РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в откритото
заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА
въз. гр. д. №
15837 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на гл. ХХ ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Г.И.Г., срещу Решение № 119410/20.05.2019г. по
гр.д. № 16350/2018 г. на Софийския районен съд, 50 състав, с което е признато
за установено, че Г.И.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 4065,94 лева -
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 75,
находящ се в гр. *******, абонатен
номер: 274796, през периода от 1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за
периода от 9.5.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в
размер на 587,52 лева за периода от 15.9.2014 г. до 26.4.2017 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 29223 / 2017
г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав.
С
подадената въззивна жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва с
аргументи за неправилност. Излагат се доводи за липса на облигационно
правоотношение между страните по делото. Според жалбоподателя не са били
представени доказателства за правото на собственост върху обекта. На следващо
място се твърди, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на
възражението за погасяване на вземанията, претендирани от дружеството, по
давност са неправилни, доколкото в случая е приложим тригодишния давностен срок
по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено
като неправилно, като предявените искове бъдат отхвърлени в цялост. Претендират
се разноски.
Уведомено
за подадената въззивна жалба на 03.01.2020г., въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не се
е възползвало от възможността да подаде отговор на същата.
Уведомено
за подадената въззивна жалба на 10.09.2019 г., третото лице – помагач не е
взело отношение по нея.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1, вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК, от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
3033735/09.05.2017 г. дружеството „Т.С.“ ЕАД е поискало издаване на заповед за
изпълнение срещу Г.И.Г.. Въз основа на
подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 29223/2017 г. по описа на Софийския
районен съд, по което за претендираните суми на 23.05.2017 г. е издадена
заповед за изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 ГПК е депозирано
възражение срещу издадената заповед. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК, като е образувано гр.д. № 16350/2018 г. по
описа на Софийския районен съд. По делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са заключения на вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи. За да постанови решението си, районният съдия е приел, че от
доказателствата по делото се установява, че ответника в първоинстанционното
производство е потребител на топлинна енергия за битови нужди, както и че е
налице неплатено задължение за доставка на такава енергия в размер от 4065,94
лв. за периода май 2014 г. – април 2016
г., както и че е налице забавено плащане на главницата, поради което е присъдил
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 587,52 лева. Разпределил е и
съответни разноски за исковото и заповедното производства.
Основателността
на предявените искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД зависи от пълното и главно доказване
на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на
топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното
твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния
установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По
иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на
съответен период от време, през който задължението не е платено.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на
ОСГК на ВКС/.
В
настоящия случай, страните не спорят по отношение на първата предпоставка за
уважаване на исковата претенция, както е приел и Софийския районен съд. В
депозирания отговор на исковата молба се посочва, че не се оспорва, че Г.Г. е в
облигационни правоотношения с „Т.С.“ ЕАД с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния имот, а се оспорва единствено претендираната и начислена от
дружеството сума. По делото е представен и нотариален акт № 138 от 17.01.1994
г. по нот.д. № 354/1994 г. по описа на нотариус при Нотариална служба към
Софийския районен съд. По силата на посочения нотариален акт И.Н.Г.и съпругата
му П.И.Г. са прехвърлили собствеността върху ап. 75, находящ се в гр. София,
жилищен комплекс „В.В.“, в жилищен блок № 1, осми етаж, в полза на дъщеря си Г.И.
К., с ЕГН: **********. Идентичността на имота, предмет на нотариалния акт и
топлоснабдения имот, за който се претендира заплащане на доставена топлинна
енергия се установява от удостоверение от дата 23.10.2013 г. от „Географска
Информационна система – София“ ЕООД.
Дължимата
от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество енергия. Доколкото вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за
реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на
отчитането и уредите за измерването ѝ с установените изисквания и оттам
правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на въззивния
съд намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана
именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи
изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за
съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен
период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане
само за реално потребено количество енергия.
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което
настоящият състав кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че
за абоната се разпределя топлинна енергия на имот за максимална мощност на
отоплителните тела, общите части на етажната собственост не се отопляват, а
сградна инсталация се изчислява според пълния отопляем обем на жилището. Вещото
лице е посочило, че за процесния период от 05.2014 г. до 04.2016 г. общата сума
по фактури е 2029,85 лева. Изравнителната сума за периода е 1131,32 лева за
доплащане. Общата дължима сума е в размер на 3161,17 лева. Сумата, начислена по
фактура № *********/31.07.2014 г. не е включена в процесния период, поради
което сумата 822,12 лева, начислена по тази фактура, не следва да се взема
предвид от настоящия състав.
Доколкото
не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата цена от страна на Г.И.Г.
в полза на топлоснабдяващото дружество, същата дължи на „Т.С.“ ЕАД за периода
от 05.2014 г.-04.2016г. сума в размер на 3161,17 лева – цена за доказано
потребление на топлинна енергия, като искът следва да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер.
По
възражението за изтекла погасителна давност настоящият състав намира следното:
Приложими
за процесния период са общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1,
т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и върху
прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 от ЗЗД/ следва, че
вземанията за м.05.2014 г. са станали изискуеми от момента на възникването им.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.05.2017 г., а
се претендират вземания за периода от 1.5.2014г. до 30.4.2016г. Към момента на
подаване на заявление за издаване на заповед за парично задължение не е изтекъл
тригодишният давностен срок за погасяване на вземането за 05.2014 г., поради
което и възражението е неоснователно.
Основателността на иска по чл. 86 ЗЗД
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.
33, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.”
EАД на клиенти в град София /в сила от 12.03.2014г./, приложими за периода,
купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка,
в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на
продавача. Като продавачът начислява
лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество
топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/.
Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на
задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. По делото се установи наличието на главен дълг, но не се
установява, че фактурите са били публикувани на интернет страницата на
дружеството, от който момент следва да се прецени наличието на забава за
плащане. Поради изложеното по делото липсват доказателства за забава на
погасяване на дълга и искът с правно основание е неоснователен.
Предвид частичното
несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, решението
следва да бъде отменено в частта, в която СРС е уважил претенцията за главница
за разликата над 3161,17 лева до пълния предявен размер от 4065,94 лв., както в
частта, в която е уважен иска по чл. 86 ЗЗД.
При
този изход на спора следва да се преразгледа въпроса за разноските, сторени
пред СРС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т. се дължат разноски в размер на
522,77 лева, сторени в исковото производство, и 97,19 лева – разноски, сторени
в заповедното производство.
Ответникът
претендира 800 лева – заплатен адвокатски хонорар за представителство в хода на
заповедното производство. Като доказателство за плащане на сумата е
обективираната в договора за правна защита и съдействие от дата 25.01.2018 г.
разписка за плащане. Претендира се и сума в размер на 1000 лева –
представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в
хода на първоинстанционното производство. Като доказателство за плащане на
сумата е обективираната в договора за правна защита и съдействие от дата
18.04.2018 г. разписка за плащане. Представителят на дружеството – ищец
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, което настоящият намира за основателно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева -
за заповедното производство, а за първоинстанционното производство – 555,42
лева. С оглед частичната неоснователност на исковите претенции на Г. се дължи
сума в размер на 96,20 лв., представляваща сторени разноски в заповедното
производство, както и 178,22 лв. - в исковото производство.
По разноските пред
въззивната инстанция:
Въззивникът
претендира и доказва сторени разноски в общ размер на 606,32 лева, от които
106,32 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – размер на заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция. С
оглед уважената част от въззивната жалба на Г. се дължат разноски в размер на
194,44 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 119410/20.05.2019г. по гр.д. № 16350/2018 г. на Софийския районен
съд, в частта, с която е признато за установено, че Г.И.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата над 3161,17 до пълния предявен
размер от 4065,94 лева - представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 75, находящ се в гр. *******,
абонатен номер: 274796 през периода от
1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 9.5.2017 г. до
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 587,52 лева за периода от 15.9.2014 г.
до 26.4.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 29223 / 2017 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, в
частта, в която Г.И.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разликата над 522,77
лв. до 769,56 лв., представляваща сторени разноски от ищеца „Т.С.“ ЕАД в
първоинстанционното производство, както и разликата над 97,19 лева до 143,07
лв., представляваща разноски, сторени в хода на заповедното производство и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******срещу Г.И.Г., ЕГН: **********, иск с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено, че Г.И.Г.,
с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, сумата над 3161,17 до пълния предявен размер от 4065,94 лева -
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 75,
находящ се в гр. *******, абонатен
номер: 274796, през периода от 1.5.2014г. до
30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 9.5.2017 г. до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в размер на 587,52 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху
размера на главницата, за периода от 15.9.2014 г. до 26.4.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
29223 / 2017 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 119410/20.05.2019г. по гр.д. № 16350/2018 г. на Софийския районен съд, в
частта, с която е признато за установено, че Г.И.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 3161,17 лв., представляваща стойността
на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 75, находящ се в гр. *******,
абонатен номер: 274796 през периода от
1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 9.5.2017 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 29223 / 2017 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти
състав, в частта, в която Г.И.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 522,77
лв., представляваща сторени разноски от ищеца „Т.С.“ ЕАД в първоинстанционното
производство, както и сумата 97,19 лева, представляваща сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на Г.И.Г., ЕГН: **********, сумата 96,20
лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство, както и 178,22
лв., представляваща разноски, сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на Г.И.Г., ЕГН: **********, сумата 194,44
лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач –„Т.С.“ ЕООД.
Решението
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.