Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
- гр. Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 93/23.06.2015 год. по НОХД № 81
по описа на ТРС за 2015 год.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 68/2015 год., по
досъдебно производство № 37/2015 год. по описа на РУ-МВР-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
- С.Ф.А., ЕГН: **********,
роден на *** ***, *** за това, че през периода м.юни 2014 г. - м.януари 2015
г., в с.Черногор, обл.Силистра, в
условията на продължавано престъпление, на пет пъти е извършил действия -
целуване, докосване на интимните части и търкане на мъжки полов орган в тялото,
с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст - Д.Е.А. на 12 години, родена на *** г –
престъпление по чл.149, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство представителя на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия С.А. за престъпление по
чл.149, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, което намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда, като предлага да
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок над минималния,
предвиден от закона, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен
срок от 4 години.
Защитата на подсъдимия пледира за осъдителна присъда при
приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, с приложение на чл.66 от НК.
Граждански иск в наказателното производство не е предявен.
Подсъдимият С.А. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият заяви, че съжалява и
се извинява за извършеното деяние.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, чл.373,
ал.2 от НПК и взе предвид доводите на страните в процеса, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А. *** със семейството си, ***.
Домът на семейството се намира в съседство с домът на малолетната
св.Д.А., която е на 12 години. Семейството на подсъдимия разполагало с
телевизор и компютър. Св.А. е първа братовчедка на подсъдимия и живеела в едно
домакинство с майка си, баща си и седемгодишната си сестра. Родителите й не
разполагали с достатъчен родителски капацитет, майката страда от умствено
изоставане, бащата е селски пастир, който излизал рано и се прибирал късно в домът
си. Св.А. посещавала училище и била ученичка в ***. С трудност усвоявала
учебния материал и била дете със специални образователни потребности. Нейн
ресурсен учител била св.А. П.. Семейството не разполагало с компютър и
телевизор и по тази причина с разрешение на майка си св.А. често ходела в домът
на братовчед си – подс.А., за да гледа телевизия и да играе компютърни игри.
Понякога малолетната А. влизала в стаята на подсъдимия, а последния изпитвал
полово увлечение към нея. През периода м.юни 2014 г. – м.януари 2015 г. той на
пет пъти извършил действия като докосвал интимните й части, свалял гащите й,
вадел половия си член и го търкал в тялото й, целувал я и еякулирал върху пода
в стаята си, като се възползвал от това, че тя влизала влизала при него и
оставали сами. При тези действия на подсъдимия св.А. не оказвала съпротива и не
се налагало подсъдимия да употребява сила или заплашване. За случващото се с
нея св.А. не посмяла да разкаже на никого дълго време.
След това, на 29.01.2015 г., докато била на училище, св.А. споделила
със св.А. П., че я боли корема. Докато разговаряли св.А. споделила че лица от
мъжки пол, които тя нарекла „дядо” и „батко”, я събличали гола. Обезпокоена от
чутото св.П. завела детето при нейния класен ръководител — св.Г.Р., където тя
разказала какво се е случвали с нея. Уведомена била веднага Дирекция“Социално
подпомагане“ — Тутракан, отдел „Закрила на детето“, а след това и РП Тутракан.
Със заповед № ЗД02-0007 от 29.01.2015 год. пострадалата Д.А.
е била настанена временно в ***.
При извършения медицински преглед на детето Д., видно от
приложения по делото протокол, по тялото липсват белези на насилие и сексуален
контакт.
Съобразно заключението по назначената в досъдебното
производство комплексна съдебно¬психиатрична и психологическа експертиза
пострадалата Д.А. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, а
развитието и отговаря на съответната възраст и придобития до момента житейски
опит. Разбирала е свойството и значението на извършеното с нея и е ръководила
по разумни подбуди постъпките си, като може да дава достоверни показания за
фактите имащи значение за делото. Вследствие на случилото се с нея тя е
травмирана с усещане, че е употребена и увредена.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства: копие от удостоверение
за раждане на св.Д.А.; формуляр за приемане на устен сигнал; протокол от
Д”СП”-Тутракан; оценка на сигнала от Д”СП”-Тутракан; социален доклад от
Д”СП”-Тутракан; заповед на директора на Д”СП”-Тутракан; писма от Д”СП”-Тутракан;
декларация от Ф. С.; декларация от Л. С.; оценяване на случая от
Д”СП”-Тутракан; социален доклад от Д”СП”-Тутракан; план за действие за Д.А.; протокол
за медицински преглед; показанията на свидетелите Д.А., И.А., Т. М., Г.Р., А. П.;
седмично разписание на ресурсен център; трудов договор; заключение на
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза; обясненията и
самопризнанията на подсъдимия като обвиняем в досъдебното производство пред
съдия; справка за съдимост на подсъдимия;
автобиография на подсъдимия; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия; самопризнанията на подсъдимия в
хода на съдебното следствие.
При
изграждане на фактическите си изводи съдът изцяло възприема и кредитира приетите
като доказателства: показанията на всички свидетели и всички писмени
доказателства и доказателствени средства по делото поради това, че същите са
обективни, безпротиворечиви, а свидетелските показания са дадени от лица, които
взаимно не се намират в отношения, които могат да поставят същите под съмнение.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия поради това, че същите
не са противоречиви с кредитираните от съда доказателства и спомагат за
разкриване на обективната истина и изясняване на установената фактическа
обстановка.
Така установената и възприета фактическа обстановка води до
несъмнения извод, че подсъдимия умишлено е извършил престъпление по чл.149 ал.1
от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК - в условията на продължавано престъпление той
извършил действия - целуване, докосване до интимни части, търкане на половия
член в тялото на пострадалата, с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст - пострадалата А.
е била на 12 години, когато подсъдимият е започнал да блудства с нея.
Престъплението е било извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са
били осъществени няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав
на престъплението блудство, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Разпитан по време на разследването, включително и пред съдия
от PC Тутракан обвиняемия е изразил съжаление са случилото се и се признал за
виновен по предявеното му обвинение.
Съдът намери, че деянието е било осъществено напълно от
обективна и субективна, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е
желаел те да настъпят.
Като причини за извършване на престъплението съдът намира желанието
на подсъдимия да задоволи половите си желания като без да зачита половата
неприкосновеност на личността, както и изключително ниската му правна култура.
Съдът отчете обстоятелствата имащи значение при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът взе в предвид високата степен на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и смекчаващото вината
обстоятелство: самокритичност от страна на подсъдимия по отношение на
извършеното деяние. Съдът наложи така определеното наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, само при наличие на смегчаващи вината обстоятелства, с цел подсъдимият
да се поправи, да се въздейства възпитателно и предупредително, както върху него
така и спрямо другите членове на обществото към спазване на законите и добрите
нрави. Съдът намери, че са налице предпоставки за прилагане на чл.66 от НК по
отношение на изтърпяването на наложеното наказание, за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения.
Съдът присъди направените в досъдебното производство
разноски.
Съдът отмени взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе
ПРИСЪДАТА въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)