Определение по дело №3305/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4820
Дата: 27 септември 2018 г.
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20171100903305
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

              

                                                    гр. София, 27.09.2018г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

                                                                                          

като сложи за разглеждане  докладваното от съдията  т.д. № 3305 по описа за 2017г.,  взе предвид следното:

            В открито съдебно заседание на 19.06.2018г. на ищеца „С.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат, е било указано внасянето в едноседмичен срок на депозит за особен представител по чл. 29, ал. 2 от ГПК на ответника „М.“ АД (в несъстоятелност) – 22 106. 83 лева, съгласно минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  за минималните адвокатски възнаграждения. Указана е и последицата от невнасяне на депозита (сумата на възнаграждението) – връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК.

            В дадения срок възнаграждение не е било внесено, а с молба от 25.06.2018г. от „С.“ ЕООД е било поискано съдът да отмени разпореждането си.

            Това е било отказано с ново разпореждане от 27.06.2018г., когато на ищеца е била дадена и нова възможност да внесе депозита в едноседмичен срок с указване на последицата от неизпълнението. Съобщението е било получено на 10.07.2018г., но указанията отново не са били изпълнени, а на 17.07.2018г. по пощата е била подадена и е постъпила нова молба с приложено Определение № 2109 от 04.07.2018г. на Софийски апелативен съд, ТК, 15 състав, по ч.гр.д. № 2910/2018г., в което, по сходно дело,  е било възприето, че няма основание за назначаване на особен представител.

            По молбата от 17.07.2018г. на ищеца съдът  е възприел, че при спиране теченето на срока за изпълнение на указанията от 27.06.2018г. по чл. 61, ал. 2 от ГПК, следва да се изчака изтичането му.

            При изтичане на срока за изпълнение настоящият съдебен състав на Софийски градски съд намира, че исковата молба на ищеца подлежи на връщане. Не са били изпълнени дадените указания за внасяне на депозит за особен представител, основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК (така Определение № 211 от 01.04.2013г. по ч.гр.д. № 11/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).

            Няма основание за промяна на изложеното от съда относно дължимостта на възнаграждението за особен представител. Действително е постановено определението на състава на САС, представено от ищеца (и по правните си съображения по то съответства на възприетото по Определение № 457 от 03.08.2015г. по ч.т.д. № 1473/2015г. ва ВКС, ТК, ІІ т.о.). за възможно процесуално представителство на ликвидатора в производството по чл. 694 от ТЗ като представител по чл. 635, ал. 3 от ТЗ, но междувременно са постановени и определения по ч.гр.д. № 3717/2018г. и ч.гр.д. № 3718/2018г. на състави на  Софийски апелативен съд, които са в различен смисъл, в какъвто е  например и Определение № 274 от 16.04.2013г. по ч.т.д. № 718/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Отделно в случая няма данни ликвидаторът И.Й.И., който ищецът сочи като представител по чл. 635, ал. 3, вр. чл. 269, ал. 1 от ТЗ,  да е встъпвала като ликвидатор на „М.“ АД с представянето на нотариално заверено съгласие с образец от подписа си, обявени по партидата на „М.“ АД (в несъстоятелност) в търговския регистър. Напротив, има отказ на този ликвидатор за встъпване, обявен в търговския регистър, след което и поради прекратяване на производството по реда на чл. 272а от ТЗ нов ликвидатор не е назначаван. Преди И.Й.И. откази за встъпване като ликвидатори са направили и няколко други лица.  

            Същевременно възнаграждението за особен представител не може да бъде внасяно от синдика, както също се иска в молбата на ищеца от 17.07.2018г. 

Воден от горното, и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът   

 

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ВРЪЩА исковата молба с приложенията на „С.“ ЕООД по делото и ПРЕКРАТЯВА  производството по т.д. № 3305 по описа за 2017г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

 

                                                                       Съдия: