МОТИВИ към Присъда № 260105/07.09.2021г. по н.о.х.д. № 266/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, НК, 53 наказателен състав
В съда е внесен обвинителен акт срещу С.К.Г., ЕГН ********** за това, че
на 27.08.2020 г. в гр. Бургас, ж.к. „*“, парк „*“, общ. Бургас без надлежно
разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл.от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1, от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение №1 -
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарна медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно:
- 2,428 грама КОНОП със съдържание на тетрахидроканабинол - 2.00%; на
стойност - 14.57 /четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки /съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;
- 0,262 грама МЕТАМФЕТАМИН със
съдържание на метамфетамин 69,80%, на стойност - 6.55 /шест лева и петдесет и
пет стотинки/, съгласно Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
- престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение първо
от НК, вр. чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл.от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал.1, от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ , вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр.
Приложение №1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
Делото е разпределено на настоящия докладчик поради неодобряване на
споразумение, постигнато между представител на БРП и защитникът на подсъдимия
пред предходен съдебен състав.
Производството по делото протече по общия ред като подсъдимият и
неговият защитник в разпоредително заседание направиха искане в този смисъл.
В съдебно заседание
представителят на БРП поддържа обвинението срещу подсъдимия Г., намира, че е
изяснена фактическата обстановка, като пледира наказанието да се определи при
условията на чл. 54 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и
2000 лева глоба.
Защитникът на подсъдимия Г. адв. К. пледира за оправдателна присъда като
счита, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Алтернативно счита, че
деянието трябва да се преквалифицира по чл. 354а, ал. 5 НК.
Подсъдимият Г. изказва съжаление, моли за оправдателна присъда.
В последната си дума подс. Г. иска да се наложи справедливост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С.К.Г. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес:*** А, със средно-специално образование,
неженен, работи като общ работник в „***”, неосъждан/реабилитиран.
По делото е прието заключение на вещите лица Ж.С. и В.Б., съгласно което
подсъдимият е с диагноза – Емоционално нестабилна личност. Импулсивен тип с
асоциални прояви. Към датата на извършване на престъплението липсват данни за
краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието. Вещите
лица дават заключение, че подсъдимият може да участва в производството и че е
психично здрав, може да участва в съдебно производство и да изтърпява
наказание. В съдебно заседание вещите лица сочат, че неадекватното поведение на
подсъдимия е защитна реакция и тенденция за симулативно поведение. Подсъдимият С.Г.
не е лекуван болнично и/или амбулаторно в ЦПЗ Бургас. Не е търсил психиатрична
помощ. Не се установяват данни за психофизическа зависимост към ПАВ или
алкохол.
През месец август 2020 г. подс. Г. отишъл близо до плажа, на море, в гр.
Бургас като видял две лица да стоят на една пейка и да пушат. Двете лица
станали, но на пейката останали две свивки и подс. С.Г. ги взел като в тях намерил
наркотични вещества – суха, зелена растителна маса - коноп/канабис, марихуана/
и кристално вещество метамфетамин. Подсъдимият много се зарадвал и счел, че има
късмет и може да си направи цигара марихуана и да употреби метамфетамин.
На 27.08.2020 г. около обяд св. Ч. заедно със свой приятел бил в района
на парк „*“ в к-с „*“ на гр. Бургас когато видял подсъдимия, който си бил
пуснал музика от телефона и носел шише от 1,5 л. с вода. Започнал да играе,
сложил си шишето на главата, минавали хора, а подсъдимият правел странни
движения, захождал към хората. Свидетелят решил, че човекът е употребил „нещо“
и затова подал сигнал на тел. 112.
На място бил изпратен екип от служители на МВР – свидетелите - Ж. и С..
Те се насочили към т.нар. паметник „Коня“ като двете момчета – св. Ч. и неговия
приятел ги насочили към подсъдимия, който установили в района зад спирката на „Окръжна
болница“. Опитали се да разговарят с подсъдимия, но трудно му се разбирало
какво говори. Извършили проверка на самоличността му. На въпрос притежава ли
забранени от закона вещества, подсъдимият отрекъл и била извършена проверка на
подсъдимия дали носи в себе си забранени предмети като служителите на МВР установили у обвиняемия – в
джоб на панталоните му – 2 бр. смачкани листи. В единия имало суха зелена
тревна маса, а в другия кристалообразно вещество.
На подсъдимия били поставени белезници и бил отведен с патрулния
автомобил до 02 РУ ОД МВР Бургас, където подсъдимият Г. предал с Протокол за
доброволно предаване от 27.08.2020 г. двата смачкани листи с вещества на
служител на МВР - св. С. и саморъчно изписал, че те са негови.
Извършен е оглед на предадените вещества като съгласно Протокол № 725 от
31.08.2020 г. от извършена химическа експертиза общото нето тегло на
предоставената за изследване суха, зелена растителна маса е - 2,428 грама.
Същата се определя като коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол 2 %.
Кристалното вещество се определя като 0,262 грама метамфетамин със
съдържание на метамфетамин 69,80 %.
Растението коноп /канабис, марихуана/ и активния му компонент
тетрахидроканабинол, както и веществото метамфетамин са поставени под контрол в
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. /ЗКНВП/.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г - 2,428 грама КОНОП е
на стойност - 14.57 /четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки/, а 0,262
грама метамфетамин е на стойност - 6.55 /шест лева и петдесет и пет стотинки/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия Г., от разпита на свидетелите Н.Ч., В.С., Г.Ж., от
експертизите – комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 44-47
ДП), химическа експертиза (л. 38-39 ДП); от писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства (л.
31-32 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 33 ДП); разписка (л. 34ДП);
разписка (л. 35ДП); писмо до ЦМУ и приемателно-предавателен протокол (л.
53-54ДП); отговор от „Национална система 112“, „Регионален център 112“ – Бургас
(л.56ДП); справка за съдимост (л. 64 СФ).
Съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на установената
фактическа обстановка като показанията на свидетелите са взаимно допълващи се и
кореспондират помежду си.
Съдът намира за нужно да посочи, че кредитира показанията на св. С. и Ж.
и ги счита за допустими, тъй като не попадат в обхвата на забраната по чл.118 от НПК.
В хода на наказателното производство св. С. и Ж. свидетелстват за извършената дейност,
чрез съответните процесуално-следствени действия. Съгласно чл. 118,
ал.1, т.3 от НПК
е допустимо да бъдат свидетели в наказателното производство служители на МВР,
на военната полиция и пр., които са „присъствали” при извършване на оглед,
претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване, като по този
начин законодателят ясно е отграничил хипотезите на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК с
оглед конкретно извършваната дейност в рамките на производството. Евентуалната
заинтересованост на ангажираните с оперативна работа служители от разкриване на
престъплението, подлежи на отчитане и преценка в рамките на осъществяваната от
съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с
всички останали такива. Съгласно чл.117 от НПК,
със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
В случая е налице съвпадение между показанията на свидетелите С., Ж. и Ч.
и обясненията на подсъдимия, че е била извършена проверка на подс. Г. за
притежание на забранени вещества. Подсъдимият изразява несъгласие с начина, по
който е била извършена проверка и е бил отведен в полицейското управление. Фактът
по задържане на лицето не е предмет на настоящото производство, поради което
съдът не следва да го изследва, но въпреки това, възражението не може да бъде
подминато, защото има значение за надлежното приобщаване на доказателствата по
делото. Тримата разпитани по делото свидетели дават еднопосочни показания, че
подс. Г. е бил установен от св. С. и Ж., след което са поискали да
идентифицират самоличността му и полицейските служители са го прегледали за
наличието на опасни предмети. Съгласно чл. 80 ЗМВР полицейските органи извършват обиск на лице,
което е 1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване
предмети; 3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение
на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи,
които са свързани с престъплението или нарушението. Полицейските органи имат
правомощието и да проверяват личните вещи като чл. 81, ал. 1 ЗМВР изрично предвижда, че полицейските
органи могат да проверяват личните вещи на лица в случаите по чл. 70, ал.
1, т. 1, 2
и 4,
чл. 71, ал.
1, т. 1 и 3
и чл. 72, ал.
1, т. 3, 4, 6 и 7.
За да гарантира правата на лицето обаче законодателят
предвижда в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗМВР, че за всеки случай на извършен
обиск или проверка по чл. 81
полицейският орган съставя протокол. Протоколът се подписва от полицейския
орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр
от него. Обискът и проверката по чл. 81
се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.
В случая са налице показания на свидетеля Ч. и на св. Ж., че на подс. Г.
са били поставени белезници и свидетелските показания са еднопосочни, че е бил
отведен с патрулния автомобил по 02 РУ на ОД на МВР Бургас, но по делото липсва
заповед за неговото задържане нито са налице писмени доказателства - протокол
да му е бил извършван обиск или проверка. В същото време следва да се има
предвид, че обискът по чл.80 ЗМВР не е способ на доказване и чрез него не могат
директно да се приобщават вещи и предмети към доказателствената съвкупност, а
същите следва да бъдат приобщени чрез някой от способите, предвидени в НПК.
Следва да се държи сметка, че подсъдимият не отрича в себе си да е имал две
свивки със забранени вещества, чието предаване е обективирано чрез протокол за
доброволно предаване, който е съставен във 02 РУ на ОД МВР. Протоколът за
доброволно предаване е годен да попълни доказателствената съвкупност като на
съдебния състав е известно противоречието в практиката дали същият е
доказателство или доказателственото средство, но важното е по несъмнен начин да
се установява връзката на вещественото доказателството и приобщването му към
материалите по делото, връзката между вещта и лицето. В случая подсъдимият
разпозна както подписа си, така и изписването в протокола за доброволно
предаване като посочи, че са негови, поради което за съда е налице установена
връзка на забранените вещи с подсъдимия и същите са приобщени към материалите
по делото.
Възможността за доброволното предаване е регламентирано в нормата
на чл. 159, ал.1 от Наказателно-процесуалния
кодекс като практиката е установила предаването на предмети от
значение за делото да се документира с „протокол за доброволно предаване“,
който макар да не е изрично предвиден в процесуалния кодекс напълно съответства
на духа и буквата на закона. В случая са налице писмени и гласни доказателства,
които позволяват да се проследи движението на вещественото доказателство от
подсъдимия до приобщаването му към доказателствата по разследването по досъдебното
производство.
Протоколът за доброволно предаване представлява писмено
доказателство, което интересува процеса откъм съдържанието си и от него се
установява, че на посочената в документа дата подсъдимият е предал на органите
на МВР, по своя воля, определени предмети, изброени в протокола. Тези предмети
стават част от валидно приобщения доказателствен материал, поради което е допустимо
е да бъде изслушан в качеството на свидетел и съставителят на протокола, тъй
като се касае за писмено доказателство /Решение № 93 от 27.02.2012 г. по нак.
д. № 99/2012 г. на Върховен касационен съд/. Дори да се приеме, че не е
допустим разпитът на този свидетел следва да се отчете, че предметът е бил
предаден от Г., което обстоятелство той признава и се потвърждава от
показанията на другия разпитан по делото свидетел Ж..
Веднага след предаването е бил извършен оглед
на веществените доказателства, които са били подробно описани и фотографирани
така, както разпорежда чл.110, ал.1 от НПК /видно от протокол за оглед на
веществени доказателства/, спазени са били всички изисквания, очертани от
разпоредбата на чл.129 от НПК, на които следва да отговаря протокола за оглед
на веществени доказателства, след което е била извършена и химическа
експертиза. Предвид посоченото следва да се заключи, че в случая е налице
непрекъсната доказателствена верига, даваща основание да приеме, че предадените
вещи са годни веществени доказателства и могат да бъдат ценени като такива.
Съдът кредитира изцяло експертизите – комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (л. 44-47 ДП), химическа експертиза (л. 38-39 ДП) като счита,
че заключенията са дадени обективно, безпристрастно, пълно и не са оспорени от
страните. Съдът изцяло се довери на изготвената комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, съгласно която подсъдимият към датата на деянието
няма данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и
неадекватното поведение е негова защитна реакция и е налице тенденция към
симулативно поведение и подсъдимият може да участва в наказателното
производство.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, който без надлежно
разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се
наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от
свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
По делото безпротиворечиво е установено изпълнителното деяние, посочено
в състава на престъплението – държане, което се определя като осъществяване на
фактическа власт върху веществото. Безпротиворечиво е възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице
винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на
престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да
осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (в
този смисъл Решение № 110 от 15.03.2012 г. на ВКС по н.
д. № 5/2012 г., III н. о., НК). Веществото се е намирало в случая в подсъдимия,
който не отрича това обстоятелство, сочи как е установил фактическата власт над
него и го е предал доброволно.
Установява се характерът и количеството на държаното от подсъдимия
вещество – коноп 2,428 грама и 0,262 грама метамфетамин. Конопът и активният му
компонент тетрахидроканабинол и веществото метамфетамин имат наркотично
действие и са поставени под забрана, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закон за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Императивната норма на чл. 30 от ЗКНВП забранява производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът,
транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването
и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от
ЗКНВП. Съгласно чл. 73 от
ЗКНВП за медицински и образователни цели, научни и лабораторни
изследвания, както и за поддържане на работното състояние на служебните кучета,
разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение на физически и юридически
лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват, прилагат и
използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл.
3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и техни препарати и от прекурсори по ал. 2, а условията и
редът за разрешаване на дейностите по ал. 1, както и за използването на
наркотичните вещества и прекурсорите се определят с наредба, приета от
Министерския съвет.
Подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително по ЗКНВП за
производството, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ, реекспорт,
транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване и
притежаване на намерените високорискови наркотични вещества, поради което
следва да се приеме, че е осъществил държането незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение. С това деянието осъществява
признаците на шрестъпление.
Съдът намери за неоснователно възражението, че приложение трябва да
намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като деянието освен, че осъществява
признаците на престъпление не е малозначително, а същото е обществено опасно,
макар и в по-ниска степен.
Този законов текст визира две хипотези, при които деянието не е престъпно,
макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1)
когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво
отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2) когато
обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно
изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително
следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на
даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на
конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за
засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има
при престъпленията на просто извършване и т.н. /Решение
№ 29 от 16.02.2015г. на ВКС по н.д. № 1747/2014г., III н.о., НК, докладчик
съдията М.Ц., Решение № 423 от
16.02.2015г. на ВКС по н.д. № 1494/2014г., II н.о., НК, докладчик съдията Б.Ч./.
Конкретната преценка на обстоятелствата в настоящия казус сочи, че
извършеното от подсъдимия деяние оказва такова отрицателно въздействие на
правно защитените обществени отношения, при което степента на обществената му
опасност аргументира престъпния му характер. Процесното престъпление е на
формално извършване и във връзка с тази му характеристика следва да се прецени
и степента на обществената му опасност. Имайки предвид това и с оглед на
непосредствения обект на посегателство, следва да се прецени, че извършеното от
подсъдимия демонстрира обществена опасност поради засягането на обществените
отношения, свързани с гарантиране здравето на гражданите. Проявата на
подсъдимия е общественоопасна и поради това - престъпна.
На първо място в тази връзка следва да се отбележи, че деянието не се
характеризира с незначителна или липсваща обществена опасност. Тъкмо
напротив, в случая подсъдимият не само е намерил забранени вещества, не е
изпълнил своя дълг да ги предаде, при знание, че
същите са забранени, употребил е от тях и е смутил и общественото спокойствие.
Установеното количество наркотично вещество не може да се приеме за
пренебрежимо малко.
Липсва някаква изключителност или някакво специфично
съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при които е
извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата укоримост и
да оправдаят използването на чл.9, ал.2 НК спрямо подсъдимия.
Случаят обаче, според настоящия състав, се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 93, т.9
от НК. Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността
на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. Осъщественото от подсъдимия държане на наркотични
вещества е формално престъпление като следва да се прецени не само количеството
на забраненото вещество, но и редица други обстоятелства. От значение не е само
количеството и паричната стойност на откритото вещество, но и обществената
опасност на деянието, дееца, обстоятелствата, при които се е стигнало до
установяване на деянието. Дали случаят е маловажен се определя не само от
липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за
маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС). В същата насока е и ППВС №
6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на
вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, личността на извършителя, подбудите, начина
на извършване на деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Когато се обсъжда наличието на маловажен случай следва да се интерпретират в
кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние
обстоятелства (времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености,
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и
подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението),
така и тези досежно личността на автора (в този смисъл Решение № 44 от
28.04.2018 г. на ВКС по НД № 72/2018 г. по описа на ВКС; Решение №
29/24.02.2020г. по ВНОХД 1342/2019г. по описа на БОС).
В случая според съдебния състав количеството на установеното вещество не
е значително - касае се за коноп 2,428 грама и 0,262 грама метамфетамин. Освен
количеството според съдебния състав следва да се вземат предвид и всички
останали обстоятелства сочещи по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното, а именно личността на дееца и обстоятелствата, при които е
извършено престъплението. Съдът придоби непосредствени впечатления за личността
на подсъдимия, същият е емоционална личност, реагира импулсивно, но в същото
време се подчинява на разпореждания и умее да контролира поведението си.
Подсъдимият е намерил наркотичното вещество няколко дни преди да бъде установен
от полицейските служители и същото е било предназначено за негова лична
употреба. Подсъдимият действително е бил осъждан за престъпления от общ
характер, съгласно изготвена справка за съдимост, но е видно, че от наложените
наказания, че са определени по реда на чл. 55, ал. 1 НК, т.е. касае за
множество смекчаващи вината обстоятелства като от датата на последното осъждане
на дееца през 2010г. липсват данни за последващи негови противообществени
прояви. Предходните осъждания на лицето явно са оказали своя предупредителен и
превъзпитателен ефект предвид липсата на данни за други противообществени
прояви.
Ето защо съдът взе предвид количеството наркотично вещество, начина по
който е установил фактическа власт върху него, личността на дееца, това че е
използвал веществото за своя лична употреба, че от деянието му не са настъпили
вреди последици и затова намери, че са налице обстоятелства обосноваващи
по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на деянието, и в съвкупността
им, преценени като цяло и във взаимна връзка и обусловеност, съдът прие, че
деянието, извършено от Г., следва да се квалифицира като маловажен случай,
поради което и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК и го призна за виновен за престъпление по
чл. 354а, ал.5 НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
– че държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество,
съзнавал е и е искал настъпването на общественоопасните последици,
като е знаел, че без съответно разрешение няма право да притежава наркотични
вещества, разбирал е, че с действията си извършва противоправно деяние и е
целял да държи забранено от закона високорисково наркотично вещество, за да го
ползва. В тази връзка съдът изцяло се довери на комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 на НК в маловажни случаи по ал.
3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева. Съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл. 78а НК, когато са налице предпоставките за това.
В случая са налице предвидените в хипотезата на чл. 78а, ал. 1 НК
предпоставки. Касае се за пълнолетно лице. За престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева. Деецът е бил осъждан като към
датата на деянието е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал.
1, т. 4 НК. Деецът е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
този раздел с решение по НАХД № 2071/2007г. БРС, но предвид неговата
реабилитация и съобразно в т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по
тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСНК, е налице възможност за
повторно приложение на института на чл.78а от НК.
От престъплението не са причинени имуществени вреди.
При определяне на размера на глобата съдът съобрази разпоредбата на чл.
78а, ал. 5 НК, че когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба
или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба. В случая разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 НК
предвижда наказание глоба в размер до 1000 лева, поради което съдът намери, че
целите на наказанието, индивидуалната и генералната превенция ще бъдат
постигнати в максимална степен чрез определяне на наказание в максималния
предвиден от закона размер от 1000 лева. По този начин съдът счита, че ще се съдейства за
превъзпитанието на дееца и същевременно ще го възпре от извършването на други
подобни прояви занапред.
Поради изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 27.08.2020 г. в гр.
Бургас, ж.к. „*“, парк „*“, общ. Бургас без надлежно разрешително, съгласно чл.
73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и чл. 1 и сл.от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1, от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение №1 - Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/, а именно:
- 2,428 грама КОНОП със съдържание на тетрахидроканабинол - 2.00%, на
стойност - 14.57 лв. /четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки/ съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;
- 0,262 грама МЕТАМФЕТАМИН със съдържание на метамфетамин 69,80%, на
стойност - 6.55 лв. /шест лева и петдесет и пет стотинки/, съгласно
Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е
маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т.
1, предл. 1 от НК,
като ГО ОПРАВДАВА ПО ПЪРВОНАЧАЛНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ ЗА престъпление
по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и НА ОСНОВАНИЕ
чл. 78а от НК освободи подсъдимия С.К.Г. – ЕГН ********** от наказателна отговорност
за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл.
1 от НК като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Бургас.
По веществените доказателства:
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК отне в полза на Държавата предметът
на престъплението - наркотични вещества 2,428 грама КОНОП със съдържание на
тетрахидроканабинол – 2.00 % и 0,262 грама МЕТАМФЕТАМИН със съдържание на метамфетамин
69,80%, изпратени за съхранение с Писмо рег. № 434000-10328 от 02.09.2020 г. и
приемателно-предавателен протокол на ЦМУ гр. София, след което постанови да
бъде унищожено поради това, че представлява вещ, притежаването на която е
забранено.
Отне на основание чл. 53, ал. 2, б „а“ НК в полза на Държавата
веществените доказателства по делото – 1 /един/ брой бял хартиен плик, съдържащ
опаковки, находящ се на лист 41 от досъдебното производство, който да остане
приложен по делото до неговото унищожаване по предвидения за това в ПАС ред,
след което да бъде унищожено.
Вещественото доказателство диск л. 56 от ДП постанови да остане
приложено по делото за срока на неговото съхранение в архив, след което да бъде
унищожено, заедно с делото по реда на ПАС.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.К.Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 954,00 лева /деветстотин
петдесет и четири лева/, направени по делото в хода на досъдебното производство
разноски, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Бургас разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и
сумата в размер на 50 /петдесет/ лева разноски за вещи лица, направени в хода
на съдебното следствие.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О.Ж.М.