Р
Е Ш Е Н И Е
№
19
гр. Разград, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА
- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 5 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Разград против Решение № 341 от
11.11.2020 г., постановено по АНД № 544/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено наказателно постановление № 1873-15-145 от
02.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Разград. С отмененото
наказателно постановление на М. М. К. за нарушение
на т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като се
излагат подробни съображения в подкрепа на соченото отменително основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се решението да бъде отменено, като бъде
потвърдено наказателното постановление.
Ответникът счита
оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че жалбата е неоснователна и въззивният съд правилно е приложил
института по чл. 28 ЗАНН.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установените от въззивния съд факти са следните: На М. М. К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1873-15-145/17.04.2020 г. за това, че на 17.04.2020
г. около 14 ч. в гр. Разград е посетил спортната площадка на ПГТС „Христо
Смирненски“, с което е нарушил т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването. Актът е подписан от нарушителя с
възражението, че е преминавал покрай училището в посока магазин „Корона“.
Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура –
Разград с оглед престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С
постановление от 26.05.2020 г. прокурорът е приел, че деянието не съставлява
престъпление, поради което е отказал да образува наказателно производство и е
изпратил преписката на директора на ОДМВР – Разград за провеждане на
административнонаказателно производство.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление наказващият орган
е приел, че е налице нарушение на забраната, установена с посочената заповед на
министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал. 4 във
вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложил на К. глоба в размер на 300 лв.
Въззивният съд е приел, че към процесния период са действали забрани за
всички граждани да посещават паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед
съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие тези забрани са
отпаднали и не са въведени отново, въпреки че епидемиологичната обстановка не
била по-различна, дори била значително по-тежка. Отмяната на тези забрани и
невъвеждането им отново означавала, че са ненужни, била дадена нова оценка на ситуацията,
обуславяща извод за липса на необходимост от тях. Съдът е заключил, че деянието
е маловажно и неприлагането на института по чл. 28 ЗАНН е основание за отмяна
на наказателното постановление.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г.) при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на това
правомощие с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, считано от 21.03.2020 г., на територията на Република
България са преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична
мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща
живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер.
Срокът на действието й е бил до издаването на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която са въведени друг вид мерки. Но до
отмяната й Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била валиден общ административен
акт, установяващ забрана за гражданите да посещават изброените обществени
места.
При действието на горната заповед М. К. е посетил спортна площадка на открито обществено
място, с което е нарушил въведената противоепидемична мярка и правилно на
основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ му е наложена глоба в минилния размер от 300 лв.
Касационната инстанция не споделя съображенията на въззивния съд. От една
страна, съдът няма правомощието да обсъжда целесъобразността на един
административен акт, още по-малко в административнонаказателно производство. В
условията на оперативна самостоятелност министърът на здравеопазването е
органът, който преценява епидемичния риск, избира съответните противоепидемични
мерки и определя срока на действието им. От друга страна, преценката за
маловажност е дължима самостоятелно за всяко отделно нарушение при съобразяване
на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. По делото не се твърдят и не се доказват
обстоятелства, които да понижават обществена опасност на деянието.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде отменено, а наказателното
постановление – потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 341 от 11.11.2020 г.,
постановено по АНД № 544/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1873-15-145 от 02.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Разград, с
което на М. М. К. за нарушение на т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143
от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград за разноски по делото
сумата 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/