№ 2790
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110201111 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „********** БГ“ ЕООД срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата №**********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на
„********** Бг“ ЕООД, ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
Недоволно от така издадения електронен фиш е останало санкционираното
юридическо лице, което, в подадена жалба, чрез адвокат М. М. от ВАК, релевира доводи за
отмяната му. Сочи се, че Агенция „Пътна инфраструктура“, тенденциозно не уведомява
дружеството за допуснати от негова страна пропуски. Изтъква се, че същото вече е
заплатило две компесаторни такси за нарушения, реализирани след процесното такова.
Обосновава се извод, че не са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Поставя се под съмнение
дейността на контролния орган и осъществените от него проверки. Претендира се
присъждането на разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г., с
представено по делото пълномощно, която моли оспореният електронен фиш да бъде
потвърден и в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Отправя се евентуално възражение за прекомерност
спрямо размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
1
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е „********** БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. В., община А., с. Д., ул. „******“ №8, със законен представител Л. И. У., с
основна икономическа дейност автомобилен транспорт. Дружеството било собственик на
влекач модел/марка „Р. Т“, с рег. № ********, категория N3, клас ЕВРО 6С, с 2 оси, с
технически допустима максимална маса 20500, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
допустима максимална маса на състава 50000.
На 15.06.2021г., около 05:01ч., в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока
намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от
устройство с №10182, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било
засечено движението на автомобил модел/марка - влекач „Р. Т“, с рег. № ********, за който
нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
При тази хронология бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закон за пътищата №**********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.
чл.179, ал.3б от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на „********** Бг“ ЕООД, ЕИК
******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева
за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените на основание чл.283 НПК протоколи и други документи: справка от
информационната система за установени нарушения; становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“; два броя фото изображения; справка с данни на
нарушителя; известие за доставяне и други.
Така събраният доказателствен материал спомага по безспорен начин да се установи
дата, час, място на осъществяване на нарушението и неговият автор. Приложените фото
изображения съдът кредитира с доверие и от тях се извежда номерът на автомобила, който
се е движел в процесния пътен участък, дата и час, в който е преминал. Приложената
справка от информационната система по категоричен начин доказва собственика на
автомобила, както и индивидуализиращите технически характеристики на превозното
средство.
ПО ПРАВОТО:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от лице с активна процесуална
легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
На първо място, следва да бъде изтъкнато, че към датата на нарушението не е била
предвидена законодателна възможност за издаване на електронни фишове за нарушения по
чл.179, ал.3б ЗДвП, а единствено за такива по чл.179, ал.3 ЗДвП, поради което оспореният
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Горният извод се извежда
от смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 ЗДвП, в която по
категоричен начин се установява, че за нарушения като процесното се съставя акт за
установяване на административни нарушения, от длъжностните лица на службите за
контрол. Потвърждение на горното се открива и в разпоредбата на чл.189ж ЗДвП, в която е
предвиден ред, както и реквизити на електронните фишове, но изрично е посочено, че
същите са относими за изчерпателно посочени нарушения, част от които не е това по чл.179,
ал.3б ЗДвП. Доколкото разпоредбите касаят процедура за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, то е недопустимо да се прилага разширително
тълкуване или по аналогия да се извежда от разпоредбата на чл.167а ЗДвП, обратен на
горния извод.
2
Поради което и оспореният електронен фиш следва да бъде отменен изцяло, но с
оглед обема на съдебен контрол, който дължи настоящата съдебна инстанция, то следва да
бъде разгледан спорът по същество.
Безспорно бе доказано, че на 15.06.2021г., около 05:01ч., в община Столична, по път
А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, от устройство с №10182, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси е било засечено движението на автомобил модел/марка - влекач „Р.
Т“, с рег. № ********, категория N3, клас ЕВРО 6С, с 2 оси, с технически допустима
максимална маса 20500, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална
маса на състава 50000, без да са заплатени дължимите такси за преминаване, с което, в
качеството си на собственик на МПС, дружеството-жалбоподател „********** БГ“ ЕООД,
ЕИК ******** е нарушило чл.102, ал.2 ЗДвП. За нарушения на чл.102, ал.2 ЗДвП е
предвидено налагането на имуществена санкция, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179,
ал.3б ЗДвП.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване
се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
наричана „Директива 1999/62/ЕО“. Съгласно чл.9а от посочената Директива „Държавите
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите.
Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“, но и съобразени с
общите принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на
нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната ( решение от 19
октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна
практика). От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга
страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-
Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45).
В конкретния случай е налице предварително определен размер на имуществена
санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки конкретен случай,
съобразно неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. А дори, въпреки налагането на имуществена санкция,
в размер, значително надхвърлящ дължимите от водачите на превозни средства такси, е
предвидено, че санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по
чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата.
Налагането на „глоби“ с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да
бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017
г., по съединени дела Euro-Team Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft. C‑498/15, ECLI:EU:2017:229 ,
т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: „…..член 9а от Директива 1999/62
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното
производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им.“
3
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна
практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност,
доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от водачите на превозни
средства такси, което от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на оспоР.то
наказателно постановление.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане,
дружеството-жалбоподател е платило на адвокат М. М., сумата в размер на 550 лв. с ДДС за
осъщественото от нея процесуално представителство. Размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен със Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и отправеното от въззиваемата страна
възражение, в тази насока, следва да бъде оставено без уважение. А на основание чл.63д, ал.
1 ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в
размер на 550 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.1 ЗАНН и чл.63д, ал.1 ЗАНН
Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за
пътищата №**********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) на „********** Бг“ ЕООД, ЕИК ******** е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на
чл.102, ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „********** Бг“ ЕООД,
ЕИК ********, сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4