Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 178
гр. Пловдив, 24
октомври 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 1–ви граждански състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Цветелина
Диминова, като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №336 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адв.З.В.,като пълномощник на А. А. А. и Н.А.М. против решение
№ 165/11.05.2018г. постановено по гр.д.№ 29/2018г. по описа на Старозагорския
окръжен съд с което са отхвърлени обективно съединените против Д.,представлявана
от М. искове по чл. 49 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
понесени неимуществени вреди,претърпени в резултат на смъртта на сина им А.
настъпила на 09.12.2014г. вследствие удавяне в канал вливащ се в река Т.
,намиращ се в гр. Ч.,,частично предявени за 70 000 лв. от общо
претендираната сума от 100 000 лв. за всеки от тях,както и предявените при
условие на евентуалност искове против О.Ч. и са осъдени да заплатят на Д. и О.Ч.
направените разноски.
По подробно изложени
съображения иска отмяна на решението и постановяване на ново с което
предявените искове да се уважат против Д. и при условие на евентуалност против О.Ч.
С постъпилите
отговори от Д. и О.Ч. се оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателите са
родители на детето А. А.О.,родено на ***г. и починало на 09.12.2014г.
вследствие удавяне.Видно от материалите по ДП№ 375 ЗМ-409/2014г. на РУП Ч.детето
е било ученик във втори клас на училище „С. С. К. М.“ в гр. Ч.,намиращо се в
близост до квартала в който живеело.Между училището и квартала имало поляна
през която минавал воден канал,вливащ се в река Т.,който децата прескачали за
да се приберат по-напряко. На 09.12.14г. детето заедно с друго дете след
сутрешните занимания тръгнали да се прибират.При прескачане на канала,който в
този момент бил пълноводен А. паднал в него и водата го отнесла в
реката.Няколко часа по-късно тялото е намерено на около километър в южна
посока.
Относно механизма на
инцидента, вида и степента на понесените неимуществени вреди са разпитани двама
свидетели.
Свидетелят Н. А.О. е брат на ищеца А.О..Той
установява,че когато станала злополуката валяло и канала бил пълен.По негова
субективна оценка около 2м. По обяд детето се прибирало за да обядва,когато
паднало в канала при опит да го прескочи.Много хора излезли да го
търсят.Свидетелят установява,че децата прескачат канала за да спестят път,а и
споделяли,че не минават по мостчето на реката в ниското,защото там имало много
кучета от които се страхуват. На канала нямало мост за преминаване. Моста на
реката също бил без парапет.Не е имало обозначителни табели.Детето живеело с
родителите си.То било трето им дете,като другите две били на 17 и 16
години.След инцидента родителите „ревяли и не се чувствали добре“Едва
напоследък започнали да излизат от шока.
Свидетелят С. И.без
родство с ищците установява,че в деня на злополуката канала бил пълен до
горе.От училището имало пътека до канала и децата се прибират от там за по
пряко ,като и той самия като ученик се е прибирал от там.Няма мост,няма и
заграждения и табели.Канала бил пълен,около два метра дълбок. Много
хора,включително и родителите излезли да
търсят А.,когато се разбрало,че е паднал.На погребението и след това
родителите плачели,притеснявали се,били зле.
Съда възприема
показанията на свидетелите като непротиворечиви,взаимно подкрепящи се и в
унисон с останалите събрани доказателства.
По делото са
изслушани три СТЕ изготвени от различни специалисти,които не са оспорени от
страните,за установяване местоположението на канала,неговата дълбочина, характер,
предназначение и собственост.
От събраните писмени
доказателства се установява,че за канала на 08.06.96г. има открита партида на
имот № 000351 от 11.858 дка по КВС на гр. Ч.,има издадена скица,като в историята
на имота е записано,че общината го е придобила по ЗСПЗЗ. Видно от заключението
на вещото лице Д. Д.-геодезист,мястото на инцидента е пресечната точка между
пешеходната пътека идваща от училището и канала. Според действащия кадастрален
и регулационен план на града одобрен със Заповед № РД-14-03-65/30.03.1980г.
мястото на инцидента попада в кв.....,заключени от север улица с осева точка ...., от запад улица с осева точка ....от юг улица“Ш.“
и от изток ограда на училището,следователно е в регулацията на града.
Съгласно заключението
на вещото лице инж.И. И.от техническа гледна точка е правилно въпросния водоем,в
който е станал инцидента да бъде характеризиран като „канал“,който се влива в
река „Т.“Видно от обясненията в съдебно заседание,нормативно определение на
„канал“ няма. С оглед хидротехническото строителство канал е такова съоръжение
през което тече вода от начална към крайна точка със съответен наклон. В
литературата и практиката се е наложило разбирането,че канал е изкуствено
построено по проект съоръжение,за разлика от реките,които са природни обекти.В
практиката като канал се разбира, както нарочно създаден от бетонови
елементи,както е в случая, така и по малки канали ,които са само от земна
основа през които протича вода.Каналите могат да бъдат с различно
предназначение,като в случая той е отводнителен.Канал може да е и воден
обект,който извира отнякъде и после се дооформя като канал.Процесният канал
започва и съответно се пълни с вода от
местността „А.“ и от повърхностни дъждовни води,тоест работи като отводнителен
канал за територията през която преминава.Канала се влива в река „Т.“ и е неин
десен приток.За Б. Д. И. Б. Р.“начина на трайно ползване на водоема е канал.От
огледа на място вещото лице установява,че канала е облицован с бетонни плочи по
двата му ската и представлява техническо хидро съоръжение състоящо се от три
части: а/бетонен улей в средата с височина 0.40 см и ширина 0.90 см.; б/от
двете страни на улея симетрично има наклонена към улея бетонова берма широка
1.10 м. и висока 0.10 см.; в/от двете страни на бермата има симетрично
наклонени към бермата бетонови стени с височина 0.80 см. И ширина 1.60 см.След
наклонените към бермата бетонови стени,към канала в оста следва терен/пръст/ с
наклон към канала. Общата височина на канала от дъното на бетоновия улей до
края на бетоновата стена е 0.40+0.10+0.80=1.30м. Общата ширина на канал е 6.40м./улеят в дъното 0.90см./
От заключението на
вещото лице Г. К.също се установява,че към момента на изготвянето му на мястото
на инцидента няма табели и заграждения.Вещото лице е начертало напречен профил
с който се онагледява по горе казаното от вещото лице И.за трите части на
съоръжението. Разликата във височината от дъното на канала до края на
бетоновите плочи от 0.1 см. спрямо горното заключение е незначителна.В единия
край вещото лице е измерило 1.29 см. , в другия 1.31 см.Като се прибави и
височината на наклона на терена от пръст се вижда,че в единия край височината е
2.14 см., а в другия край е 2.17 см.
От представените по
делото писмени доказателства се установява още,че канала не е в активите на „Н.
С.“ ЕАД клон Г..О писмото на кмета на общината приложено към заключението на
вещото лице И.се установява,че Б. Д.е издала разрешение за заустяване на
отпадъчни води,а също така и в канала са заустени отливните канали на дъждопреливници
№ 3 и 6.
Установява се още,че
с писмо № 3851/22.10.2014г. ОУ“С. С. К. и М.“е уведомило Общинския съвет гр. Ч.за
проблемите по маршрута на първокласниците от училището до махалата в която живеят. Един от тях е бездомните
кучета по улиците.Най големия проблем според ръководството на училището е
очертан в т.5. Повечето от децата съкращават маршрута и ежедневно прескачат
канала,който е потенциална опасност за тях.направено е предложение да бъде
обезопасен или ограден,така че преминаването на учениците през него да бъде
невъзможно. През септември 2014г. са изпратени уведомителни писма до
учениците,вкл. и до починалото дете със забрана за преминаването през
канала,през месец ноември е проведен извънреден инструктаж
С оглед гореизложеното
съдът направи следните изводи:
Основни въпроси са
налице ли е нормативно задължение за обезопасяване на отводнителния канал и ако
е налице за кого е възникнало то.
От доказателствата по
делото се установи,че техническото хидро съоръжение в което е станал инцидента
е отводнителен канал отвеждащ както природно извиращи води,така и дъждовни и
отпадни води,намиращ се в регулацията на гр. Ч..Минималната дълбочина на канала
е 0.40 см,до края на бетоновите наклонени стени-1.30 м., а до края на наклона
от земна маса от 2.14 до 2.17 см. Обикновено водата е в рамките на бетоновото
корито,дълбоко 0.40 см.,но при обилни валежи излиза извън него и се покачва.
Преди инцидента е имало период на обилни валежи и нивото на водата е било
високо.По субективна преценка на свидетелите около 2 метра,което означава че
водата е била около и над наклона с бетонни плочи,който е с височина 1.30 м.
Точно покачването на нивото на водата в резултат на обилните валежи,е преценено
от ръководството на училището като опасно за децата,които обичайно го
прескачали.Тази опасност се преценявала като реална възможност за
злополука,поради което е информиран Общинския съвет и е поискано обезопасяване
на канала,за да се препятства преминаването му.
Според съда не е
толкова важно колко е било нивото на водата в деня на злополуката.Очевидно е
било достатъчно да завлече детето в реката. По съществено е дали с оглед характеристиките на канала е било необходимо
неговото обезопасяване.
Задължението за
обезопасяване на водни площи са регламентирани в Правилника за водоспасителната
дейност и обезопасяването на водните площ от 1983г.,допълнен и детайлизиран в
Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи от 1996г.
В чл.6 са изброени
„водни обекти“ подлежащи на обезопасяване поради обстоятелството,че се намират
в близост или в самите населени места,създават повишена опасност от удавяния.В
случая канала се намира в регулацията на града.За състава не е от особено
значение дали е в регулацията или в контактната зона между регулацията и
земеделските земи.Същественото е ,че при определени условия съществува опасност
от удавяне.,следователно има необходимост от обезопасяване. Съгласно чл. 9 от
правилника обезопасяването може да бъде минимално,средно и максимално.
Съгласно чл. 10 ал.1
от Правилника на минимално обезопасяване подлежат всички напоителни и други
открити канали,изкоп и ями и др.,когато
са запълнени с вода и водният им пласт е по-голям от 120см. Съгласно ал.2 когато
водните площи по ал.1 се намират или преминават през населени места или в
непосредствена близост до такива,те се обезопасяват с пояс от нискостеблени
растения,парапет или друго ограждение.
В случая канала е
проектиран да поема воден пласт до 130 см до края на бетонните плочи на насипа
под наклон и до 217 см до края на земния насип.Без значение е за необходимостта от обезопасяването му е,че
тази дълбочина не е постоянна, а се проявява само при определени атмосферни
условия,като обилни валежи.От значение е опасността от удавяне при достигане на
такава дълбочина.по смисъла на чл. 10 ал.2 във вр. с ал.1 от Правилника канала
е подлежал на обезопасяване с пояс от нискостеблени растения,парапет или друго
ограждение.
Задължението за
обезопасяване на канала е за ползувателя,а при отсъствието на такъв за собственика
и,съгласно чл. 31 от Правилника.
Аналогични са
разпоредбите и в цитираната по горе наредба.
От доказателствата по
делото без противоречиво се установи,че нормативното задължение за минимално
обезопасяване не е било изпълнено към момента на инцидента.Следователно е
налице бездействие на длъжностни лица,за изпълнение на задължения произтичащи
от закона при изпълнение на служебни задължения,като поведението е
противоправно и виновно.Налице са всички признаци на състава на чл. 49 ЗЗД-отговорност за причинени вреди от чужди действия и бездействия,при и по
повод изпълнение на възложена работа и причинна връзка между вредата и
виновното и противоправно поведение .
Спорен в случая е
въпроса кой от двамата ответници е собственик на канала,с оглед на това кой иск
ще се уважи,главния или евентуалния.
Само от факта на
записването на канала в партидата на имот в ОСЗ,като общинска частна
собственост не следва извод за правото на собственост.Записването е
декларативно,а не правопораждащо.
Правото на
собственост ще се определи от нормите на ЗВ.
Съгласно чл. 11 от ЗВ
водите в РБ са публична държавна собственост.Съгласно чл. 19 ЗВ
водностопанските системи и съоръжения са собственост на търговски
дружества,когато са включени в тяхното имущество. Процесният канал не е включен
в имуществото на „Н. С.“ ЕАД и не е негова собственост. Той събира вода от
природен източник,дъждовна и отпадна вода и се влива в река Т.,която е
държавна.Съгласно т.5 на чл. 11 ЗВ водите,в това число отпадните води,когато
изтичат от имоти ,публична или частна собственост,и се вливат във води-публична
собственост са ПДС.В конкретния случай канала се влива в река,която е ПДС и
водата която се движи в него е с източник от м.“А.“ в землището на с.Р.,
дъждовна вода и от отливни канали на дъждопреливници също е ПДС,от което
следва,че канала като съоръжение е държавна собственост.
С оглед
гореизложеното исковете предявени срещу Д. се явяват доказани по основание.
Същите се явяват
доказани и по размер. Да загубиш дете е може би най-тежкото емоционално
преживяване за един родител.Загубата се отразява на психо-емоционалната
сфера,родителя търпи болки и страдания,които се доминират от факта на прекия
произход.Външната проява на страданията за всеки индивид е различна. Според
съда не е необходимо да се доказват конкретните проявления на страданията,те се
презюмират.Само страдания над обичайните подлежат на доказване със всички
доказателствени средства. В конкретния случай родителите,които са отглеждали
своето дете,полагали са за него обичайните грижи са понесли и обичайните болки
и страдания от загубата му.Дълго време са плачели,страдали и трудно приемали
случилото се.
С оглед критериите за
справедливост и съдебната практика за обезщетение на понесените неимуществени
вреди,ще бъде достатъчна сумата от по 100 000 лв.Исковете следва да се
уважат частично за 70 000 лв. за колкото са предявени. Възражение за
съпричиняване на резултата от Д. не е правено,затова този въпрос няма да се
изследва.
Основателни са и
акцесорните искове за законна лихва,считано от датата на инцидента.
С оглед уважаване на
главния иск не следва да се разглежда евентуалния такъв против О.Ч.
Процесуалният
представител на жалбоподателите не е претендирал разноски,поради което и такива
не се следват.
Окръжният съд като е
стигнал до различен извод е постановил неправилно решение,което следва да се
отмени изцяло.
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 165/11.05.2018г. постановено по гр.д.№ 29/2018г. по описа на Старозагорския
окръжен съд и вместо нето ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д.
представлявана от м.р.р.и б. ***-… да заплати на А.О.А. с ЕГН ********** и на Н.А.М.
с ЕГН ********** ***,действащи чрез пълномощника си адв.З.В. ***,със съдебен
адрес:*** по 70 000/седемдесет хиляди/ лева за всеки от тях,представляващи
частичен иск от общо претендирания размер от 100 000/сто хиляди / лева,като
обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на сина им А. А.О.,настъпила
на 09.12.2014г. в отводнителен канал,находящ се в гр. Ч.и вливащ се в река Т.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от датата на деликта-09.12.2014г.
до окончателното и изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: