№ 109
гр. Враца, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420103416 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. **********, против А. М. К., ЕГН **********.
В исковата и в уточнителна молба ищецът твърди, че на 17.09.2009 г. между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Българска пощенска
банка“ АД/ като заемодател и ответника К. като заемополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № FL494109, по силата на който банката предоставила на
ответника сумата от 5 890 лева. Сумата била получена по банкова сметка на
кредитополучателя, като последният се задължил да я върне заедно в уговорената в
договора лихва, която за първата година от подписване на договора била фиксирана в
размер на 12%, а за всяка следваща година била определена като сбор на базовия
лихвен процент на „БПБ“ АД за потребителски кредити плюс договорна надбавка в
размер на 4,250 пункта. Годишният процент на разходите бил уговорен в размер от
16,99%. Уговорено било сумата да се издължи на общо 120 вноски, първите 12 вноски
всяка в размер на 84,50 лева, а останалите – по 100,93 лева и една изравнителна вноска
в размер на 101,87 лева, платими ежемесечно на 17-то число и краен срок на договора
17.09.2019 г.
След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от месечните
вноски, след което преустановил плащанията, при което непогасената главница била в
1
размер на 5 890 лева.
Заявява, че на 18.01.2016 г. между ищеца и „Юробанк България“ АД /с
предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който банката като цедент
прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер вземанията към ответника А. М.
К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL494109/17.09.2009 г.
Съгласно договора за цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев –
Адвокатско дружество“ са упълномощени от цедента с изрични пълномощни да
извършват уведомяването на длъжниците от името и за сметка на цедента. До
ответника било изпратено уведомление за цесия, но пратката се върнала с отбелязване
„непотърсена“. Алтернативно заявява, че ответникът следва да се счита уведомен по
силата на приложеното към исковата молба уведомление за цесия.
Сочи, че по депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 2703/2021 г. по
описа на РС – гр. Враца, по което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
длъжникът възразил, налице бил правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия
иск за установяване съществуването на вземанията му.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че А.
М. К., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 2 500 лева – главница, представляваща частичен иск от дължимата
главница в размер на 5 890 лева по Договор за потребителски кредит № FL494109 от
17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.06.2021 г. до окончателното погасяване на сумата, сумата от 139,60 лева –
договорна възнаградителна лихва, представляваща част от дължимата възнаградителна
лихва в размер на 6 025,38 лева за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г., сумата от
674,31 лева – лихва за забава, начислена върху частично претендираната главница от 2
500 лева за периода от 17.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника А. М. К. чрез
адв. М.Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че от
изложените в исковата молба твърдения не става ясно как е изчислен размерът на
задължението, нито кога и на какво основание е възникнало. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за главница и претендираните лихви за
периода преди 22.06.2016 г. Сочи, че няма данни за датата, на която кредитът е станал
изцяло предсрочно изискуемо, но с оглед датата на договора за цесия – 18.01.2016 г.,
считано от тази дата кредитор по вземането е ищцовото дружество. Същото е
2
разполагало със законовата възможност да предяви претенциите си в 5-годишния
давностен срок – до 18.01.2021 г. Твърди, че давността не е била прекъсвана и е
изтекла на 18.01.2021 г. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, IV състав, се установява, че по депозирано от ищеца против
ответника заявление е издадена Заповед № 586/20.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: 2 500 лева – главница, дължима по Договор за потребителки кредит №
FL494109 от 17.09.2009 г., частично от общо дължима главница в размер на 5 890 лева;
139,60 лева – договорна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г., 674,31 лева
– лихва за забава за периода от 17.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението
22.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
22.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
делото в размер на 66,28 лева – държавна такса.
В срок срещу заповедта е депозирано възражение и с Разпореждане №
311/29.07.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му
указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
FL494109/17.09.2009 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД като
кредитор и ответника А. М. К. като кредитополучател, се установява, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 890 лева /чл. 1,
ал. 1/. Съгласно чл. 2, разрешеният кредит се превежда по сметка с посочен IBAN в
банката на името на ответника. Кредитополучателят се е задължил да върне
отпуснатия заем в срок до 17.09.2019 г., на равни анюитетни месечни вноски съгласно
погасителен план, както следва: 12 вноски в размер на 84,50 лева – през първата
година от срока на издължаване и по 100,93 лева – за всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита / чл. 6 и чл. 7 от договора/.
В чл. 3 от договора са уговорени лихвеният процент, както и годишен процент
на разходите 16,99%. За първата година от срока на договора дължимата годишна
възнаградителна лихва е фиксирана в размер 12%, а за всяка следваща година е в
размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити плю
договорна надбавка в размер на 4,250 пункта, като към момента на сключване на
3
договора БЛП е в размер на 12,750%.
Видно от погасителния план, общата дължима от кредитополучателя сума за
връщане е 11 915,38 лева, с първа падежна дата на 17.10.2009 г. и падежна дата на
последната вноска – 17.09.2019 г.
Видно от банково бордеро от 17.09.2009 г., на същата дата банката е превела
сумата от 5 890 лева по посочената в договора за кредит банкова сметка на името на
ответника.
Представен е Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., по
силата на който цедентът „Юробанк България“ АД прехвърля на цесионера – ищец по
делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД свои вземания, посочени в приложение към договора
срещу уговорената покупна цена.
Представено е приложение № 1 към договора, подписан от представители на
страните по договор за цесия, в който фигурира Договор за потребителски кредит №
FL494109/17.09.2009 с кредитополучател А. М. К., ЕГН **********, със задължение в
общ размер на 6 733,04 лева, от които 5 890 лева – главница, 810,54 лева –лихва, 32,50
лева – такси и разноски.
Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента.
Представено е пълномощно, с което цедентът „Юробанк България“ АД
упълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведоми от името на
цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Договор от 18.01.2016 г., както и
второ пълномощно, с което Юробанк България“ АД упълномощава Адвокатско
дружество „Иванов и Денев“, други поименно изброени адвокати и „ЕОС Матрикс“
ЕООД да уведомят от името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с
Договор от 18.01.2016 г.
Представено е уведомление за извършената цесия до ответника А.К., като видно
от пощенското клеймо, пратката се е върнала при подателя със статус „непотърсена“.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото,
уговорената в чл. 1 от договора заемна сума в размер на 5 890 лева е усвоена на
17.09.2009 г. от ответника К. по посочения в чл. 2 начин – по банкова сметка с
основание „усвояване на потребителски кредит FL494109 от 17.09.2009 г.“.
Кредитополучателят не е извършвал никакви плащания за погасяване на заемната
сума. По сметките на цедента и цесионера няма постъпили суми от кредитополучателя
по договора. Дължимата главница към датата на подаване на заявлението е 5 890 лева.
Размерът на договорната възнаградителна лихва за периода от 17.08.2018 г. до
17.09.2019 г. е 139,60 лева. Размерът на лихвата за забава върху главницата в размер на
2 500 лева за периода от 18.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението –
22.06.2021 г. е в размер на 721,52 лева.
4
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От „ЕОС Матрикс“ ЕООД против А. М. К. са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът А. М. К., ЕГН **********, дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 2 500 лева – главница,
представляваща частичен иск от главница в размер на 5 890 лева, дължима по Договор
за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г. до окончателното погасяване на
сумата, сумата от 139,60 лева – договорна възнаградителна лихва, представляваща
дължимата възнаградителна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г. от общо
дъмжимата в размер на 6 025,38 лева, сумата от 674,31 лева – лихва за забава,
начислена върху частично претендираната главница от 2 500 лева за периода от
17.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 586/20.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, IV състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. Наличие на облигационни правоотношения между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД и ответника по силата на валидно сключен Договор за
потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г.; 2. Реално предоставяне на
заемната сума по сключения договор в твърдяния размер; 3. Валидно сключен договор
за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който
вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 4. Уведомяване на
ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; както и 5. Размерът на
вземането си.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Юробанк И
Еф Джи България“ АД и ответника К. е било налице облигационно правоотношение по
силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит № FL494109 от
17.09.2009 г., съгласно който заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер
на 5 890 лева. Не се спори, а и от доказателствата се установява, че сумата по кредита е
усвоена в деня на сключването на договора – 17.09.2009 г. по посочена в същия
5
банкова сметка на името на ответника.
Срокът на договора е изтекъл на 17.09.2019 г., т. е. всички погасителни вноски
по погасителния план са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл възражението в отговора на исковата
молба, че не става ясно кога и на какво основание е възникнало задължението на
ответника към ищеца, е неоснователно.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗПК /отм. – в сила от
01.10.2006 г, отм. ДВ, бр. 18 от 5 март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./
Установи се и наличието на валидно сключен договор за цесия между цесионера
„Юробанк България“ АД и цедента „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който
вземанията спрямо ответника А.К. по процесния договор за потребителски кредит са
надлежно прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдът намира, че и надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия
по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е доказано. На първо място, следва да се отбележи, че в
закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. Упълномощаването на цесионера
от цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно
установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът
за цесия има действие спрямо длъжника от деня, в който той бъде съобщен на
последния от предишния кредитор (цедента). Няма пречка цедентът да упълномощи
цесионера да изпрати съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и
незаместимо действие. В този случай новият кредитор (цесионерът) не действа от свое
име и за своя сметка, а като представител на предишния кредитор (цедента) /в този
смисъл Решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/ 2014 г., ВКС, ІІІ г.о.,
Определение № 274/ 26.05.2015 г. по гр. д. № 2748/ 2014 г., ВКС, ІІ т. о., и много
други/.
По делото са представени пълномощни от законните представители на цедента, с
които ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Адвокатско дружество „Иванов и
Денев“ са надлежно упълномощени да уведомят длъжниците от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземането, съгласно чл. 99 ЗЗД. Следва да се има
предвид, че не става въпрос за прехвърляне от цедента на цесионера на задължението
му за уведомяване, а за упълномощаване за извършване на самото действие от негово
име и за негова сметка. Тъй като съобщаването на цесията не е лично непрехвърлимо
право, няма законова пречка извършването му да бъде възложено на пълномощник, в
това число и на цесионера, като при наличието на това упълномощаване цесионерът
действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него
цедент. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до
6
когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че
правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, нито е определен срок за това. Видно от представеното уведомление,
адресирано до ответника, в същото изрично е упоменато, че същото е от името на
цедента „„Юробанк България“ АД чрез пълномощника му Адвокатско дружество
„Иванов и Денев“.
Уведомлението за цесията е било изпратено до ответника на посочения от него в
договора адрес в гр. ***** но пратката, видно от обратната разписка, се е върнала с
отбелязване „Непотърсен“. При това положение, следва да се приеме, че цесионерът от
името на цедента добросъвестно е изпълнил задължението да уведоми длъжника за
цесията, като личното връчване е осуетено, но не по вина на кредитора. Независимо от
това дали длъжникът е променил адреса си или умишлено бездейства и не се явява да
получи писмото, с цел да осуети връчването, то следва да се счита, че за целите на
уведомлението, изпращането на уведомлението е абсолютно достатъчно. Във всички
случаи при този вид уведомления, съдът изследва дали кредиторът е добросъвестен,
предвид това положил ли е достатъчно усилия за уведомяване на длъжника за цесията.
В случая на адреса на длъжника, посочен в договора като адрес за кореспонденция, е
изпратено писмо с обратна разписка, съдържащо уведомление за извършената цесия. В
срок от 20 дни получателят не се е явил в пощенската служба да получи писмото и
същото е върнато заедно с обратната разписка със съответното отбелязване. Следва да
се приеме, че от ищеца като пълномощник на цедента са положени достатъчно усилия
за връчването му на ответника.
В случай че изпращането на уведомлението по пощата след връщането му с
отбелязване, че пратката е непотърсена, не се счете за редовно връчване, то следва да
се приеме, че ответникът е уведомен с връчването на уведомлението за цесия заедно с
преписа от исковата молба. Съгласно установената съдебна практика, приложеното
към исковата молба уведомление и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника /в този смисъл Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.,
ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, II т. о./. Приема се,
че получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлянето вземане не може да бъде игнорирано /в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, ІІ т. о./. От значение е само фактът, че
7
ответникът е бил редовно уведомен в хода на производството за извършената цесия.
Ответникът е получил исковата молба и приложенията към нея лично на 20.10.2021 г.
Видно от погасителния план, последната погасителна вноска е с падеж
17.09.2019 г., т. е. към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 22.06.2021 г. всички вноски вече са падежирали.
След като вещото лице е установило, че по процесния договор не са постъпвали
никакви плащания, то главницата е дължима в пълния размер от 5 890 лева. Ищцовото
дружество е предявило иска като частичен за сумата от 2 500 лева от 5 890 лева.
Ответникът от своя страна е направил възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, падежирали 5 години назад преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т. е. падежирали преди 22.06.2016 г., което възражение е
основателно.
Вноските по банков кредит при уговорка между кредитора и заемополучателя за
разсрочено плащане се погасят с общата 5-годишна давност, като началният момент,
от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната
вноска /така Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., ВКС, II т.о./.
В случая вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е погасено по давност за
период пет години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 22.06.2021 г.
Тоест, погасени се явяват всички вноски по погасителния план, чиято изискуемост е
настъпила преди 22.06.2016 г. Следователно погасителната давност е изтекла за
вноските с падеж от 17.10.2009 г. до 17.06.2016 г. Следващата вноска е с падеж
17.07.2016 г. и същата не е погасена по давност с оглед датата на депозиране на
заявлението - 22.06.2021 г.
Налага се извод, че погасената част от претендираното вземане обхваща
вноските с падеж от 17.10.2009 г. до 17.06.2016 г. Непогасената по давност част от
претендираното вземане обхваща вноските с падеж от 17.07.2016 г. до последната
погасителна вноска – 17.09.2019 г. Непогасената по давност главница възлиза на
общата сума от общо 3 008,90 лева. Искът е предявен като частичен за сумата от 2 500
лева, същият е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен. При уважаване
изцяло на частичния иск съдът не се произнася с отделен диспозитив за
несъществуване на вземането, представляващо разлика между приетия в мотивите
размер на цялото вземане и посочения от ищеца пълен размер на вземането в исковата
молба /така Решение № 246/09.11.2016 г. по т. д. № 764/2015 г., ВКС, I т. о./.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
8
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи освен горните
предпоставки и размера на претендираната възнаградителна лихва за процесния
период.
Същата се претендира в размер от 139,60 лева и за периода от 17.08.2018 г. до
17.09.2019 г. Вноските за този период са падежирали и възнаградителната лихва се
дължи от ответника. Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период
договорната възнаградителна лихва върху главницата е в размер на 139,60 лева, т. е.
искът е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираната лихва за забава.
Искът е предявен за сумата от 674,31 лева за периода от 17.08.2018 г. до
22.06.2021 г.
Предвид, че по договора не са извършвани никакви плащания, а вноските, за
забава в плащането на които се претендира лихвата за забава, са падежирали, то лихва
за забава е дължима. Съгласно заключението на вещото лице, за исковия период
лихвата за забава върху главницата е в размер на 721,52 лева. С оглед диспозитивното
начало в процеса, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата, за която е предявен – 674,31 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 66,28
лева – платена държавна такса, които ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 133,72 лева и депозит за
вещо лице в размер на 250 лева. Съгласно доказателствата по делото, претендираните
разноски са действително извършените по делото. Разноските на ищеца в исковото
производство са в общ размер на 383,72 лева, които ответникът следва да бъде осъден
да му заплати. Възражението на прекомерност, заявено от ответника, не следва да се
разглежда, тъй като ищецът не претендира адвокатско възнаграждение, а единствено
то може да бъде прекомерно по арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК.
9
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите
следва да се извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG22 BPBI 7942 1052
3297 01, BIC: BPBIBGSF.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. К., ЕГН **********, с адрес:
***************, ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Райна Миткова-Тодорова,
следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 2 500,00 лева /две хиляди и
петстотин лева/ – главница, представляваща част от непогасената главница по сключен
с „Юробанк И Еф Джи България“ АД Договор за потребителки кредит № FL494109 от
17.09.2009 г., частично от общо дължимата главница 5 890 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 22.06.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 139,60 лева
/сто тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 674,31 лева /шестстотин
седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ – лихва за забава за периода от
17.08.2018 г. до 22.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 586/20.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, IV състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. К., ЕГН **********, с адрес:
***************, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Райна Миткова-Тодорова, сумата
от 383,72 лева /триста осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски в
настоящото производство, както и сумата от 66,28 лева /шестдесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
2703/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите
следва да се извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG22 BPBI 7942 1052
3297 01, BIC: BPBIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
10
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11