Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.04.2021
г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 14221 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.04.2020
г. по гр.дело № 57775/2018 г., СРС, ГО, 87 с-в е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че Х.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б,
сумата от 2327,19 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от м.08.2014 г. до м.04.2015 г., както
и такава, отразена в Общи фактури с № 00559028602/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г., в имот с абонатен № 059991, находящ се на адрес: гр.
София, общ. "Надежда", ж.к. „********ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда - 15.08.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 488,85
лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.09.2014 г. до 04.08.2017 г., сумата от 25 лв., представляваща цена на извършената
услуга "дялово разпределение" за периода м.07.2014 г. до м.04.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 15.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4,80 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" дълг за периода от 15.09.2015 г. до 04.08.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 55916/2017 г. по описа на СРС, 87 състав, като е отхвърлил исковете в останалата част, като
погасени по давност. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б,
сумата от 94 лв. - разноски в заповедното производство,
както и сумата от 501,91 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.М.в отхвърлителната част, а именно в частта, в която е отхвърлен частично предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** срещу Х.Б.Б., ЕГН
********** искове по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
сумата от 2327,19 лева
до пълния предявен размер от
3055,62 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за главница за потребена ТЕ и искове по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер над
488,85 лв. до пълния предявен размер от
710,60 лв. мораторна лихва върху главницата, както и в частта на
присъдените разноски.
Сочи се, че съдът неправилно е приложил института на
погасителната давност. На основание чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“
ЕАД в сила от 14.03.2014 г. и по-специално в раздел VІІ от ОУ-„Заплащане на
ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по които купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката. Счита се, че задължението става изискуемо в посочения при
ОУ срок след издаване на общата фактура.
В конкретния казус, сумите по обща фактура № **********/31.07.2014 г. стават
изискуеми съответно на 15.09.2014 г. Заявлението за издаване на ЗИ е депозирано
на 15.08.2017 г., с което давността е
прекъсната, поради което се прави извод, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, а именно 15.08.2017 г. дължимите суми не са погасени
по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Въззиваемата
страна Х.Б.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Ц.И. от САК,
назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД срещу Х.Б.Б., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:сумата от 3055,62 лв.-главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015
г., отразена в Общи фактури с № 00559028602/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й
изплащане, сумата от 710,60 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2014 г. до 04.08.2017 г.,
сумата от 56,52 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 14,37
лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга
"дялово разпределение" дълг за периода от 15.09.2014 г. до 04.08.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 55916/2017 г. по описа на СРС, 87 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. "Надежда", ж.к. **********. Ответникът е потребител на ТЕ
по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ , поради което е обвързан от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. През процесния период от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, чиято цена последният не е заплатил, като цената за която съгласно приложимите Общи условия е
платима месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ дължимата стойност на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост по местонахождение на
имота. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената ТЕ през исковия период. Същият е изпаднал и в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
главниците.
Ответникът Х.Б.Б. в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител адвокат Ц.И. е оспорил предявените искове по основание и размер, направил
и възражение за изтекла
погасителна давност за част от процесния период.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
От правна страна:
Настоящата инстанция приема също, ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г., като собственик на процесния имот. Това се установява от приетото
по делото писмено доказателство именно нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 21, н.д. № 821/1979 г.
Действащата
през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни
вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Издаването
на обща фактура не променя падежа на общото задължение и то не се дължи от
датата на издаване на общата фактура респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. Изводът е,
че падежът на месечните задължения за
стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл.
33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа
на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би
могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за
доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за
връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия
отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за, дялово разпределение.
При тази обосновнка относно приложението на давността за главница трябва да
се има предвид следното:
Претендираният период е м.05.2013 г. до м.04.2015 г., като за част от него
са приложими ОУ от 2008 г. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Съобразно клаузите на приложимите
ОУ от 2008 г. за част от периода, изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва
с изтичането на 30 дни след срока, за който тези вземания се отнасят. Съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване
на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 30 дни след срока, за
който се отнасят), погасени по давност са вземанията за периода м.05.2013 г. - м.02.2014 г.
включително.
За останалата част от процесния период са приложими ОУ, одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., за задълженията,
възникнали след тази дата. Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие, т.е. в определен срок след отправяне на
покана за плащане, обективирана чрез изискуемата публикация. Течението на
давността за тези вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от момента
на тяхното възникване с изтичане на съответния месец, през който е доставена
топлинна енергия, с оглед на което обхванати от давностния срок се явяват
вземанията за периода м.03.2014г. до м.07.2014 г.
Относно иска по чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което не следва да се
приеме, че длъжникът е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
От друга страна, предвид
обстоятелството, че не може да бъде влошавано положението на жалбоподателя, а и
с оглед изложените мотиви от процесуалния
представител на ответника, настоящата инстанция приема, че първостепенният
съд правилно е приложил погасителната давност и е определил размера на иска по
чл.86 ЗЗД.
При този изход на спора разноските са
правилно изчислени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.04.2020 г. по гр.дело № 57775/2018
г. на СРС, ГО, 87 с-в в обжалваната част.
Решението е е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Бруната“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.