Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          06.07.2017г.                                       град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшки районен съд                                II граждански състав

На двадесет и девети май                             Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

 

Председател: Стела Г.

                                                                                               

                                                                                                                     

 

Секретар: Мариана Матанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 478 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

В молбата си ищцата твърди, че със Заявление вх. № г. до Началника на СГСК С. поискала изменение на одобрените със Заповед № *** г. на изпълнителен директор на АГКК, кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. П., състоящо се в нанасяне на поземлен имот новоопределен /проектен/ идентификатор ***, съгласно представен проект за промяна на кадастрална карта и кадастрален регистър, който бил идентичен с имотните граници на неурегулиран поземлен имот пл. № *** в местността "К." с площ 2,368 дка, попадащ в кв. 57 и 59 от Помощен план на гр. П., за който правоспособното лице изготвило проекта за изменение на ККР в обяснителната записка  направило констатация, че имотът е собственост на заявителката Д.Т.Н. въз основа на нот. актове № *** г. и нот. акт № *** год. попадал изцяло върху имоти с идентификатори *** и ***.

С Отказ за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър изх. № 17-39/01.02.2016 г. ѝ била отказана исканата промяна с мотива, че между нея и ответниците съществувал материалноправен спор. Засегнатите имоти били: *** и *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. П.. За първия от тях липсвала информация за собственост, а по отношение на втория имало записване на наследници на Г.Х.К. ЕГН ********** с решение № А698/ 29.10.2009 г. на Общинска служба "Земеделие и гори'' гр. П..

Горните обстоятелства обуславяли правния ѝ интерес за завеждане на настоящото производство, с което да се установи действително притежаваните от собствениците вещни права и фактическото положение на притежавания от нея имот, тъй като изготвената и одобрена по предвидения в закона ред кадастрална карта следвало да отразява действителното местоположение и площ на имотите, както и действителните граници помежду им. 

Заявява, че била собственик на имот пл. № ***в местността "К." с площ 2,368 дка., попадащ в кв. 57 и 59 от Помощен план на гр. П., придобит по наследство от: баща ѝ Т. Д. Н. и давност по силата на нот. акт №*** год. на нотариус Г. при КРС. С нотариален акт за дарение № *** год. на нотариус Г. при КРС от сестра ѝ Д.Т. М., станала собственик на незастроено дворно място, цялото от 2368 кв.м., за което по плана на гр. П. бил отреден неурегулиран поземлен имот №***, попадащ в квартали 57 и 59, с неприложена регулация. От преди повече от 20 години и до момента праводателите ѝ Д.Т.Н. - дядо и Т. Д. Н.в -баща, съответно и тя владели и ползвали необезпокоявано процесния имот. Тъй като документ за собственост не бил издаден, била извършена обстоятелствена проверка за имота през 2007 г. Към настоящия момент процесния имот го отдала под аренда и получавала такава ежегодно от ЕТ *** гр. П.. Ответниците никога не били го владели, нито били претендирали права върху имота ѝ. В нотариалното производство били разпитани трима свидетели: Д. С. Ш., В. М. Л. и И. Т. К., одобрени от община П., които потвърдили тези обстоятелства. Границите на имот №*** от Помощния план на гр.П. за местността "К.“, одобрен през ***година съответствал точно в представената скица проект за изменение на кадастралната карта в СГКК С., на ПИ с идентификатор ***. който съдържал 2362 кв.м. Описаните собственици на съседни имоти към 2007 г. били: имот 1418 -наследници на С. Д.С., имот 1419 - наследници на И. Ш., имот ***и улица, съгласно приложената скица № 245 от 03 04.2007 г. на община П..

Видно и от проекта за изменение на кадастралната карта, исканото изменение засягало конфигурацията и площта на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. П., с вписан в кадастралния регистър собственик на имот *** - наследници на Г.К., с площ на имота от 2100 кв.м. Наследници на починалия били описаните ответници в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 54. ал. 2 от ЗКИР (изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г), когато непълнотата на КККР е свързана със спор за материално право се отстранява след разрешаването му по съдебен ред. Искът по чл. 54. ал. 2 от ЗКИР има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент. Когато спорът за материално право е породен при наличието на одобрена кадастрална карта, миналият момент е моментът на одобряване на кадастралната карта. Решението по този спор установява какви са били правата на страните по спора към момента на одобряване на плана. Както сочело правоспособното лице изготвило проекта в обяснителната записка - при създаването на КККР вярно били отразени границите на процесния имот, съответстващи на помощен план на местност "К." гр. П., но не били записани данните от приложените нот. актове. които били факт при създаването на КККР на гр. П.. Разделянето на имот 501.1420 на два нови имота 501.1501 и 501.1549 било извършено с цел вписване на решение № А698/29.10.2009 г. на Общинска служба «Земеделие и гори» гр. П., след одобрението на КК. По тази причина искането било за съединяване на поземлени имоти 501.1501 и 501.1549, чрез заличаване на границата помежду им, като по този начин новообразувания имот ставал идентичен с имот 1420 от помощния план на гр. П. и вписване на правото на собственост на Д.Т.Н..

С уточняваща молба вх. № *** г. процесуалният представител на ищцата адв. М. Д. заявява, че ищцата била собственик на имот с площ по документ за собственост 2368 кв.м., представляващ бивш имот пл. № *** в местността "К.", попадащ в кв. 57 и 79 от Помощен план на гр. П., а по кадастрален план площта на имота била 2363 кв.м., разположен върху имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. П., одобрен със Заповед № *** г. на изпълнителен директор на АГКК. При влизане на кадастралната карта в сила той попадал под имот № ***. Впоследствие, след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П. през 2009 г. имот № *** бил разделен на два нови имота *** и ***. Ищцата заявява, че считала, че това е извършено с цел вписване на Решение А698/29.10.2009 г. на ОбС "Земеделие и гори" гр. П..

Заявява, че по отношение на имот с идентификатор *** с площ от 263 кв. м. не било оспорено правото на собственост от никой.

Сочи, че по отношение на имот с идентификатор ****, който бил част от бивш имот пл. №*** ибил с площ 2100 кв.м., собствеността на доверителката ѝ била оспорена от ответниците, в качеството им на наследници на Г.Х.К., а именно: Г.Г.К., Г.Х.К., Д.Х.И. и Н.Г.К., с факта на вписването им за собственици на имот с идентификатор *** на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., одобрен със Заповед №РД -18- 61/ 31.08.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК. Същите били подали писмено възражение вх.№ 02-145-26.01.2016 г. пред началника на СГКК С. във връзка с Заявление вх. № 01-3437/ 07.01.2016 г., подадено от ищцата за вписването ѝ като собственик на имот *** въз основа на нотариален акт *** год. на нотариус Г. при КРС и нотариален акт *** год. на нотариус Г. при КРС, което било приложено по делото: Въз основа на издадения отказ изх. № 17-39/ 01.02.2016 г. на началника на СГКК С. за вписване до разрешаване на спор за материално право било невъзможно вписването на доверителката й за собственик на спорния имот с идентификатор ***, което било и причина за завеждане на настоящия иск.

 На основание чл. 127 ал.1 т.5 от ГПК прави уточнение, относно искането си като заявява, че не поддържа искането си да бъде установена непълнота и, или грешка в кадастралната основа при заснемането на собствения ѝ имот със новоопределен /проектен/ идентификатор *** и съдържащ 2363 кв. м., в съответствие на имотните граници на поземлен имот с № 1420 с площ 2,368 дка, попадащ в кв. 57 и 59 по плана на гр. П., към момента на одобряване на регулационен план на гр. П. през 2005 год., разположени върху имоти с идентификатори №*** и №***, поради липса на правен интерес.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците Г.Г.К., ЕГН **********,***1, Г.Х.К., ЕГН **********.***, Д.Х.И., ЕГН **********,***, Н.Г.К., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на Г.Х.К., роден на *** год., че Д.Т.Н. е собственик на имот с идентификатор №*** по плана на гр. П., с площ от 2100 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с НТП: нива, при граници: имот №***, имот №***, имот №*** и имот №***. Заявява, че предявява установителен иск за собственост. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Д.. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответниците по делото адв. И. Д.,***.

В отговора си по делото, процесуалният представител на ответниците адв. И. Д.  заявява, че в обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че ищцата била собственик на имот с площ от 2368 кв.м., представляващ имот № *** по помощния план, който имот бил разположен върху имот *** и имот *** по ККР на П.. Това твърдение означавало, че имота на ищцата, съгласно действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на П. не бил заснет като самостоятелен имот. В този смисъл намирала, че в обстоятелствената част на молбата е наведен довод, че реална част от имота на ищцата, била нанесена в ККР като имот, в чийто кадастрален регистър като собственици били вписани нейните доверители. Следователно по съществото се твърдяло, че кадастралната карта и регистри на гр. П. не били верни.

Законът за кадастъра и имотния регистър обаче въвел едно основно изискване към кадастралната карта и кадастралните регистри - да отразяват вярно правото на собственост и да бъдат поддържани в актуално състояние. Това означавало както да се отстраняват допуснати непълноти и грешки, така и да се отразяват промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на ККР.

Заявява, че следователно се твърдяло за грешка на основните данни в кадастралната карта и кадастралния регистър, свързани със спор за материално право, което се установявало от представения по делото Отказ за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър изх. № 17-39/01.02.2016г. на СГКК С.. Съществуващия спор следвало да бъде разрешен по съдебен ред, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, преди изменение на ККР. Този иск, който се явявал специален положителен установителен иск, целял да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип бил към момента на предявяване на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.

Въпреки твърденията в обстоятелствената част на молбата, които навеждали на довод, че се търси защита със специалния установителен иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, пълномощникът на ищцата изрично заявил, че не поддържа искането за установяване на непълнота или грешка. Следователно съдът бил задължен да се произнесе единствено и само по отношение повдигнатия правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху ПИ ***, без да изследва и да се произнася как този имот се отнасял в пространствено отношение към имот № ***, описан в представените от ищцата два нотариални акта.

Във връзка с горното отново заявяват твърдението си, че ищцата не била представила доказателства, нито ангажирала събирането на такива по отношение претендираното от нея право на собственост върху ПИ *** с площ от 2100 кв.м.

От една страна нейните доверители, в качеството си на наследниици на Г.Х.К., след успешно проведена процедура по реституция, приключила с влязъл в сила административен акт - Решение № А698/22.10.2007г. на поземлена комисия П., издадено въз основа на Решение № 98г/10.07.200г. по гр. дело 659/2007г. на РС К., придобили правото на собственост върху Нива от 2,100 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на П., м. „К.". Поради обстоятелството, че към момента на възстановяване посочената местност била включена в урбанизираната територия на П., то имота бил попълнен в помощния план на града по чл. 13а, ал.1 от ППЗПЗЗ, с номер 1502 и площ 2100 кв.м., което се установявало от представените от пълномощника на ответниците по делото удостоверение изх. № АБУ-181/28.10.2009г. и скица № 485/28.10.2009г. и двете на Община П.. Въз основа на посочените документа и решението за възстановяване имота би следвало да бъде попълнен в кадастралния план на гр. П. /арг. чл. 13, ал. 11 от ППЗСПЗЗ/. Но тъй като междувременно  влязла в сила ККР на гр. П. имота бил нанесен в последната като ПИ с идентификатор ***, с което процедурата по възстановяване  приключила. Счита, че изложеното показва по безспорен начин, че нейните доверители били собственици на ***.

Сочи, че от друга страна, ищцата твърдяла, че била собственик на имот № *** с площ от 2368 кв.м. в м."К.", попадащ в кв. 57 и кв.79 по помощен план на гр. П.. Твърди още, че придобиването на имота било по наследство и давност за нея и сестра й Д.Т. М., която с последваща сделка й  прехвърлила своята ½  идеална част от имота.

От името на доверителите си оспорва придобиването по давност на имот имот № *** с площ от 2368 кв.м. в м."К." по помощен план на гр. П.. Твърди, че не било възможно придобиване по давност на имот, който попадал в територия, за която се провеждала процедура по възстановяване на земеделски земи.

Само от компетентност на съответната Служба по земеделие било да установи дали са налице предпоставките за възстановяване, дали не е налице някое от ограниченията по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и да се произнесе по това дали заявеният имот подлежи на възстановяване. По делото нямало данни ищцата /и нейната сестра/ или техния баща да са инициирали процедура за възстановяване на собствеността върху който и да е имот в м. „К.", респ. имот № 1420 по помощния план. Следвало да се отбележи, че в регистъра към помощния план като собственик на имот № *** не бил вписан никой - нито ищцата и нейната сестра, нито техния баща, което показвало основателността на твърдението, че никой от тях не бил участвал в реституционно производство.

Доверителката заявява, че помощния план се изработвал единствено и само и за нуждите на възстановяване правото на собственост върху одържавени имоти, които към момента на възстановяване били в урбанизирана територия. Следователно този имот  останал включен в земите, които не били заявени и не били възстановени на граждани. От което следвало, че ищцата не била собственик на ½  идеална част от него на основание наследствено правоприемство. И тъй като сестра й Д.Т. М. също не била собственик на ½  ид. част от същия имот, то ищцата нямало как да придобие нейните идеални части по силата на сключената между двете правна сделка. Това било така, тъй като никой не можел да прехвърли другиму права, конто не притежавал.

Извън горното държала да отбележи, че твърдението че дядото и бащата на ищцата били владяли имот № *** по помощния план, освен че било невярно било и смехотворно - когато те били живи такъв план не  съществувал. От данните по делото било видно, че имотите в м. „К." в действащия план на гр. П., одобрен със Заповед № 53/16.03.1992г. били включени в регулация, като в кадастралния план били заснети като един общ имот пл. № 575 - Нива АПК. Следователно нямало как Д. Т. Н. и Т. Д. Н. /дядо и баща на ищцата/ да са придобили по давност какъвто и да било имот в тази територия, тъй като всички ниви там  били държавна собственост.

Следвало да се отбележи също, че ищцата не посочвала начален момент на установяване от страна на нейните наследодатели /баща и дядо/ на фактическа власт върху имота, което правело невъзможно установяване на периода през който  било осъществено давностно владение. В тази връзка съдът следвало, след като покани ищцата да уточни периода на осъщественото давностно владение, да извърши служебна проверка дали в периода на осъществяване на владение  била налице законова пречка за придобиване по давност. В редица законови разпоредби били предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение. Всички те били установени в публичен интерес, поради което нормите предвиждащи тези забрани имали характера на императивни материалноправни норми. Съгласно константната практика на ВКС, изразена и в Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. на ОСГТК , тези норми следвало да бъдат прилагани служебно от съда.

Поради гореизложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от Д.Т.Н. иск срещу нейните доверители като неоснователен и недоказан, както и да бъде осъдена да им заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответниците адвокат И. Д. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № *** г. по описа на нотариус И. Г. с рег № *** от Регистъра на Нотариална камара – С., с район на действие Районен съд – К., с който Д.Т.Н. и Д.Т. М. са признати за собственици по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: незастроено дворно място, цялото от 2 368 кв.м., находящо се в град П., за което по плана на същия град е отреден неурегулиран поземлен имот с планоснимачен № ***попадащ в кв. 57 и 79, с неприложена улична регулация при граници на имота: улица и поземлени имоти с планоснимачни номера №***. (лист 22).

 

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на нотариус И. Г. с рег. № 440 от Регистъра на Нотариална камара – С., с район на действие Районен съд – К. Д.Т. М. дарява на сестра си Д. Т. Н. своята ½ ид.ч. от следния съсобствен, наследствен недвижим имот, както следва: незастроено дворно място, цялото от 2 368 кв.м., находящо се в град П., за което по плана на същия град е отреден неурегулиран поземлен имот с планоснимачен № 1420 попадащ в кв. 57 и 79, с неприложена улична регулация при граници на имота: улица и поземлени имоти с планоснимачни номера №*** (лист 23-24)

 

По делото е представено решение № 98“г“/10.07.2007 г., постановено по гражданско дело № 659/2007 г. по описа на районен съд – К., с което е признато за установено по отношение на Общинска служба „Земеделие и гори“ – П. и Община П., правото на наследниците на Г.Х.К., починал на 16.01.1970 г. в град П. на възстановяване на собствеността върху нива от 2 100 дка в местността „К.“ в землището на село П., при съседи: Ц. Ст. Б., М. д. К., Ст. Д. К., Н. Л. С. и Г.Х.К.. (лист 75-77)

 

От представеното по делото решение № А698 на Общинска служба по Земеделие“, град П. от 22.10.2007 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Х.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: нива от 2 100 дка,  шеста категория, находящ се в землището на град П. в местността „К.“, заявен с пореден номер 1 от заявлението и установен с Съдебен регистър решение № 98“г“/10.07.2007 г. (лист 77)

 

По делото е представено заявление от Н.Г.К. ***/27.10.2009 г., с което е поискано да му бъде издадено удостоверение на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСП за УПИ (ПИ) № 1420-стар/1502-нов по плана на град П..

 

По делото е представен Протокол от анкетна комисия от 27.06.2005 г. без подпис и печат (стр. 155-160).

 

По делото е представено удостоверение № 0339/14.12.2017 г. в община П., с приложен към него препис от емлячен регистър - стр. 3 ,/ стр. 83, 84 по делото/.

 

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. С.  Ш.,  С. С.Д., Н. И. К., И.Ц. К.

 

От показанията на свидетелката Ш. се установява, че  нейният имот е съседен с този на Д.. „ Ние имаме синур с тях“. Знаела, че Д.го купили от Б. Х.. Имота го купил от Б.Х., Т. Д. и  преди ТКЗС – то. Знаела, че имота на Д. те са си го работили. Твърди, че целия имот граничел с техния. Сега не знаела „как е, преди си граничеше с нас“. Когато им връщали нивите в реални граници ги събрали в читалището „и всеки си показа имота, с кого граничи, колко е декара и това е“. Заявява, че е  виждала Д. да ходи на нивата, когато има работа „Д. си посяха картофи.  Когато нивите били в ТКЗС никой не ходел.

 

Свидетелят С.Д. твърди, имота на Д. го купил баща й Т. „Дойдоха съседи на имота   до нас  на синур беше“  От Б. са го придобили през 1952 – 1953г. Сочи, че те са работили имотът докато го взе кооперацията. Заявява, че никога не е виждал Кънини. В момента имота на Д. го обработва кооперацията. Тяхната нива я взели в ТКЗС и тази на Д.

 

Свидетелят Н. К.заявява, че не знае Д. да има нива в местността „К.“. „Ние имахме една нива чак накрая на „К.“. Знаел от баща си преди ТКЗС –то, „че това е на даскала нивата. Даскала е Г.К.“.

 

От показанията на свидетеля И.К.се установява, че не познава Д., познавал баща й Т. Не знаел дали са купували ниви. Знаел, че са купили една къща до автогарата в П.. Знаел, че К. имали ниви в „К.“,  „те са ми казвали ей тука имаме нива, но точно на кое място не мога да кажа.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза която е депозирала заключение което не е оспорено от страните и съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че кадастралния и регулационен плана на град П. е одобрен със Заповед №53/16.03.1992 г. на кмета на община П., който е действащ и към момента. Посочено е , че към плана е създаден и разписен лист към плана, удостоверяващ собствеността и номерацията на имотите. Към изработването и одобряването на този план имот пл. № 1420 не е съществувал и като имот и като номерация в кв. 57 и кв. 79 по плана на град П.. Част от местност „К.“ е включена в регулацията на град П., като в самия кадастрален план е записано един имот с пл. № 577, като нива АПК. По помощния план, процесния недвижим имот представлява имот пл. № 1420. Съгласно представеният регистър на имоти с възстановими граници след анкетиране на град П. – местност „К.“ за имот пл. № 1420 е записано: временно стопанисване от Общината с площ възстановима от 2 368 дка. От заключението се установява още със заявление вх. № 5561/27.10.2009 г. до кмета на община П., наследниците на Г.Х.К. са поискали да им бъде издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСП за пи № 1420 (стар) и ПИ № 1502 (нов) по плана на град П.. Със самото заявление е бил внесен проект за изменение на помощен кадастрален план за имот № 55021.503.1420 в местност „К.“. С изменението се предвижда промяна и разделяне на имот № ***, който е с площ от 2 368 кв.м. в два нови имота, а именно: имот № *** с площ от 268,50 кв.м., като собственост на община П. и имот № *** с площ от 2 100 кв.м. като собственост на наследниците на Г.Х.К. на основание решение № 98“г“/10.07.2007 г.,  постановено по гражданско дело № 659/2007 г. по описа на Районен съд – К. и № А698 на Общинска служба по Земеделие“, град П. от 22.10.2007 г. промяната е отразена в регистъра на имоти с възстановими имотни граници след анкетирането. Вещото лице сочи, че към момента тече процедура по одобряването на план за регулация и застрояване на квартали №№ 57, 58, 78, 79, 80 и 101 като същата не завършена с крайните актове – одобряване на ПУБ и издаване на заповед. Посочено е, че със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия, картография и кадастър № РД-18-61/31.08.2009 г. е одобрена кадастралната карта а кадастралните регистри на град П.. С одобряването на КККР процесния имот представлява имот с идентификатор 55021.501.1420 в местност „К.“ град П., с площ от 2 368 кв.м., начин на трайно ползване: нива и трайно предназначение на територията: урбанизирана. Имота е записан в кадастралните регистри на Г.Х.К.. Посочено е, че поземлен имот с пл. № 1420 в местността „К.“ с площ от 2 368 дка, попадащ в кв. 57 и кв. 79 от помощен план на град П., описан в нотариален акт № 170 и нотариален акт № 171 от 2007 г. по описа на нотариус И. Г. с рег. № 440 от Регистъра на Нотариална камара – София, с район на действие Районен съд – К. е идентичен с имот с идентификатори *** и ****. установено е, че със заявление до „Служба по геодезия, картография и кадастър“ – С. наследниците на Г.Х.К. са поискали да им бъде нанесен имотът на кадастралната карта и да бъде вписан в кадастралните регистри с идентификатор № *. след подаване на заявлението в СГКК – С., имотът получава нов идентификатор с № ***, а имотът на община П. остава с идентификатор***. вещото лице е установило, че преписката подадена в СГКК е идентична с преписката подадена в община П., както и с тази, представена по делото. При извършената проверка дали процесния имот е влизал в ТКЗС вещото лице е констатирало, че издаден е протокол № 12 от 05.06.1951 г. от Правилника за земеустрояване на ТКЗС, с който е решено да се заменят земите на кооператорите в чужди землища със земите на стопаните от съответните села. Описани са земи на Х. И. К. *** като член-учредител. Същият е внесъл земи в ТКЗС – П. от 1951 г. Имотът преди влизането му в ТКЗС е бил със статут на земеделска земя – нива.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

 

Съгласно чл.77 от Закона за собствеността  правото на собственост се придобива чрез правна сделка по давност или по други  начини, определени от закона. Ищецът се легитимира за собственик на процесния имот  нива с площ от 2  369 дка, в местност „К.“, неурегулиран поземлен имот  с пл.№***, в квартали  57 и 79 с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по давност №Г.. по описа на нотариус И. Г., с който за собственици са признати Д.Т.Н. и Д. Т. М.. С нотариален акт №г.. Д. Т. М. дарява на сестра си Д.Т.Н. своята 1/ 2 идеална част от гореописаният недвижим имот.

 

Процесният имот е земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.        

 

По делото не е спорно, че ответниците по делото Г.Г.К.,  Г.Х.К., Д.Х.И. и Н.Г.К. са наследници на Г.Х.К.. С Решение № А 698/29.10.2009г. на Общинска служба по земеделие и гори – П. вписано в Служба по вписванията – К., което решение е издадено, въз основа  на Решение №98г/10.07.200г., постановено по гр. дело № 659/2007г. по описа на Районен съд – К.. С горепосоченото решение е признато за установено по отношение на Общинска служба „Земеделие и гори“ П., правото на наследниците на Г.Х.К., починал на 16.01.1970г. в град П. на възстановяване на собствеността върху нива от 2 100 дка в местността „К.“, “ в землището на село П., при съседи: Ц. Ст. Б., М. д. К., Ст. Д. К., Н. Л. С. и Г.Х.К..

Видно от представеното удостоверение № АБУ №181/28.10.2009г. и скица №485/28.10.2009г. издадени от Община П., съгласно чл.13, ал.11 от ППЗСПЗЗ  възстановеният имот  е нанесен в  кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., като поземлен имот с идентификатор  .

 

 В рамките на исково производство по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на собственост, като съдът се произнася само по заявените от ответника възражения срещу иска и наведеното от ищеца придобивно основание и няма задължение служебно да проверява материалната законосъобразност на решението на органа на поземлената собственост и наличието на всички предпоставки за възстановяване на земеделския имот / в т. см. решение №244/15.05.2010 г. по гр.д.№ 60/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 466/14.01.2011 г. по гр.д.№748/2009 г. на ВКС, II г. о. и др. по чл.290 от ГПК/. Косвеният съдебен контрол обхваща спазването на уредените от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ правила за установяване на собствеността и идентифициране на старите граници на имота. Фактическият състав на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ включва: заявен в съответния преклузивен срок за възстановяване пред административния орган земеделски имот от оправомощените за това лица / собственик на имота преди обобществяването на земята или наследниците на собственика/; -притежавано от заявителя или от наследодателя му право на собственост върху заявения за възстановяване недвижим имот; - отнемане на имота по някой от предвидените в чл.10 от ЗСПЗЗ способи; -позитивно решение на административния орган /или на съда в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ/-  заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, завършваща фактическия състав на реституция по отношение на имоти, находящи се в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предоставени за ползване по надлежния ред на основание някой от актовете, посочени в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за които са налице условията на §4 - 4л от ЗСПЗЗ, при действието на редакцията на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, ДВ бр.68/1999 г. В настоящия случай процесният имот е възстановен от органа на поземлената собственост / ПК град П.  на праводателя на ответниците, въз основа на решение №98 „г“/10.07.2007г., постановено по гр. дело №659/2007г. по описа на Районен съд – К., на ответниците им в качеството им на наследниците на Г.Х.К.,  с решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.   По делото няма наведени доводи, а и представени доказателства имотът да попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и да е бил предоставен за ползване на ищцата или др. лица по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и др. съгласно §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за да е необходима заповед на кмета на общината, издадена по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ като завършваща фактическия състав в хипотезите на двуфазното производство на реституцията. Освен това процесният имот е извън строителните граници, поради което не намира приложение и хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение на Общинска  служба по земеделие и гори – П. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на  Г.Х.К. върху процесната земеделска земя в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в което са описани размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници и съседи, заедно със скицата на имота има конститутивно действие и удостоверява правото на собственост на праводателя на ответниците Г.Х.К..

 

Съдът счита, че представения от пълномощника на ищцата регистър на анкетиране не е годно доказателствено средство. Същият не притежава белезите на официален документ, не е подписан и не носи печат. По тези съображения съдът е в невъзможност да вземе становище относно, кое длъжностно лице /орган / го е издало и при каква процедура. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установи, че при първоначалното анкетиране на собственици на имоти в местност „К.“, имот №1420 е записан като временно стопанисван от общината.  По делото не са ангажирани доказателства ищцата или нейната сестра Д. Т. М., или техния наследодател да са участвали в анкетата. Целта на анкетата е да установи границите на имотите, подлежащи на възстановяване, поради което те не са вписани като собственици на имот №*** по помощния план.

 

Ищцата релевира като основание за придобиване на правото на собственост върху процесната вещ  давностно владение продължило от 1956г. като оригинерен способ.

Съгласно чл.79 от ЗС „правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. С разпоредбата на чл.69 от ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията досежно субективния елемент на владението е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което го оспорва. В съдебната практиката е възприето, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т.нар. завладяване/, то според презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане / решение №262/29.11.2011 г. по гр.д.№342/2011 г. на ВКС, II г.о. и др./. Фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време, поради което следва да бъде установено по категоричен начин началният момент на установяване на владението. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява твърденият начален момент, в който ищцата е  установила фактическа власт върху процесния имот

В тази връзка са събрани и гласни доказателства по делото. Свидетелката Ш. твърди, че имота бил купен от „Д. от Б.Х.“. В този смисъл са и показанията на свидетеля Дончев, който заявява, „имота на Д. чирпанлийката го купи баща й Т.“ от Б. Х.  през 1952 – 1953г. От техните показания не може да се установи годината на придобиване на имота, както и индивидуализацията на последния. Свидетелите заявяват, че имота бил в съседство с техния. Твърдят, че както техния имот, така и нивата на наследодателя на ищцата били включени в ТКЗС. Установено е още от свидетелските показания,  че са подали заявление и им бил възстановен техния имот.

Съдът кредитира свидетелските показания в частта им относно твърдението, че процесния недвижим имот е влизал в ТКЗС, тъй като се подкрепя от заключението на съдебно техническата експертиза. От заключението на експертизата се установява, че е издаден протокол № 12 от 05.06.1951г. от правилника за земеустрояване на ТКЗС, с които е решено да се заменят земите на кооператорите в чужди землища със земите на стопаните от съответните села. Описани са земи на Х. И. К. ***, като член – учредител същият е внесал земи в ТКЗС П. от 1951г.Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че  кадастралният план на град П. е одобрен със Заповед №53/16.03.1992г. Преди възстановяването на имота на наследниците на Г.Х.К., същият е бил в патримониума на общината. В този смисъл е и заключението на вещото лице, както и от отворите дадени в съдебно заседание, от които се установява, че съгласно кадастрален и регулационен план на града, одобрен със Заповед № 53/16.03.1992г. имот №*** не  е съществувал. Установява се, че част от местността „К.“, която е в регулация е била включена в имот пл. №575, нива АПК. Следователно процесният имот, за който претендира ищцата не е представлявал конкретен такъв – индивидуализиран по граници, площ, местонахождение.

 

 Предвид гореизложеното съдът приема, че не е осъществен фактическия състав чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав поради което правопогасяващото възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно.

 

По изложените съображения съдът счита че предявения иск от ищцата иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от  ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.3 от  ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Относно възражението на процесуалния представител на  ответника за прекомерност на адвокатското  възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира следното:

 

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Размерът на адвокатското възнаграждение на ответната страна е съобразен с  Наредба № 1/09.07.2004 г.  Съдът взе предвид, че делото е с фактическа и правна сложност, големия брой доказателства по делото, както и направените възражения поради, което счита, че хонорарът  не следва да се намаля до минимално установения. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1 200 лева представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Н., ЕГН  **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 14, чрез адвокат М. Д. против Г.Г.К. ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН **********, Д.Х.И., ЕГН ********** и Н.Г.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, партер,  чрез адвокат И.Д. установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор № ***, по плана на град П., с площ от 2 100 кв.м. с начин на трайно предназначение : урбанизирана територия, нива, който съгласно кадастралната карта и кадастарлните регистри на град П., е с граници : поземлен имот № ***, поземлен имот № ***, поземлен имот № *** и поземлен имот  № ***, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА  Д.Т.Н., ЕГН  **********, с адрес ***, съдебен адрес ***. Кирил и Методи №5, ет.2, офис 14, чрез адвокат М. Д. да заплати на Г.Г.К. ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН **********, Д.Х.И., ЕГН ********** и Н.Г.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, партер,  чрез адвокат И.Д.  сумата от 1 200 лева представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

 

                                     

 

 

                                                             Районен съдия :