Р Е Ш Е Н И Е
279/16.7.2020г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На седми юли,
през две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание, в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар:Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №385 по описа на ШРС за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К №
2560116, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден
от ОД на МВР - Шумен, с който на К.И.Б. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като собственик на МПС „ДЕУ НУБИРА“, с рег. №
Н5158ВВ.
Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш, като твърди, че
същият е нищожен административен акт , който е издаден без основание, доколкото
на посочено в електронния фиш място, не съществува ограничение на скоростта, нито
има поставен пътен знак В-26 и че този район се намира извън населено място и
допустимата скорост е 90 км/ч.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на ОД на
МВР - Шумен - административно-наказващ орган,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН,
оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обжалван е електронен
фиш К № 2560116, с който е констатирано административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 20.02.20219г., в 13,11 часа, в
обл. Шумен, път II-73, км 15+585, бензиностанция „Кастрол“, при ограничение 60 км/ч,
въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс 3 км., при управление на МПС - л.а. МПС „ДЕУ
НУБИРА“, с рег. № Н5158ВВ.
На основание чл.189,
ал.4, във вр.с чл.182, ал. 2 т.2 от ЗДвП, на К.И.Б. е наложена глоба в размер на 50 лева, в качеството му на собственик на
МПС.
Превишението на скоростта е било установено и фиксирано и позиционирано
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ типово одобрено и годно.
В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението,
допустимата скорост на движение е 60 км/ч. При максимално допустима скорост за
движение в този пътен участък - до 60 км/ч, автоматизираното техническо
средство фиксирало скорост на движение 73км/ч. на МПС „ДЕУ
НУБИРА“, с рег. № Н5158ВВ. Приложена е снимка № 11743С3/0051466.
За заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ от ОДМВР гр.Шумен бил издаден
процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на нарушението, е
посочена установена скорост на движение от 73 км/ч, при отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 13 км/ч, както и разрешената скорост за движение.
Описаната фактическа
обстановка съдът установява въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и приложените по делото писмени доказателства. В показанията си,
разпитаният по делото свидетел Х.П.Х. заяви: “Нарушението
е засечено на км 15+585, бензиностанция „Кастрол“. Триногата я слагам в близост
до км 15+500, обърната в посока към гр. Смядово, в края на отбивката, подхода
на бензиностанцията, където започва отбивката за входа на бензиностанцията. Тя
засича в двете посоки. В конкретния случай е засечен автомобилът, който се
движи от Смядово към Шумен. Автомобилът е заснет на 134м от местото на
поставената камера. …. Автомобилът е бил на път ІІ -73, в района на
бензиностанцията, след действието на пътен знак. ……….., на около стотина метра,
има знак, който обозначава место с концентрация на ПТП. Заради това
контролираме, защото в района на тази бензиностанция има много ПТП.“
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е
позволено /чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност.
Съгласно мотивите
на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на мобилни технически
средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват. С посоченото тълкувателно решение е приета нова ал.
3 на чл. 165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на
вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съобразно закона е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията
и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата регламентира, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализът на
съдържанието на посочените норми налага извод, че към момента на извършване на
нарушението на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Мобилните АТСС могат да бъдат
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 1 от
Наредбата, съгласно която при осъществен контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от
пътя и насочва уреда в контролираната посока, т.е. електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В конкретния
случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения образец.В процеса по
установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на цитираната
по – горе наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на
този процес. По делото е приет протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на МВР, явяващ се доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобилът, на който е поставено
мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Протоколът е попълнен и е налице
яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч.
Чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че съставеният на основание ал. 1 от нормативния
документ протокол, се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест
на мобилното АТСС, която има за цел да даде визуална представа къде е било
поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола. Подобна снимка е налична сред доказателствения
материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. По
настоящото дело са представени и съответните доказателства за техническата
изправност на използваното средство. Номерът му е надлежно посочен в
електронния фиш. Лекият автомобил е отчетливо заснет на снимка, налична по
делото. Скоростта на движение, видно от снимката, е била 76 км/ч., като в ЕФ е
отчетена допустимата грешка при измерването и тя е определена на 73 км/ч.
съобразно изискванията на Протокол за проверка № 75-С-ИСИ/ 29.102018. на
института по метрология.
В случая се оспорва
от жалбоподателя, че засичането на скоростта на автомобила е станало в зоната
на действие на пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км. В тази връзка
бе изискана и приложена по делото схема на участъка от път II - 73 „Шумен –Карнобат“ от км 15+360 до км 15+850.
Довода на жалбоподателя, съдът намира за основателен.
Зоната на
действие на забранителните знаци се определя по няколко начина и в зависимост
от това дали знаците са в комбинация с други по вид знаци. Съгласно нормата на чл.61, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от
Наредба № 18/ 23.07.2001г. на МВР за сигнализацията на пътищата с пътни
знаци,
пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от
пътя, за който се отнася забраната; пътен знак за отменяне на въведена забрана
се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана;
конкретно забраната, въведена със знак В-26 е в сила до следващото кръстовище;
а когато трябва да се отмени преди това, краят на зоната на действие на
въведената забрана се определя чрез пътен знак, който отменя забраната или чрез
допълнителна табела Т - 2, поставена под ограничителния знак, когато дължината
на зоната на действие на въведената забрана е по - малка от 100м. Изключенията
от тези правила са уредени с нормата на ал. 62 от Наредба № 18/23.07.2001г.
на МВР за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, като в ал.1 на чл. 62
се предвижда, че когато на едно място са поставени едновременно предупредителен
пътен знак за опасност от група "А" и пътен знак за въвеждане на
забрана от група "В", както е и в настоящия случай, видно от
приложената схема, на която е отразена поставена комбинация от знаци – А28, В24
и В26, действието на въведената забрана е в сила до края на опасността,
сигнализирана с предупредителния пътен знак.
В случая
опасността, поради която е въведено ограничение на скоростта, е кръстовището с
пътя, вляво на схемата, приложена по делото. Съгласно чл. 8 от Наредбата, контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. В случая ограничението на
скоростта - 60 км/ч е въведено със знак В-26. Следователно, за да е спазен чл.
8 от Наредбата, следва мобилното средство да е позиционирано така, че обхватът
му на действие да е след началото на ограничението и преди края му, като
обхватът на действие на техническото средство в никакъв случай не следва да
обхваща участък след края на зоната на действие на В 26, тоест след преустановяване
на действието на ограничението за движение до 60 км/ч.
От показанията
на св. Х. се установи, че мобилното средство е било разположено до км 15+500, като
засичането /видно от приложената снимка№
11743С3/0051466 на стр. 8 от делото/ е станало на разстояние 134 км. от
триногата, т.е. между км 15+720 и км 15+612, което представлява участък, находящ
се след кръстовището с път без предимство, по посоката на движение на
процесното МПС, но на този участък вече не
е действало
ограничението на пътния знак В 26, доколкото зоната му на действие приключва
след премиване на кръстовището, образувано с пътя без предимство от ляво, по
посока на движението на автомобила. Настоящата
инстанция намира, че друга би била хипотезата, ако пътен знак А40 беше поставен
заедно в комбинация с трите пътни знака на км 15+850 /В26;В24 и А28/. Тогава
зоната на действие на опасността за която предупреждава знак А40, щеше да
обхваща по-голям периметър от пътния участък и би включвала и района на бензиностанцията.
В тази връзка съдът съобрази заявеното от св. Х. в съдебно заседание: „………Тук
би трябвало да има пътен знак, който обозначава место на концентрация на ПТП.
Не знам защо не е отбелязан…..“
От гореизложеното следва извод, че в тази ситуация и
съобразявайки приложената схема на пътния участък с поставените пътни знаци, техническото
средство е засякло скоростта движение на процесния автомобил, но той е бил извън зоната на ограничението на скоростта със
знак В 26.
Поради горното, съдът намира, че следва да бъде отменен
издаденият ЕФ като незаконосъобразен.
Ето защо и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2560116/20.02.2019г., за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на К.И.Б. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като собственик на МПС „ДЕУ НУБИРА“, с рег. №
Н5158ВВ, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено
Районен
съдия: