Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на петнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
при секретаря
Милена Кръстева и с участието на
прокурора Дойчо Тарев като разгледа
докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 139
по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от Ц.С.В.
*** срещу Решение № 598/08.12.2021 г., постановено по а.н.д..№ 20214430201298 по описа за 2021 година на Районен съд – Плевен. С оспорения
съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия Серия К № 4897253 на ОД МВР – гр. Плевен, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ц.С.В.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1900лева на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
поради постановяването му в нарушение на закона. Излагат се оплаквания, че при постановяване на съдебния акт, съдът е
обсъдил само част от доводите на жалбоподателя и не е изложил мотиви по всички
възражения инкорпорирани в молбата от 17.11.2021г., а съдът се е задоволи да
отговори единствено на довода касаещ необходимостта от съставяне на АУАН и НП.
Твърди се, че в обжалваното решение липсва какъвто и да е отговор на
възражението, касаещо налагането на наказанието при условията на повторност.
Твърди се, че АНО е наложил санкцията в
двоен размер при условията на повторност по чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП,
като нито в ЕФ е отразено, нито в представената преписка са приложени
доказателства, от които да се установява, че нарушението е извършено повторно.
Твърди се, че в кориците на делото няма представени доказателства, от които да
се установява, ме нарушението е извършено повторно. Твърди се, че диспозитива
на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в нормата на чл. 182 ал.4
от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението. Твърди се, че въззивния
съд е пропуснал да упражни правомощието си по чл. 337 ал.1 т.2 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН, както и чл. 63 ал.1 изр. 1 предл. 2 от ЗАНН, което правомощие се
отнася до случаите, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях да
се приложи правилния материален закон, като резултат от различни правни изводи. Твърди се, че не
са обсъдени доводите на жалбоподателя за наличие на движение на повече от един
автомобил на процесната дата и час на мястото с
изписаните координати и не става ясно на какво основание е прието че
превишената скорост е именно скоростта, е на автомобила управляван от В..Твърди
се, че в ЕФ липсва описание пред кого и в какъв срок може да се обжалва санкцията,
което също нарушава правата на водача на МПС.Твърди се, че представения по
делото протокол по чл. 10 ал.1 и ал.3 от Наредбата не се съдържат
задължителните реквизити, установяващи номерата на първото и последното
статично изображение, което възпрепятства проверка за достоверност и относимост
към административното нарушение на данните от евентуално налично веществено
доказателствено средство- снимката от паметта на АТСС, още повече че последната
не е конкретизирана в съдържанието на електронния фиш. Моли съда да отмени
решението на РС и върне делото за ново разглеждане, или да отмени обжалвания електронен
фиш.Претендира разноски.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован не се явява и
не се представлява.
Ответната
страна – ОД на МВР – Плевен,редовно призована,
не изпраща представител.
Представителят на Плевенска
окръжна прокуратура счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
С обжалвания пред първостепенния съд
електронен фиш на Ц.С.В. е вменено нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 22.05.2021 г. в 14:00 ч. в извън населено място, първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/
км.108 +675 с посока на движение към гр. Д.Дъбник, Нарушението е установено с
АТСС СПУКС АRH CAM S1 I № 11742 cd и е отчетен толеранс
от минус 3 % МПС БМВ 530 Д с рег. № СВ 9630МХ при ограничение от 90 км.ч се е
движил със скорост различна от допустимата от 90 км/ч., а
именно 176 км/ч., който бил заснет с автоматизирано техническо средство № 1173cd. Отчетено превишаване на
скоростта с 86 км/ч.
За описаното в електронния фиш
нарушение на Ц.С.В. е наложено на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 1900 лева.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че Ц.В.
е осъществила виновно с деянието си признаците на състава на административно
нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Приел е, че при издаването на
електронния фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, поради което не са
налице допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Въз основа на приетата
фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил електронния фиш, като е приел,
че обжалвания ЕФ отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му или на изискването за форма. Като нарушение съставът на съда е приел движение със скорост от 176км/ч, с което била превишена разрешената
максимална скорост от 90 км/ч. Не обсъдил наличието или липсата на повторност
по смисъла на §. 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, което изрично е
упоменато в представено по делото писмено становище докладвано в съдебното
заседание на 19.11.2021г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че касационната жалба е подадена в установения в чл.
211, ал. 1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради
което е допустима.
Административен съд Плевен в
настоящия състав намира решението на ПлРС за неправилно и необосновано по
следните съображения. Районен съд Плевен е установил фактическа обстановка,
непочиваща на наличните по делото доказателства и е потвърдил обжалвания
електронен фиш, като е изложил формални правни изводи за осъществен състав на
нарушение без да обсъди твърдението на жалбоподателя, че в случая не се доказва
наличието на повторност, което да обуслови санкционирането му по реда на чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. Така посочената във фиша правна квалификация се отнася за нарушение,
осъществено при условията на повторност по смисъла на §. 6, т. ЗЗ от ДР на
ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а именно превишаване на разрешената скорост извън населено място
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Наличието или липсата на повторност в конкретния случай изобщо не е
изследвана от първоинстанционния съд, не
са събрани и доказателства в тази насока. От представената пред РС справка за
нарушител/водач е видно, че с ЕФ
серия К/395907/14.05.2020г. за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДВП на жалбоподателя е наложено наказание по чл.
182 ал.2 т.2 от ЗДВП, а именно глоба в
размер на 50 лв. При новото разглеждане на делото следва да се изискат
доказателства кога е връчен, и кога е
влязъл в сила посочения ЕФ. Освен това настоящата
касационна инстанция намира, че в обжалваното решение практически липсват
мотиви по всички възражения на жалбоподателя. Описаното представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. При мотивиране на фактическите и
правни изводи на съда, същият е следвало да се произнесе по доводите и
възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и
да обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал.
Обжалваното решение не отговаря на императивно установените процесуални
изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни
правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и
доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Напротив, видно
от съдържанието на решението направените правни изводи са бланкетни, не е
посочена приложената санкционна норма и не са направени конкретни изводи от
съда относно наложеното административно наказание, в т. ч. и за наличието или
липсата на повторност по смисъла на §. 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Липсата на формирани фактически
и правни изводи по събраните доказателства опорочава съдебното решение и е
основание за неговата отмяна. Съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК,
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата
(респ. електронния фиш в случая) следва да посочи основанията, поради които не
приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне
съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.
Предвид гореизложеното
Административен съд Плевен приема, че
решението на Районен съд Плевен е неправилно, като постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2,
предложение "първо" от НПК, според който текст нарушението на
процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има
задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички
необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за
решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Като е изложил формални, а по съществото си и противоречиви с доказателствата
мотиви, съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл. 14
от НПК.
Обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.
При повторното разглеждане съдът,
след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло
законосъобразността на обжалвания електронен фиш, като се съобрази с
разпоредбата на чл. 339 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК,
при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе
и по въпроса за разноските за водене на делото пред Административен съд Плевен.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Плевен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 598/08.12.2021 г.,
постановено по НАХД№ 20214430201298/2021
г. по описа на Районен съд Плевен, с което е потвърден електронен фиш серия К №
4897253/2021г на ОДМВР Плевен.
ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за ново разглеждане от друг състав,
като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. ЧЛЕНОВЕ:
1……………….
2……………….