Решение по дело №570/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260235
Дата: 14 декември 2021 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150100570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260235                                               14.12.2021г.                                              гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  на петнадесети февруари                                             две хиляди двадесет и първа година                            

в публично заседание в състав:

                                                                             Районен съдия: Мария Берберова- Г.

Секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.

гражданско дело № 570/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с протоколно определение от 24.06.2000г., постановено по гр.д. № 158/2018г. на Окръжен съд – гр.Бургас е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.

Делото е образувано пред Окръжен съд – гр.Бургас по повод исковата молба на „У.О.И С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Ц.Р.против „Х.2.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.В.И., С.К.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.К.К. с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор ******по КККР на с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, с адрес на имота: с.Р., ПК 8221, ул.“Л.“, местност „*****“, кв.33, с площ на имота от 2971 кв.м. Твърди се, че имота попада на територията и е част от Почивна база „*****“, находящ се в с.Р., общ.Несебър, която е апортирана в капитала на ищцовото дружество въз основа на Решение на Министерски съвет № 1005/20.12.2004г. /под номер 133/ за обявяване на имоти публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост. Сочи се, че като част от капитала базата е включена в счетоводното отчитане на дълготрайните активи на дружеството по счетоводна сметка № 201 „Земи, гори и трайни насаждения“ и по сметка № 203 „Сгради“ от Индивидуален сметкоплан на „У.о.и с.“ ЕАД. Твърди се, че днешната Почивна база „*****“ представлява бивш пионерски лагер на Окръжен народен съвет – Стара Загора, формиран след отчуждаване за държавни нужди на терени – частна собственост, за което били издадени АДС № 3949/19.02.1060г. и АДС № 1642 от 16.01.1990г., обосноваващи вземането на решение и изграждането на редица пионерски лагери в с.Р., включително и този на ОНС-Стара Загора. Твърди се, че тези лагери носели наименованията на ОНС, които са ги изградили и по този начин били отразени и в регулационния план на с.Р.. Сочи се, че лагерите били оградени и ясно обособени, поради което, когато били апортирани в капитала на ищцовото дружество, те били посочени само с наименованията си. Ищецът заявява, че в Учредителния акт, никой от имотите не е описан с граници, съседи, име на местност, тъй като имотите били ясно индивидуализирани с наименованията си. Сочи се, че за да се запазят изградените в продължение на години съществуващи бази за детски и ученически отдих и туризъм, те били включени в капитала на „У.о.и с.“ ЕАД. До края на 2004г. процесният имот имал статут на публична държавна собственост до момента, в който бил обявен за частна държавна собственост с ПМС № 1105/2004г. С оглед на това, че земята е била в режим на публична държавна собственост се твърди, че всякаква реституция с нея била изключена. Отделно от това се твърди, че в процесния имот било проведено мероприятие – изграждане на детски пионерски лагер, чийто сгради се ползвали активно за детски отдих, което не позволявало възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това се твърди, че процесния имот с идентификатор ******по КККР на с.Р. – част от почивна база „*****“, бил неправомерно възстановен на ответниците С.К. и Г.К. с решение на ПК-Несебър, които след като са се снабдили с констативен нотариален акт № 192 от 26.11.2012г., са го продали през 2014г. на ответното дружество „Х.-**“ ЕООД с нотариален акт, вписан в Службата по вписвания при РС-Несебър под № 162, том 33, вх.рег.№ 10525 от 26.11.2014г. Твърди се, че Решението на Поземлена комисия – Несебър е незаконосъобразно, поради което и съставените впоследствие два нотариални акта от 2012г. и 2014г. са съставени неправомерно и следва да бъдат отменени.

Гореизложеното е мотивирано правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „У.о.и с.“ ЕАД, че „Х.2.“ ООД с ЕИК ******, С.К.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот с идентификатор ******, с адрес на имота: с.Р., ПК 8221, ул.“Л.“, местност „*****“, кв.33, с площ на имота от 2971 кв.м., при съседи – имоти с идентификатори: ********, ********, ********, ********, ********, ********, включен в границите на Почивна база „*****“, и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нотариалните актове, с които ответниците се легитимират, като такива. Представят писмени доказателства. Правят искане за събиране на гласни доказателства и за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на постановените в исковата молба въпроси. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответниците Г.К. и С.К., с който се излага становище за неоснователност на исковата молба, като се сочат подробни съображения за това. В тази връзка, на първо място се твърди, че процесният имот е възстановен с Решение № 177 от 25.07.2005г., постановено по гр.д. № 350/2005г. по описа на съда, с което е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Несебър, правото на наследниците на С.К. С. /С.К. С. или С. М./, починал на 01.03.1966г., да възстановят собствеността си върху предадената за общо ползване земя на ТКЗС-Р., а именно – земеделска земя на площ от 7 дка, находяща се в землището на с.Р., при граници: А.Х.Б. и К.И.Д.. Сочи се, че решението е влязло в сила на 10.09.2005г., както и че наследници на праводателя са ответниците Г.К. и С.К.. С последващо Решение № 124-Р от 11.01.2007г. на ОСЗГ-Несебър, на ответниците К. било признато правото им на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 7 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Р., в местността „*****“. Със същото решение им ОСЗГ отказала да възстанови на същите правото на собственост върху горепосочения имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като е указала, че правото на собственост ще бъде възстановено след представяне на удостоверение и скица от техническа служба на Община Несебър по чл.13, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ. Ответниците Г.К. и С.К. *** за издаване на изисканите от ОСЗГ документи, но в предвидения от закона срок, не получили такива. В резултат на това, ответниците К. подали жалба пред Административен съд – гр.Бургас, който с Решение № 93 от 11.02.2008г., постановено по адм.дело № 1484 по описа на 2007г. отменил мълчаливия отказ и задължил Община Несебър да издаде скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за имота от 7 дка. Въз основа на решението на Административен съд – Бургас, ответниците К. се снабдили с Удостоверение № 129 от 31.03.2009г. на Община Несебър и Скица № 167 от 31.03.2009г. на Община Несебър – неразделна част от удостоверението. Сочи се, че съгласно издадените от Община Несебър документи, имотът е идентифициран като част от имот с планоснимачен номер 577, попадащ в строителните граници на с.Р., като за него няма одобрен ПУП. На целият имот има изградени два масивни триетажни блока, попадащи в Старозагорски лагер. Според Община Несебър необходимата прилежаща площ към сградите и съоръженията, съгласно ЗУЧК е в размер на 3932 кв.м, която е определена, като застроена. Твърди се, че съгласно Заповед № 258 от 01.04.2008г. на Кмета на Община Несебър е одобрено решение на техническата служба при Общината от 20.03.2008г. по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като незастроената площ от имот 577 е 2922 кв.м. Съгласно скицата, имотът по графични данни съдържа 7000 кв.м, от които Общината е приела, че могат да се възстановят 2922 кв.м. За останалите 3932 кв.м е прието собствениците да се обезщетят съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че в решението си по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ от 20.03.2008г., техническата служба при Община Несебър подробно е индивидуализирала имота, като е проследила историята на имота. Описала е, че имота бил част от имот № 525а /целият от около 32 дка/ по кадастралния план на с.Р., че 25 дка от него били възстановени на наследниците на Щ.А.А. и с Договор за делба № 73 от 22.05.1995г., имотът бил разделен между Община Несебър /7 дка/ и наследниците на Щ.А.А. /25 дка/. Впоследствие двата дяла от имота били попълнени в кадастралния план на с.Р. със Заповеди № 482 и № 483 от 14.04.2006г. на Кмета на Община Несебър. Твърди се, че ищцовото дружество изрично било уведомено, че на 29.03.2006г. в 09.00 часа, в Община Несебър, ще се състави констативен акт за непълнота в одобрения кадастрален план на с.Р., като плана ще бъде попълнен с възстановен имот № 525а на наследниците на Щ.А.А., съгласно Договор за делба № 73 от 22.05.1995г. Сочи се, че издадените впоследствие две Заповеди № 482 и № 483 от 14.04.2006г. на Кмета на Община Несебър за попълване на плана с имоти № 576 и № 577, били съобщени на всички заинтересовани лица, в това число и на ищцовото дружество, което ги е получило съответно на 25.04.2006г. и не били обжалвани. Твърди се, че бил изследван и момента с наличие на строителство и всякакви съоръжения върху възстановената част от имота по смисъла на §1в от ЗСПЗЗ, удостоверено от издадените скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.

Недоволни от така издадената Заповед № 258 от 01.04.2008г. на Кмета на Община Несебър, ответниците Г.К. и С.К. обжалвали същата пред Административен съд – гр.Бургас, в частта й, с която им се отказва възстановяването на останалите 3932 кв.м в стари реални граници, поради застрояването им. След изготвяне на съдебно-техническа експертиза, съдът установил, че атакуваната заповед е законосъобразна.

В резултат на гореизложеното, ответниците сочат, че с Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър, на основание издадената Заповед № 258 от 01.04.2008г. на Кмета на Община Несебър, Скица № 167 от 31.03.2009г. на Община Несебър, Удостоверение с изх.№ 129 от 31.03.2009г. на гл.архитект на Община Несебър и Скица-проект № 8943 от 08.04.2009г. на СГКК-Бургас, Общинската служба по земеделие - гр.Несебър ПРИЗНАЛА правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 6,903 дка в границите на село Р., местност „*****“, поземлен имот с идентификатор ******** от кадастралния план, изработен през 2009г., установен с Решение № 177 от 25.07.2005г. на РС-Несебър и ВЪЗСТАНОВИЛА правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот с идентификатор ******от кадастрален план, изработен 2009г. Със същото решение ОЗС-Несебър ОТКАЗАЛА да възстанови правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на Нива от 3,932 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот № ******** от кадастрален план, изработен 2009г., поради застрояване. Сочи се, че Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър е обжалвано в частта, в която е постановен отказ да се възстанови правото на собственост в стари реални граници на Нива от 3,932 дка, четвърта категория по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. С Решение № 117 от 29.06.2010г. по гр.д. № 824/2009г. на РС-Несебър е приел, че действително застроената и прилежаща площ към сградите е 3932 кв.м и същата е изчислена в съответствие със Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003г. на МРРБ. С оглед на това, ответниците сочат, че косвен контрол върху процеса на възстановяване не е допустим, поради осъществения пряк съдебен контрол. В тази връзка се сочи, че след като в производство с участието на административен орган е било постановено съдебно решение за възстановяване на собствеността още към 2005г., недопустимо е впоследствие Държавата или неин правоприемник да навежда твърдения за незаконосъобразност на така извършената реституция. Твърди се, че към онзи момент и към настоящият момент е недовършена процедурата по апортиране на недвижимите имоти в капитала на ищцовото дружество, тъй като липсва вписване на непаричната вноска в Службата по вписвания на гр.Несебър, което води до непротивопоставимост на учредения апорт по отношение на трети лица. В тази връзка се твърди, че от 1931 г., от когато е налице доказателство за собствеността на наследодателя на ответниците К. – М., констатирано с Решение № 177 от 25.07.2005г. по гр.д. № 350/2005г. на РС-Несебър до настоящият момент същите не са губили собствеността си, включая в по време на внасянето на земята в ТКЗС – с.Р.. Ответниците К. оспорват твърдението, че процесния имот бил отчужден за държавни нужди, поради липсата на доказателства за реда, по който е станало и за получено обезщетение от наследодателя на ответниците за собствеността си от Държавата. Оспорват и твърдението Държавата да е станала собственик на имота на основание влезли в сила регулационни планове, тъй като първият регулационен план на с.Р. от 1963г. бил приет при действието на Закона за планово изграждане на населените места /отм./, съгласно чл.39 от който, в редакцията към момента на одобряването на плана, недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по улично-регулационен план се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Аналогични били и разпоредбите на чл.63-101 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му към момента на приемане на втория регулационен план на с.Р. от 1988г. Предвид гореизложеното, ответниците К. считат, че Държавата не е станала собственик на възстановения им имот, дори и да е обезщетила ТКЗС – с.Р., тъй като не е обезщетила собствениците. Твърди се, че през целия период до снабдяването им с нотариален акт за собственост № 22, т.19, рег.№ 16613, дело № 3531 от 2012г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър, и изготвяне на ПУП-ПРЗ за възстановената им част от имот № 577 с идентификатор ******, кв.33 по плана на с.Р., ответниците били със съзнанието, че имота, част от който е възстановения им, е собственост на Община Несебър.

Извън гореизложеното, ответниците са позовават и на кратка придобивна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, от 19.11.2009г. – датата на влизане в сила на Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОЗС-Несебър, вписано в Службата по вписвания на 04.01.2010г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот с идентификатор ******от кадастрален план, изработен през 2009г. Твърдят, че от този момент ответниците С.К. и Г.К. се явяват добросъвестни собственици и владелци на възстановения имот. Сочат, че са трасирали имота, оградили са го, охранявали са го до неговата продажба на третия ответник „Х.2.“ ООД на 26.11.2014г., след което дружеството продължило владението и охраната на имота и след това, плащали данъци, афиширали се като собственици във всички публични регистри, довършили процедурата по изготвяне и одобрения на ПУП-ПРЗ за имота. Наред с това, ответниците считат, че е налице и хипотизата на чл.79, ал.1 от ЗС за изтекъл в тяхна полза 10 годишен давностен срок, тъй като техният наследодател е бил собственик и е владял необезпокоявано процесния имот от 1931г. до 1957г., когато същият бил предаден за ползване на ТКЗС-с.Р., към които 26 години ответниците присъединяват и тяхното необезпокоявано и непрекъснато владение от 5 години в периода от 19.11.2009г. до 26.11.2014г. Оспорват всички твърдения и представени документи от ищцовото дружество. Отричат наличието на идентичност между апортираните имоти и възстановения им имот. Наред с това считат, че липсва индивидуализация на имота, който е апортиран в капитала на дружеството-ищец. Оспорват и собствеността на ищеца и актовете за държавна собственост, от които същият черпи права, като твърдят, че същите не пораждат права и не могат да се разглеждат, като основание за придобиване на право на собственост. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор и от ответното дружество „Х.2.“ ООД с ЕИК *******, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба, като се излагат подробни съображения за това. На първо място се сочи, че ищецът не доказва право на собственост, а от там и правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, което е абсолютна процесуална предпоставка за воденето му. С оглед на това се моли съда да прекрати производството по делото без да се произнася по основателността на претенцията. Независимо от горното, твърди, че за процесния имот е извършена цялостна процедура по възстановяване на собствеността /реституция/ с Решение № 177 от 25.07.2005г. по гр.д. № 350/2005г. по описа на РС-Несебър, влязло в сила на 10.09.2005г., с което е прието за установено по отношение на ОЗСГ-Несебър, правото на наследниците на С.К. С. /С.К. С. или С. М./, починал на 01.03.1966г., да възстановят собствеността си върху предадената за общо ползване земя в ТКЗС-Р., а именно: земеделска земя на площ от 7 дка, находяща се в змлищто н с.Р.. Впоследствие с Решение № 124-Р от 11.01.2007г. на ОЗСГ, на наследниците С.К. и Г.К. /ответници по делото/ е било признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/стари реални граници на Нива на площ от 7 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Р., местност „*****“, от която с Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – Несебър е възстановено правото на собственост в стари реални граници на Нива от 2,971 дка, представляваща поземлен имот ******от кадастралния план на с.Р., изработен през 2009г., като е отказано възстановяването на право на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници на Нива от 3,932 дка, четвърта категория, представляваща поземлен имот ********, поради застрояване. Ответното дружество също счита, че с оглед осъществения пряк съдебен контрол на процеса за възстановяване на процесния поземлен имот в стари реални граници по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, собствеността върху същия е възстановена законосъобразно, поради което е недопустим косвен съдебен контрол. Навежда възражения, че липсата на обезщетяване на собствениците, а не на ползвателя, какъвто е бил ТКЗС, води до непроведена надлежна процедура по апорт на процесния имот в капитала на ищцовото дружество. С оглед на това считат, че от 1931г., от когато е налице доказателство за собственост на общия наследодател на праводателите на ответното дружество – картен материал от извършено оземляване през 1931г. със запис на имота на наследодателя М., констатирано с Решение № 177 от 25.07.2005г. по гр.д. № 350/2005г. на РС-Несебър, до момента на прехвърляне на имота в полза на „Х.2.“ ООД, праводателите С.К. и Г.К. не са губили собствеността си върху процесния имот. Предвид на това се сочи, че Държавата не е станала собственик на възстановения имот, защото не е обезщетила собствениците на същия, което пък е довело до невъзможността да апортира права в търговско дружество, които самата тя не е придобила. Твърди се, че акта за държавна собственост няма конститутивно, а само констативно действие, тъй като в него не е удостоверено конкретно придобивно основание. Независимо от горното се твърди, че процесният имот никога не е бил апортиран в търговско дружество и такова обстоятелство не е било оповестено в Имотния регистър, което е в интерес на третите лица, които чрез справки могат да узнаят, че за имота, за който възнамеряват да сключат сделка, има или няма извършени вписвания на други актове от други лица. С оглед на това твърдят, че извършената сделка /в случая апорт/ е непротивопоставимо на което и да е трето лице, сключило последваща сделка.

Извън гореизложеното ответникът „Х.2.“ ООД също се позовава на кратка придобивна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, започнала да тече от 19.11.2009г. – датата на която е влязло в сила Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОЗС-Несебър, вписано в Службата по вписвания на 04.01.2010г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяще се в строителните граници на с.Р., представляваща поземлен имот ******от кадастралния план на с.Р., изработен през 2009г., до 26.11.2014г., когато процесния имот е продаден на ответното дружество, чийто праводатели са го владели добросъвестно повече от 5 години, а впоследствие и „Х.2.“ ООД е продължило добросъвестно владението на имота до настоящия момент. Твърдят, че липсва индивидуализация на имота, апортиран в капитала на ищцовото дружество, съответно, че липсва идентичност между апортираните имоти и възстановения имот. Оспорват собствеността на ищеца и актовете за държавна собственост, от които същият черпи права. В тази връзка сочат, че в представеният от ищеца АДС № 3949 от 19.02.1960г., от който черпят права, никъде не е вписано, че имота е публична държавна собственост. С оглед на това се твърди, че процесният имот никога не е бил публична държавна собственост и никога не е станал държавна собственост, предвид непроведената надлежна процедура по отчуждаване и поради липса на посочено правно основание за придобиване на имота, което според ответника е непоправим порок на акта. Сочи се, че решенията на МС в насока на изграждане на лагери, изплащане на земя на ТКЗС, не могат да установят права върху имота, тъй като не се сочи точно за кои терени се отнасят тези решения – липсват номер на парцела, землище, граници и площи. Оспорват и договорите относно стопанисването на имота, тъй като на място било очевидно, че имота от години не се стопанисва от ищеца. Оспорват се и всички приложени от ищеца документи, поради липса на форма и достоверна дата. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на трима свидетели при режим на довеждане за доказване на владението на процесния имот, всеки от които за различни периоди. Поставят въпроси към вещото лице по поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза, в случай на допускането й. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

По повод отговорите на ответните страни, по делото е постъпило писмено становище от ищеца, с което оспорват приложения към отговора на „Х.2.“ ООД Договор за съвместна дейност и сътрудничество от 28.11.2014г., като документ с невярно съдържание, а в условията на евентуалност считат, че е антидатиран. Твърдят, че охрана на процесния имот никога не е осъществявана от „******“ ООД, а договорът е сключен целенасочено във вреда на ищеца. В тази връзка молят съда да задължи ответното дружество да представи трудовото досие на посочения за пазач Г. Йорданов Георгиев, както и оценки на работното му място, извършвани от Служба по трудова медицина за периода от 2014г. до 2018г. По повод твърдението за неизплатено обезщетение, сочат представения с исковата молба Протокол № 20 от 26.09.1959г. на ИК на ОНС-Бургас и Протокол № 28 от 25.11.1953г. на ИК на ОНС-Стара Загора, от които е видно, че на ТКЗС-с.Р., Поморийски е изплатено обезщетение в размер на 47600 лева. По отношение представените с отговорите на исковата молба съдебни решения, сочат, че са в нередовна форма, а представения План за парцелирана за бежанци земя – в нечетлив вид, поради което са поискали съда да задължи ответниците да ги представят в редовна процесуална форма и валиден материален вид на писмен документ, като при неизпълнение да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Съгласно разпореждане на съда, препис от постъпилото становище на „У.о.и с.“ ЕАД *** са били връчени на ответниците по делото за запознаване, като на същите е указано да представят надлежни преписи от приложените от тях доказателства, с указания за последиците при неизпълнение. В изпълнение указанията на съда, ответниците Г.К. и С.К. са представили четливи и ясни преписи от приложените о тях писмени доказателства, а преписите от решения – валидно заверени с отбелязване на датата на влизане в сила. В допълнение на това сочат, че възражението за представяне на незаверени, нечетливи и неясни документи важи и за представените такива от ищцовото дружество. Твърдят, че много от документте са до такава степен нечетливи и неясни, че не е виден номера на документа и съдържанието му. Поддържат оспорванията и изявленията от другия ответник.

В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение № 2492 от 1.12.2018г., постановено по гр.д. № 158/2018г. по описа на ОС-Бургас, ответното дружество е конкретизирало, че оспорва всички представени от ищеца копия на документи, на които липсва заверка с текст „вярно с оригинала“ и подпис на ищеца. Оспорват направените заверки на документите с подпис и печат на ищеца, като направени от лице, което няма право да се разпорежда с дружеството и представлява същото, поради което молят  да бъде призован Изпълнителния директор на ищеца да потвърди негови ли са подписите и заверките и ако не са, на кого са. Наред с горното, оспорват истинността и автентичността на АДС, именно – АДС № 3949 от 19.02.1960г. и АДС от 1990г. за построени сгради върху имота, като считат вторият за неотносим към спора поради това, че върху спорния имот няма построени сгради. Считат, че същите не отговарят на законовата форма за АДС и молят съда да открие производство по оспорване на същите на основание чл.193 от ГПК. Относно приложените в допълнение – Решение и Протоколи на Държавен съвет, Министерски съвет и ИК на ОНС, ответното дружество твърдят, че същите не кореспондират с цитирания АДС, както и че в нито един документ Пионерски лагер Стара Загора не е описан с граници и точно местоположение. Оспорват всички приложени договори за настаняване, столово хранене, пране на бельо и охрана, които са представени от ищеца, както и приложените разписки и фактури, поради липса на достоверна дата. Твърдят, че дори и да има настаняване на групи в сградите на УОС, това се е случвало преди реалното възстановяване на процесния имот и спрямо тях ответното дружество няма претенции за собственост. Сочи се, че в предмета на договорите за охрана липсва индивидуализация на имота, който следва да се охранява, като същото важи и за договорите за дезинфекция. Оспорват и трудовите договори, тъй като липсват доказателства за уведомяването на НАП и НОИ. Представят нови писмени доказателства – АДС от 19.02.1960г., Правилник за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, обн. на 08.07.1952г. и извадка от Примерният устав на ТКСЗ, обн. на 13.05.1950г.

С протоколно определение от 06.02.2019г. по гр.д. № 158/2018г. по описа на ОС-Бургас, съдът е ПРИЕЛ направеното от ищеца изменение на иска от отрицателен установителен в положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а именно – спрямо ответниците да се приеме за установено, че ищцовата страна е собственик на процесния недвижим имот.

С последващо Определение от 07.02.2019г., съдът е оставил без движение производството по гр.д. № 158/2018г. по описа на ОС-Бургас, както и исковата молба след направеното изменение на иска от отрицателен установителен на положителен установителен иск на основание чл.214 от ГПК. Наред с това, съдът е указал на ищеца, че следва да посочи основанието, на което претендира да бъде признато правото му на собственост върху поземления имот с идентификатор ******с площ от 2971 кв.м по КККР на с.Р., като изложи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, като представи коригирана искова молба, придружена с надлежен брой преписи за връчване на ответниците за вземане на становище.

С Определение № 714 от 16.04.2019г., постановено по гр.д. № 158/2018г. по описа на ОС-Бургас, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, съдът е ВЪРНАЛ исковата молба на „У.о.и с.“ ЕАД *** поради неотстраняване на констатираните нередовности на същата съобразно указанията, дадени на страната с Определение от 07.02.2019г. и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът, който е обжалвал същото пред Апелативен съд – гр.Бургас. С Определение № 526 от 2.10.2019г., постановено по ч.гр.д. № 333/2019г. по описа на съда, е отменено атакуваното Определение № 714 от 16.04.2019г. по гр.д. № 158/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас и делото е върнато на Окръжен съд – гр.Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение № 2253 от 19.11.2019г., постановено по гр.д. № 158/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас, съдът като е взел предвид, че формулираните положително установителни искове, предявени при условията на евентуалност, представляват абсолютно нови искове, на нови фактически основания и не могат да бъдат квалифицирани като изменение на първоначално предявения отрицателен установителен иск, е отменил определението си от 06.02.2019г., постановено по същото дело, с което е прието направеното изменение на иска на ищеца от отрицателен на положителен установителен иск по отношение на процесния недвижим имот, и е оставил без уважение молбата на „У.о.и с.“ ЕАД за изменение на иска.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове от името на доверителя си. В изпълнение указанията на съда, представя в оригинал намиращите се в дружеството документи, копия от които са приложени към исковата молба. Ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза.

Процесуалните представители на ответниците оспорват исковата молба. Също представят оригинали и заверени копия на представените писмени доказателства. Също ангажират гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза.

С протоколно определение от 24.06.2020г. по гр.д. № 158/2018г. по описа на ОС-Бургас, съдът като е взел предвид, че данъчната оценка на процесния имот, която представлява цената на иска по смисъла на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е под размера по чл.104, т.3 от ГПК, което обуславя родовата подсъдност по чл.103 от ГПК, е прекратил производството по гр.д.№ 158/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас и е изпратил същото на Районен съд – гр.Несебър.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, съдът направи сверка между представените с исковата молба преписи на писмени доказателства и представените в съдебно заседание оригинали, като изключи част от тях, поради непредставяне на оригинал на същите, както следва:……… На следващо място, съдът даде възможност на ищеца да представи допълнително в определения от съда срок четливи копия на друга част от писмените доказателства, както следва:……., както и да представи в цялост трета част от доказателствата - …., с указания за последиците при неизпълнение. Наред с това, съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване на приложените към исковата молба – счетоводни справки от инвентарна книга на почивна база – с.*****, както и на представените фактури към исковата молба, като указа, че тежестта на доказване истинността на документите е на ищеца. На последно място, съдът прие всички останали писмени доказателства, приложени към исковата молба след направена сверка в днешно съдебно заседание с всички оригинали.

По повод откритото от съда производство по оспорване на извадките от санитарното досие на Почивна база – с.*****, както и на представените фактури към исковата молба, ищецът е депозирал молба с вх.№ 262782 от 19.11.2020г., с която молят съда да изиска от РЗИ-Бургас здравното /санитарното/ досие на „Почивна станция за ученици – Стара Загора“, както и от ОДБХ-Бургас, досието на „УОС“ ЕАД за регистрация на обект: стол към Ученическа почивна база Стара Загора, находящ се в с.Р., с които да установят истинността на оспорените документи, които искания съдът остави без уважение с протоколно определение от 20.11.2020г., поради настъпила преклузия.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „У.о.и с.“ ЕАД, че „Х.2.“ ООД с ЕИК ******, С.К.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот с идентификатор ******, с адрес на имота: с.Р., ПК 8221, ул.“Л.“, местност „*****“, кв.33, с площ на имота от 2971 кв.м., при съседи – имоти с идентификатори: ********, ********, ********, ********, ********, ********, включен в границите на Почивна база „*****“, и като последица от това, на основание чл.537, ал.2 от ГПК се иска от съда да отмени нотариалните актове, с които ответниците се легитимират, като такива.

Ответниците от своя страна твърдят, че са собственици по силата на наследяване /за физическите лица/, съответно на основание покупко-продажба /за юридическото лице/, извършена с нотариален акт. Наред с това се позовават на кратка придобивна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, започнала да тече от 19.11.2009г. – датата на която е влязло в сила Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОЗС-Несебър, вписано в Службата по вписвания на 04.01.2010г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяща се в строителните граници на с.Р., представляваща поземлен имот ******от кадастралния план на с.Р., изработен през 2009г., до 26.11.2014г., когато процесния имот е продаден на ответното дружество, чийто праводатели са го владели добросъвестно повече от 5 години, а впоследствие и „Х.2.“ ООД са продължили добросъвестно владението на имота до настоящия момент. В периода от 19.11.2009г. до датата на завеждане на исковата молба – 31.01.2018г., се твърди, че първоначално физическите лица - ответници, а впоследствие ответното дружество, са започнали да владеят имота, да го ограждат и охраняват, да заплащат дължимите за имота данъци и не са имали съмнения, че са единствените собственици на имота, тъй като не са имали никакви спорове с трети лица относно собствеността на този имот и правата им не са били оспорвани.

По направеното възражение от ответното дружество „Х.2.“ ООД за недопустимост на предявения иск, за да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27.11.2013г. по тълкувателно дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

Видно от представения и приет, като доказателство по делото – Акт за държавна собственост № 3949/19.02.1960г., ищците се легитимират, като собственици на процесния поземлен имот с идентификатор ******по КККР на с.Р., общ.Несебър, който имот твърдят, че попада на територията и е част от Почивна база „*****“, която е апортирана в капитала на „У.О.С.“ ЕООД /понастоящем ЕАД/ въз основа на Решение на МС № 1005/20.12.2004г. /под № 133/ за обявяване на имоти публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост. Твърди се, че в процесния имот било проведено мероприятие – изграждане на детски пионерски лагер, чийто сгради се ползвали активно за детски отдих, което не позволявало възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това се сочи, че процесния имот с идентификатор ******по КККР на с.Р. – част от почивна база „*****“, бил неправомерно възстановен на ответниците С.К. и Г.К. с решение на ПК-Несебър, които след като са се снабдили с констативен нотариален акт № 192 от 26.11.2012г., са го продали през 2014г. на ответното дружество „Х.-**“ ЕООД с нотариален акт, вписан в Службата по вписвания при РС-Несебър под № 162, том 33, вх.рег.№ 10525 от 26.11.2014г. Твърди се, че Решението на Поземлена комисия – Несебър е незаконосъобразно, поради което и съставените впоследствие два нотариални акта от 2012г. и 2014г. са съставени неправомерно и следва да бъдат отменени. Изводът, който се налага е, че в случая, ищецът е обосновал правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с твърдението за наличието на конкуренция на права върху процесния имот между правоприемник на бивш собственик и Държавата, поради което иска следва да бъде разгледан по същество

Видно от представеното и прието, като доказателство по делото Решение № 177 от 25.07.2005г., постановено по гр.д. № 350/2005г. по описа на РС-Несебър /л.393, том 2/, съдът е приел за установено по отношение на ОСЗГ-Несебър, правото на наследниците на С.К. С. /С.К. С. или С. М./, починал на 01.03.1966г., да възстановят собствеността си върху предадената за общо ползване земя на ТКЗС-Р., а именно – земеделска земя на площ от 7 дка, находяща се в землището на с.Р., при граници: А.Х.Б. и К.И.Д.. Решението е влязло в сила на 10.09.2005г. От представеното удостоверение за наследници /л.394, том 2/, наследници на праводателя С.К. С. са ответниците Г.К. и С.К.. С последващо Решение № 124-Р от 11.01.2007г. на ОСЗГ-Несебър, на ответниците К. било признато правото им на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива от 7 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Р., в местността „*****“ /л.395, т.2/. Със същото решение ОСЗГ е отказала да възстанови на същите правото на собственост върху горепосочения имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като е указала, че правото на собственост ще бъде възстановено след представяне на удостоверение и скица от техническа служба на Община Несебър по чл.13, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ. Ответниците Г.К. и С.К. *** за издаване на изисканите от ОСЗГ документи, но в предвидения от закона срок, не получили такива. С Решение № 93 от 11.02.2008г., постановено по адм.дело № 1484/2007г. по описа на Административен съд – гр.Бургас, е бил отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Несебър и Община Несебър е била задължена да издаде скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за имота от 7 дка /л.396-397, т.2/. Въз основа на решението на Административен съд – Бургас, ответниците К. се снабдили с Удостоверение № 129 от 31.03.2009г. на Община Несебър и Скица № 167 от 31.03.2009г. на Община Несебър – неразделна част от удостоверението /л.398 и л.399/. Съгласно издадените от Община Несебър документи, процесният имот е идентифициран, като част от имот с планоснимачен номер 577, попадащ в строителните граници на с.Р., на площ от 2922 кв.м. Останалата част от имотя с площ от 3932 кв.м била застроена. С оглед на това Общината е приела, че могат да се възстановят 2922 кв.м. За останалите 3932 кв.м е прието собствениците да се обезщетят съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В решението си по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ от 20.03.2008г., техническата служба при Община Несебър подробно е индивидуализирала имота, като е проследила неговата история /л.400, т.2/.

Недоволни от така издадената Заповед № 258 от 01.04.2008г. на Кмета на Община Несебър /л.400, т.2/, ответниците Г.К. и С.К. са обжалвали същата пред Административен съд – гр.Бургас, в частта й, с която им се отказва възстановяването на останалите 3932 кв.м в реални граници, поради застрояването им. С Решение от 20.01.2009г., постановено по административно дело № 629/2008г., съдът установил, че атакуваната заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата /л.408-409, т.2/.

С Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър /л.410, т.2/, на основание Скица № 167 от 31.03.2009г. на Община Несебър и Удостоверение с изх.№ 129 от 31.03.2009г. на Гл.архитект на Община Несебър, Общинската служба по земеделие - гр.Несебър признала правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 6,903 дка в границите на село Р., местност „*****“, поземлен имот с идентификатор ******** от кадастралния план, изработен през 2009г., установено с Решение № 177 от 25.07.2005г. на РС-Несебър и възстановила правото на собственост на наследниците на С.К. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот с идентификатор ******от кадастрален план, изработен 2009г. Със същото решение ОЗС-Несебър отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на Нива от 3,932 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот № ******** от кадастрален план, изработен 2009г., поради застрояване на имота. Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър е било обжалвано в частта, в която е постановен отказ да се възстанови правото на собственост в стари реални граници на Нива от 3,932 дка, четвърта категория по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. С Решение № 117 от 29.06.2010г. по гр.д. № 824/2009г. на РС-Несебър, съдът е оставил без уважение жалбата, като е приел, че действително застроената и прилежаща площ към сградите е 3932 кв.м и същата е изчислена в съответствие с нормативните изисквания, поради което собствеността върху тази част от бившия земеделски имот не може да бъде възстановена в стари реални граници, а правата на собствениците следва да бъдат реализирани чрез обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че по плана за оземляване на бежанците от 1931г. е заснет имот от 32 дка на С. М., част от който е процесния имот. По кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 797 от 1963г., процесният имот попада върху терен, в който с молив е записано „ОНС Стара Загора“. По кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 63 от 01.04.1988г., със Заповед на Кмета на Община Несебър е одобрено попълване на имота в кадастралния план на с.Р. с площ от 6854 кв.м с планоснимачен номер 577, в границите на който попадат две триетажни масивни сгради на лагера. Със Заповед № 136 от 17.04.2015г. е одобрен ПУП – ПРЗ за част от поземлен имот с пл.№ 577, представляващ имот с идентификатор ******по кадастралната карта на с.Р. с площ от 2971 кв.м. Същият според вещото лице е разположен на терен, застроен като пионерски лагер, но конкретно върху имот ******няма изградени постройки. Процесният имот има ограда от изток и от юг. Според вещото лице, актуваният с АДС № 3949 от 19.02.1960г. и АДС № 1462 от 16.01.1990г. попада върху територията на Старозагорския лагер и върху процесния имот. Според вещото лице, процесният имот ******не затруднява и не осуетява функционирането на съседните имоти. За целта е одобрен ПУП, с който е направена организация на територията на процесния и на съседните имоти. /вж.СТЕ-114-120 вкл./.

От показанията на разпитания по делото на 06.02.2019г. свидетел С.П.се установява, че същият работи, като портиер в Старозагорския лагер от три години. През този период свид.П. заявява, че не е виждал някой да трасира имота, да е слагал ограда или да е казвал, че е собственик на имота. Същият сочи, че терена на лагера е около 5 дка и е ограден от телена мрежа с бетонни колове. Откъм морето, свид.П. сочи, че има ограда с врата с катинар. Същият сочи, че отключва портала от север, където има и път. Сочи, че преди 20 години в лагера е имало дискотека, която се намирала в края, но в момента сградата я няма. Според свид.П., Старозагорският лагер граничи от едната страна със Сливенския лагер и Казанлъшкия лагер, обстоятелство, което се потвърждава и от изготвената от вещото лице комбинирана скица на процесния имот /Приложение № 3 към СТЕ – л.123, том последен/.

От показанията на свид.М.П.се установява, че същият е работил в периода от 2012г. до 2017г., като домакин на почивна база  Р.-Пловдив, а по съвместителство и в почивна база - Стара Загора. Според свидетеля теренът има два портала – един откъм морето и два откъм улицата. Задълженията му основно били да отговаря и стопанисва имуществото и обекта – терена, сградния фонд. Когато поел лагера, същият не функционирал. Според свид.П. сградите са били в една цялост, като лагер, използван от Община Стара Загора, включващ охранителен комплекс и спални сгради. Имало и игротека, изградена от метална конструкция, от която свид.П. заварил остатъци. Сочи, че към настоящия момент  от игротеката е останала само основата, тъй като била масивна. Свид.П. зявява, че почивна база Стара Загора граничи на запад със Сливенски лагер, на юг - с морето, на изток с новопостроени сгради. Свидетелят сочи, че при него не са ходили хора, които да се представят за собственици на терени в базата. Не е виждал хора, които да трасират имота или да правят огради. Относно охраната на лагера, свид.П. сочи, че когато започнал работа лагера се охранявал от частна фирма „В.“ – денонощна, четирисменна охрана. Същата фирма охранявала и Пловдивският и други лагери. Фирма „*****“ охранявала участък, където бил съборен корпус № 2.

По делото е разпитана и свид.Т.А., от показанията на която се установява, че през 2009г. помогнала на ответниците С.К. и Г.К. да нанесат имота си в с.Р. в реални граници в кадастъра, след което го трасирали и положили ограда. През 2012-2013г. възложили на г-н Балабанов процедура по изготвяне на ПУП от името на двамата братя К.. Единствено възражение било направено от Община Казанлък. Свид.А. сочи, че в имота, който е възстановен на К. няма сгради. От дясно граничи с Община Казанлък, отляво имот на наследници на Щ. и две останки от сгради, които граничат с процесния имот. При продажбата на имота на П.Д., свид.А. сочи, че пуснали официална справка към Агенцията по кадастър, от която установили, че земята се води на Община Несебър.  Общо земята била 7 дка, но Общината възстановила на ответниците К. само 3 дка. Върху останалите 4 дка били разположени сградите, заради които не била възстановена цялата земя на К.. През 2014г., когато „Х.-**“ станали собственици, отишли и отново маркирали терена. Свид.А. сочи, че през цялото време били уведени, че тези терени са на община Несебър и с тях са извършени реституции на правоимащи лица по ЗСПЗЗ. Всички били единодушни, че за процесния имот няма пречка да бъде застроен.

От показанията на свид.Д.И.се установява, че до началото на 2018г. дружеството „П.“ имало участие във фирма „Х.-**“. Свид.И. сочи, че била в течение на закупуването на процесния имот, предложен им от Т.А.. За първи път видяла имота през 2013г. преди да го купят. В момента на огледа имотът бил в процедура по изработване на ПУП. По спомени на свид.И., до имота имало два варианта на достъп. При първият оглед имота имал частична ограда с колчета и трасировъчни пилони. След това извикали геодезист да направи трасиране. След закупуването на имота, веднага влезли във владение на същия. Освен, че извикали геодезист да трасира имота, подписали и договор за съвместна дейност с „******“ ООД за охрана и опазване на имота, като от страна на „Х.“ бил поет ангажимент да се предостави поддръжка и менажиране на бъдещите сгради на имота на „А.“, тъй като в близост фирмата имала и други сгради, които наблюдавала. Нямали намерение да го ограждат, тъй като имали намерение да започнат строителство и да ограждат със строителна ограда. При всичките посещения на имота, свид.И. заявява, че не е срещала никого и не е знаела за каквито и да било претенции от трети лица.

От показанията на свид.К.Д.се установява, че на територията на село Р. някога е имало ученически лагери, но собствеността им не била определена. Тези лагери били направени върху частни лозя, които ги взели ТКЗС, след това ТКЗС са ги отпуснали за лагери, които първоначално били палаткови лагери. С течение на времето ги застроили с блокове за деца. Относно възстановената земя на ответниците К., свид.Д. сочи, че била по-малко от 3 дка от общо 7-8 дка. Свидетелят не знае защо не са били възстановени всичките. Сочи, че неговите земи били вътре оградени и били част от тези лагери.

По основателността на предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за да се произнесе, съдът съобрази:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър /л.410, т.2/, Общинската служба по земеделие - гр.Несебър е признала правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 6,903 дка в границите на село Р., местност „*****“, поземлен имот с идентификатор ******** от кадастралния план, изработен през 2009г., установено с Решение № 177 от 25.07.2005г. на РС-Несебър и е възстановила правото на собственост на наследниците на С.К. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот с идентификатор ******от кадастрален план, изработен 2009г., като е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на Нива от 3,932 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот № ******** от кадастрален план, изработен 2009г., поради застрояване на имота.

По делото не се спори, а и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че по плана за оземляване на бежанците от 1931г. на с.Р., процесният имот е част от имот от 32 дка на С. М., като собственик, а не като оземлен. По голямата част от имота била продадена и на наследниците били възстановени останалите 7 дка, с които М. е влязъл в ТКЗС. По плана от 1988г., процесния имот попадал върху терен, отреден за Старозагорски пионерски лагер, с планоснимачен номер 577.  Впоследствие – през 2015г. във основа на Заповед № 136 от 17.04.2015г. на Кмета на Община Несебър бил одобрен ПУП-ПРЗ за част от поземлен имот с пл.№ 577 представляващ имот с идентификатор ******по кадастралната карта на с.Р. с площ от 2971 кв.м., който според вещото лице е разположен на терен, застроен като пионерски лагер.

 Предвид гореизложеното, съдът приема, че при постановяване на Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър, макар процесният имот да е бил незастроен към момента на реституцията му, същият е попадал върху терен, отреден за изграждане на пионерски лагер, а мероприятието е било реализирано – изградени били почивни бази като комплекс от сграден фонд, съоръжения и обслужващи ги терени с прилежаща инфраструктура. Доказателства сочат, че върху имота е проведено и реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ – комплекс за почивна дейност, при което процесният имот не е следвало да се възстановява, а бившите собственици да се обезщетят по друг начин. С оглед на това, съдът счита, че процесният имот е зает на основание отреждане за мероприятието пионерски лагери и е застроен за осъществяване на почивно дело като комплекс от строителни дейности – сгради, постройки, помощни съоръжения, ограда и това реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ препятства възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 565 от 15.10.2010г., постановено по гр.дело № 4522/2008г. по описа на ВКС на РБ, в което се приема, че застроената с почивна база земя е загубила характера на земеделска земя по силата на чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ и върху нея след отреждането й за курортно строителство с одобрения регулационен план е осъществено строителство на курортен комплекс, завършен и функциониращ преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, а проведеното върху терена мероприятие не позволява възстановяването на правото на собственост върху земеделската земя в стари реални граници, като притежавалите я собственици и техните наследници се обезщетяват на основание и по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент по делото има данни /свидетелски показания и СТЕ/, че голяма част от сградите в имота са разрушени и не съществуват, но релевантна за делото е преценката за съществуващото в имота мероприятие към датата на възстановяване собствеността с решение на ОСЗ-Несебър на ответниците К., респективно на съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. В случай, че към този момент съществува пречка за възстановяване на собствеността, административният акт или съдебното решение за възстановяване на собствеността са незаконосъобразни и по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд следва да констатира този порок в мотивите на решението си. В този смисъл и Решение № 249 от 20.12.2013г., постановено по гр.дело № 6259/2013г. по описа на ВКС на РБ.

 Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на процесният недвижим имот е проведена реституционна процедура и правото на собственост е възстановено на наследниците на С.К. С., б.ж. на гр.Поморие, но без да е имало основание за това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради което и Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър не може да произведе своя ефект и да легитимира ответниците К., като собственици на този имот въз основа на проведена реституционна процедура по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което и следва да се приеме, че  към този момент имотът е останал държавна собственост.

Съдът намира за неоснователни наведените от ответниците възражения, че върху Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър е проведен пряк съдебен контрол, поради което косвен съдебен контрол върху същото е недопустим. В производството по съдебно обжалване на индивидуален административен акт се установява съответствието на оспорвания индивидуален административен акт със закона. Страните в административното производство, включително и тези, конституирани като заинтересовани, в неговите рамки и в пълен обем могат да упражнят своето право на защита чрез ангажиране на доказателства относно основанията за издаването на индивидуалния административен акт. В производството по съдебно обжалване на индивидуален административен акт съдът може и служебно да събира доказателства за съответствието на обжалвания индивидуален административен акт с изискванията на закона, включително служебно да констатира неговата нищожност. Влязлото в сила решение по административното дело има задължително действие за страните по въпроса дали индивидуалният административен акт е валиден и законосъобразен (чл.177, ал.1, изр.1 АПК). Когато този въпрос е преюдициален за решаването на гражданскоправния спор и страните по гражданското дело са идентични със страните по административното дело, влязлото в сила решение по административното дело е задължително за гражданския съд и косвеният съдебен контрол върху индивидуалния административен акт е недопустим. В настоящият случай обаче, страните по административното производство не са идентични със страните по настоящото гражданско дело, поради което косвения съдебен контрол е допустим.

По отношение на второто въведено при условията на евентуалност възражение на ответниците за придобиване на правото на собственост върху процесния имот поради наличие на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение на Министерски съвет на Република България № 1005 от 20.12.2004г. са обявени имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост съгласно Приложение № 2 – под № 133 (приложено по делото), от което е видно, че са включени имоти, находящи се в НДК – Р., находящи се в с. Р. – Община Несебър – шест масивни сгради, шест бараки и земя, с обща площ на имота от 36,18 дка. С цитираното решение е постановено и да се образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях съгласно Приложение № 2 /л.16-17, т.1/. По делото се установява, че в изпълнение на цитираното решение на МС на РБ е постановен и Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „У.О.С.“ от 24.01.2005г. /л.28-56, т.1/, по силата на който Министърът на образованието и науката в качеството си на упражняващ правата на собственост на Държавата като едноличен собственик на капитала е учредил Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „У.О.С.“ ЕООД със седалище *** с предмет на дейност – стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност. По делото се установява и обстоятелството, че капиталът на Дружеството при неговото учредяване е в размер на 22 497 700 лева, който е собственост на Държавата и е формиран на база стойността на апортираните от Държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, между които под номер 133 са включени имоти, находящи се в НДК – Р., находящи се в с. Р. – Община Несебър – шест масивни сгради, шест бараки и земя, с обща площ на имота от 36,18 дка. Изрично в учредителния акт е отразено, че всичко, което е придобито от Дружеството е негова собственост и се включва в имуществото му. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Решение № 1 от 27.01.2005г., постановено по фирмено дело № 14268/2004г. по описа на Софийски градски съд /л.25, т.1/, по силата на което е регистрирано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма – „У.О.С.“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление *** и с капитал от 22 957 900 лева. На основание чл.17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (Обн., ДВ, бр. 38/92г. – отм. ДВ, бр. 28/2002г.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

 С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по тълкувателно дело № 4/2014г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно - транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като "осчетоводяване" или "заприходяване в баланса", в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.

При това положение, съдът приема, че към момента на създаване на новоучреденото дружество – „У.О.С.“ ЕООД с Решение на МС № 1005 от 20.12.2004г., правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на Държавата и Министерският съвет на РБ в съответствие със своята компетентност и правомощия е взел валидно решение да обяви този имот – публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и след това да внесе този имот в капитала на едно новоучредено търговско дружество. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че с приемане на решението за внасяне в капитала на новоучреденото търговско дружество на процесния недвижим имот настъпва и вещно - транслативният ефект на това решение и от момента на създаване на това новоучреденото дружество – „У.О.С.“ ЕООД, то е придобило правото на собственост и по отношение на процесния поземлен имот. С оглед на това, съдът намира за неотносими по делото направените от ответните страни възражения за липсата на вписване на апортната вноска в капитала на ищцовото дружество в Службата по вписвания с цел узнаване от третите лица има или няма извършени вписвания на други актове от други лица, както и липсата на доказателства за изплатено на ответниците К. обезщетение.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че е основателно възражението на ищеца и следва да се приеме, че процесният имот след включването му в капитала на новосъздаденото търговско дружество – „У.О.С.“ ЕООД, чийто правоприемник е ответното дружество „У.о.и с.“ ЕАД, е станал собственост на самостоятелен правен субект – търговското дружество и от този момент този имот може да бъде обект на давностно владение. При това положение, направеното възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност като основание за придобиване на собствеността по отношение на процесния недвижим имот следва да бъде разгледано по същество.

   Съгласно чл. 68 ал. 1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. На основание чл.69, ал.1 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Според чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. На основание ал.2 от цитираната разпоредба, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно.

В подкрепа на направените доводи ищецът по предявения отрицателен установителен иск е ангажирал гласни доказателства, от които се установява, че имотът се е използвал като пионерски лагер. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че имотът е владян от страна на ответниците явно, спокойно и необезпокоявано, противопоставяйки своето владение на собственика на имота – „У.о.и с.“ ЕАД. По делото има данни, че през 2009г., след влизане в сила на решението на ОЗС-Несебър за реституиране на процесния имот на наследниците на С.К. С., имотът е бил трасиран и ограден с телена ограда с бетонни колове и свидетелите сочат, че са виждали ответниците К. да го посещават, за да водят купувачи да оглеждат имота. От показанията се установява, че през 2012г.-2013г. ответниците предприели действия, свързани със застрояването на имота, като стартирали процедура за ПУП ПРЗ на имота. В тази връзка свидетелските показания, които са ангажирани от ответните страни са непротиворечиви и взаимно се допълват. Лицата, които са разпитани – Т.А. – пълномощник на ищците в реституционното производство, Костадин Д. – собственик на съседен на ответниците имот и Д.И.– представител на фирма „Х.-**“ към момента на закупуване на имота, нямат никаква връзка с ответниците К., което да доведе до извод за тяхната заинтересованост, поради което и настоящият състав намира, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани изцяло. Следва да се отбележи, че тези показания се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства – Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОСЗ – гр.Несебър, Нотариален акт за собственост № 22, том 19, рег.№ 16613, дело № 3531 от 26.11.2012г. на Нотариус с рег.№ 208, с район на действие – РС-Несебър /л.698-699 вкл., т.3/, преписка по одобрен и коригиран ПУП ПРЗ на Община Несебър за процесния имот /л.621-650 вкл., т.3/, удостоверение за трасиране на имота на 28.11.2014г. /л.764, т.3/, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на дружество „Х.2.“ ООД №103 от 26.11.2014г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – РС-Несебър, свидетелстващи за обстоятелството, че от момента на реституцията на имота, ответниците К. не са имали съмнения, че са единствените собственици на имота, тъй като не са имали никакви спорове с трети лица относно собствеността на този имот и правата им не са били оспорвани.

От представените по делото писмени доказателства и от разпитаните свидетелски показания се установява по безспорен начин, че ответниците К. са проявили явно и необезпокоявано намерение да подготвят имота за застрояване, а впоследствие да го продадат, за което са се снабдили с необходимите за това административни разрешения – действия, които настоящата инстанция намира, че недвусмислено свидетелстват за явно, необезпокоявано и продължително владение на имота. От друга страна – разпитаният свидетел Славчо П., работещ на трудово правоотношение в ищцовото дружество, не установява факти и обстоятелства относими към периода от 2009г. до 2014г., тъй като е започнал работа в „У.о.и с.“ ЕАД през 2016г., а свид.М.П.– също работещ в ищцовото дружество е бил назначен, като домакин в Почивна база-Пловдив и е работил по съвместителство в почивна база *****, поради което съдът приема, че няма преки наблюдения върху дейностите в Старозагорския лагер. Самият той сочи, че когато започнал работа през 2012г., бил съборен корпус 2, а след него и корпус № 4, но така и не разбрал от кого. Заявява само, че не са били собственици на лагера.

Изводът, който се налага е, че в периода от 19.11.2009г. – датата на влизане в сила на Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОЗС-Несебър, вписано в Службата по вписвания на 04.01.2010г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.К. С. в стари реални граници на Нива от 2,971 дка, находяща се в строителните граници на с.Р., поземлен имот с идентификатор ******от кадастрален план, изработен през 2009г. до неговата продажба на третия ответник „Х.2.“ ООД на 26.11.2014г., ответниците С.К. и Г.К. се явяват добросъвестни владелци на възстановения имот – трасирали са имота, оградили са го, охранявали са го в продължение на повече от 5 години, като ответното дружество е продължило владението и охраната на имота и след това, плащали данъци, афиширали се като собственици във всички публични регистри, довършили процедурата по изготвяне и одобрения на ПУП-ПРЗ за имота.

 Безспорно е, че при положение, че се приема, че ответниците К. не биха могли да се легитимират като собственици на имота въз основа на Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОЗС-Несебър и за да се приеме, че те са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, то следва да установят владение по отношение на имота в продължение на пет години, тъй като по делото следва да се приеме, че те имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от Закона за собствеността. С оглед на това, съдът като взе предвид датата на влизане в сила на Решение № 124-Р от 04.11.2009г. на ОЗС-Несебър – 19.11.2009г. и датата на продажбата на процесния имот – 26.11.2014г., приема, че същите са владели процесния имот повече от 5 години явно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерението да го своят, поради което съдът счита, че същият е бил придобил от ответниците К. на оригинерно основание, а именно - изтекла в тяхна полза придобивна давност. При положение, че ответниците С.К. и Г.К. са придобили имота, то ищецът - „У.о.и с.“ ЕАД е изгубило правото на собственост върху този имот. Изтеклата в полза на ответниците К. придобивна давност налага извода, че ответното дружество „Х.2.“ ООД също е станало собственик на имота по силата на договора за покупко-продажба от 26.11.2014г., тъй като са закупили имота от собственици и правото на собственост е възникнало валидно в техния патримониум въз основа на прехвърлителната сделка.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Отхвърлянето на главната претенция по чл.124, ал.1 от ГПК обосновава отхвърляне и на акцесорната претенция по чл.537, ал.2 от ГПК, също като неоснователна.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва: На ответниците С.К. и Г.К. – сумата общо в размер на 6000 лева /по 3000 лева за всеки един от тях/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, а на „Х.2.“ ООД – сумата общо в размер на 3400 лева, включваща – 3000 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за вещо лице. Претенцията на ответното дружество за присъждане на командировъчни общо в размер на 1000 лева за участие в 5 броя съдебни заседания, съдът счита, че не следва да се уважава, поради липса на доказателства за заплатени такива.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.О.И С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Ц.Р.против „Х.2.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.В.И., С.К.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на „У.о.и с.“ ЕАД, че „Х.2.“ ООД с ЕИК ******, С.К.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот с идентификатор ******, с адрес на имота: с.Р., ПК 8221, ул.“Л.“, местност „*****“, кв.33, с площ на имота от 2971 кв.м., при съседи – имоти с идентификатори: ********, ********, ********, ********, ********, ********, включен в границите на Почивна база „*****“, и за отмяна на нотариалните актове, с които ответниците се легитимират, като такива, като неоснователни.

ОСЪЖДА „У.О.И С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Ц.Р.да заплатят на С.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3000 /три хиляди/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „У.О.И С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Ц.Р.да заплатят на Г.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3000 /три хиляди/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „У.О.И С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Ц.Р.да заплатят на „Х.2.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.В.И., сумата общо в размер на 3400 /три хиляди и четиристотин/ лева, представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: