№ 23487
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110118215 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.499,ал.7 от КЗ,вр.чл.127,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано
от ***,против ЗАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от ***,с искане за осъждане на ответника да заплати
сумите от 6163 лева главница и 288,21 лева лихва за забава за периода
01.11.2022 г. до 04.04.2023 г.
В исковата молба се твърди,че на 19.12.2019 г. е настъпило ПТП между
автомобил „***“ с рег. № *** и товарен автомобил „фолксваген крафтер“ с
рег. № ***,а вследствие настъпилото произшествие са причинени
травматични увреждания на *** – пътник в автомобил фолксваген. Ищецът
сочи,че е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност за
автомобил мазда. В исковата молба се поддържа,че с влязла в сила присъда
водачът на автомобил фолксваген е признат за виновен за престъпление по
чл.343,ал.4 от НК,вр.ал.3 б.“б“ предл.1 вр.чл.342,ал.1 от НК. Ищецът
твърди,че по предявен иск от *** е осъден да заплати обезщетение в размер на
25000 лева,а по това дело ответното дружество „***“АД е било
конституирано като трето лице помагач. Исковата претенция се основава на
твърдения,че произшествието е причинено и от двамата водачи,т.е.
възникнала е солидарна отговорност на двамата водачи спрямо пострадалия.
Сочи се,че във вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от
тях отговаря поравно,а ако един от солидарните длъжници е заплатил
сумата,има право на вземане спрямо другия длъжник. В исковата молба се
поддържа,че ищецът е поканил ответника да възстанови парична сума с
регресна покана от 17.10.2022 г.,но е постъпило частично плащане и
неиздължената главница възлиза на 6163 лева. Претендирана е мораторна
1
лихва в размер от 288,21 лева за периода 01.11.2022 г. до 04.04.2023 г. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът „***“АД не отрича,че е застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ на водача на автомобил „фолксваген крафтер“ с рег.
№ ***,“***“АД е извършил плащане в полза на пострадалия ***. Ответното
дружество оспорва двамата водачи в еднаква степен да са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат като изразява становище,че
отговорността на водача на автомобил мазда,чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца е 65 %,докато на водача на автомобил „фолксваген“ е
35 %,при което с плащане на сумата ответникът е изпълнил изцяло
задълженията си. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е застрахователна полица по застраховка гражданска
отговорност,издадена от „***“АД,за лек автомобил мазда с рег. №
***,валидна за периода 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.
Приет е констативен протокол,съставен за ПТП с пострадали лица.
Според епикриза,издадена от МБАЛ Търговище АД,на *** е причинено
травматично увреждане изкълчване на раменна става в дясно,счупване на
горен край на раменна кост в дясно.
Представени са болнични листове,издадени на *** за временна
нетрудоспособност.
С решение на ОС Търговище,постановено по гражд.дело № 17/2021
г.,“***“АД е осъдено да заплати на *** сумата от 18000 лева обезщетение за
неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 15.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането като искът е отхвърлен за разликата
над 18000 лева до пълния претендиран размер от 70000 лева.
С решение на Варненския апелативен съд,постановено на 08.02.2022 г.
по гражд.дело № 642/2021 г.,е отменено решението на ОС Търговище в
частта,в която е отхвърлен искът на *** срещу „***“АД в частта за разликата
над 18000 лева до 25000 лева като е присъдена сумата от още 7000 лева,а
решението е потвърдено в останалата обжалвана част.
Установява се,че с присъда № 4/08.06.2021 г.,постановена по нохд №
88/2021 г. по описа на ОС Търговище водачът на автомобил фолксваген
крафтер с рег. *** *** е признат за виновен,че е нарушил правилата за
движение на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП и на пътен знак Б6 като е причинил по
непредпазливост смъртта на едно лице,както и е причинил на *** трайно
затруднение на движението на горен десен крайник. Присъдата е изменена от
Апелативен съд Варна като подсъдимият *** е признат за невиновен за това
да е допуснал нарушение на правилата за движение чрез несъобразяване със
знак Б6 и е потвърдена в останалата част като решението на АС Варна е
оставено в сила от ВКС по кнохд № 194/2022 г.
С регресна покана,получена в „***“ЕАД „***“АД претендира
2
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 16825 лева в 14-
дневен срок. Регресната покана е получена на 17.10.2022 г.,видно от известие
за доставяне.
С преводно нареждане от 11.11.2021 г. „***“АД е изплатило
обезщетение на основание търг.дело № 17/2021 г. по описа на ОС Търговище в
размер от 21330 лева,а с преводно нареждане от 22.02.2022 г. е доплатена
сумата от 8496 лева.
От справка от Гаранционен фонд се установява,че за МПС с рег. №
Т9013ТН има сключена застраховка гражданска отговорност при „***“АД.
Видно от преводно нареждане от 14.11.2022 г.,“***“АД изплаща на
„***“АД сумата в размер от 8750 лева.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че пътнотранспортното произшествие е настъпило
на 19.12.2019 г. около 13,30 часа в средата на мост на река *** при скорост на
движение на автомобила мазда от 112 км/ч. и скорост на движение на
автомобила фолксваген крафтер от 70 км/ч,разстоянието на опасната зона за
спиране за автомобил мазда е 114 метра,а за автомобил фолксваген крафтер е
55 метра,всеки от водачите е могъл да възприеме насрещно движещия се
автомобил на разстояние от около 500-600 м.,всеки от водачите е направил
преценка,че следва да премине по моста първи и без да намалят скоростта си
на движение,при което между двете МПС настъпва челен удар. От техническа
гледна точка причина за настъпване на произшествието е субективното
поведение и неправилната преценка от страна на двамата водачи като всеки
един от тях спрямо скоростта си на движение,позицията и местоположението
си е взел неправилното решение да навлезе по моста. От техническа гледна
точка всеки от водачите би могъл да избегне настъпване на удара чрез
предприемане на спиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
С предявената искова претенция дружеството ищец претендира
реализиране правото си на регресно вземане спрямо дружеството ответник на
част от изплатено застрахователно обезщетение на увредено вследствие на
ПТП лице. За да бъде уважена исковата претенция,необходимо е да бъде
доказано,че е настъпило застрахователно събитие,застрахователното събитие
да е предизвикано от повече от едно лица,да са настъпили вреди за трето
лице,да е изплатено обезщетение за увреденото трето лице от един от
застрахователите,с изплащането на което възниква правото на регресно
вземане спрямо другия застраховател. Страните не спорят,а и от
представените по делото доказателства се установява,че на 19.12.2019 г. е
настъпило ПТП,при което на *** е причинено травматично увреждане от вида
средна телесна повреда,както и с влязло в сила решение в полза на *** е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лева.
Когато лице е пострадало от настъпило ПТП,причинено от повече от един
водач на МПС,увреденото лице разполага с правото да претендира изплащане
на обезщетение от всеки от застрахователите по договор за застраховка
гражданска отговорност. Разпоредбата на чл.499,ал.7 от КЗ изрично
регламентира,че при отправено искане от пострадало лице всеки от
3
застрахователите отговаря до размера на застрахователния лимит спрямо
пострадалото лице като цитираната разпоредба предвижда,че
застрахователите отговарят,както отговарят причинителите на
застрахователното събитие. Съобразявайки разпоредбата на чл.53 от ЗЗД,която
предвижда,че при вреди,настъпили вследствие непозволено увреждане от
повече от едно лица,тези лица отговарят солидарно спрямо увреденото
лице,съдът счита,че и в хипотезата на повече от един застраховател по
договор за застраховка гражданска отговорност тези застрахователи отговарят
солидарно спрямо пострадалия. По тези съображения съдът намира,че
дружеството ищец в качеството му на застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност на водача на автомобил мазда е образувал преписка
по щета и е изплатил обезщетение,в която насока по делото са представени и
влезли в сила съдебни решения,с които е определен размер на обезщетение за
пострадалото при ПТП лице ***. Както беше посочено,застрахователят по
договор за застраховка гражданска отговорност отговаря пред
пострадалия,както отговаря прекият причинител на вредата,а единственото
ограничение на отговорността му е застрахователният лимит. Предвид това,че
дружеството ищец доказва факта на плащане на обезщетението,от значение за
преценка дали е възникнало право на регресно вземане,респективно дали
исковата претенция е доказана по основание е дали ответникът застраховател
отговаря за възстановяване на вредите. Разпоредбата на чл.499,ал.7 от ГПК
урежда солидарна отговорност между застрахователите,ако отговорността на
преките причинители може да бъде ангажирана солидарно,съответно с
изплищането на обезщетението от един от застрахователите,възниква право на
регресно вземане. Софийският районен съд счита,че са налице основания да се
счита,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
припадаща се част от стойност на обезщетението,в която насока ответникът
чрез реализираното частично плащане е признал наличието на предпоставки
да бъде ангажирана отговорността му. Наличието на осъществено
извънсъдебно плащане означава,че ответникът признава,че застрахованият
при него водач отговаря за обезвреда на настъпилите вследствие на ПТП
вреди. Софийският районен съд намира за неоснователен доводът на
ответника,че с изплащането на сумата от 8750 лева е възстановил щетите до
размера,до който отговаря застрахования при него водач и липсват
предпоставки за ангажиране отговорността му в по-висок размер. Общият
принцип е,че доколкото не се установява друго,всеки от причинителите
отговаря поравно. Въпросът за степента,в която всеки от виновните водачи
допринася за настъпване на вредоносния резултат е фактически и се изследва
с оглед ангажираните доказателства във всеки конкретен случай. В настоящия
случай от събраните в хода на производството доказателства не може да бъде
възприето,че водачът,чиято гражданска отговорност е застраховало ищцовото
дружество е допринесъл в по-висока степен за настъпване на вредите спрямо
застрахования при ответника водач. Действително скоростта на движение на
автомобила мазда,застрахован по застраховка гражданска отговорност при
ищеца е била по-висока спрямо скоростта на движение на автомобила
фолксваген,застрахован при ответника,но това обстоятелство не обуславя
извод,че е налице различна степен на съпричиняване. В тази насока следва да
бъде отчетено,че спрямо водача,застрахован при ответника е налице влязла в
сила присъда,задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК,с
4
която е установено,че е допуснато нарушение на правилата за
движение,вследствие което са причинени по непредпазливост смърт на едно
лице и телесни увреждания на няколко лица,а и според заключението по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза причина за настъпване на
ПТП е субективното поведение на всеки от водачите,който навлиза на моста с
намерение да премине пръв,както и според експертното заключение всеки от
водачите би могъл да избегне настъпването на произшествието,ако
предприеме спиране. При това положение съдът намира,че и двамата водачи
отговарят в еднаква степен за настъпване на произшествието. Предвид
изложеното и като съобрази,че дружеството ищец е изплатило обезщетение
към увредено от ПТП лице,за това дружество е възникнало право на регресно
вземане спрямо другия застраховател до размера на ½ от
обезщетението,поради което съдът счита,че искът за главница от 6163
лева,представляваща разликата между размера на половината
обезщетение,изплатено към увреденото лице и възстановената част от
обезщетението от 8750 лева подлежи изцяло на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора в размер на законната
лихва. Когато задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща
падежната дата или следваща последния ден от срока длъжникът изпада в
забава,а ако задължението няма срок,длъжникът изпада в забава,считано от
отправянето на покана. В настоящия случай от представените с исковата
молба доказателства се установява,че до ответника е отправена регресна
покана с посочен срок за плащане от 14 дни,с известие за доставяне се
установява,че регресната покана е получена от ответника,но паричната
сума,предявена по настоящото производство като главница не е заплатена в
посочения срок. При това положение съдът намира,че и искът за мораторна
лихва върху главницата е доказан по основание и по размер и подлежи на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 1096,52 лева – съдебноделоводни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от *** да заплати на основание чл.499,ал.7 от
КЗ,вр.чл.127,ал.2 от ЗЗД на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.***,представлявано от *** сумата от 6163 лева ( шест хиляди
сто шестдесет и три лева ) главница,представляваща регресно вземане
вследствие изплатено обезщетение на *** – пострадало лице от
ПТП,настъпило на 19.12.2019 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 05.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА ЗАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от *** да заплати на основание чл.86 от ЗЗД на
„***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано
от *** сумата от 288,21 лева ( двеста осемдесет и осем лева двадесет и една
стотинки ) – мораторна лихва за периода 01.11.2022 г. до 04.04.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от *** да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.***,представлявано от *** сумата от 1096,52 лева ( хиляда
деветдесет и шест лева петдесет и две стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6