С.“, поради което не дало съгласие за
съкращаването на ищеца. Твърди, че с издаването на процесната заповед и
нарушаването на чл. 58 от КТД работодателят нарушил действащото трудово
законодателство, подписаните от него КТД и съглашения, нарушил КТ и
процедурите, предвидени при съкращения на служители в това звено като по този
начин нарушил трудовите му права и интереси. Независимо, че работодателят
получил преди издаването на процесната заповед отказ от ръководството на СО СЖБ
към КНСБ към „Летище Пловдив“ ЕАД на дати 05.11.2015г. и на 06.11.2015г.,
същият издал незаконосъобразно заповедта за уволнение на 12.11.2015г.
На следващо място твърди, че
подборът, извършен в Звено – Летищна администрация – С. , в което ищеца работил
като „Специалист по С. та“ не бил проведен законосъобразно, правилно и точно,
поради следните допуснати от работодателя нарушения: в работата на комисията по
подбор не взел участие представител на СО „СЖБ” към КНСБ при „Летище Пловдив“
ЕАД; работодателят не получил нито устно, нито писмено съгласие от страна на
ръководството на СО СЖБ към КНСБ при „Летище Пловдив“ ЕАД за извършването на
съкращението на ищеца, което твърди да било нарушение на чл. 58 от КТД от
15.10.2015г. Сочи също така, че ответникът организирал съкращаване на щата, без
да посочи предварително ясни критерии и правила /еднакви за прилагане при
всички случаи/, при които да работи комисията по подбор. Твърди, че като
работник – Специалист С. , притежава едни от най-високите допуски и
квалификации в звеното, като тези негови професионални качества и знания не
били взети предвид, като ищеца бил съкратен, а на работа останали други негови
колеги, които не притежавали нужните знания и квалификации. Твърди, че при
извършваните преди съкращаването му изпити от представител на работодателя
ищеца издържал всички нормативи и нива, за което имало съставен протокол №
60-07-15/11.08.2015г. на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Твърди, че притежава всички допуски от ДАНС, от проведените му изпити и
сертификационни комисии за работа, както с хора /пътници/, така също и с багажи
и товари, включително и за извършване на дейности с източници на йонизиращи
излъчвания /ИЙЛ/ - второ квалификационно ниво, длъжност – оперативен работник,
като ищеца бил от малкото служители, които притежавали правото и бил
сетифициран за работа на международни летища, включително в страната и чужбина.
С оглед гореизложеното твърди уволнението му да е незаконосъобразно извършено.
Твърди от уволнението насетне да е останал без
работа, като последното му БТВ възлизало на 976 лв., както и да е останал без
работа след уволнението за период от 6 месеца, за което му се дължало
обезщетение в размер на 5856 лева. Твърди поради забавеното плащане на това
обезщетение да му се дължи мораторна лихва от 15.11.2015г. до завеждане на иска
в размер на 144 лева, както и законна лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Ето защо моли исковете да се уважат,
претендира разноски.
В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адв. И. взема становище за доказаност на исковете по основание
и размер. Претендира разноски, за които представя списък.
В законоустановения срок за отговор
е депозиран такъв, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Не се оспорват твърденията на ищеца,
че е работил по ТПО с ответника, че е заемал посочената в ИМ длъжност и че ТПО
е прекратено на посоченото от ищеца основание, с оспорената заповед.
Твърди се да е неоснователно
твърдението на ищеца, че не е дадено съгласие за прекратяване на трудовото и
правоотношение поради съкращение в щата от синдикалната организация, в която е
членувал. Заявява, че към дата 21.10.2015г. ищеца изрично е декларирал пред
работодателя си, че попада сред защитените лица по чл. 333 от КТ и действащия
КТД чрез представяне на изрична собственоръчно подписана декларация. Твърди, че
на 12.11.2015г. ищеца поискал да му бъде прекратено членството в СС ФТР при КТ
Подкрепа в „Летище Пловдив“ ЕАД, където е членувал и към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че същият бил освободен от
членството си в КТ Подкрепа на 13.11.2015г. Допълнително от това с писмо вх. №
1469/13.11.2015г. ръководството на КТ Подкрепа в предприятието е уведомило за
прекратяване на членството в организацията си за Ц.Г. ведно с други работници.
Отделно от това на 29.10.2015г. на председателя на КТ Подкрепа в предприятието
е връчено уведомление съгласно чл. 7 във връзка с чл. 58 от действащия КТД в
предприятието, с което бил представен списък с работници, които съгласно
приложените критерии за подбор трябва да бъдат съкратени и е поискано
становището на синдикалната организация във връзка с възможност за защита на
своите членове предвидени за съкращение. Сред изброените в писмото, бил и
ищеца. Видно от отговора на КТ „Подкрепа” в предприятието с вх. №
1402/04.11.2015г., синдикатът не е дал съгласие за уволнението само на лицето В.
Р.И..
С оглед изложеното твърди, че били
спазени както изискванията на чл. 333, ал. 4 от КТ, така и на чл. 58 от
действащия Колективен трудов договор.
Твърдението на ищеца, че от 31.10.2015г.
е член на СО „СЖБ” при КНСБ в „Летище Пловдив“ ЕАД, намира за противоречащо на
устава на самата синдикална организация КНСБ, в който е записано, че не би
могло едно лице да е член на две синдикални организации, а доколкото ищецът не
бил освободен на 31.10.2015г. от членството си в КТ Подкрепа, то той не можел
да стане член на КНСБ и да се ползва от привилегиите си на защита в два
синдиката едновременно. Твърди, че съгласно устава на КТ Подкрепа
прекратяването на членството в организацията ставало след заявление и вземане
на решение на управителния съвет, а не само след еднолично изявление на
напускащия член. Показателно било и поисканата и изплатена на ищеца помощ
поради съкращение от КТ Подкрепа, която той поискал и получил, въпреки че е
член на КНСБ.
Твърди се да са неоснователни
твърденията на ищеца за липса на извършен подбор. Твърди се да има надлежно
взето решение на СД на дружеството взето с Протокол № 89/29.06.2015г., с което
била приета нова функционална структура и ново редуцирано щатно разписание на
заетия персонал в „Летище Пловдив“ ЕАД, поради което бил извършен и въпросният
подбор и съкращението в щата. Със заповед № 72/07.07.2015г. на изпълнителния
директор на „Летище Пловдив“ ЕАД, била назначена комисия за изготвяне на
критерии за извършване на подбор в предприятието. В комисията се твърди да са
участвали и трите синдикални секции в дружеството. Критериите за подбор били
изработени с Протоколи № 1, 2 и 3, ясно дефинирали възможността на работа в
дружеството да останат тези работници, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
Със заповед № 101/24.09.2015г. била
назначена комисия за извършване на подбор, като в Протокол № 2 било посочено
крайното класиране на работниците съобразно приетите критерии за оценка ведно с
карта за оценка на ищеца, подписана от членовете на комисията. Като съобразно
приложените критерии ищецът бил класиран на 17-то място по оценка от 19
работници – мъже в „Летище Пловдив“ ЕАД с оценка 5 при максимална получена
оценка 9.
Твърди, че били изпратени писма към
ресорния отдел на Агенция по заетостта и синдикалните секции за извършване на
съкращенията съгласно изискванията на КТ, протокол от проведени консултации със
синдикалните организации, както и уведомления и искане за становище към
синдикалните организации в дружеството на основание чл. 7 и чл. 58 /чл. 333,
ал. 4 от КТ/ от действащия КТД.
Сочи, че при необходимо съкращаване
на петнадесет щатни бройки в звеното ищецът е класиран с оценка 5 в подбора,
като 17-ти от 19 негови колеги, като само от този факт било видно, че подборът
е правилно извършен, а ищецът съобразно приложените критерии за подбор е
трябвало да бъде освободен.
Ето защо се твърди исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ да са неоснователни.
Оспорва изцяло предявения акцесорен
иск за заплащане на обезщетение както по основание, така и по размер. Счита че
размерът на предявения иск е завишен, тъй като е претендиран за период, който
все още не е изтекъл, като бил и неясно определен поради липса на каквито и да
било представени доказателства за начина на изчисляването му.
Счита за незаконосъобразна
претенцията за заплащане на двойна лихва от страна на ищеца – веднъж лихва за
забава и втори път законна лихва, като съобразно действащото законодателство
била възможна само претенцията за законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание чрез
пълномощника юрк. Б. взема становище за неоснователност на исковете, като
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които представя
списък. Депозира писмена защита, в която развива тезата си за това, че
уволнението е законосъобразно извършено и синдикалната закрила на ищеца е
преодоляна.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да бъде уважен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, е необходимо да се установи, че същото е извършено в противоречие с
нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за неговото
извършване. За да бъде уволнението законосъобразно, е нужно от формална страна заповедта да
отговаря на посочените в Кодекса на труда реквизити, да е спазена процедурата
по извършването му, и ако тези изисквания от формална страна са изпълнени,
следва да се провери съществувало ли е в действителност основанието за
прекратяване, налице ли са били изискуемите в закона предпоставки за
извършването му в конкретния случай. За да е законосъобразно уволнението, то
следва да е извършено от лице – носител на работодателската власт, заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивирана и съдържа всички
необходими реквизити, ответната страна да докаже, че е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че е било
налице реално, а не фиктивно съкращаване в щата, че решението за съкращаване на
щата е взето от компетентен орган, и че е извършен подбор при спазване
изискванията на чл. 329 от КТ, в случай, че заеманата от ищеца длъжност не е
била единствена такава, която се съкращава и са останали на работа лица,
заемащи същата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищеца е да
установи твърдението си, че се е ползвал със сочената закрила, а на ответника –
че същата е отпаднала към уволнението или е била преодоляна, чрез получаване на
нужните разрешения.
Между страните не се спори, и от
представените по делото писмени доказателства – заверено копие от ЛТД на ищеца,
в което се намират трудов договор от 16.01.2012г., длъжностна характеристика от
31.01.2012г., доп. споразумения към трудовия договор, молби и заповеди за
отпуск, диплома, сертификати, заповед за прекр. на ТПО № 62/12.11.2015г.,
връчена на 13.11.2015г., и заверено копие от тр. книжка на ищеца се установява,
че ищецът е работил по ТПО с ответника, безсрочно такова, на пълно раб. време,
като последно е заемал длъжността „специалист С. ” с уговорено ОМВ 597 лева и
ДТВ за ТСПО по 1, 2 % за всяка прослужена година. С оспорената заповед № 62 от
12.11.2015г. ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 13.11.2015г., като е разпоредено
на ищеца да се изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие.
Видно е от останалите приложени
към ИМ и събрани в хода на процеса доказателства, че ищецът е регистриран като
безработно лице след прекр. на ТПО, че същият има завършено висше образование, издадено
му е удостоверение за правоспособност да извършва рентгенова проверка на
пътници и багаж, притежава свидетелства за проф. квалификация по следните
модули – модул 2 – основно обучение, модул 3 – проверка на лица и багажи, модул
7 – контрол на достъпа – периодично обучение, обучение на работното място,
модул 14 – супервайзор, модул 18- работа с клиенти и персонал, модул 19 –
проверка на лица и багажи – периодично обучение, за което са му издадени
съответните свидетелства (т. нар. „сертификати”). Ищецът има разрешение за
достъп до класифицирана информация до ниво „секретно”, валидно до 18.08.2019г. Със
заповед от 09.01.2015г. му е възложено да изпълнява задълженията на завеждащ
регистратура на Летище Пловдив, а със заповед от 18.06.2014г. му е възложено
допълнително задължение като супервайзор „проверка на пътници и ръчен багаж”,
включващо задълженията да организира и ръководи работния процес при извършване
на визираната дейност, заедно с още 1 служител – Х. Д.. Със заповед от
01.08.2014г. му е разпоредено заедно с М.В. да изпълнява функциите на инспектор
вътрешен контрол на качеството на С. та
на летището. Със заповед от 16.02.2015г. му е възложено да замества
ръководителя Димитър Георгиев относно работа с източници на йонизиращи лъчения.
Ищецът представя и протокол от
11.08.2015г., в който са отразени резултатите от първоначална и поправителна
сесия на кандидатите за придобиване на сертификат за компетентност, съставен от
нарочна комисия от ГД „ГВА”.
Представени са също така КТД от
15.10.2015г., видно от който е уговорена предварителна закрила съгл. чл. 333,
ал. 4 от КТ на служителите – синдикални членове на синдикалните организации,
подписали КТД, две писма за несъгласие за уволнението на ищеца, дадени
съответно на 05.11.2015г. и на 06.11.2015г. от СО на СЖБ към КНСБ в „Летище
Пловдив” ЕАД, писмо от работодателя от 06.11.2015г. по повод първото писмо за
несъгласие за уволнение от 05.11.2015г., с което се заявява, че посочените в
писмото лица все още са членове на КТ „Подкрепа” и не е прекратено членството
им в тази синдикална организация, и отговор от ръководството на СО „СЖБ – КНСБ”
от 09.11.2015г., с което се уведомява работодателя, че изброени лица, един от
които ищецът, са подали заявление за прекратяване на синдикалното им членство в
КТ „Подкрепа” и в периода 27.10.2015г. – 06.11.2015г. са редовно приети за
членове на атзи организация, след прекратяване по надлежния ред на членството
им в КТ „Подкрепа” с подаване на уведомления за прекратяване. Заявява се, че
ищецът на осн. чл. 58 от КТД ползва синдикална защита във вр. с чл. 333, ал. 4
от КТ от СО „СЖБ” – КНСБ. Представено е заявлението за членство на ищеца в СО
СЖБ КНСБ от 30.10.2015г., и входирано на 30.10.2015г. заявление пред
работодателя от ищеца, че считано от тази дата е член на СО СЖБ – КНСБ, а не на
КТ Подкрепа, и в това си качество дава съгласие членският му внос да бъде
удържан в размер на 1 % от месечното му ТВ. Представен е протокол от
30.10.2015г., от събрание на СО СЖБ – КНСБ в „Летище Пловдив” ЕАД, видно от
който на тази дата ищецът е приет за член на атзи синдикална организация.
Представен е поименен списък на предвидени за съкращение служители, в който под
номер 11 фигурира ищецът. Списъкът е изпратен на председателя на СО СЖБ при
КНСБ на 29.10.2015г. С приружителното писмо към списъка се заявява, че той се
представя на осн. чл. 7 от действащия КТД и се заявява желание председателите
на съответните синдикални организации, в случая – СО СЖБ при КНСБ да дадат
становище (а не съгласие) по списъка съгл. чл. 58 от КТД, в 7-дневен срок.
Писмото не съдържа искане за даване на съгласие за уволнение на конкретен работник,
ползващ се със синдикална закрила при уволнение.
Представят се доказателства, че
за представител в комисията по изготвяне на критерии за подбор от СО СЖБ – КНСБ
е излъчен председателят И. И..
Установява се от приложените към
ОИМ писмени доказателства, че с протокол № 64 от заседание на СД на ответника
от 31.10.2013г. е утвърдена организационна структура и щатно разписание на
Летище Пловдив, в сила от 01.11.2013г., със 159 щатни бройки, от които в отдел
„С. ” общо 36 бройки – една за ръководител отдел, трима супервайзори смяна, 10
– проверка на регистриран багаж, 10 – ръчна проверка, 10 – пост 1, 2 –
пропуски, като конкретна отделна длъжност „специалист С. ” в отдел „С. ” в това
щатно разписание няма, посочени са щатните бройки според вида дейност, която се
извършва от всяка от тях. С протокол № 89 от заседание на СД на ответника от
29.06.2015г. е утвърдена нова организационна структура и щатно разписание на
Летище Пловдив, със 101 щатни бройки, като в отдел „С. ” има 17 щатни бройки,
разпределени, както следва – една за ръководител отдел в транспорта и
въздушното обслужване, две – инспектор авиационна С. , 4 – сътрудник, охрана –
супервайзор на смяна, и 10 – сътрудник охрана. Наименованията на длъжностите, с
изключение на „ръководител отдел” и начина им на разпределение в щатното
разписание е коренно различен от предходното такова, като не е ясно коя
длъжност в старото разписание на коя длъжност в новото отговаря и дали такова
съответствие е налице. Длъжност „с. с.” отново няма. Така посоченото щатно
разписание влиза в сила, считано от 01.07.2015г. и е посочено, че летището
минава само на дневен режим на работа от 06:00 часа до 22:00 часа.
Представени са заповед от 07.07.2015г.,
с която е разпоредено да се сформира комисия за изготвяне критерии за подбор, в
която има по 1 представител на всяка синдикална организация, протокол на
комисията от 07.07.2015г., от 08.07.2015г., от 09.07.2015г., приложение 1 –
показатели за оценка на квалификацията – образователна степен и допълнителна
квалификация, за оценка на работата, която се извършва единствено на база
критерий дисциплинарно минало и само се отнемат точки по този показател, но не
се добавят такива за добра работа, и проф. опит в ответното дружество, които реално
представляват критерии за подбор (л. 97),
заповед от 24.09.2015г. за сформиране на комисия по подбор, и списък на
подлежащи на подбор лица, видно от които лицата В. А.и Н. Б., посочени като
служители от отдел „С.” са едновременно участници в комисията по извършване на подбора
и лица, участници в подбора като заемащи длъжност, от която се съкращават щатни
бройки и включени в списъка на подлежащите на подбор лица. В списъците на
предложени за подбор лица е посочено, че следва да се уволнят 15 лица –
„специалист С. ”, без такава длъжност да има в отдел „С.” нито в новото, нито в
старото щатно разписание, в този отдел длъжностите са съвсем различни. Поименни
щатни разписания, от които да е видно какви длъжности са заемали подлежащите на
подбор лица съобразно щатните разписания, няма. В самите списъци на комисията
по подбор е видно, че лицата от отдел „С. ”, които са оценявани, са 30 бройки,
но по никакъв начин не става ясно какви точно длъжности, съответстващи на конкретна
такава по щатното разписание – старото и новото, са заемали те.
Установява се от представения в оригинал протокол
№ 2 от 29.10.2015г., че на тази дата, след извършване на крайното класиране, е
извършена промяна в същото, като една седмица след изготвяне на окончателното
класиране лицето С. И. от отдел „С. ” е представило сертификат за владеене на
английски език, за което с протокол от 29.10.2015г. му е дадена още една точка
и окончателното класиране в отдел „С. ” е променено. Представена е и в оригинал
новата ДХ на ищеца от 03.01.2013г. Същата е за длъжност „специалист С. ”,
каквато е и длъжността на ищеца съгл. тр. договор и последното ДС към него. В
щатното разписание обаче длъжност с такова наименование няма – нито в старото,
нито в новото такова.
Видно от преписката по подбора, при
извършване на първоначалното класиране на Ц.Г. са дадени пет точки. Същият е
получил две точки за образователна степен, отговаряща на изискванията за
заемане на длъжността, не са му дадени точки за допълнителна квалификация,
свързана със заеманата длъжност, не са му отнети точки за дисциплинарно минало
и са му дадени 3 точки за професионален опит от 3 до 5 години при ответника. Оценъчната
му карта е подписана от членовете на комисията. В протокола с точкуването името
му в отдел С. е посочено под номер 28 с 5
точки, като в протокола на л. 102 и следващите служителите от отдел „С. ” не са
подредени по низходящ ред според броя точки. В този протокол всички служители
на други отдели са класирани в низходящ ред според броя точки, само служителите
от отдел „С. ” не са класирани по този начин. Ищецът е посочен на 28-мо място с
5 точки, с още 3 лица с по 5 точки и от тях е подреден по азбучен ред на 28-мо
място. Преди него обаче са подредени на 6, 7 и 8 място други служители с по 5
точки, на 9, 10 и 11 място – три служителки с по 4 точки, след тях двама с по 9
точки, двама с по 8 точки, вътре в самия протокол от подбора е подреден
протоколът за промяна в класирането, от 29.10.2015г., в който е посочено, че С.
И. получава 6 точки и се класира на 22-ро място ( а преди това на 9, 10 и 11
място са класирани 3 служителки с по 4 точки), като се констатира, че от 1 до
11 място са пдредени общо 11 служители в низходящ ред с от 9 до 4 точки, и от
12 до 30 място отново се подреждат по низходящ ред служители с от 9 до 3 точки,
неясно защо. Служител с 9 точки се
оказва класиран на по-ниско място от служител с 4 точки – В.П. на 11 място с 4 точки, А.К. на 12-то място с
9 точки. В протокола липсва посочване да е извършвано допълнително класиране
измежду лицата с еднакъв брой точки. Ищецът е получил 5 точки и е класиран на
28-мо място. % точки имат общо 7 лица. Три от тях са класирани на места 6-8, а
останалите от 25-то до 28-мо място, по
азбучен ред помежду си. Този протокол е представен и в оригинал по делото, като
видно от същия, реално класиране на служители от отдел С. изобщо не е направено. Друго класиране, в
което лицата да се подредят по реалния им брой точки, няма, нито е направено
допълнително класиране по критериите за лицата с равен брой точки. Представен е
списък, без име на изготвил, без дата, в който е посочено, че в летището има 31
специалиста С. . Същият не съответства на нито едно щатно разписание по делото,
нито като наименование, нито като брой длъжности. Има списък на брой служители,
които да бъдат уволнени – 44 броя, от които 15 – специалист С. , също без име,
дата, подпис. Посочени са 145 заети щатни бройки, като не е ясно кой каква
длъжност заема, поименни списъци или разписания, с реално заети служители,
както вече се посочи, няма. Окончателно класиране няма представено по делото,
нито друг документ, от който да е видно кои и колко служителя – специалисти С. ,
са определени за уволнение и защо. Същевременно е представен списък с 26
служители, от които 9 служители „специалист С. ”, които са предложени за
съкращение. Между тях е и ищецът. Лицето С. И. , което не е измежду лицата,
предвидени за уволнение, преди промяната в класирането е имало 5 точки, колкото
има и ищецът, а след това – 6 точки. Окончателно класиране след подбора и
поименен списък на всички определени за съкращаване лица не се представя.
На ищеца са дадени 2 точки за
образование, съответстващо на изискванията за длъжността. Според ДХ на ищеца
такова образование е средно. В ЛТД обаче на същия има диплома за завършено висше
образование, две такива – за завършено висше образование ОКС „бакалавър”
специалност „стопанско управление”, проф. квалификация „мениджър”, и за
завършена ОКС „магистър” в специалност „управление на общините”, поради което
същият е следвало да получи не 2, а 3 точки по този критерий. Очевидно
комисията по подбора не е спазила тези критерии, при все, че тези документи се
намират в ЛТД на ищеца при документите за започване на работа. Следователно,
досиетата не са разглеждани, както се твърди от членовете на комисията по
подбора, разпитани като свидетели по делото. Служители, получили по 6 точки при
подбора, не са уволнени. Допълнително класиране между служителите с равен брой
точки няма. Следователно комисията при извършване на подбора не е спазила
критериите, по които е следвало да работи. Всички членове на комисията са
подписали оценъчната карта на ищеца, вписаното в която обаче не съответства на
документите от личното му трудово досие – той има по-високо образование от
изискуемото за длъжността, поради което е следвало по този критерий да му се
дадат 3, а не 2 точки.
Видно е от структурата на
„Летище Пловдив” ЕАД, че в предходното щатно разписание длъжност като
„специалист С. ” изобщо не се предвижда в структурата на летището. В отдел „С. ”
има супервайзери, какъвто е бил и ищецът, служители, отговарящи за проверка на
багаж, постови и пропуски. Кои от тях са специалисти С. , не е посочено. Касае
се за 5 различни длъжности извън ръководител отдел. В новата структура такава
длъжност също липсва, в схемата липсват служителите от отдел „С. ”, а
наименованията на длъжностите в този отдел съгл. новото разписание са съвсем
различни от старото и са 3 вида – инспектор авиационна С. , сътрудник охрана
супервайзор на смяна, и сътрудник охрана.
Представени са доказателства, че
преди съкращенията ответникът е изпълнил изискванията на чл. 130а от КТ. На
консултация със синдикалните организации от 28.07.2015г. е взето решение
работодателят и синдикалните организации да участват на паритетен принцип в
комисията по извършване на подбора, с еднакво количество представители на
синдикатите и работодателя. Установява се от протокола за подбор, че този
принцип не е спазен, две от синдикалните организации са участвали с различен
брой представители – едната с един, другата с 5, третата с нито един, като е
допуснато в комисията по извършване на подбора да участват лица, които са сред
оценяваните- Н.Б. , В.А. , А.А. , И.П. , В.К. .
Във връзка с твърдяната
синдикална закрила от ищеца и нейното преодоляване са събрани следните
доказателства – декларация от ищеца от 21.10.2015г., че попада в кръга на
защитените лица по чл. 333 от КТ вр. с действащия КТД, където е декларирал, че
се ползва с такава закрила като член на КТ „Подкрепа”, удостоверение от
21.10.2015г. от председателя на КТ „Подкрепа”, че ищецът е член на този
синдикат към тази дата, уведомление до председателя на КТ „Подкрепа” за
напускане на синдиката, считано от 30.10.2015г., върху което има отбелязване от
И. Д., че го е получил на 12.11.2015г. и дава съгласие, считано от
13.11.2015г.. Ответникът представя и искане от 29.10.2015г. до трите синдикални
организации, страна по КТД, в предприятието – СС ФТР при КТ „Подкрепа”, СООС
СТСБ при КНСБ и СО СЖБ при КНСБ, за даване на становище ( а не съгласие) по чл.
58 КТД, като в списъка фигурира ищеца под номер 11.
Във връзка с това искане ищецът
представя писма от 05.11.2015г. и от 06.11.2015г. на Председателя на СО СЖБ при
КНСБ, че не дава съгласие за уволнение поради съкращаване на щата на поименно
посочени работници и служители, измежду които и ищецът, а ответникът - писмо от
04.11.2015г. от ръководството на СС ФТР при КТ „Подкрепа”, че не дават съгласие
за уволнение на В. Р. И.. Това писмо е подписано от шестима души – членове на
синдикалния съвет, колективния ръководен орган на синдиката. Представено е и
уведомително писмо от И. Д., председател на СС ФТР при КТ Подкрепа в летището,
от датата на уволнението – 13.11.2015г., че няколко членове на КТ „Подкрепа”,
измежду които и ищецът, считано от 13.11.2015г. не са членове на тази
синдикална организация, защото на 13.11.2015г. е взето решение за
освобождаването им на основание подадени на 12.11.2015г, молби. Прави се искане
да се преустанови удържане на членския им внос. Представен е и РКО от
06.01.2016г за изплатена помощ от КТ Подкрепа на ищеца в размер на 100 лева, за
която не се спори, че е получена.
По делото са изслушани по реда
на чл. 176 от ГПК ищецът, изп. директор на ответника, както и заместващият го
по време на отсъствието му. Разпитани са и свидетелите М.В., И.В. и И.Д..
От показанията на св. В. се
установява, че същата е служител на ответника, като видно от протокола за
подбор, същата е участвала в подбора като член на комисията, и същевременно е
била лице, подлежащо на подбор, класирано на първо място с максимален брой
точки. От показанията й се установява, че към датата на уволнението му ищецът
не е бил „служител С. ” а е изпълнявал длъжността „супервайзор пътници и ръчен
багаж”, което е по-висока длъжност, но също длъжност на служител в отдел „С. ”.
Сочи се, че това е ръководна длъжност,
която стои по-високо от останалите, и се описват задълженията му в тази връзка,
както и се сочи, че е необходима по-висока квалификация за нейното заемане.
Описва се процесът на сертифициране от ГД „ГВА”, като се сочи, че без
съответния сертификат служителите от отдел „С. ” нямат право да вършат работата
си. Сочи се, че ищецът е придобил всички сертификати, издържал е всички изпити,
може да работи абсолютно всякаква работа на служител по С. – проверка ан пътници, на багаж, рентгенови
проверки, и е издържал и изпит за супервайзор. Сочи се, че ищецът владее чужд
език, изискуем за заеманата длъжност, като в ДХ не било посочено владеенето му
да се удостоверява писме3но. Свидетелката е участвала в комисията по извършване
на подбора като неин член, подписвала е оценъчните карти и протоколите. В
комисията се стигнало до противоречие, защото свидетелката настоявала при
подбора в отдел „С. ” да се преценяват сертификатите на служителите, издавани
от ГД „ГВА”, за да останат на работа тези с нужните сертификати, за които е
доказано чрез сертифицирането, че се справят с работата си. Тези сертификати не
били взети предвид като квалификация на служителите, поради което свидетелката
написала доклад до директора, че това е неправилно и следва да се изследват
сертификатите, защото именно те дават оценка как работят служителите от отдела.
Директорът издал заповед да се свика отново комисията и да се преразгледат
резултатите на отдел „С. ”, като се вземат предвид сертификатите. Тази заповед
не била спазена, тъй като комисията се събрала, но било предложено да се
гласува дали тези сертификати да се вземат предвид, стигнало се до равен брой
гласове и класирането не било преразгледано, въпреки че заповедта на директора гласяла
да се преразгледа и тези сертификати да се включат. Именно обстоятелството, че
сертификатите не били взети предвид, мотивирало свидетелката ад подпише с
особено мнение протокола. Твърди да е
проведено и събрание на комисията, след крайното класиране, на което взели
решение да дадат още една точка на служител от отдел С. за допълнително донесен сертификат по
английски език. Ц. имал 5, а не 6 точки, защото имал 1 година по-малък стаж от
повечето служители. Твърди се да е имал нужните качества, за да стане
супервайзор. На свидетелката било известно, че ищецът е член ан СЖБ към КНСБ,
тъй като и тя членувала в този синдикат. Според показанията на свидетелката, за
да може един служител от отдел „С. ” да работи, трябва да притежава сертификат
от ГД „ГВА”, като за всички нива се изисква около 2 години, за да се придобият
нужните умения и да се вземат нужните сертификати. Ищецът бил преминал всички
обучения и имал всички възможни сертификати за работа в отдела. След
съкращенията назначили служител от Летище Бургас, тъй като не могли ад се
справят с работата с наличните след уволнението бройки. От показанията на
свидетеля В. се установява, че към уволнението си ищецът реално е изпълнявал
функции на супервайзор. че му е било възложено от работодателя да работи като
такъв, за което имал нужните сертификати, справял се добре в работата си,
нямало забележки към него. Свидетелят сочи, че от отдел „С. ” не били доволни
от критериите за подбора, защото реално професионалната им квалификация и
обучението за заеманата длъжност изобщо не била взета предвид – това били
сертификатите, издавани от ГД „ГВА”, които били показателни за това кой как се
справя. Според свидетеля в комисията по подбора участвали множество приближени
на тогавашния председател на КТ „Подкрепа” И.Д., комуто бил обещан по-висок
пост срещу съдействие при уволненията. Затова 7 от 13 члена от комисията по
подбор били от КТ „Подкрепа” и те предрешили подбора. Според свидетеля учудващо
било как повече от половината от членовете на комисията са от тази синдикална
организация. Ищецът владеел английски език, за който съгл. ДХ се изисквало да
имат познания, но не им изисквали документ. ищецът бил преминал през обучение
по всички модули и издържал изпити по тях, докато в отдела останали хора, които
не са издържали изпит по всички модули и за разлика от ищеца, не могат да
изпълняват всички функции в отдел „С. ”. Свидетелят също е бил член на СЖБ към
КНСБ и твърди да е присъствал на събранието, на което ищецът бил приет за член.
Свидетелят твърди, че е имал документ за владеене на чужд език – дипломата си,
но тя не била зачетена, защото не била, според членовете на комисията,
документ, удостоверяващ владеене на език.
От показанията на св. Драгиев,
председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” в предприятието към
датата на уволнението на ищеца, се
установява, че КТ „Подкрепа” излъчили петима души за членове на комисията по
подбор, защото получили писмо, в което не било упоменато колко души да излъчат.
Свидетелят е участвал и в двете комисии -
за изработване на критериите, и за подбора. При извършване на подбора
имало предложение за различните отдели да се вземат предвид притежаваните в
този отдел сертификати, но това предложение било отхвърлено, защото така
критериите нямало да са еднакви спрямо всички лица от всички отдели –
сертификатите за всеки отдел били различни. Участвал и един от синдикатите на
КНСБ в комисията по извършване на подбор. Според свидетеля на 12.11.2015г. му
били донесени всички заявления за напускане, които били оставени на различни
места – едни били оставени на секретарката на директора, а други на касиера на
дружеството. Били занесени от завеждащ личен състав на дружеството, който
обяснил, че ги е събирал от няколко места. На този ден заедно със секретаря на
организацията взели решение и ги резолирали с „да” от следващия ден –
13.11.2015г. и да бъде спряно удържането на членския им внос. След това на
22.12.2015г. Нонка Маркова станала председател на тази синдикална организация.
Според свидетеля тяхната синдикална организация не е свиквала нито общо
събрание, нито такова на синдикалния съвет, на което да е вземано решение за
даване на съгласие за уволнение на синдикални членове, и такова съгласие по
смисъла на чл. 333 от Кт тяхната организация не е давала на работодателя.
Свидетелят е разпитан във връзка със съдържанието на чл. 39 от Устава на КТ
„Подкрепа”, като в тази връзка е представено и становище по приложението на
тази разпоредба от Нонка Маркова. Същите представляват мнение по прилагане на нормативна
уредба, поради което не се кредитират от съда.
Видно от трудовата книжка на
ищеца, представена в оригинал в с.з. от 13.06.2016г., след уволнението му
същият не е започнал работа, като видно от регистрационната карта за безработно
лице, ищецът и до момента е регистриран като такова.
Видно от представеното от
ответника удостоверение, последното брутно ТВ на ищеца за пълен работен месец
преди уволнението възлиза на 640, 51 лева и това е ТВ за м. 10.2015г.
При така установените факти,
съдът намира следното:
Спори се по делото дали ищецът се
е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и преодоляна ли е същата,
извършен ли е законосъобразно подбор в съответствие с критериите по чл. 329 от КТ, дали след същия са останали да работят по-високо квалифицирани лица, които
работят по-добре, и реално ли е съкращаването на щата или е фиктивно такова,
като се твърди след уволнението на ищеца да са назначени други лица на същата
длъжност, макар и по срочно ТПО, в нарушение на закона.
По въпроса ползвал ли се е
ищецът със закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и от коя синдикална организация
към датата на уволнението си, съдът намира следното: Съгл. чл. 58 от действащия
КТД в предприятието на ответника, работодателят не може да уволни работник или
служител, член на синдикатите – СС към ФТР към КТ Подкрепа, СО на Отдел С. към СТСБ към КНСБ и СО на СЖБ към КНСБ, без
съгласието на ръководството на синдикалните организации, като съгл. чл. 59 не
се ползват със закрила дисциплинарно наказани работници или служители. Съгл.
чл. 6 при извършване на структурни промени работодателят уведомява синдикалните
ръководства, а съгл. чл. 7 поименното определяне на подлежащите на
освобождаване лица поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа се
съобщава на синдикалните организации, които, ако не предоставят в 7-дневен срок
възражения, се счита, че са съгласни със структурните промени. Чл. 7 е в раздел
Трудова заетост, а чл. 58 – в раздел синдикална закрила. Съгл. чл. 57, ал. 2
при промяна на синдикалното си членство работниците и служителите поименно
уведомяват своевременно ръководството на синдикалната организация, писмено. Според
чл. 39, т. 1 от Устава на КТ Подкрепа индивидуално членство се прекратява
едностранно с писмено изявление от страна на напускащото лице.
Съгл. нормата на чл. 333, ал. 4
от КТ когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може
да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване
на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален
орган в предприятието. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, ако в клауза на
колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува
уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния
орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Ако документът, възпроизвеждащ
предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от
председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния
синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл.
333, ал. 4 КТ. В мотивите на тълкувателното решение подробно е обсъдено и е
взето становище за това, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333,
ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което
работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния
орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции,
местоположение в йерархията на синдикалната организация и пр. е уреден с устава
на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл.
333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в
предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител.
Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния
синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред.
В конкретния случай нормата на
чл. 58 от КТД в раздела за синдикалната закрила е категорична – за уволнение
поради съкращаване в щата на синдикален член е необходимо изричното писмено
съгласие на синдикалната организация, в която същият членува. В случая не се
установи по делото нито една от трите синдикални организации в предприятието да
е дала изрично поименно съгласие за уволнение на соченото основание на който и
да било неин член, поради което уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно
извършено. Съдът намира, че ищецът е преминал по предвидения за това ред от
една синдикална организация в предприятието на работодателя в друга още на 30.10.2015г.,
за което е уведомено както синдикалното ръководство на предходния синдикат,
така и работодателя. Установява се от самото заявление, че същото е адресирано до
председателя на синдикалната организация, която се напуска, като съдът не
кредитира показанията на св. Драгиев, който се явява заинтересован, като
служител на ответника, в частта им относно датата, на която е узнал за
подаденото заявление. Заявлението е адресирано до председателя на КТ
„Подкрепа”, същото изхожда от ищеца, като в няколко свои писма до работодателя
синдикалната организация, на която ищецът е станал член, уведомява
работодателя, че новоприетите й членове са подали писмени уведомления до
синдикалното ръководство на организацията, в която са членували преди, че
преустановяват членството си в същата. Следователно и работодателят е бил
своевременно уведомен за промяната, поради което датата на уведомлението се
явява достоверна такава отпреди резолюцията на председателя, която е с дата от
заповедта на уволнението. Отделно от това, свидетелят Драгиев твърди всички
заявления „удобно” да са били събрани в деня на връчване на уволнителните
заповеди и да са му били занесени именно тогава, накуп, две седмици след
подаването им, като буди недоумение на какво основание и защо ще бъде оставен
документ, адресиран до него, на личен състав или касиер на дружеството. Още на
30.10.2015г. обаче Г. е уведомил, че прекратява членството си в тази
организация, и е проведено общо събрание на друга, за член на която е приет,
като на същата дата всичко това е входирано при работодателя, за което има
поставен подпис, входящ номер и печат. За Ц.Г. е даден изричен отказ от СО на
СЖБ към КНСБ за уволнение на същия поради съкращаване на щата.
Дори да се приеме, че Г. не е
прекратил членството си в СО на КТ „Подкрепа“ към датата на уволнението, то за
ищеца липсва изрично писмено съгласие за уволнението му и от тази организация –
от ръководството на същата е дадено изрично несъгласие а конкретно лице и
липсва съгласие за който и да било друг от лицата от списъка на определените за
съкращаване такива при подбора. Независимо на коя от двете синдикални
организации в предприятието е бил член ищецът към уволнението си, нито една от
тях не е дала изричното си съгласие той да бъде уволнен поради съкращаване на
щата. Неоснователни са доводите на ответника, че даденото несъгласие от
ръководството на КТ „Подкрепа” по отношение на едно лице представлява мълчаливо
съгласие за уволнение на останалите служители на осн. чл. 7 от КТД.
Систематическото място на чл. 7 и на чл. 58, както и съдържанието на двете
разпоредби не дава абсолютно никакво основание за подобен извод. Липсата на
отговор от синдикална организация по поименен списък във връзка със структурни
промени се приравнява на съгласие със самите промени, но не и на преодоляна
синдикална закрила. На първо място, не в този смисъл е съдържанието на нормата
на чл. 7, на второ, тя не се намира в раздела за процедурата по синдикална
закрила, и на трето място – същата не може да дерогира изричната норма на чл.
333, ал. 4 от КТ, изискваща изрично писмено съгласие за конкретния
работник/служител, в който смисъл е и тълкувателното решение. Такова писмено
съгласие липсва, не е дадено от нито едно от трите синдикални ръководства за
неговите членове. От страна на колективния синдикален орган на КТ „Подкрепа”,
който следва да даде съгласие, липсва изрично изявление, че са съгласни
останалите посочени в списъка лица да бъдат уволнени.
Неоснователен е доводът на ответника,
че поради забрана за членство в две синдикални организации, ищецът не е бил
член на нито една и е изгубил правото си на закрила. Тези доводи не намират
опора в горецитираната нормативна уредба, нито в доказателствата по делото.
Ищецът е упражнил правото си да прекрати членството си в една синдикална
организация на 30.10.2015г. и на същия ден е преминал в друга, в която е приет
по надлежния ред, поради което, дори да се приеме, че до узнаване от
синдикалното ръководство на старата синдикална организация той е член на
предходната организация, не може да се приеме да не е бил синдикален член
въобще. Към датата на прекр. на ТПО ищецът е бил член на синдикална организация
в предприятието, преди уволнението писмено е декларирал, че е член на КТ
Подкрепа, следователно в отношенията с работодателя си се е ползвал със
закрилата на тази организация. Ето защо работодателят е бил длъжен да вземе
съгласие за уволнението на ищеца от нея. Такова не е дадено. Междувременно
преди уволнението на ищеца с писмо с входящ номер от 30.10.2015г. работодателят
е уведомен, че ищецът вече е член на друга синдикална организация, страна по
КТД, и за тази организация следва да се удържа членският му внос. Ето защо е
следвало вече да поиска от същата съгласие за уволнението на ищеца. Такова е
било вече поискано, като след приемане на новите членове изрично е даден отказ
от тази организация, страна по КТД, да се уволняват нейни членове. Тоиз отказ е
даден на два пъти – и на 05, и на 06.11.2015г., тъй като с писмо от
06.11.2015г. работодателят е настоявал, че посочените лица не са членове на
атзи организация, тъй като още са членове на КТ „Подкрепа”. Това е принудило
ръководството на СО на СЖБ към КНСБ да напише ново писмо, входирано на
09.11.2015г. при работодателя, с което да му се укаже, че всички техни
новоприети членове са подали писмени уведомления за прекратяване на
синдикалното си членство в КТ „подкрепа”. В случая съдът намира за
неоснователен доводът на ответника за злоупотреба със синдикално членство,
напротив, налице е злоупотреба от страна на предходната синдикална организация
и на работодателя, тъй като от предходната такава не са поставили входящ номер
на уведомлението, задържали са го, резолирали са го с датата на връчване на
уволнението, което обаче няма правно действие, тъй като съгл. чл. 39 от Устава
на КТ „Подкрепа” от значение е не съгласието на председателя, а писменото
уведомяване, за да бъде синдикалното членство прекратено. Работодателят от
друга страна е неколкократно уведомен за това прекратяване и за тази промяна,
но със свои писма изрично е отказал да признае правото на промяна на синдикално
членство на своите служители. Междувременно едва след уволнението на ищеца
председателят на КТ Подкрепа резолира уведомлението му за напускане, като до
този момент нито дава отказ, нито съгласие за уволнението на ищеца, който счита
за свой синдикален член.
Отделно от това, съгласие,
поименно, за определени синдикални членове никога не е искано – видно от
писмата до ръководствата на синдикалните организации, от тях единствено е
поискано да дадат становището си по представен списък съгл. чл. 7 от КТД, по
реда на чл. 58 от КТД. Така формулирано, искането изобщо не касае даване на
съгласие за уволнение на конкретен синдикален член във връзка с предварителна
закрила при уволнение. Към всяко искане е приложен списък, като лицата не са
разделени по синдикати, в които членуват, и реално работодателят изпълнява
задължението си по чл. 7 от КТД, но не и това по чл. 58 от КТД. Искано е
становище по списък на определени лица за съкращаване, но не и даване на
съгласие за уволнение на конкретни членове на определен синдикат. Ето защо,
дори да бе дадено някакво съгласие, то не би било в отговор на искане за даване
на такова. В случая съгласие по смисъла на чл. 58 от КТД във връзка с
преодоляване на закрила на синдикални членове никога не е било искано, поради
което и синдикалните организации са нямали задължение да отговорят на така
направеното запитване. За да се преодолее закрилата е било нужно след изтичане
на седмодневния срок по чл. 7 от КТД да се изиска изрично съгласие от всеки
отделен синдикат за членовете им, на база на актуалната информация при
работодателя относно това кой служител в кой синдикат членува, поименно, и едва
след получаване на такова да се пристъпи към уволнение, вкл. и на ищеца.
Ето
защо съдът намира, че предварителната закрила на ищеца по чл. 333, ал. 4 от КТ
не е била преодоляна, тъй като липсва и искане, и изрично съгласие за уволнението
му. Ето защо това уволнение се явява незаконосъобразно извършено и като такова на
осн. чл. 344, ал. 3 от КТ следва да се отмени.
По другия спорен въпрос, а
именно законосъобразно ли е извършен подборът, съдът намира, че изследването му
е безпредметно, доколкото нормата на чл. 344, ал. 3 от КТ предвижда, че когато
за уволнението на определено лице се иска предварително съгласие на синдикален
орган и такова не бъде дадено, уволнението се отменя. Само за пълнота следва да
се посочи, че подборът е изцяло незаконосъобразен, тъй като изобщо не е ясно
какви длъжности са заемали лицата, посочени като „специалисти С. ” съгласно
старото и съгласно новото щатно разписание, и в тази връзка не е и ясно кои
щатове се съкращават въобще. Длъжност „специалист С. ” не фигурира нито в
новото, нито в старото щатно разписание, наименованията на длъжностите в отдел
„С. ” в двете щатни разписания са коренно различни и не е ясно лицата, общо
посочени като служители от отдел „С. ” коя длъжност по старото щатно разписание
заемат и на коя длъжност от новото такова се приравнява тя, тъй като нито една
длъжност от старото разписание за отдел „С. ” не съвпада с новото такова, и поименни щатни разписания липсват. При това
положение изобщо не може да се установи за кои точно щатни бройки се съкращават
щатове, а оттам – кои от тези длъжности са сходни, за да се извърши подбор.
Видно и от старото щатно разписание, и от документите за квалификация на ищеца,
в този отдел длъжностите са различни според това каква проверка се извършва,
като за извършване на конкретната дейност всяко лице е следвало да притежава
документ за правоспособност – свидетелство, което се получава след успешно
преминат курс на обучение по съответния модул, за съответната длъжност. При
подбора това изобщо не е взето предвид, всички служители в отдела са сложени
под общ знаменател, като специалисти С. , което обаче не отговаря на длъжностите
по щатното разписание – ищецът например е бил супервайзор, точкувани са, няма
крайно класиране, има предложение за уволнения на брой лица, различен от
посочения в първоначалния списък за подбор. Не е ясно дали лицата, на които е
направен заедно подбор за отдел „С. ” са изпълнявали еднакви или сходни
длъжности, тъй като, както съдът многократно вече спомена в настоящото решение,
съгласно щатното разписание няма щатни бройки за длъжност с наименование
„служител С. ”. Отделно от това, критериите за подбор изобщо не включват
показател за ниво на изпълнение на възложената работа и на това основание не
отговарят на изискванията на чл. 329 от КТ, а освен това съдът намира, че обстоятелството,
че в извършването на подбора са взели участие лица, които сами са били обект на
извършване на този подбор, и са заинтересовани от това останалите подлежащи на
подбор лица да получат по-ниски от техните оценки, за да останат именно участвалите
в комисията по подбора на работа, което е и крайният резултат от подбора, двете
лица от отдел „С. ”, взели участие като членове на комисията, са получили
по-голям брой точки и са останали на работа, опорочава същия и води до
незаконосъобразност на уволнението и на това основание. Отделно от това
установи се, че комисията по подбора е оценила неправилно ищеца с 5, вместо с 6
точки, тъй като, видно от личното му тр. досие, същият има образование,
по-високо от изискуемото за заемане на длъжността и по този критерий е трябвало
да получи 3 точки, а са му дадени само 2. Ищецът с още 6 лица е получил по 5
точки, няколко лица са получили по 6 точки, но комисията не е спазила
критериите да направи допълнително класиране между тези лица и да ги класира по
допълнителните критерии – л. 97. В отдел „С. ” са класирани лица с по 4 точки
на по-предни позиции от такива с 9 точки, а протокол, в който лицата да бъдат
окончателно класирани според резултата и критериите, няма, поради което е
неясно и как точно именно ищецът е определен да бъде уволнен. Ето защо дори при
преодоляна синдикална закрила, предвид опорочения подбор, уволнението е изцяло
незаконно.
С оглед изхода на спора по
главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист С.
“ при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа,
тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно
такова, срокът на който да е изтекъл.
По
основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, съдът намира следното:
За
присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен
искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да
докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но
не повече от 6 месеца, респ. че е работил на по-ниско платена длъжност, и
ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на
оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като
такъв в случая е представеният оригинал от трудова книжка за констатация в
съдебно заседание на 13.06.2016г. и заверено копие от същата, както и рег.
карта на безработно лице, видно от които от уволнението на 13.11.2015г. до дата
13.06.2016г., следваща изтичането на шестмесечния период, ищецът е безработно лице. Установява се от
справката за последното БТВ на ищеца, че същото е в размер на 640, 51 лева. Същевременно
ищецът е представил фиш за заплата за м. май 2015г., в който е начислена сумата
от 976, 91 лева, от които 597 лева – ОМВ, 21, 49 лева – клас прослужено време,
49, 16 лева възнаграждение за работа на офциални празници, 71, 76 лева нощен
труд, и 237, 50 лева – „поевтиняване на храна”, като от тези суми само 61ю8, 49
лева – ОМВ и ДТВ за клас, представляват такива с постоянен характер. Отделно от
това, ТВ за м. май 2015г. не е това за последния пълен раб. месец, поради което
съдът кредитира представеното от работодателя удостоверение, в което е
посочено, че псоледното такова е за м. октомври 2015г. в размер на 640, 51
лева, поради което това е базата за изчисление на дължимите обезщетения.
От така събраните доказателства се
установява, че в периода 13.11.2015г. - 13.05.2016г. включително ищецът е бил
без работа, като за претендирания период от 6 месеца, от 13.11.2015г. до 13.05.2016г.
му се дължи обезщетение в размер на 3 843, 06 (три хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и шест стотинки). Ето защо исковете ще се уважат, в този
размер, като за разликата до пълния предявен размер от 5856 лева (пет хиляди
осемстотин петдесет и шест лева) като неоснователни ще бъдат отхвърлени.
Ищецът претендира мораторна лихва от
15.11.2015г. до завеждане на иска в размер на 144 лева. Този иск е
неоснователен. Съгл. Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. №
3/95 г., ОСГК, докладчик съдията Кръстю Яначков лихва върху обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако
такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от
деня, в който искът е предявен. В случая ищецът нито твърди, нито доказва да е
поканил работодателя да му заплати това обезщетение преди завеждането на иска,
поради което този иск ще се отхвърли, като на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, каквато лихва се претендира.
С
оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски – ищецът
съобразно уважената част от исковете, а ответника – съобразно отхвърлената
такава.
В
случая по делото са предявени три обективно съединени иска – по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Ищецът претендира разноски за адв. възнаграждение в
размер на 850 лева, за които представя списък. По делото е представено
пълномощно – л. 6, и л. 143, и договор за правна защита и съдействие – л. 143
гръб, видно от който за представителство и защита по делото е уговорено адв.
възнаграждение в размер на 850 лева. В договора е отбелязано, че сумата е
изплатена в брой, поради което същият в тази си част има х-р на разписка. Доколкото
не е уговорено друго в договора, следва да се приеме, че сумата е уговорена
поравно за всеки от трите иска – по 283, 33 лева за исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от К и 283, 34 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с
чл. 86 от ЗЗД. Предвид цялостното уважаване на исковете по т. 1 и т. 2, на
ищеца за тях ще се присъди по 283, 33 лева, общо 566, 66 лева. Предвид
частичното уважаване на оценяемите искове, за същите съразмерно с уважената им
част ще се присъди 181, 48 лева, общо за всички искове – 748, 14 лева
(седемстотин четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки).
На
ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същият претендира такива в общ размер на 420
лева, като само за оценяемите искове то възлиза на 140 лева. според
отхвърлената част следващото му се такова възлиза на 50, 33 лева (петдесет лева
и тридесет и три стотинки).
При
извършване на компенсация на разноските на страните, на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 697, 81 лева (шестстотин деветдесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки), а на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т.
1 за отмяна на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за периода
на оставане без работа – 153, 72 лева, общо 313, 72 лева (триста и тринадесет
лева и седемдесет и две стотинки).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на
Ц.Д.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Р.И., със съдебен адрес:***,
извършено със Заповед № 62/12.11.2015г. на
и. Д. на „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село
Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив В. Д. Щ., с която трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на
труда поради съкращаване на щата, считано от 13.11.2015г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.Д.Г., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. Р.И., със съдебен адрес:*** на заеманата преди
уволнението работа – „специалист С. ” в „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В. Д.
Щ. – и. Д..
ОСЪЖДА „Летище
Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив, представлявано от В. Д. Щ. – и. д. да заплати на Ц.Д.Г., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. Р.И., със съдебен адрес:*** сумата от 3 843, 06 лева (три хиляди
осемстотин четиридесет и три лева и шест стотинки) – обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 13.11.2015г.
до 13.05.2016г., в който период ищецът е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2016г. до окончателното й
плащане, както и да му заплати сумата от 697,
81 лева (шестстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност и компенсация, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
разликата над сумата от 3 843, 06 лева (три хиляди осемстотин четиридесет и три
лева и шест стотинки) до пълния предявен размер от 5 856 лева (пет хиляди
осемстотин петдесет и шест лева), както и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на мораторна лихва върху обезщетението за оставане без работа за периода
15.11.2015г. – 07.01.2016г. в размер на 144 лева (сто четиридесет и четири
лева), като неоснователни.
ОСЪЖДА „Летище
Пловдив“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл.
Пловдив, представлявано от В. Д. Щ. – и.д. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 313, 72 лева (триста и тринадесет лева и седемдесет и две стотинки)
- държавна такса върху уважените
искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че
ще бъде постановено - 27.06.2016г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Таня Асп. Георгиева
Вярно с оригинала!
ИТ