№ 7805
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110105440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. М. Щ. – С.а и С. С. С., чрез адв.
Б. Х., с която срещу Е. П. К. са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че притежават в режим на съпружеска имуществена общност
[******], находящ се в [******], на четвърти етаж в [******], а ответницата е
собственик на [******] - жилището, находящо се на пети жилищен етаж,
непосредствено над апартамента на ищците. Поддържат, че на терасата на апартамента
си ответницата е монтирала в нарушение на строителните правила и норми
допълнителни метални колове, чиито основи са вградени в подовата настилка на
терасата и около които съществуват дупки, както и участъци с незапълнени фуги, през
които прониква вода и така се създават условия за поС.но наводняване при дъжд и
снеговалеж на терасата и всекидневната на имота на ищците. Заявяват, че в резултат от
извършените от ответницата действия за тях се създават значителни неудобства,
ограничаващи правото им на собственост и възможността да упражняват същото
спокойно и пълноценно – наводнена била плочата между двата апартамента, задържала
се влага по таваните и стените, които се лющели, налични били мокри петна, миризма
на мухъл, дупки в мазилката. С описаните действия ответницата застрашавала
цялостната конструкция на сградата. Поддържат, че се обърнали към ответницата с
покана да отремонтира терасата си, но последната отказала. За своя сметка ищците на
два пъти извършили ремонт на жилището си – ремонтирани били засегнатите стени и
тавани над терасата и дневната, но пораженията се проявявали отново при валежи, като
вредите били налични към м.декември 2021 г. – м.януари 2022 г. Сочат, че стойността
на ремонтните дейности, необходима за отстраняване на щетите, е в размер на сумата
2447,67 лева. Заявяват искане ответницата да бъде осъдена да преустанови
неправомерното си поведение върху собствения на ищците недвижим имот, като
1
премахне металните колове, монтирани допълнително на терасата й, положи
хидроизолация, възстанови целостта на настилката и запълни фугите, както и да
заплати на ищците при условията на солидарност сумата от 2447,67 лева, обезщетение
за имуществени вреди – стойността на необходимите строително-монтажни дейности,
които следва да се извършат в имота на ищците, за да се отстранят нанесените в
резултат от противоправното поведение на ответницата вреди по имуществото им.
Обосновават твърденията си за активна солидарност по претенциите за обезщетение за
имуществени вреди с обстоятелството, че апартаментът им съставлява съпружеска
имуществена общност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Счита, че ищците не доказват претенциите си и със същите целят само да я
увредят. Сочи, че е възможно щетите по имота на ищците да се дължат на
конструктивни или други особености на сградата, напр. нормално овехтяване на
строежа, както и с оглед факта, че терасата към апартамента й е открита и се явява част
от покривната конструкция, с оглед което и отговорност следва да се понесе от
етажните собственици, а не от нея. Твърди се, че причините за течовете в имота на
ищците се дължат на некачествено строителство и увреди по общите части на сградата.
Отделно от това начинът, по който бил изпълнен самият покрив на сградата, създавал
предпостави за задържане на вода и за наводняване на сградата отгоре надолу. Оспорва
да е монтирала метални колове на терасата си, с което да е нарушила хидроизолацията
на пода на терасата. Същите са били съществували към момента на закупуването на
имота и са били поставени от строителя. Поддържа, че върху съществуващата
конструкция е поставила навес с цел да се предпазва от наводнения, но след подаден от
ищците сигнал и предписание на Столична община навесът е бил премахнат. В хода на
производството е предприела ремонтни дейности с цел ограничаване на течовете.
Обобщава, че е налице злоупотреба с право от страна на ищците и опит за
разпореждане с чужда собственост. Иска от съда да прекрати производството, в
условията на евентуалност – да отхвърли исковете.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед твърденията на страните следва да се приеме, че помежду им не е
спорно, а и това се установява от приетите в производството доказателства е, че
ищците са придобили през 2002 г. по време на брака им правото на собственост върху
[******], находящ се на четвърти етаж в сградата, построена в УПИ I-48а от кв. 30 по
плана на [******].
Не е спорно също така, че ответникът е собственик на [******], който се намира
над собствения на ищците имот.
Не е формиран спор между страните, че сградата, в която се намират
собствените им самостоятелни обекти, е в режим на етажна собственост.
С договор от 28.08.2023 г., сключен между ответника и трето за спора лице, е
възложено извършването на СМР на югозападната тераса на [******], собственост на
ответника, като конкретно бъдат извършени следните дейности: разбиване, сваляне и
извозване на отпадъците, качване на материали, грундиране на терасата, полагане на
нов подов сифон, шпакловане на изолацията с циментово лепило и армираща мрежа,
полагане на два пласта двукомпонентна хидроизолация, първият с армираща мрежа,
замазка, изправяне на праг под прозорец с ъгъл с мрежа и шпакловка, лепене на
плочки, лепене на цокли и монтаж на ъгли. Предвидено е работата да се извърши с
материали на възложителя в срок до 31.10.2023 г. срещу заплащане на възнаграждение
в размер на 3026 лева.
Приети като доказателства са и фактура № S02900352623/07.09.2023 г. за сумата
2
775,55 лева за закупуване на строителни материали и консумативи.
Със съгласие на страните в хода на настоящото производство е изготвен,
представен е по делото и е приет протокол за извършено термографско изследване на
зоните и източниците на влага в апартамента на ищците и в този на ответника.
Като безспорни между страните факти в заседанието, проведено на 15.11.2023
г., са отделени обстоятелствата, че в хода на производството ответникът е извършила
ремонт на подовата част на терасата към апартамента си, като са били положени
необходимият брой слоеве хидроизолация, след което са положени фаянсови плочки,
извършено е фугиране е и е бил изграден борд в краищата на терасата, като ремонтът
на терасата е бил изцяло завършен.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите [******] и [******] Въз основа
на показанията им съдът приема за установено следното:
Свидетелят [******] е съсед на страните и управител на етажната собственост,
живее в бл. 26 на етажа, на който живеят семейство С.и от 2004 г. Съобщава за
дългогодишни проблеми с покрива на сградата, като са били правени няколко
частични ремонта. Като най-съществен проблем оценява самата конструкция на
покрива и начинът по който същият е бил изпълнен - с корита, които при голям дъжд
или сняг се пълнят с вода, а когато е по-студено замръзват и причиняват проблем с
отводнителната система. Същите би следвало да изпълнява функциите на улуци по
продължението на покрива и да отвеждат водата към водосточната тръба. Вместо
улуци проектантът на сградата предвидил тези корита в края на покрива. Чрез тях се
създавали предпоставки да не се отводнява покривът, поради което се получавало и
сериозно обледяване на водостоците на сградата преди няколко години. Заради този
проблем монтирали електрически проводници, които да отопляват улука и да
размразяват водата вътре, за да изтича. Свидетелства за множество течове в имотите на
етажните собственици на горните етажи, вкл. и в нейния имот. Съгласно показанията
холът (всекидневната) в имота на ищците е разположен под такова корито.
Апартаментът на ответника се намирал на първо подпокривно ниво и нейният под
опирал до коритото на покрива, а под коритото се намирала част от апартамента на
сем. С.и. Свидетелства, че над апартамента на ищците се намира и терасата към
апартамента на ответника. В коритата не са били монтирани размразители, тъй като
функцията на коритото би следвало да е да отвежда водата от върха до най-ниското
ниво на покрива посредством лек наклон и отвор към водосточната тръба, но вода се
задържала в коритата и не успявала да се оттече. Свидетелят е влизала в имотите на
страните, като без да е специалист пред съда е изразила предположение, че течът в
имота на сем. С.и е свързан с коритото, с което граничи имотът им. Свидетелят не е
виждала колове на терасата на ответника. Според свидетеля има проблем с изолацията
на покрива вкл. и в областта на коритата, като уведомява, че етажните собственици
възнамеряват да премахнат коритата и да направят цялостен ремонт на покрива.
Свидетелят [******] приятел на ответника, свидетелства, че са му известни
проблемите на сградата, в която страните имат собствени апартаменти. Посещавал е
имота на ответницата и му е известно, че в него също има течове. От показанията му се
установява, че имотите, макар да са разположени един над друг, не са идентични като
разположения, тъй като е посещавал и имотът на ищците. Счита, че в същия има
течове, чийто източник не е терасата на ответника. Според показанията на свидетеля,
който е посещавал имота на ответника често, в пода на терасата никога не е имало
метални колове. Колове е имало на парапета, но не и в пода. Установява се още, че
когато е извършвано термографското изследване, на което свидетелят също е
присъствал, се е установило наличието на полипропиленова пяна в бордюра на
3
терасата на ответника.
В първоинстанционното производство са приети основно и допълнително
заключение на съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице арх. Г. Г..
Въз основа на тях съдът приема за установено следното:
По време на огледа на място в имота на ответника вещото лице е установило
започнати ремонтни дейности - отстранена настилка, замазка, хидроизолация и
цокълна облицовка, като повърхността към този момент е била оставена напълно
незащитена. В имота на ищците са установени компрометирани стенни и тавански
участъци, разположени в западния край на дневната и по находящата се до нея западна
ъглова тераса в [******], собственост на ищците. Локацията им според вещото лице
говори за проникване на обилна влага директно от горе. Вещото лице е установило
компрометирани участъци и в най-долната част на стените, непосредствено до пода по
западната стена в интериора на дневната в долния [******] на ищците. Цокълната
облицовка от плочки около вътрешната зона по западната ъглова тераса на ищците е
била видимо отцепена от стенната повърхност; от пукнатината там според експерта е
възможно да прониква допълнителна влага, компрометирала мазилката отвътре.
Общата предварително калкулирана стойност на всички необходими за изпълнение
СМР вещото лице е посочило, че възлиза сумарно на 2 613 (две хиляди шестстотин и
тринадесет) лева без ДДС и 3 136 (три хиляди сто тридесет и шест) лева с включен
ДДС. За прекратяване на периодичните течове, според експерта следва да се положат
хидроизолационни пластове, защитени с циментова замазка, под предстоящата за
изпълнение нова подова настилка по терасата. Вещото лице е установило лошо съС.ие
на покрива на сградата, като за предотвратяване на бъдещи проблеми е дало
заключение, че следва да се реновира.
От пояснението на вещото лице Г. по реда на чл. 200 ГПК при изслушване на
основното заключение на СТЕ в съдебното заседание на 11.10.2023 г. става ясно, че
щетите от влага в имота на ищците имат различни източници – влага прониква от
различни места. Вещото лице е изразило предположение, че част от щетите идват от
терасата отгоре, но друга част са причинени от проникващата влага през пукнатината
на цокъла в имота на ищците, като между тези участъци няма следи от влага (петната
са локализирани в горната и долната част на стената). Вещото лице е пояснила, че при
направа на изчисленията относно стойността на разходите за материали и труд за
отстраняване на щетите в имота на ищците е включила всички засегнати участъци.
Експертът е посочил, че на покрива се задържа вода и се образуват „вани“, които се
пълнят с вода, след това се обледяват, като проникване на влага има и от това място.
Покривът на сградата според вещото лице е задължително да се ремонтира. Вещото
лице е заявило, че в пода на терасата на ответника не е констатирала наличие на
метални колове. На парапета е поставена метална конструкция с колове, замонолитена
в борда, като експертът е на мнение, че това е извършено при построяването на
сградата.
От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че над [******] на
ищците от северозападната страна, ориентирана към подхода пред сградата на
[******], разположените там трапезария в еднопространствено дневно помещение и
две спални с общ балкон тип лоджия се намират под доста широко и издължено по
цялата страна на балкона плоско корито, оформено при наличното отдръпване от
фасадната вертикала на покривния скат. От югозападната страна, ориентирана към
вътрешността на дворното място, над разположения там кът за сядане в дневното
помещение се намират частично сектор от открития ъглов балкон на ответника, а също
и друго корито до отдръпнатия от фасадната вертикала покривен скат. Експертът е
посочил, че тези корита представляват потенциална опасност от обилно събиране на
4
атмосферни води, обледяване в студените месеци, макар в тях да има кабели. СъС.ието
на покривните елементи е оценено като незадоволително. Течовете в имота на ищците
са били съсредоточени под ъгловия открит балкон на ответника, като проникването на
вода според вещото лице идва от настилката на пода, от страничните бордове покрай
двата съседни покривни ската и от предния и страничен парапет на балкона. Вещото
лице е установило, че е финализиран ремонтът на подовата настилка на терасата на
ответника, като според експерта това ще допринесе за преустановяване на течовете по
таванната плоскост и по стените на ъгловия балкон на ищците, но не и тези, които са в
долната част на стаите, тъй като те според вещото лице са свързани с отлепен цокъл в
самия имот на ищците.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС ищците дължат да установят
твърдените от тях факти, а именно: че са собственици на вещта, спрямо която е
насочено неоснователното въздействие на ответника, както и действията
/бездействията/, извършвани от последния, накърняващи упражняването на правото им
на собственост в пълен обем.
По предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, ищците следва да установят
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/
деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършила процесното деяние; 2/ вредата,
а именно, че са претърпели имуществени вреди през исковия период в претендирания
размер; 3/ противоправността на деянието, и 4/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори установената в закона
презумпция.
В тежест на ответника с оглед наведените с отговора възражения е да установи
по пътя на насрещното доказване по делото, че вредите в имота на ищците се дължат
на конструктивни особености на сградата, че се касае за обща част, с оглед което
отговорни за вредите в имота на ищците са етажните собственици, а не ответникът,
респ., че е налице овехтяване на строежа, от което са произлезли вредите.
По иска по чл. 109 ЗС:
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.
Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които пречат на собственика
да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си
имот.
В случая ищците твърдят, че ответницата противоправно и в разрез със
строителните норми и правила е поставила допълнителни метални колове, чиито
основи са вградени в подовата настилка на терасата и около които съществуват дупки,
както и участъци с незапълнени фуги, през които прониква вода и така се създават
условия за поС.но наводняване при дъжд и снеговалеж на терасата и всекидневната на
имота на ищците. Тези твърдения не се установява от приетите в производството
писмени доказателства. Следователно и не е установено ответницата да е упражнила
противоправно въздействие върху терасата на апартамента си, с което да е станала
причина за течовете в имота на ищците.
От друга страна и по отношение на доводите на ищците, че ответникът е
5
следвало да предприеме по отношение на терасата и настилката на същата действия, в
резултат от които да се преустанови проникването на влага в имота на ищците, и
възраженията на насрещната страна, че терасата й има функцията на покрив,
следователно е обща част, съдът намира за необходимо да посочи следното:
По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице трайно
установена практика на ВКС - Решение № 37 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 528/2009 г. на
ВКС, ІІ г. о., Решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.,
Решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 4703/2019 г. на ВКС, ІІ г. о. и др., в която е
прието следното:
В чл. 38, ал. 1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които
представляват общи части и е обобщено, че такива части са и "всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване". Общи части по
естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да съществува
като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните обекти. Предмет на
собственост, обща на всички етажни собственици (притежатели на отделни жилищни
или магазинни обекти) е покривът на сградата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС го
причислява към общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали
покривът е обикновен, терасовиден или има друга конструкция. Терасата се
окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато
покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя от използването
му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си
на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Щом като терасата обслужва
като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството,
че като площ се ползва от един или няколко собственика. Изрично в разпоредбата на
чл. 38 ЗС, покривът на сградата е включен като обща част на сградата в режим на
етажна собственост и като такава не може да бъде предмет на сделки или на делба.
Независимо от това дали покривът е терасовиден или не, неговото основно
предназначение е да служи като покрив на сградата и независимо от неговото
използване той запазва тази своя основна функция и продължава да бъде обща част на
сградата в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС. В този
смисъл е и актуалната съдебна практика (напр. Определение № 312 от 24.01.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1617/2023 г., II г. о., Определение № 3800 от 29.11.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 1835/2023 г., I г. о., ГК) и др.
Тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС е императивна по отношение на
общите части по естеството си, те не могат да придобиват друг статут по волята на
етажните собственици. Всяка противна на това правило уговорка би била нищожна
поради противоречие със закона. Покривът, респ. покривната тераса, без оглед на това
дали е включена като площ към индивидуален обект, не може да бъде самостоятелен
обект на право на собственост и тъй като е обща част по естеството си.
Предназначението на тази част не може да бъде променено с решение на етажните
собственици. Изключение за този режим предвижда чл. 38, ал. 2 ЗС, като допуска да се
уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните
етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Става въпрос за обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в
сградата. Тази промяна на статута на общите части, чрез която се създава т. нар.
ограничена съсобственост обаче може да се обособи само по общо съгласие на всички
етажни собственици, каквото не са налице данни да е било постигнато.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, а и не
е спорно между страните, че процесната тераса, достъп до която има само през
апартамента на ответника, представлява покривна тераса, независимо, че обслужва
6
само имота на ответника. Доколкото става дума за обща част на сградата по естеството
си, то и предназначението й не може да бъде променяно. Не е налице и изключението
по чл. 38, ал. 2 ЗС, доколкото липсват доказателства, а и няма наведени твърдения в
тази насока, за съгласие на всички етажни собственици. Ирелевантно в случая е
отреждането на тази площ съгласно архитектурния проект. Всичко това води до
извода, че терасата на ответника представлява покрив на обектите под нея, в т.ч. и тази
част от нея, която попада над жилището на ищците, т. е. тя е обща по естеството си
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
Следователно и предвид извода на съда, че се касае за обща по естеството си
част, то и задължението същата да бъде поддържана в изправно съС.ие е на всички
етажни собственици. Разпоредбата на чл. 48 ЗУЕС овластява всеки етажен собственик
да предприеме действия по извършване на необходим ремонт и без да е налице
решение на общо събрание, респ. изразено съгласие на останалите етажни
собственици, т.е. създава за съответния етажен собственик право да извърши
необходим ремонт и без решение, взето по надлежен ред на проведено общо събрание.
Касае се за право, а не за задължение, неизпълнението на което би могло да обуслови за
етажния собственик (в случая за ответника) отговорност за неправомерно бездействие
или за несъответно на закона поведение.
При предявен иск по чл. 109 ЗС съдът е обвързан от наведените от страна на
ищеца основания на претенцията, съответно от обема на търсената защита. Не се
твърди и не се установява ищците да са искали достъп до имота на ответника за
извършване на ремонт на тази обща част и такъв да им е бил отказан. От една страна не
е заявено искане за осъждане на ответника да предостави достъп през имота си до
общата част за извършване на необходим ремонт, а от друга страна в хода на
производството ищците заявиха, че не поддържат доказателственото си искане за
разпит на свидетел за тези обстоятелства. Следователно и не е установено
неправомерно поведение от страна на ответника, с което последната да смущава
правото на собственост на ищците върху собствения им имот.
Не без значение и с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК е обстоятелството, че
ответникът е доказала по делото, че до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция е извършила ремонт на подовата настилка на терасата към
апартамента си, като същият според вещото лице е качествено изпълнен и не би
следвало през пода да прониква влага към имота на ищците. Следователно и искът по
чл. 109 ЗС е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
С оглед изводите, до които съдът достигна по претенцията по чл. 109 ЗС,
неоснователни се явяват и предявените от ищците срещу ответника искове за
обезщетение за нанесените в собствения им имот имуществени вреди. Главната
предпоставка на предявените на деликтно основание срещу ответника искове е
установяване на неправомерно поведение, в причинна връзка с което да се намират
вредите, възникнали в правната сфера на ищците. От събраните в хода на
производството доказателства не се установява ответникът с поведението си да е
отговорен за последиците от течове в имота на ищците, каквито несъмнено са
установени, че са настъпили. От една страна, от обемния доказателствен материал,
приобщен по делото, съдът намира, че източниците на вредите, причинени на ищците,
са многобройни, но за нито един от тях отговорност не може да се търси от ответника в
качеството му на собственик на [******]. Не се установява с поведението си
последната да е увредила пода на терасата (служещ като покрив над част от жилището
на ищците), доколкото съдът прие, че не са доказани твърденията на ищците
ответницата да е монтирала в пода на терасата метални колове, като по този начин е
7
нарушила хидроизолацията и именно оттам да прониква влага в имота на ищците,
която причинява описаните в исковата молба и уточняващите я молби щети в [******].
От друга страна, както се посочи, в производството е установено, че влагата в имота на
ищците има няколко източника и терасата, служеща за покрив над част от имота им, е
само един от тях. Доколкото не е установена първата предпоставка за основателност на
иска, а именно противоправно поведение на ответника, то и безпредметно се явява
изследването налице ли останалите предпоставки, включени във фактическия състав на
деликтната отговорност. Ето защо и съдът намира, че ответникът не е материално
легитимирана да отговаря по предявените искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които също
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват само на ответника. Същите са в размер на сумата от 1900
лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и за депозит за изготвяне на
допълнителното заключение на съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. Щ. – С.а, ЕГН **********, и С. С. С., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: [******] срещу Е. П. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: [******] искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да преустанови неправомерното си поведение върху собствения на ищците
недвижим имот, а именно [******] на адрес: [******], като премахне металните
колове, монтирани допълнително на терасата, чиито основи са вградени в подовата
настилка на терасата, до която достъп има през собствения на Е. П. К. [******] на
адрес: [******], да положи хидроизолация, да възстанови целостта на настилката и
запълни фугите между плочките на същата тераса, както и с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за сумата 2447,67 лева, представляваща стойност на необходимите
материали и труд за извършване на строително-монтажни работи за отстраняване на
вредите от течове в [******] на адрес: [******], причинени от Е. П. К., претендирана в
условията на активна солидарност.
ОСЪЖДА М. М. Щ. – С.а, ЕГН **********, и С. С. С., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: [******], да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е.
П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], сумата от 1900 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8