№ 4120
гр. С., 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110145093 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът Н. Й. Ц. твърди да е сключил с ответника ФИРМА договор за
имуществено застраховане „Каско избор“ на л.а. марка ..........., модел .........., рег. №
........, със срок на действие от 14.09.2021г. до 13.09.2022г. Твърди, че в периода от 14:00
ч. на 31.03.2022г. до 11:30 ч. на 01.04.2022г. е настъпило застрахователно събитие –
счупено стъкло на предна лява врата, надрасквания по арматурното табло, кражба на
два броя предни странични огледала, два броя фарове, оригинално радио – CD, волан,
скоростен лост, компютърна навигация за настройки на автомобила и ключ
комбиниран превключвател светлини, за което ответникът бил своевременно уведомен.
Ответникът е образувал щета №**********/2022г., като с писмо от 20.04.2022г. е
уведомил ищеца, че ще му бъде изплатено застрахователно обезщетение единствено за
счупеното стъкло на предна лява врата, а за липсващите детайли счита, че е налице
изключен риск. Моли ответникът да бъде осъден да му плати застрахователно
обезщетение за щетите, настъпили вследствие на процесното събитие в размер на 5 000
лв. – частичен иск от 15 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
19.08.2022г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в законоустановения срок по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че
настъпилото събитие – кражба на отделни части и детайли от МПС, представляваща
покрит риск по сключения с ищеца договор за имуществена застраховка „Каско
избор“. Оспорва размера на вредите, при твърдения същият да е прекомерно завишен и
1
несъответстващ на стойността на вредите, претърпени от ищеца. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно
застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка по полица „Каско избор“ на
л.а. марка ..........., модел .........., рег. № ........, обективирано в представената по делото
застрахователна полица № Е21610016494 от 13.09.2021г. Съгласно договора
ответникът в качеството на застраховател се задължава да заплати на ищеца в
качеството на застрахован обезщетение при настъпване на предвидено в договора
застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно договора.
Автомобилът е застрахован при застрахователна стойност 15 000 лв. за периода
14.09.2021г. – 13.09.2022г., поради което и по делото се установява наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско избор”, сключена за
процесния автомобил, валидно към датата на застрахователното събитие. В самата
застрахователна полица е посочено, че застрахованият е получил екземпляр от Общите
и Специалните и условия към договора по застраховка, поради което и съдът намира,
че страните по договора са обвързани от същите.
Установява се, че на 01.04.2022г. ищецът е уведомил ответника за настъпило
застрахователно събитие – злоумишлени действия и кражба на части от МПС –
счупено стъкло на предна лява врата и липсващи стъкло странично ляво огледало,
стъкло странично дясно огледало, ляв и десен фар, волан, скоростен лост, навигация,
радио CD, за което е образувана преписка № **********/2022г. Вследствие на три
огледа на автомобила са описани щетите по него в т.ч. и липсващ ключ комбиниран
превключвател светлини. По делото не се спори, а и от писмо изх. № ОК-
259694/20.04.2022г. и с изх. № ОК-319604/17.05.2022г. по описа на ответника се
установява, че същият е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за счупеното
стъкло на предна лява врата в размер на 1 221,92 лв. и е отказал заплащане на такова за
липсващите от автомобила части, позовавайки се на т.1.10 от раздел III на действащия
между страните договор, съгласно който липсващи вследствие на кражба части
представляват изключен риск.
Между страните не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие, като
това се установява и от представеното по делото ДП ЗМ № 473/2022г. по описа на 07
2
РУП-СДВР, пр.пр. № 12241/2022г. по описа на СРП, както и от събраните гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля Д. В. Ц.а. Не е спорно
също така, че са представени всички необходими документи по образуваната преписка.
Спорно между страните е дали кражбата на части от автомобила представлява
покрит застрахователен риск.
Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона в чл. 408, ал. 1
КЗ. Общото помежду им е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е
признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата
на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на
застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното
събитие и/или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за
отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които
следва да е установено и дължимото от застрахования поведение – задълженията,
чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може да
откаже да изпълни задължението си по чл.405, ал.1 КЗ, ако поведението на
застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем.
Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява
неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и
на вредите или към ограничаването им /в този смисъл и Решение № 173 от 22.11.2013г.
на ВКС по т. д. № 727/2012г., II т.о.,ТК/.
Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както
основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна
отговорност, но в тази насока те са ограничени от императивната разпоредба на чл. 408
КЗ /така и Решение №4 от 21.03.2012г. на ВКС по т.д. №81/2011г., II т. о., ТК/.
Освобождаването на застрахователя от отговорност в случай на умишлено
причиняване на застрахователното събитие е позволено от закона само при условието,
визирано в чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ – ако умисълът е свързан с поведението на
застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице. Умишленото
причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на
застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието – пряко или
косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не
може да послужи като основание за нейното изключване.
3
Засегнатите елементи са описани от застрахователя в представения опис на
претенция, обсъдена по-горе. В клаузата на т.1.10 от раздел III на Общите условия на
застрахователя, които регулират спорното правоотношение, е предвидено, че не се
покриват от застрахователя претенции за липсващи вследствие на кражба отделни
части, принадлежности, инструменти, багаж или оборудване на сухопътно превозно
средство (СПС). Описаните от застрахователя щети на застрахованото имущество не
могат да бъдат отнесени към някоя от посочените хипотези. Автомобилите
представляват сложна съставна вещ, която включва отделни елементи /части/. Извън
сложната съставна вещ отделните нейни части нямат свое самостоятелно
предназначение, а са функционално свързани с главната вещ. С оглед на това всички
части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие,
обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно нейното
предназначение. С оглед на това, като се е задължил да носи риска от кражба
/противозаконното отнемане/ на автомобила, застрахователят носи риска и от кражбата
на онези части от него, без които същият не може да се ползва по предназначение и по
начина, по който е произведен. Това произтича от спецификите на обекта на
имущественото застраховане – моторно превозно средство, съставляващо сложна
съставна вещ с определено предназначение, с оглед на което регламентираните в
общите условия на застрахователя изключения в т.1.10 от раздел III на Общите условия
касаят само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без
особени усилия или използване на технически средства и без които е възможно и
позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване.
Отделно от това изрично в т.1.10, изр. 2 от раздел III на Общите условия на
застрахователя е предвидено, че нанесените повреди в резултат на кражба се
обезщетяват. Разглежданият случай следва де се отнесе именно към тази хипотеза.
Видно от изготвената САТЕ, отнетите части от автомобила са основни елементи или
части от фабрично произведени системи на автомобила, които са необходими за
нормалното и законосъобразно управление на МПС, като се вземат предвид и
разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
По изложените съображения съдът счита, че настъпилото в периода от между 14:00
ч. на 31.03.2022г. до 11:30 ч. на 01.04.2022г. увреждане на застрахования при ответника
автомобил съставлява покрит от застрахователя риск.
След като застрахователното събитие е настъпило през време на действието на
застрахователния договор и на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за застрахователя е
възникнало задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обхватът на отговорността се определя от размера на
дължимото застрахователно обезщетение, което към деня на настъпване на събитието
трябва да е равно на размера на вредата.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните по делото, което съдът
4
кредитира изцяло, действителната пазарна стойност, необходима за възстановяване на
липсващите от автомобила части, към датата на застрахователното събитие е 12 775,64
лв., в т.ч. стойност на нови части и технологични нормовремена за демонтаж и монтаж.
По изложените съображения, в полза на ищеца е възникнало вземане в посочения
размер. Доколкото искът е предявен за сумата от 5 000 лв. – частичен иск от 15 000 лв.,
същият е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 900 лв., представляващи платена държавна такса, депозит на
вещо лице по САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително платено от
ищеца на Адвокатско дружество „Г. и Петров“, видно от представените по делото
платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ............., да заплати на Н. Й. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 5 000 лв. – частичен иск от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждане на л.а.
марка ..........., модел .........., рег. № ........, в резултат извършена кражба на части от
автомобила в периода между 14:00 ч. на 31.03.2022г. до 11:30 ч. на 01.04.2022г. в гр.С.,
на паркинг в ж.к. Мл., пред вх... на бл. ..., ведно със законната лихва от 19.08.2022г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5