Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

01.10.2015

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

14.09.

Година

2015

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

А.Я.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

1260

по описа за

2014

Година.

 

Предявени са съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

В исковата молба ищците А.Б.Р. и Р. М. Р. *** сочат обстоятелството, че са съпрузи по силата на сключен граждански брак на 02.12.1992г., като закупили от ответниците М.М.Ю. и Н.М.Ю. през 1996г. недвижим имот представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м. находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене обл.Кърджали ведно с построените  върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. състояща се от две стаи и коридор на всеки един от етажите, и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 34 кв.м., при граници на целия имот: североизток и югоизток - земеделски земи; северозапад- неурегулиран поземлен имот на Ш.А. и югозапад- път. Изложени са съображения, че поради липса на време от страна на продавачите и ответниците по делото, които постоянно живеели в Република Турция, сделката не била оформена по надлежния ред, но независимо от това след заплащането уговорената цена, считано  от 1996г. ищците започнали да владеят и ползват закупеният от тях имот. Твърдят, че повече от 17 години необезспокоявано владели и ползвали недвижимата вещ, през който период от време никой не е изразявал претенции относно собствеността на имота. За този период ремонтирали жилищната сграда, обработвали двора, заплащали от тяхно име изразходваната енергия и мрежови услуги, като ответниците по никакъв начин не се противопоставили на своенето на имота от ищците. За времето от 1996г. до есента на 2013г. ответниците не били посещавали претендирания имот и построената в него жилищна сграда, като постоянно живеели в Република Турция, а и постоянният им адрес в Република България се намирал в гр.Хасково, ***. По изложените съображения ищците считат, че са придобили описаният по-горе недвижим имот на основание чл.79 от ЗС с непрекъснато и необезспокоявано владение продължило повече от 17 години, като през този период за всички жители на с.Каняк, общ.Черноочене не е имало съмнение, че собственици на имота са именно А.Б.Р. и Р. М. Р., които и към настоящия момент владеят и ползват същия. През 2013г. ищците узнали случайно, че ответниците са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №89 том ІІ рег.№ 4371 дело №268 от 2007 по описа на нотариус Д.Г. с № 251 в Нотариалната камара, в който били отразени неверни обстоятелства и факти, тъй като М. и Н.Ю. повече от 17 години не са владели и ползвали процесния имот. По депозирана искова молба от последните в РС-Кърджали било образувано гр.дело №1972/2013г., в което производство бил разгледан предявен иск от М.М.Ю. и Н.М.Ю. против ищците в настоящото производство, с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на процесния имот, като с влязло в сила  съдебно решение искът за собственост бил отхвърлен. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент ответниците разполагали с документ за собственост, който не е отменен, ищците считат, че е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство, поради което молят съда да признае за установено по отношение на М.М.Ю. и Н.М.Ю. обстоятелството, че А.Б.Р. и Р. М. Р. са собственици на недвижим имот представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м. находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали ведно с построение върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 34 кв.м.  при съответните граници като отмени изцяло издадения Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №89 том ІІ рег.№ 4371 дело №268/2007г. по опис на нотариус Д.Г., с който М.М.Ю. и Н.М.Ю. са признати за собственици по давностно владение на недвижимия имот представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м. находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене ведно с построените върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда. Претендират деловодни разноски.

В съдебно заседание,  чрез пълномощника си адв.М., поддържат предявените искове. 

В преклузивния срок по чл.131 от ГПК ответникът М.М.Ю. действащ чрез процесуалния си представител адв.Б. депозира писмен отговор на исковата молба, в който на първо място прави възражение относно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК като излага съображения, че с оглед постановеното решение по гр.дело №1972/2013 по описа на КРС е налице хипотезата на чл.299 от ГПК, поради което следва производството по делото да бъде прекратено. Твърди, че ищците нямат правен интерес от завеждане на настоящите искове предвид обстоятелството, че претендираното от тях право на собственост върху имота е защитена с влязъл в сила съдебен акт по отношение на ответниците. Счита, че липсва правен интерес от искане за отмяна на констативен нотариален акт №89/2007г. на нотариус Д.Г.. Счита, че предявените искове са недопустими, заведени при липса активна легитимация и от лица, които нямат право да търсят защитата, поискана в исковата молба. При условията на алтернативност излага доводи, че предявените искове са неоснователни като в тази връзка оспорва твърденията на ищците, че са закупили и владеят посоченият недвижим имот от 1996г., както и че същите са придобили същия по давностно владение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отхвърли предявените искове и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез адв. Б. поддържа писмения отговор, по изложените в него съображения.

В преклузивния срок по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответницата Н.М.Ю. - адв.Я. депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа писмения отговор.

След като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото: Удостоверение за данъчна оценка №**********/21.07.2014г., Удостоверение №**********/27.01.2014г., Решение №160/11.07.2014г. по гр.дело №160/2014г. по описа на ОС-Кърджали, Решение от 20.03.2014г. по гр.д. №1972/2013г. по описа на РС-Кърджали, Геодезическо заснемане на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с.Каняк, ЕКАТТЕ 36066, общ.Черноочене, Обяснителна записка, Скица №1/16.12.2013г., Геодезическо заснемане №1/15.11.2013г., Ръчна скица №1/15.11.2013г., Координатен регистър на дадените и нови работни точки, както и подробни точки от геодезическо заснемане на НУПИ, попадащ в урбанизираната територия на с.Каняк, Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0004/02.12.1982г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот №89, том 2, рег. №4371, дело № 268/2007г. на Д.Г. – нотариус с №251, Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0007/03.02.1958г., Удостоверение за постоянен адрес № 1/10.02.2014г., Удостоверение за постоянен адрес № 2/10.02.2014г., копия от лични карти на Р. М. Р. и А.Б.Р., гр.дело № 1972/2013г. по описа на РК-Кърджали и Удостоверение с дата 07.08.2015г., издадено от ОДМВР-Кърджали относно задграничните пътувания на М.М.Ю. и Н.М.Ю., се установява, че: С влязло в сила Решение №31/20.03.2014г. по гр.дело №1972/2013г. е отхвърлен предявеният от М.М.Ю. и Н.М.Ю. против А.Б.Р. и Р. М. Р., иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м. находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м.; С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №89 том 2, рег.№4371 дело №268/2007 на нотариус Д.Г. №251 на Нотариалната камара, М.М.Ю. е признат за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот с площ 1200 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали ведно с построените върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. състояща се от две стаи и коридор на всеки от етажите и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м.; А.Б.Р. и Р. М. Р. са сключило граждански брак на 02.12.1992г.; През месец януари 1998г. в „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е открита партида – ИТН 3063864 с титуляр А.Б.Р., с битов обект „къща“, намираща се в с.Каняк №69, общ.Черноочене; М.М.Ю. и Н.М.Ю. са съпрузи по силата на сключен граждански брак на 03.02.1958г.; Ищците са с постоянен адрес ***.    

При разпита си свидетелите Х.М., Х.М. и Б.Т., излагат следните фактически твърдения: През 1996г. А.Р. се обадил по телефона на св.Х. – син на ответниците и поискал къщата на родителите му в с.Каняк. Свидетел се свързал с баща си и след няколко дни уведомил ищеца, че къщата не се продава, но може да се настани в нея до завръщането на родителите му в България. Св.М. сочи, че ключовете за имота се съхранявали лице на име С.Н., живущ ***, който с оглед постигната уговорка ги предоставил на А.. Последният заедно със съпругата си се настанил в жилището през 1996г., което било обитаемо, електрифицирано и водоснабдено. За периода от 1996г. до 2006г. ответниците и свидетелят М. не били оставали да спят в жилището в с.Каняк, като при посещенията си в България посещавали имота и се интересували за състоянието му. През 2006г. Х.М. останал да нощува в процесния имот заедно със семейството си. През 2007г. ответникът М.Ю. се снабдил с нотариален акт за имота и поканил А. да напусне жилището, но последния помолил да остане за още една година. Ответниците живеели в Турция, но имали намерение да се завърнат в с.Каняк и не били продавали жилището си на ищеца; Св.Х.М. познавал добре и двете страни по делото, като ответникът А. *** от 1996г. От М.М. разбрал, че синът на последния бил допуснал ищеца в имота временно. През 1994г. посетил ответника в Турция и поискал да предостави къщата в с.Каняк на ловната дружина, на която бил председател, но ответникът заявил, че може да им я отстъпи временно. През периода от 1996г. до 2013г. М.Ю. редовно се завръщал в България и всеки път посещавал с.Каняк и жилището си, но не оставал да нощува в него. Споровете между страните започнали през 2013г., тъй като А. отказал да напусне имота и М. потърсил съдействие от полицията. Свидетелят не бил посещавал жилището след 1995г.; Св.Б. Т. – брат на ответника, твърди, че А., с когото били в лоши отношения и не разговаряли по между си,  живеел в имота от 1996г., като се настанил там след разговор с Х.М.. Ищецът не бил правил ремонт на жилището, което било обитаемо с поставени врати и прозорци. Единственото подобрение се изразявало в изградено външно стълбище. За периода от 1996г. до 2006г. двамата ответници многократно били посещават процесния имот и отсядали в него.

От разпита на свидетелите Ш.Х., Х.Т. и М.А., се установява, че А. и съпругата му се настанили в процесния имот през 1996г. – 1997г. Ищците извършили значителен ремонт на жилището преди да се заживеят в къщата, като поставили врати и прозорци, ремонтирали покрива и поставили външна мазилка. В последствие изградили балкон и навес. Св.М., твърди, че е присъствал на 80% от извършените ремонти, като преди тях жилището приличало на обор. Ищецът сменил електромера, тъй като старият бил разбит и възстановил водоснабдяването. Ищците ползвали имота необезпокоявано повече от 10 години, като освен извършените ремонти на жилището обработвали и дворното място. Всички в с.Каняк били със съзнанието, че недвижимият имот е собственост на А.. Според св.Х., който не познавал ответниците, ищецът бил закупил къщата от лице с имена С.С., живущ в Турция. Св.Т. сочи, че къщата била закупена от М.Ю., който твърдял, че се били разбрали с А. и последният бил заплатил някаква сума. М. предявил претенции към имота в последните години. От момента, в който ищците живеели в имота, никой от ответниците не го бил посещавал и не се интересувал от състоянието му. Ищците заплащали редовно местните данъци за имота, като докато същите се заплащали в кметство с.Каняк, съответният данък бил заплащан на името на М.. М.Ю. бил изоставил имота през 1989г. , като работил и пребивавал със семейството си в Хасковска област, след което се изселил в Турция, като не бил регистриран и не бил жител ***.

При тези данни съдът намира предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК и съединеният с него акцесорен иск по и чл.537, ал.2 от ГПК за допустими, основателни и доказани.

На първо място, предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК се явява допустим, като в настоящия процес не е налице хипотезата на чл.299 ал.1 от ГПК независимо от обстоятелството, че предмет на гр.дело №1972/2013 по описа на КРС е бил спор за собственост по отношение на настоящия процесен имот между същите страни. В тази връзка следва да се отбележи, че със сила на присъдено нещо, респективно с влязъл в сила съдебен акт (Решение №31/20.03.2014г.) е разрешен единствено спора относно предявеният от М.М.Ю. и Н.М.Ю. против А.Б.Р. и Р. М. Р. иск с правно основание чл.108 от ЗС за освобождаването и предаване владението върху веща, е отхвърлен. С цитираното съдебно решение не е разрешен въпросът, кой е собственик на имота респ. обстоятелството собственост ли е процесният имот на А.Б.Р. и Р. М. Р.. В тази връзка направеното от А. и Р.Р.  в производството по гр.д.№1972/2013г., възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот, е процесуално действие за защита срещу предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, т.е. за разлика от предявен насрещен иск за собственост, уважаването на възражението не разрешава със сила на присъдено нещо спора за собствеността върху съответната вещ, респективно не би могъл да доведе до разрешаване на спора, е ли са А.Б.Р. и Р. М. Р. собственици на процесния имот. По изложените съображения, съдът намира, че така предявеният иск се явява допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство. Допълнителен аргумент в тази насока е изложеното в мотивите на ТР №11/21.03.2013г. по тълкувателно дело №11/2012г. на ОСГК, видно от които нотариалният акт се отменя, когато бъдат уважена претенцията на третото лице срещу титуляра на акта, като отмяната на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК, винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават права на лицето, което претендира отмяна на нотариален акт – ТР №3/29.11.2012г. по т.д.№3/2012г.  

По същество, съдът намира за установено по делото, че ищците А.Б.Р. и Р. М. Р. живеят и ползват процесния недвижим имот, представляващ  неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м. находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали ведно с построение върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 34 кв.м.  от 1996г. до настоящия момент, като след настаняването си в имота са извършили значителни  ремонти и подобрения на жилището – поставили врати и прозорци, подменили покривната конструкция, изградили външно стълбище, изградили ограда и възстановили електрификацията и водоснабдяването. Същевременно с това са ползвали дворното място по предназначение, като са обработвали същото и отглеждали тютюневи насаждения. Никой не се е противопоставял на действията на ищците и те са владели имота спокойно и непрекъснато повече от 10 години, като едва през 2013г. М.М.Ю. и Н.М.Ю. са изявили претенции спрямо процесната вещ и предявили ревандикационен иск за собственост, който е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, цитирано по-горе. Съдът приема за установено и обстоятелството, че ищците А.Б.Р. и Р. М. Р. не само са упражнявали фактическа власт върху имота, но и явно и чрез конкретни действия са демонстрирали намерението си да бъдат негови собственици. В тази връзка видно от показанията на свидетелите Ш.Х., Х.Т. и М.А., които съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, всички жители на с.Каняк са приемали за собственици на имота именно ищците, които повече от десет години обитавали същия и извършили множество ремонти и подобрения, посочени по-горе, като същевременно заплащали дължимите данъци и стойността на ползваната електроенергия. Нещо повече, ответникът М. няколкократно споделял пред жителите на населеното място, вкл. и на кмета св.Х.Т., че жилището е собственост на А. и такава била тяхната уговорка. Показанията на посочените свидетели изцяло кореспондират с приетите по делото удостоверения за постоянен адрес и удостоверение от „EVN“, видно от които А. и Р. М. са с постоянни адреси в с.Каняк и партидата на имота в електроразпределителното дружество е открита на името на ищеца и по негово заявление.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите Х.М., Х.М. и Б.Т., които счита за взаимно противоречиви, изолирани и не кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като показанията на  св.Х. и св.Т. се преценят от съда и по реда на чл.172 от ГПК съобразно тяхната заинтересованост от спора с оглед на обстоятелството, че св.М. е син на ответниците, а св.Т., макар и брат на ищеца е лоши отношения с него, предвид водените по между им съдебни производства, което обосновава извода за пристрастие по делото. Следва да се посочи, че ангажираните по делото от ответната страна свидетели не опровергават изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Т.напр. св.Х. твърди, че е отсядал в къщата един единствен път през 2006г, като от 1996г. до 2006г. нито той, нито баща му били оставали да нощуват в жилището. Свидетелят сочи, че родителите му многократно се завръщали в България, но тъй като гостували за по една седмица, оставали да спят у роднини в други населени места.  Св.Х.М. първоначално твърди, че познавал много добре имота, тъй като имал интерес към същия и в качеството си на квартален полицейски инспектор редовно минавал покрай жилището, което имало прозорци и врати, като покривът не бил ремонтиран. В последствие заявява, че последния път, когато минал край процесния имот било през 1995г. Сочи, че при посещенията си в България, М.Ю. отсядал да спи у свидетеля или неговия брат, като св.М. го карал няколко пъти до с.Каняк да си види имота, но „спирал до един остър завой и ответникът отивал пеша по стръмното да си види къщата“, след което се връщал. От 1996г. до 2013г. не бил разбрал за проблеми между М. и А., като от ответника знаел, че къщата била отстъпена временно на ищеца от Х.. Св. Б.Т. от своя страна твърди, че цялото село знаело, че къщата е на М., който заедно със семейството си посещавали всяка година България и посещавали къщата, като бил виждал ответниците да отсядат в жилището. В тази връзка, съдът намира, че изложеното от св.Т. не отговаря на действителността, като при разпита си свидетелят е воден от негативните си емоции към ищеца А. и желанието си да му навреди.Нелогично би било, ако М. и Н.Ю. са отсядали в спорния имот, то това обстоятелство де не е известно на техния син св.Х. и св.Х., които неиминуемо биха посочило това обстоятелство при разпита си, поради което съдът приема показанията на св.Б.Т. за крайно недостоверни. На следващо място следва да се посочат и вътрешните противоречия в показанията на св.Х.М., който излага възприятия за външния вид на жилището и покрива, като твърди, че ищецът не е правил никакъв ремонт на сградата и същевременно заявява, че не бил виждал имота от 1995г. Крайно нелогично звучат и твърденията на свидетеля, че бил карал ответника до с.Каняк да си види имота, но спирал до остър завой и М. пеша ходел до имота „по стръмното“. В този смисъл необяснимо е, поради какви причини ответникът, който към 2013г. е бил на възраст от 75 години е трябвало да се движи пеша по стръмни улици, за да види имота си, след като до населеното място се е придвижвал с автомобила на свидетеля. Впрочем последният не дава отговор на въпроса, поради какви причини не спирал в непосредствена близост до имота на. Всичко това води до основателни съмнения относно достоверността на изложените от св.М. фактически твърдения и обстоятелства, поради което същите не се кредитират от съда.

В заключение и по изложените до тук съображения, съдът намира за доказано твърдението, че А.Б.Р. и Р. М. Р. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС по силата на продължило повече от 10 години недобросъвестно давностно владение. Никой не им е оспорвал собствеността върху веща, като през целия период двамата са владели целия имот, в това число жилището, стопанската постройка и дворното място. Ищците са осъществявали и демонстрирали фактическата си власт върху веща и намерението си че владеят имота като свой собствен пред всички жители на с.Каняк, за които не е имало съмнение, че ищците са собственици на поземления имот и построените в него сгради. Действията им се изразявали в осъществени значителни ремонти и подобрения на жилището – поставили врати и прозорци, подменили покривната конструкция, изградили външно стълбище, изградили ограда и възстановили електрификацията и водоснабдяването, както и обработване и ползване на дворното място по предназначение, като същевременно са заплащали и дължимите данъци за имота. Владението е било осъществявано спокойно, непрекъснато и необезпокоявано до 2013г., като по делото не се събраха каквито и да са доказателства за прекъсване на владението по смисъла на чл.81 от ЗС. Без значение е твърдението на св.Х.М., че през 2006г. бил пренощувал в жилището. Касае се за единичен случай, като в настоящето производство не се твърди и не се установи свидетелят да е отседнал в процесния имот, с цел да демонстрира претенции на ответниците за собственост.

Предвид горното съдът намира, че настоящия случай по отношение на ищците са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС и предявеният установителен иск за собственост против ответниците следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК и с оглед направеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №89 том 2, рег.№4371 дело №268/2007 на нотариус Д.Г. №251 на Нотариалната камара, с който М.М.Ю. е признат за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот с площ 1200 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали ведно с построените върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. състояща се от две стаи и коридор на всеки от етажите и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м., то същото се явява основателно и доказано, поради което посоченият нотариален акт следва да бъде отменен изцяло.

При този изход на делото следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищците разноски по делото в размер на 966.90лв., представляващи заплатени такси, депозити и адвокатско възнаграждение, като следва ответника Н.М.Ю. и да заплати на ищците разноски в размер на 474.82лв., представляващи внесен депозит за особен представител.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ю. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв.И.Б. и Н.М.Ю. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, правото на собственост на А.Б.Р., с ЕГН ********** и Р. М. Р., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 1200 кв.м. находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене обл.Кърджали ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. състояща се от две стаи и коридор на всеки един от етажите, и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 34 кв.м., при граници на целия имот: североизток и югоизток - земеделски земи; северозапад- неурегулиран поземлен имот на Ш.А. и югозапад- път.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №89 том 2, рег.№4371 дело №268/2007 на нотариус Д.Г. №251 на Нотариалната камара, с който М.М.Ю. ***, с ЕГН **********,  е признат за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот с площ 1200 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали ведно с построените върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. състояща се от две стаи и коридор на всеки от етажите и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м., при граници на целия имот: североизток и югоизток - земеделски земи; северозапад- неурегулиран поземлен имот на Ш.А. и югозапад- път.

ОСЪЖДА М.М.Ю. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв.И.Б. и Н.М.Ю. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, да заплатят солидарно на А.Б.Р., с ЕГН ********** и Р. М. Р., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 966.90лв., представляващи заплатени такси, депозити и адвокатско възнаграждение.  

ОСЪЖДА Н.М.Ю. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, да заплати на А.Б.Р., с ЕГН ********** и Р. М. Р., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, разноски в размер на 474.82лв., представляващи внесен депозит за особен представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчване му на страните.

Районен съдия: