Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Пазарджик,13.06.2018г.
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, XVII състав, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от районния съдия
Ани Харизанова гр.д.№545 по описа на съда за 2018г.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба против
П.Г.Г. с ЕГН ********** *** ищецът Й.А.А. с ЕГН ********** ***, , чрез
пълномощника си адв.Б.Д., твърди, че на 04.02.2015г. е сключил с ответника
устен договор за заем. Съгласно клаузите на този договора ищецът дал на ответника сумата от 7 527 лв. в
заем, като ответникът се е задължил да му я върне на 31.07.2015г. Заетата сума е преведена на ответника на 04.02.2015г. от банковата
сметка на ищеца в Англия по банковата
сметка на ответника в „Банка ДСК“ЕАД с IBAN
***. Твърди се, че на уговорената дата
ответникът не изпълнил поетото договорно задължение за връщане на сумата. С
оглед на това ищецът се свързал с него и поискал да му върне парите, но
ответникът само обещавал , че ще ги върне до края на седмицата и не го
направил. Впоследствие през следващите няколко месеца ищецът няколко пъти разговарял с
ответника и се повтаряла една и съща
ситуация- ответникът обещавал да върне парите
до няколко дни, но без резултат. Твърди се, че към настоящия момент
ответникът все още не е върнал заетата сума по посочения по-горе устен договор
за заем. Действията му целят да забавят още повече връщането на парите,които
ищецът му дал, за да му помогне в труден за него момент. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 7 527 лв., представляваща неплатена сума по договор за заем, сключен на
04.02.2015г. както и сумата от 1874.04 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 01.08.2015г. до 11.01.2018г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответника, чрез пълномощника му, адв.Е.П., е подаден писмен отговор, с който
признава главния иск и оспорва акцесорния иск. Признава, че с ищеца са били в
приятелски отношения като периодично взаимно са си услужвали с парични заеми,
без да си поставят условия и срокове за връщане. При заминаването на ищеца в
Англия ответникът му дал пари, за да го подпомогне. През 2015г. на свой ред
ответникът имал нужда от паричен заем. Признава , че са сключили договор за
заем, по силата на който ищецът му дал сумата от 7527 лв. като превел тази сума по банковата
му сметка. Признава и факта, че не е върнал процесната сума. Оспорва да са
имали уговорка за връщане на тази сума на датата 31.07.2015г. Твърди, че се
били разбрали когато събере парите,
тогава да му ги върне. Твърди си, че ищецът не е поставял срокове за връщане
на дадената в заем парична сума.
Ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Претендират се разноски на
основание чл.78, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковите претенции. Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, доводите на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, прие са установено следното от
фактическа страна.
Между страните
няма спор, че на 04.02.2015г. ищецът е дал в заем на ответника сумата от 7527
лв., а и тези релевантни факти се подкрепят както от представените от ищеца и неоспорени от ответната страна
писмени доказателства, така и от процесуалната позиция на ответника, изразена в
писмения отговор, поддържана и в хода на
делото, за частично признание на исковата претенция.Ответникът не оспорва и
факта, че не е върнал на ищеца процесната сума.
Спорът по делото се фикусира единствено върху обстоятелството – дали между страните по
заемното правоотношение е уговорен срок за връщане на дадената в заем сума като
според твърдението на ищеца такъв срок е бил уговорен и това е датата –
31.07.2015г., на която парите не са върнати и са последвали многократни
разговори между съконтрахентите за връщане на паричната сума, но без резултат.
На това твърдение ответникът противопостави възражение, че срок за връщане
на дадената в заем сума , не е уговарян
като съконтрахентите приятелски са се разбрали ответникът да върне парите ,
когато ги събере.
За установяване на спорното обстоятелство от ищцовата
страна бяха ангажирани гласни доказателствени средства.От разпита на
свидетелката Мария Господинова, която живее на съпружески начала с ищеца, се
установи, че ищецът и ответникът са се разбрали, дадената в заем сума да бъде върната в края на месец юли 2015г, тъй
като ищецът и свидетелката възнамерявали да си идват в България през месец
август същата година и на ищеца тези пари му трябвали. Според свидетелката ищецът по няколко пъти годишно си идва в
България като на при всяко идване търси ответника и си иска парите, като
последният му отговарял, че в момента няма пари. В тази насока са и показанията
на свидетеля Дамян Василев, който свидетел заяви, че познава страните по
делото. С ищеца са приятели. С ответника са от едно село. Ищецът споделил на
свидетеля, че дал на ответника около 8 000 лв. на заем и че са се разбрали
до края на месец юли 2015г да му ги върне, тъй като ищецът планирал да прави
ремонт на къщата във Ветрен дол и парите му трябвали.Свидетелят допълни, че
ищецът многократно е търсил ответника,
за да му върне парите, но последния му казвал, че има затруднения и че ще му
върне парите по-късно.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са два
обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове- главен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и акцесорен иск
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.240 от ЗЗД съдът намира
следното:
Безспорно се установи, че на 04.02.2015г страните по
делото са учредили облигационна връзка, черпеща правна опора в договора за заем
за потребление. С този договор заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна природа този
договор е реален и се счита сключен, когато заетите пари са предадени от
заемодателя на заемателя.В процесната договорна обвързаност ищецът в качеството
на заемодател реално е предал на ответника/ в качеството му на заемополучател/
процесната сума в размер на 7 527 лв.и това е станало на 04.02.2015г.
Тук е момента още
веднъж да се посочи,че в настоящия казус
няма спор относно наличие на заемно правоотношение между страните. Няма
спор относно предаването на процесната
сума от 7 527 лв. Налице е спор относно срока, за който е сключен
договора, тъй като договорът е сключен в устна форма и няма писмен
документ, който да удостоверява това обстоятелство.
Според даденото разрешение в практиката на ВКС / решение
№283/01.11.2016г по дело №2117/2016 на ВКС, решение №190/23.01.2014г. по дело
№483/2012г. на ВКС докладчик съдия Тотка Калчева/ ограничението по чл.164,
ал.1т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на
стойност по-голяма от 5000 лв., не е приложимо когато спорът не е за наличие на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В
този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или
когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими
за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните.
Изхождайки, от една страна, от така цитираните разрешения на ВКС
и от друга - от конкретиката на настоящия
случай- признание на ответника за
наличие на заемно правоотношение с ищеца, съдът
допусна събиране на гласни
доказателствени средства за установяване
на действителните уговорки между страните и по- конкретно за единствената
спорна такава – относно срока , за който е сключен договора. От
ангажираните от ищеца свидетелски
показания, които съдът кредитира с
доверие като убедителни, еднопосочни, взаимодопълващи се и неразколебани в хода
на съдебното дирене, се установи, че страните по процесното правоотношение са се
уговорили дадената в заем сума да бъде върната от ответника до 31.07.2015г.
Срокът на договора е изтекъл на тази дата.
Предвид изложеното съдът намира, че главният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 7 527лв., дължима по договор за заем от 04.02.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.02.2018г до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира следното:
По своята правна природа този иск е акцесорен.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на тази претенция.
Безспорно се установи, че процесната сума е следвало да
бъде върната на 31.07.2015г. и считано от 01.08.2015г вземането е станало
изискуемо. По делото нямаше спор, че
сумата не е върната и към настоящия момент / приключване на съдебното
дирене/ Касае се за неизпълнение на парично задължение , при което длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение за
забавено изпълнение, равно на законната лихва. Доколкото тази претенция е
установена по основание съдът на основание чл.162 от ГПК определи размера на
дължимото обезщетение за забава за претендирания период от 01.08.2015г./ датата
на настъпване на изискуемостта/ до 11.01.2018г., използвайки онлайн калкулатор,
което обезщетение възлиза на сумата от 1 875.04 лв.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сумата от 1 875.04 лв. обезщетение за забава за периода от 01.08.2015г
до 11.01.2018г.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 1196.10
лв. разноски по делото/ от които 376.10 лв. държавна такса и 820 лв.адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното Пазарджишкия
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Й.А.А. с ЕГН **********
*** сумата от 7 527 лв./ седем хиляди петстотин двадесет и седем лева/,
дължима по договор за заем от 04.02.2015г., сумата от 1 875.04 лв.
обезщетение за забава за периода от 01.08.2015г
до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 06.02.2016г
до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА П.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Й.А.А. с ЕГН ********** ***
сумата от 1196.10 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: