О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 15.01.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното от
съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 708 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК
Подадена
е частна жалба № 6312/11.12.2019 г. от „...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В срещу разпореждане № 2510/25.11.2019
г. по ч.гр.д. № 926/2019 г. на Районен съд –Тетевен,с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Т.Р.Д. за вземания за възнаграждение за закупен пакет от услуги и
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Подробно се обсъждат
правомощията на заповедния съд, който
жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В
частната жалба се посочва практика на съдилищата в страната и практика на СЕС.
Жалбоподателят заявява, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито
една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. Моли атакуваното разпореждане в
отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.
Съдът приема, че
настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявителя в
заповедното производство и той има
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено
на жалбоподателя на 03.12.2019 г., а частната жалба е подадена на 11.12.2019 г.
Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1
във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК
Ловешки окръжен съд
обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на
молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Подадено е заявление
№5917/22.11.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
заявителя “...”ЕООД, ЕИК : 175074752, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”България”№49,
бл.53Е, вх.”В” срещу длъжника Т.Р.Д. за парично вземане в размер на
сумите 4641.54 ева главница, неплатено договорно възнаграждение в размер на сумата 607.58 лева за периода от
20.04.2019 г. до 31.07.2019 г.неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 4427.50 лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева
за периода от 21.02.19 г. до 15.06.19 г. ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
сумата 195.54 лева-д.такса и 150 лева-юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че вземането произтича, от сключен между
заявителя „...”ЕООД и длъжника Т.Р.Д. Договор за потребителски кредит №30034839685/04.04.19
година .Заявява,че срока на договора е 7
месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 496.76 лева и падежна
дата всяко 20-то число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил
задължението, което е поел по договора, направил е 1 погасителни вноски и е
изпаднал в забава, като е последната погасителна вноска е била на 31.07.2019
г..Твърди, че срока на договора е изтекъл на 31.07.2019г. и се дължат
претендираните суми. Постановено е разпореждане №2510/25.11.2019 г.
по ч.гр.д. № 926/2019 г. на Районен съд –Тетевен ,с което е отхвърлено
искането на заявителя относно сумите 4427.50 лева, такси за извънсъдебно
събиране на
вземането в размер на 30 лева за периода от 21.02.19 г. до 15.06.19 г. ведно
със законната лихва и разноски в размер на сумата 89.15 лева-разноски и 100
лева-юрисконсултско възнаграждение, а в останалата част искането е уважено.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираните
суми за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 4427.50
лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева за периода от 21.02.19
г. до 15.06.19 г. не се следва да
се присъждат на кредитора. С оглед изложените обстоятелства
по в т.12 по заявлението възнаграждение за пакет допълнителни услуги и такси за
извънсъдебно събиране на вземането противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.
26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е определено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Предвид размера на отпуснатия кредит от 4427.50 лева претендираните суми съставляват почти значителна
част от дълга и съдът приема, че се цели заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП.
Аргументите по частната жалба, че заповедният съд не следва да обсъжда дълга са
несъстоятелни. Цитираната практика не е
съобразена с действащото законодателство-изменението на разпоредбите на ГПК
понастоящем и не следва да се обсъжда. Настоящата инстанция счита, че на
основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК искането е в противоречие със закона и е
неоснователно.
Поради изложените съображения
въззивната инстанция приема, че разпореждане 2510/25.11.2019 г. по ч.гр.д. №
926/2019 г. на Районен съд –Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2510/25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 926/2019 г.
на Районен съд –Тетевен.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.