РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9927 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата Д.М.М.
твърди, че на 20.11.2015 г., около 21.15 ч., на път III-358, км 48+534,
е реализирано пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил
„Фолксваген голф“, с рег. №******, управляван от Е.А.М., вследствие на което е
причинена смъртта на П. М.Т., пътуващ на предна дясна седалка. Ищцата сочи, че
е била във фактическо съжителство с починалия П.Т., като загубата му е един от
най - тежките моменти в живота й, като не минава и ден, през който да тъжи за
своето най - близко същество.
Ищцата
поддържа, че на посочената дата, Е.А.М. управлявал горепосочения лек автомобил
по път III-358, с посока на движение от гр. Тетевен към с. Рибарица, като при м.
„Пейков дол“, където пътят продължавал със завой надясно, водачът движейки се с
превишена скорост и нетрезво състояние, губи контрол над управлението на
автомобила, като навлиза в лентата за насрещно движение, излиза от пътното
платно и последва челен десен удар в крайпътно дърво. Сочи, че
образуваното досъдебно производство е прекратено поради смъртта на виновния
водач. В исковата молба се излага, че П.Т. е откаран в МБАЛ „Д-р Ангел Пешев“,
гр. Тетевен, където починал от получените увреждания, като непосредствена
причина за смъртта според аутопсията, е остра кръвозагуба, вследствие на
травматично разкъсване на аортата и черен дроб.
Ищцата твърди,
че към датата на увреждането за лекия автомобил Фолксваген голф“, с рег. №******
е била налице валидно сключена застраховка „гражданската отговорност“ с ЗД „Б.И.“,
по полица № BG/02/115002287498/08.09.2015 г., със срок на валидност от 08.09.2015 г.
до 07.09.2016 г.
Предвид изложеното, моли съда да
осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на смъртта на П.Т.
– 20.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата.
Ответникът ЗД
„Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, както и твърденията на ищеца. Заявява,
че водачът М. е придобил владението върху автомобила чрез престъпление, което с
оглед чл. 267, ал.2, т.1 КЗ, изключва отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа че е налице съпричиняване на
вредата, тъй като П.Т. се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, като се
е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Счита, че претендираното
обезщетение е в завишен размер и не отговаря на принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС. Съгласно
ППВС №4/61г. и 5/69г. жената, която е живяла във фактическо съпружеско
съжителство с пострадалото лице, има право на обезщетение за неимуществени
вреди.
С Постановление от 16.03.2016 г. на
Окръжна прокуратура - Ловеч, по пр.пр. № 2216/2015 г., ДП № 405/2015 г. на РУ
„Полиция“ – Тетевен, е прекратено
наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, вр. чл. 342, ал.1 НК, поради смърт на виновния водач Е.А.М..
От заключението на изслушаната по
делото съдебномедицинска експертиза се установи, че П.Т., вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.11.2015 г. е получил следните увреждания:
черепно-мозъчна травма /изразяваща се в контузия на главата с масивен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и изразен мозъчен оток/, лицева травма,
гръдна травма /изразяваща се в двустранно счупване на ребра по предната
мишнична линия контузия с кръвонасядания на медиадстинум, перикард и сърце,
масивен излив на кръв в превралната кухина, разкъсване на възходящата част на
гръдната аорта и др./ , коремна травма и
травма на опорно-двигателния апарат. На базата на тежката множествена травма и
последвалата я остра и масивна кръвозагуба, непосредствено след
пътнотранспортното произшествие, смъртта е настъпила много бързо, но не веднага
и е била неизбежна.
Въз основа на приетите по делото
протокол за оглед на местопроизшествието от 20.11.2015 г. и от заключението на
неоспорената автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на
автопроизшествието:
На 20.11.2015 г., около 21.15 ч. на
второстепенен път № 358, гр. Тетевен – с. Рибарица, км. 45+354, местност
„Пейков Дол“, лек автомобил „Фолксваген
голф“, с рег. №******, управляван от Е.А.М., се е движил в посока от гр. Тетевен към с. Рибарица, със скорост на
движение 113.44 км/ч. Навлизайки в дясна
крива с напречен наклон и радиус 184.7 м., превишава критичната скорост при
занасяне /112.39 км/ч./, като вследствие на въздействието на центробежните сили
върху масовия център на автомобила, задната лява ъглова част на автомобила е
започнала да изпреварва предната като при този процес се е получило нарушение
на страничната устойчивост, изразяваща се в приплъзване и занасяне. Лекият
автомобил, след това, със сложно движение – постъпателно напред и косо наляво,
съчетано с въртене спрямо вертикалната ос, е преминал към лявата пътна лента,
като напуска пътното платно в лява, преминава през банкета и се удря в
крайпътно дърво с диаметър 1.36 м. Причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на лекия автомобил, който под влиянието на
алкохол и поради движение с превишена скорост над критичната, при навлизането в
десен завой е напуснал пътното платно.
От доказателствата по делото се установи, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има Е.М. - водач на лекия автомобил „„Фолксваген
голф“, с рег. №******. Водачът на процесния автомобил е нарушил правилото на чл.
20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост и е превишил максимално разрешената
извън населени места скорост (90 км/ч), в резултат на което
автомобилът е занесъл и е загубил управление върху него, като е последвал удар
в крайпътно дърво. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на
водача на процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания,
като представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на
водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
По делото
няма спор между страните, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
станало на 20.11.2015 г. е починал П. М.Т., а това се установява и от
представеното препис – извлечение от акт за смърт, издадено от община Тетевен,
област Ловеч.
От
представените удостоверения за раждане, издадени от община Ловеч, се установява
че ищцата Д.М.М. и П. М.Т., са майка и баща на Н.П.М., родена на *** г. и на С.П. М., родена на ***
г. (по отношение наН.П.М. и С.П.М., производството е прекратено, поради отказ
от исковете).
Свидетелят А. М.А. (собственик на лекия автомобил „Фолксваген голф“, с
рег. №******), дава сведения, в деня на инцидента са се събрали за да пият – той,Е.и П..
П. е взел два литра алкохол, като свидетелят е заспал на масата и е научил
сутринта за инцидента от родителите си.
По делото
не се спори, а и от представената справка от Гаранционния фонд, се установява
наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, за процесния автомобил, валидна към датата на
пътнотранспортното произшествие.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
Свидетелят
Н.Д.А.сочи, че знае за пътнотранспортното произшествие, тъй
като е служител на полицейското управление в Тетевен и съсед на П.. Познава Д.,
като дава сведения че са живеели заедно с П. в къщата на родителите му (от около 7-8 години ги е виждал), гледали
са децата си. Предполага, че тежко е
изживяла да загуби родителя на децата си.
В случая от доказателствата по делото
се установява, че към датата на ПТП, ищцата Д.М. е имала фактическо съжителство
с пострадалия П.Т., като съпрузи, като имат заедно две деца, поради което има
право на обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Настоящият съд като съобрази
задължителните постановки на ППВС №4/68 г. – възрастта на пострадалия към момента на
ПТП, отношения между него и ищцата, обстоятелството, че ищцата е в
трудоспособна възраст и може сама да се издържа, икономическите условия в
страната, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което Д.М.
трябва да получи е в размер на 120 000 лв.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.
2 ЗЗД.
По делото е
прието като безспорно обстоятелството, че в пробата от кръв и урина на водача Е.А.М.,
е установено съответно на 2.4 и 3.1 промила алкохол. Ето защо, съдът намира за
основателно възражението за съпричиняване, тъй като пострадалият се е поставил
в риск, качвайки се с употребилия алкохол водач в автомобила (свидетелят А.
сочи, че пострадалият е донесъл 2 л. алкохол), като по делото е установено, че
при по-ниска скорост, произшествие не би настъпило. (В този см. Решение № 98 от
08.07.2010 г. по т. д. № 942/2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 193 от
22.12.2015 г. по т. д. № 912/2015 г. на
ВКС, ІІ Т.О.) Размерът на съпричиняването съдът определя на 1/2.
Следователно
обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 60 000 лв., като обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
До пълния предявен размер от 200 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да
бъде присъдена и законова лихва от датата на деликта, по аргумент от чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД.
Относно
разноските
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 39 375 лв. по договора за правна
защита и съдействие от 02.11.2016 г. и 35 лв. за депозит за свидетел, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 2 400 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски за експертизи в размер на 120 лв., съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********да заплати на Д.М.М., ЕГН **********, чрез
адв. С.Б.,***, на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди), представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на П. М.Т., настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 20.11.2015 г., около
21.15 ч., на път III-358, км 48+534, по вина на Е.А.М., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка лек
автомобил „Фолксваген голф“, с рег. №****** към посочената дата е бил
застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН
**********, чрез адв. С.Б.,***, да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 39 375 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата от 35 лв., депозит за свидетел,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 2 400 лв. - държавна
такса, както и сумата 120 лв. – разноски за експертиза, платени от бюджета на
съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: