Р Е
Ш Е Н
И Е № 107
гр.Стара Загора, 06.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело №
482 по описа за 2019 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.С.С.,*** против Заповед №
1403 от 05.07.2019г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара
Загора, с която е наредено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Твърди, че неправилно заповедта се основава на извършени от него преди
повече от 20 години престъпления и на дисциплинарни нарушения, извършени извън
едногодишния срок 06.07.2018г-05.07.2019г. Счита неуведомяването
му за започване на производството по издаване на оспорената заповед за
съществено процесуално нарушение. Според него в заповедта липсват необходимите
мотиви, които да обосноват продължаване на изтърпяване на наказанието при
специален режим и как с този режим би се постигнала целта по чл.65 ал.1 от ЗИНЗС. Акцентира върху пагубното въздействие на
продължителната изолация върху лишените от свобода, позовавайки на решенията на
ЕСПЧ по делото Х. и Т. срещу България и по делото Р. срещу България. Оспорва
изводите на Началника на Затвора Стара Загора, че оценката на риска е завишена,
запазени са отчетените дефицити в зоните: отношение към правонарушението,
междуличностни проблеми и взаимоотношения и рискът от сериозни вреди остава от
висока степен, насочен към обществото и другите. По тези съображения, поддържани
в съдебно заседание от назначения за осъществяване на безплатно процесуално
представителство адвокат С., е направено искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Обосновава, че спецификата в задължението по
чл.198, ал.2 от ЗИНЗС изключва необходимостта осъденото лице да бъде
уведомявано за образуваното производство и възможността на представи
доказателства, които да не са известни на органа. Счита заповедта за
мотивирана, включително със становищата на заместник-началника по режимно-охранителна
дейност, ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, психолога в затвора и доклада
на инспектор СДВР. Намира, че събраните доказателства показват не сочат основание
за промяна на режима на изтърпяване на наказанието с оглед липсата на
положителна промяна в поведението на осъденото лице. Моли заповедта да бъде
потвърдена като съобразена с материалния закон, с целта му и с целите на
наказанието.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед № Л-1403/05.07.2019г
на Началника на Затвора – Стара Загора на основаниечл.198, ал.1 и ал.3
от ЗИНЗС и становища на началник сектор СДВР, заместник - началник РНОД,
инспектор – психолог и инспектор СДВР, е
наредено осъденият на доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието доживотен затвор на
специален режим. Лицето е осъдено
с влязла в сила присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на
изтърпяване на наказанията. Постъпило е в Затвора Пазарджик на 16.04.1998г с
начало на наказанието 21.08.1997г. През м.юли 2001г е
приведен в Затвора Стара Загора, настанен в зона за повишена сигурност.
През
периода на преценка на поведението 05.07.2018г-05.07.2019г на С. са наложени
четири дисциплинарни наказания: 1. за демонстрирано обидно отношение към
служител със Заповед № Л-2409/ 28.12.2018г на началника на затвора е наказан с
„Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни;
2. за физическа саморазправа с друг осъден на доживотен затвор със Заповед №
Л-236/ 04.02.2019г на Началника на затвора е с „Извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни; 3. за обидно отношение към
служител от НОС със Заповед № Л-1136/ 11.06.2019г на Началника на затвора е с
„Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни;
4. за обидно отношение към служител от
НОС със Заповед № Л-1162/ 13.06.2019г на Началника на затвора е с „Извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни.
Административният
орган констатира, че за осъденото лице И.С. оценката на риска от рецидив е 58
бала при отчетени в първоначална оценка 49 бала, запазени са отчетените
дефицити в зоните отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и
взаимоотношения. Рискът от сериозни вреди, насочен към обществото и другите, се
запазва в средни към високи стойности.
В
становището на Заместник-началник РНОД от 28.06.2019г са отразени наложените дисциплинарните наказания като е
дадено мнение първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието да
не бъде променян поради нестабилното
поведение на С. и враждебните нагласи към администрацията на затвора.
Становището
на главен инспектор НС СДВР също съдържа мнение за продължаване първоначалния
специален режим на осъдения С. по съображения, че актуалната му оценка за риска
от рецидив регистрира повишение - 58 бала със задълбочаване на дефицитите в
зони: начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.
През атестационния период поведението му се характеризирало с прояви на
негативизъм, враждебност и агресивна зареденост. Това е довело до усложняване
на междуличностните отношения с другите осъдени в зоната и допускане на дисциплинарно нарушение,
изразяващо се във физическа саморазправа с друг осъден. Спрямо администрацията
се отнасял с видимо недоверие, стигащо до сарказъм и открита конфронтация.
Отказвал да бъде консултиран с психолог, а на инициираните от служителя срещи
не желаел да съдейства. В цялостното му поведение се забелязвали отчетливи
симптоми на „диссоциално личностово
разстройство“. Изложеното препятствало корекционните мероприятия и възможността
за третиране съобразно плана на присъдата. Включван бил в общи спортни и за
религиозна подкрепа мероприятия за всички осъдени като зрител и участник.
В
доклада на Инспектор СДВР от 28.06.2019г е посочено, че спрямо С. оценката на
риска от рецидив от месец септември 2012г е била 49 бала - средна, като рискът от сериозни
вреди остава от висока степен, насочен към обществото и другите. Отразено е
активното му участие в различни мероприятия с други лишени от свобода, основно
спортни дейности. По време на целия си престой в затвора е награждаван веднъж,
а за атестационния период е наказан четири пъти. Корекционният процес спрямо
него е насочен към формиране умения за мислене и справяне в усложнени ситуации,
изграждане ефективен самоконтрол, по – зрели социално приемливи модели за
поведение, но бил затруднен поради липса съдействие и разбирания от страна на С..
Методиката включва разговори, индивидуални консултации, наблюдение, с цел
сваляне на напрежението, което С. лесно натрупва. Към актуалния момент оценката
на риска от рецидив е завишена, а рискът от сериозни вреди по отношение на
околните, макар с леко снижение, се запазва в средни към високи стойности.
Според
становището на психолога не се регистрират промени в поведенчески план за
изминалия период от една година. Паметовите
способности са добре развити. Липсва чувство на емпатийност
и саморефлексия. Хладен е и в отношенията си с
другите осъдени. Рядко успява да поддържа доверителни и приятелски отношения.
Склонен е към раздразнителност и вербална агресия. Не е способен да извлича
поука от минал опит и наложени наказания, не проявява чувство на вина или
самокритичност. При проява на внимание от страна на служители реагира със сарказъм и негативизъм. По негово
желание е настанен в самостоятелна килия и ползва правото си на престой на
открито отделно от останалите осъдени. Няма регистрирани данни за
психопатология, но е с изразени поведенчески прояви на диссоциално
личностово разстройство от шизоиден
тип (рядко отговаря на чувствата и действията на околните, избира си индивидуални
занимания, емоционално невъзмутим, демонстрира безчувственост и студенина).
Тези данни са снети само по метода „наблюдение“, тъй като С. категорично
отказва да бъде изследван със специализирана методика за психологическа
диагностика.
В
представената и приета като доказателство Резолюция № 4829/2019 от 16.07.2019г
прокурорът при Окръжна прокуратура Стара Загора приема, че не са налице
основания за оспорване на процесната заповед с протест по реда на АПК.
По
делото не е спорно, че осъденото лице не е било уведомено за изразените
становища, нито за производството по издаване на заповедта, съответно не му е
била предоставена възможност да изрази становище, нито да представя или иска
събиране на доказателства.
На
съда е служебно известно, че преди издаване на настоящата заповед спрямо осъдения
на доживотен затвор И.С. е издадена и е влязла в сила Заповед № Л-1253/ 05.07.2018г
на Началника на Затвор-Стара Загора, с която на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС
е наредено да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при специален
режим.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по пощата на
09.07.2019г в 14-дневния срок по чл. 198, ал.2, вр.ал.3 от ЗИНЗС, считано
от датата на връчване на 05.07.2019г на
процесната Заповед № 1403/ 05.07.2019г, издадена от Началника на Затвора Стара
Загора. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, за което
административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието
се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна се определя задължително специален режим. Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в
затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с
други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят
в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и
охрана. Разпоредбата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна, първоначалният специален режим да бъде изменен в по-лек.
Съгласно чл. 198, ал.3 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на
наказанието на доживотно осъдените при специален режим периодично, но не
по-късно от една година от предходното си произнасяне. Оспорената Заповед №
Л-1403/ 05.07.2018г е издадена от материално компетентен орган, а именно
Началникът на Затвора Стара Загора.
Постановена
е в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество,
включително чрез препращане към приобщените становища, дадени по реда на чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД,
инспектор-психолог и доклад от инспектор СДВР, в които също се съдържат
конкретни данни за поведението на осъденото лице и неговата оценка. Тези данни
касаят точно периода от една година преди издаването й, а посочването на
осъжданията и наложени дисциплинарни наказания преди атестационния период не
водят до твърдяното от жалбоподателя противоречие с разпоредбата на чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изпълнени са изискванията на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС преди
издаване на заповедта по ал.3 на същата норма.
Началникът на Затвора-Стара Загора е взел становищата относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения от
всички посочени в закона лица - ръководител на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и психолог. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено
процесуално нарушение поради неуведомяване на
жалбоподателя за започване на производството по издаване на оспорената заповед.
Преразглеждането правното положение на
осъдените на доживотен затвор е особен вид производство, подчинено на правилата,
регламентирани в специалния закон – ЗИНЗС, което по аргумент от разпоредбата на
чл.22, т.1, предл.второ от АПК изключва възможността
за прилагане на разпоредбите относно издаване на индивидуален административен
акт, в т.ч. и тези на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК. Поради това не е необходимо
издаване на акт за образуване на производството, нито се следва нарочно
уведомяване на осъденото лице за предстоящото издаване на акт по чл.198 ал.3 от ЗИНЗС.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на
закона и за целите на наказанието.
Разпоредбата
на чл.218 изр.първо от ППЗИНЗС предвижда две
предпоставки за промяна в режима на доживотно осъдените - изтичане на едногодишен
период след първоначалното му определяне и наличието на добро поведение на
лицето. В чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е предвидено началникът на затвора да се
произнася периодично относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим, но не по-късно от една година от
предходното си произнасяне. В случая първата предпоставка е налице доколкото е
изтекъл срок от едногодишен срок от постановяване на предходната заповед №
Л-1253/ 05.07.2018г.
При
издаване на настоящата заповед следва да се вземе предвид поведението на
осъденото лице в период 1 година преди заповедта от 05.07.2018г. Съгласно чл.
439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Оценката на поведението
може да се основава на юридически факти,
показателни стремеж да се следва едно
като цяло добро поведение, какъвто факт е например липсата на непогасени по
давност дисциплинарни наказания /чл.109 от ЗИНЗС/. В случая обуславящи крайния извод са данните
за дисциплинарни нарушения, които С. е извършил в периода декември 2018г – юни
2019г, тяхното естество и нивата на оценка на риска от рецидив 58 бала /завишена/
и риска от вреди /висок, вкл. насочен към обществото и другите/, трудностите в
корекционния процес, характерологичните данни.
В
периода декември 2018г – юни 2019г жалбоподателят е извършил дисциплинарни
нарушения, чието естество е показателно,
че той представлява висока степен на опасност за себе си или другите – физическа
саморазправа с друг осъден и неколкократни прояви на обидно отношение към
служители от затвора. Характерът на дисциплинарните нарушения, наред с другите
данни за лицето и поведението му- непроявено
през атестационния период съдействие към корекционния процес, негативни нагласи
спрямо другите, враждебно отношение към администрацията на затвора, склонност
към раздразнителност и бързо натрупване на напрежение, оправдават преценката,
че при него и към момента на произнасяне
на началника на затвора е висок рискът от вреди. В този смисъл е налице пречка
за облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието. Така направеният извод
от административния орган освен, че се споделя от съда, не влиза и в
противоречие с постановките, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на
ЕСПЧ по делото Р. срещу България, по жалба № 37994/2009г. Действително, в § 48
от решението ЕСПЧ приема, че трайната и продължителна изолация, макар и
непълна, без подходящи физически и умствени стимули, може да доведе в
дългосрочен план до вредни последици като влошени умствени способности и
социални умения. В случая С. сам се поставя в положение да бъде изолиран след
като по негово желание е настанен в самостоятелна килия, ползва правото си на
престой на открито отделно от останалите осъдени и отказва да съдейства в
процеса по изграждане на умения за балансирано поведение. По никакъв начин по
делото не се доказаха твърденията му, че се е променил към по-добро и спазване
на правилата.
Събраните
по делото доказателства еднозначно сочат, че цялостната оценка на поведението
на осъденото лице през атестационния период не показва добро поведение по
смисъла на чл.218 от ППЗИНЗС във връзка с чл.198, ал.3 от ЗИНЗС като
предпоставка за изменение на режима в по-лек.
С оглед всичко изложено изводът в оспорената заповед, че спрямо С. на
този етап не следва да се преминава към облекчаване режима на изпълнение на
наказанието доживотен затвор, е фактически, доказателствено и правно обоснован.
По
тези съображения оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при
издаването й съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на
наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на И.С. срещу нея следва да се
отхвърли като неоснователна.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл.
последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.С., с адрес *** против
Заповед № Л-1403/ 05.07.2019г. на Началника на Затвора гр.Стара
Загора, с която на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият И.С.С.
да продължи да изтърпява наказанието
„доживотен затвор“ при специален режим, като неоснователна.
Решението
е окончателно на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: