№ 9685
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110163978 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Д. Н. срещу Г** ф**. Предявен е
частичен иск за заплащане на сумата от 30,00 лева, представляваща част от стойността
на неизплатено в цялост обезщетение в общ размер от 513,32 лева за имуществени
вреди, причинени на собствен на ищеца автомобил в резултат на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 22.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата в гр. *****, ищцата паркирала
собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ***, на паркинга пред блока, който бил
блъснат от лек автомобил „***“ с рег. № */***, извършващ маневра на заден ход. След
настъпването на инцидента виновният водач напуснал мястото на инцидента, като от
контролните органи на МВР било установено, че управляваният от него автомобил
нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
резултат на удара били причинени щети на лек автомобил „****“ с рег. № ***, поради
което ищецът заявил претенциите за обезщетяване на причинените на собствения му
автомобил вреди пред Г*** ф**, откъдето изплатили обезщетение в размер на 136,88
лева. След направено проучване в няколко сервиза, ищцата установила, че сумата,
необходима за възстановяване на причинените на автомобила ѝ вреди, била в размер на
1
650,20 лева. Поради това и след приспадане на изплатената вече част от дължимото се
обезщетение, ищцата претендира останалата част от същото в размер на 513,32 лева,
като предмет на настоящото производство е частичен иск за сумата от 30,00 лева.
Отправено е искане за уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Г** ф** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се
признава в цялост. Изложени са твърдения, че между страните е имало предходно
съдебно производство със същия предмет по предявен частичен иск за сумата от 20,00
лева, част от претендираното обезщетение в размер на 513,32 лева. В мотивите на
влязлото в сила решение по това дело (гр. д. № 39697/2022 г. на СРС, 82-ри състав)
било прието, че действителната стойност на причинените от процесното ПТП вреди
възлизала на сумата от 498,00 лева, поради което Г** ф** заплатил на ищцата сумата,
предмет на иска, в размер на 20,00 лева в хода на образувано изпълнително дело, както
и сума в размер на 831,05 лева (на 07.02.2024 г.), от която 341,12 лева, представляваща
неизплатеният остатък от определената по гр. д. № 39697/2022 г. на СРС, 82-ри състав,
стойност на причинените от процесното ПТП вреди, 9,93 лева - законна лихва, и 480,00
лева - адвокатско възнаграждение. Отправено е искане за постановяване на решение
при признание на иска.
С молба с вх. № 154037/2024 г. ищецът е заявил, че ответникът е изплатил в
цялост процесното вземане, включително пълния размер на дължимия остатък от
претендираното обезщетение, дължимата лихва за забава до датата на плащането и
заплатеното адвокатско възнаграждение. Въз основа на изложеното ищцовата страна
отправя искане за постановяване на решение при признание на иска и за осъждане на
ответника да заплати сторените от страната разноски за заплатена държавна такса.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 558, ал. 5, предл. 2, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника Г**
ф** да заплати на ищеца Б. Д. Н. сумата от 30,00 лева, представляваща част от
незаплатена част от обезщетение, възлизаща на сумата от 513,32 лева, дължимо за
причинени на собствен на ищеца лек автомобил „****“ с рег. № ***, в резултат на
ПТП, настъпило на 22.05.2022 г. поради действия на водача на лек автомобил „***“ с
рег. № */***, управлявал същия без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на инцидента, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
2
окончателното изплащане на задължението.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание, е отделено като безспорно между страните заплащането в цялост на
процесното вземане.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изявленията на страните, намира, че
са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по реда
на чл. 237 ГПК, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност в случаите, когато
ответникът е признал предявените искови претенции, ищецът да поиска прекратяване
на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска. В такава
хипотеза е достатъчно в мотивите на решението да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска.
В случая по делото са налице предпоставките за произнасяне с решение по реда
чл. 237, ал. 1 ГПК. С отговора на исковата молба ответната страна е направила изрично
изявление за признание на иска чрез свой надлежно упълномощен процесуален
представител. С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват
основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.
3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид направеното признание на
иска, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.
Не е спорно между страните, обаче, че на 07.02.2024 г., т. е. след подаването на
исковата молба по делото (на 17.11.2023 г.), ответникът Г** ф** е заплатил на ищеца
претендираното от него обезщетение в цялост - както процесната част от същото в
размер на 30,00 лева, така и дължим остатък от пълния заявен размер на вземането,
или общо сумата от 341,12 лева, ведно със дължимата законна лихва от датата на
предявяване на иска до датата на плащането.
Предвид изложеното и като съобрази направеното признание на иска и
изплащането в цялост на процесното вземане в хода на процеса, съдът намира, че
исковата претенция следва да бъде отхвърлена поради така извършеното плащане след
подаването на исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът е признал иска и е
заплатил претендираното вземане, но след образуването на съдебното производство.
Видно от представеното платежно нареждане, както и предвид направените от
страните изрични изявления в този смисъл, ответната страна е заплатила на ищеца
3
дължимото му се адвокатско възнаграждение с извършеното на 07.02.2024 г. плащане.
Поради това, дължими са единствено сторените от ищеца разноски за заплащане на
държавна такса по делото в размер на 50,00 лева, които следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявения от Б. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес гр.
**** срещу Г** ф**, БУЛСТАТ: ***, със седалище гр. ***, частичен осъдителен иск
с правно основание чл. 558, ал. 5, предл. 2, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 30,00 лева, представляваща част от
незаплатена част от обезщетение в общ размер от 513,32 лева, дължимо за причинени
на собствен на ищеца лек автомобил „****“ с рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило
на 22.05.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Г** ф**, БУЛСТАТ: ***, със седалище гр. ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. **** сумата от
50,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4