Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на
трети септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при участието на секретаря Мая
Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 1613/2020 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БГ Груп Бетон 13“
ООД, ЕИК *********, със седалаще и адрес на управление с.Червенци, обл.Варна,
представлявано от управителя Д.С.Д., чрез пълномщник - адв.П.И., против Решение № 49/01.06.2020г. по АНД 83/2020г. на Районен съд – Девня, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 23-0000732/11.12.2019г., с което на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвтП.
Касаторът по подробно изложени
съображения, оспорва решението на районния съд с твърдения за необоснованост, като
са изложени и съображения за постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и при неправилно приложение на материално-правната норма на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвтП, без да бъде посочено конкретното нормативно изискване, нормата,
която го установява и фактите, които сочат, че водачът не отговаря на това
изискване. Развито е становище и за отсъствие на конкретни доказателства,
установяващи извършването на превоз на товари към момента на нарушението, който
въпрос не е изследван от съда. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отмени НП. В представено по делото чрез пълномощник писмено
становище, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, чрез процесуален представител – мл.експ.В.В., в депозиран по
делото отговор на касационна жалба, оспорва същата. Счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Представителят
на Окръжна Прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да
постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че доказателствата по
делото сочат на доказаност на вмененото с НП
нарушение, а именно – „БГ Груп Бетон 13“ ООД в качеството на работодател и превозвач, на 09.11.2018 г., в с.Червенци, допуснал водача М.К.Д.до управление на
товарен автомобил марка „Щаер“ с
ДК № В2198СТ, кат. N 3, без същият да притежава
удостоверение за психологическа годност, с което е осъществен съставът на нарушение по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр. Нарушението е установено при
извършена документална проверка на дружеството-превозвач и за същото е съставен АУАН, а в последствие и процесното НП.
Описаната фактическа обстановка
ДРС е приел за установена от събраните в хода на АНП доказателства и
депозираните в хода на съдебното производство свидетелски показания.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, ДРС е приел от една страна, че АУАН и НП са издадени от компетентние
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН
и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание. При спазване изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението.
От
друга страна, отнасяйки установените факти към посочената от наказващия орган
нарушена и съответно санкционна норма, въззивният съд е стигнал до извод, че
извършването на процесното нарушение се установява безспорно по делото и
правилно на основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвПр е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева. Изложил е мотиви, че не са налице основания
да се приеме деянието като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице ниска обществена опасност на дееца – за
същият има издадени други НП за различни нарушения по ЗДвП и ЗАвПр, като в хода на съдебното производство не са изтъкнати
доводи и не са посочени доказателства които да сочат на една по-ниска степен на
обществена опасност
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението
по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към
решението, макар и лаконично, е налице изложение на установените от събраните
по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението за
допуснати при постановяване на оспореното решение процесуални нарушения.
Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Макар и
действително ДРС да не е изложил задълбочени мотиви, крайните му изводи
съответсват на установената по делото от събраните доказателства фактическа
обстановка.
Съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Задължението е въведено за дружествата - лицензирани
превозвачи, установени на територията на РБългария.
Съгласно съображение 9 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година
относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена),
транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от
последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство,
следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след
това. А съгласно чл. 152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания
е приета Наредба № 36/10.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспоспособност за управление на МПС и т.н. Съгласно чл.1, ал.1, т.4 с нея се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на: 4.водачите на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари; А според чл.1, ал.2 от Наредбата, изследвания за психологическа
годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал.1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи
по чл.7а, ал.2 от ЗАвП да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от
този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Фактите еднопосочно сочат, че се касае за
извършване от наказаното лице-превозвач на 09.11.2018г. на превоз, който е осъществен от нает по трудов договор водач, за който
обаче не се доказва да има валидно удостоверение за психологическа годност към
момента на извършване на превоза и въпреки това превозвачът го е допуснал да
осъществи същия. Изискванията за притежаване на такъв
документ от водач, който бива допуснат да извършва превози на товари от
лицензирани за това превозвачи, какъвто е наказаният субект, се съдържат именно
във визирания в АУАН и НП за нарушен текст на чл.7а ал.2 от ЗАвПр.
При факта на липса на такова удостоверение
за водача, който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да
му възлага извършването на превоз на товари с МПС. В противен случай нарушава цитираните разпоредби.
Безспорно е осъществен съставът
на посочената в НП като нарушена норма на чл.96г, ал.2, пр.3 от ЗАвтП. Съгласно
същата, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Твърдението на касатора, че към
посочената в НП дата на извършване на нарушението не е извършвал обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари е неоснователно, доколкото
от една страна не е подкрепено от никакви доказателства, а от друга – съгласно
§ 1 т.2 от ДР на ЗАвтП превоз е налице дори когато самото превозно средство
/предназначено за извършване на такъв/ не е натоварено, т.е. самото управление
на автомобила. Последното пък безспорно се установява от приложения с
преписката тахографски лист, попълнен от посочения в НП водач Милен Димов, за
който са налице данни, че по трудов договор с дружеството жалбоподател,
изпълнява длъжността шофьор товарен автомобил, като съгласно официална справка,
същият до 19.09.2019г. изобщо не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. В допълнени следва
да се посочи, че съгласно материалите по делото, този водач е извършвал преди
посочената дата и други превози.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 49/01.06.2020г. по АНД № 83/2020г. на Районен
съд – Девня, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000732/11.12.2019г., с което на „БГ Груп Бетон 13“ ООД, ЕИК
*********, със седалаще и адрес на управление с.Червенци, обл.Варна,
представлявано от управителя Д.С.Д., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн. чл.96г, ал.1, пр.2
от ЗАвтП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.