№ 166/22.11.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на 25.10.2017г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при протоколист Петя
Симеонова, като разгледа докладваното гр. дело №297/2017 г. по опис на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с правно основание чл.538, ал.1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД, подадена от Д.И.И., ЕГН **********, чрез адв. Ф.Р. от САК,
срещу К.К.Ц., ЕГН **********, за сумата
от 5000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, ведно със законната
лихва от датата на подаване исковата молба – 03.04.2017г., и сумата от 1285,82
лв , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2014г.
до 13.03.2017г.
Твърди се в исковата
молба, че на 16.04.2017г. К.К.Ц. е издал в полза на Д.И.И. запис на заповед за
сума от 5 000 лв, с падеж на 01.09.2014г., място на издаване и на плащане - кантора на нотариус ***, рег. №***на НК , в
град ***.
Твърди се, че
вземането по процесния запис на заповед е станало изискуемо на падежа на същата
– на 01.09.2014г., откогато ответника е изпаднал в забава, като оттогава до
предявяване исковата молба не е извършвал плащания.
Твърди се, че в
полза на ищеца от РС Варна е наложена
възбрана на имот на ответника в гр. Варна
С оглед изложеното
се моли съдът да уважи така предявените искове.
Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
В о.с.з. ищеца лично
и чрез проц. представител поддържа така предявените искове и моли съда за
положителот решение по същите.
В срока за отговор е
постъпил такъв, с който се заявява, че исковете са неоснователни.
Твърди се, че
процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на изпълнение на
задължение по договор за заем за сума от
5 000лв, скл. между страните в началото на месец Април 2014г. , с
цел закупуване на Селскостопанска сграда
-Люпилня , с п. № 000564, площ от 1180 кв .м ., находяща се в гр. Вълчи
дол , в полза на К.К.Ц. – син на отвеника.
Твърди се, че на
07.04.2017г. е изповядана сделка пред нотариус ***, рег. №***, район на
действия ДРС
Твърди се, че по
уговорка с продавача на имота „ СЛЪНЧЕВО
„ АД покупната цена по сделката е следвало да бъде заплатена до 10 дни от
издаване фактурата от тяхна страна.
Твърди се, че след
подписване записа на заповед ищеца не е изпълнил задължението си да предостави
посочената сума в заем.
Твърди се, че на
същия ден К.К.Ц. е получил в заем сумата от 5 000 лв от С.А.Х. за
заплащане продажната цена по сделката за закупуване на Селскостопанска
сграда -Люпилня
При изложеното се
настоява за отхвърляне на исковете.
Представя писмени
доказателства, ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама души
свидетели. Претендира разноски
В о.с.з. чрез проц.
представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли съда за
отхвърляне на така предявения иск.
Към делото са
приобщени материалите по гр. д. №3418/2017г. на РС Варна ведно с материалите по
ч.т.д. №1127/2017г. на ОС Варна и по т.д. № 509/2017г. на ОС Варна, от които се
установяват размера на сторените от ищеца разноски в производство по чл. 390 ГПК
.
Между страните по
делото няма спор относно обстоятелството, че на 16.04.2014г. К.К.Ц. като
издател е издал в полза на Д.И.И. запис на заповед за сумата от 5 000 лв.,
с падеж на задължението на 01.09.2014г.
Така издаденият
запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, превидени в разпоредбата
на чл. 535 ТЗ – наименованието “ запис на заповед ”
, безусловното обещание на издателя да заплати посочената парична сума на
поемателя, падеж, дата и място на издаване. Към датата на предявяване на исковата
молба падежът на задължението по ценната книга вече е настъпил, поради което от формална страна
ответникът дължи сумата по записа на заповед.
Съдът счита, че оглед наведените твърдения в отговора на
исковата молба в тежест на ответника е да установи постигането на съгласие
между страните за сключване договор за заем / т.нар . обещание за заем / за
сумата от 5 000 лв за закупуване на Селскостопанска сграда -Люпилня , с п. № 000564, площ от 1180 кв .м
., находяща се в гр. Вълчи дол , в полза на К.К.Ц. – син на ответника и
твърдяната връзка между обещанието за заем и издаването на ценната книга в
полза на ищеца – в този смисъл и Решение №38/07.04.2015г. по т.д.
№1008/2014г. , I
т.отд. на ВКС.
Ответната страна за
установяване твърдените от нея обстоятелства представя копие от нотариален акт №130, том 2, рег. №654, дело №205/2014г. на
нотариус ***, №***на НК, район на действие РС Девня, видно от което на на
07.04.2014г. “ СЛЪНЧЕВО “ АД продава на К.К.Ц. следния недвижим имотв гр. Вълчи
дол - ЛЮПИЛНЯ , площ от 1180 кв. м. , построена върху
държавна частна земя в поземлен имот №000564, площ от 5, 558 дка, начин на
трайно ползване птицеферма, при граници и съседи за имота : имот №000007 , имот
№000001, имот №056001, имот №056002, за сумата от 5160 лв, изплатени изцяло и в
брой в деня на подписване на договора.
Представена е съшо и фактура с №**********/07.04.2014г. , издател
“ СЛЪНЧЕВО “ АД, МОЛ Д.И., получател К.К.Ц.,
за сумата от 5160 лв с ДДС за продажба на недвижим имот –Люпилня в гр. Вълчи
дол, разположена на земя на ДПФ парцел 000654, плащане с преводно нареждане ,
подписана от съставител и от получател.
Представено е още и
преводно нареждане от 16.04.2014г. , вносител К.К.Ц. по сметката, посочена в
по- горната фактура на сумата от 5160 лв , с основание покупко – продажба по ф.
114/07042014
От обясненията на
ищеца в о.с.з. на 25.10.2017г. , се установява, че процесния запис на заповед е
издаден с цел обезпечение, в останалата им част обясненията на ищеца не
съдържат признание на неизгодни за страната факти, поради което не подлежат на
обсъждане от съда.
В своето изложение
пред съда свидетелят С.А.Х. излага, че през пролетта на 2014г. е дал в заем на К.К.Ц.
сумата от 5 000 лв за сделка с недвижим имот, които К. му е изплатил
коректно в рамките на 6 месеца.
В своето изложение
пред съда свидетелят К.К.Ц., син на ответника К.К.Ц., излага, че дал съгласие
на баща си, за закупуване на селскостопанска сграда - люпилня, на негово име с
цел евентуално бъдещо кандидатстване по европрограми и еврофондове. Излага, че
на два –три пъти провели срещи с представителя на продавача – г- н Л.и с г- н Д.
в офис зад училище “ Д. Дебелянов “ Твърди, че баща му нямал възможност за
момента да заплати продажната цена по сделката, като била постигната уговорка същата
да бъде изплатена след издаване на фактурата, може би до 10 –на дни след
издаване на фактурата. Явства, че била постигната договорка парите да бъдат
предоставени в заем от господина и след
изповядване на сделката пред нотариуса, отишли при друг нотариус до ВИНС- а,
където баща му подписал документ, за да
има ищеца доказателство, че баща му е взел
пари назаем от него. Твърди, че след излизане от нотариуса господина казал, че
отива до вкъщи, за да вземе парите и ще дойде, да им ги остави, където са се
разбрали , т.е пак до г- н Л.. Излага, че заедно с баща си чакали около час,
като баща му звънял, но ищеца не си вдигал телефона. Твърди, че се обадил на
свой приятел, който му предоставил в заем сумата от 5 000 лв, която още същия ден превел
по сметка на дружеството продавач.
Излага, че знае от баща си, след известно време последния бил търсен от
ищеца по телефона, за да му дава пари по подписания документ.
Съдът счита, че
ответната страна не установи твърдяната
връзка между твърдяното обещание за заем и процесния запис на заповед.
Свидетелят С.А.Х. няма преки и непосредствени възприятия относно постигнато съгласие за даване в заем
на суми между страните по делото. Показанията
на свидетеля К.К.Ц. следва да бъдат ценени с оглед близката родствена
връзка на същия с ищеца по делото. Същите се отличават с противоречивост – свидетелят
твърди, че баща му не е поддържал отношения и вероятно не се е познавал с ищеца
преди уговорката за сделката, същевременно излага, че ответника е приел безрезервно
да му бъде оказана услуга относно проектираната сделка от непознат нему човек. Свидетелят
сочи, че търговската дейност на дружеството, на което той е бил управител – “ ***“
в гр. Вълчи дол, се е извършвала в действителност от баща му, което предполага,
че същия е лице, запознато с търговската дейност, изискваща добро познаване на
законодателството на страната и повишено внимание, от друга страна излага, че
ищеца не е проявил дължимата грижа и е подписал процесната ценна книга /
представляваща и абстрактна правна сделка/ преди фактическото получаване на
сумата от непознато лице. Издаването на процесния запис на заповед на дата след
тази на извършване на сделката по продажба на недвижимия имот навежда на извод,
че основанието, за което е било поето задължение за заплащане на сумата, не е
било обвързано с действия или бездействия на продавача или купувача по сделката.
Прехвърлянето на собствеността на недвижимия имот вече е било факт и не е е
било налице необходимост от даване суми
за заплащане продажната цена на същия с оглед удостовереното от продавача в
нотариалния акт, че е получил продажната цена изцяло и в брой. Ако някоя от страните не е имала готовност да
сключи окончателен договор, с оглед правната и житейската логика е следвало да
настоява за сключване на предварителен договор, а не да търси или предлага заем
и то от лице, което е също представител / МОЛ според издадената фактура / на
продавача по сделката. Евентуално дори и да се
приеме, че продажната цена не е била изплатена в деня на изповядване
сделката пред нотариус, то очакваното поведение от страна на продавача би било
да иска разваляне на така извършената продажба поради неизпълнение на
задължението на насрещната страна по договора, а не да търси как да кредитира
купувача за изпълнение на задължение, чието изпълнение е декларирал, че вече е
приел.
След като ответникът
не успя да докаже своите възражения, то за ищеца не възниква необходимост да
навежда твърдения относно каузалното отношение по повод, на което е издаден
процесния запис на заповед. Напълно достатъчно за уважаване на исковата
претенция, е в исковата молба само да се твърди наличие на вземане, основано на
менителничен ефект – така напр. Решение №248 по т.д. №3437/2013год. на ВКС, I т.отд. За казусът ответната страна е тази, която твърди да е налице липса
на възникнало каузално отношение по
договор за заем и следва да я докаже съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. Съдът
извършва проверка за съществуване на каузално отношение, само ако длъжникът е
направил възражение за съществуването, а не за липсата на такова. Т. е. с оглед
възраженията на ответника в отговора на исковата молба и тяхното недоказване,
за ищеца не е налице необходимост да доказва наличие на каузално правоотношение
по делото.
Горните констатации налагат
извода, че процесния запис на заповед материализира валидно породено вземане в полза на ищеца против издателя, чиято
изискуемост е настъпила на посочения падеж – 01.09.2014г. , поради което
предявения иск по чл. 538, ал.1 от ТЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен. Върху неизплатената и доказана сума за
главница се дължи и законна лихва от датата на подаване исковата молба –
03.04.2017г. до окончателното изплащане, както изрично е поискано от ищеца.
От деня, следващ
дата на падежа, т.е от 02.09.2014г. , ответникът е изпаднал в забава и дължи
обещетение в размер на законната лихва от датата на забавата -чл. 86 ЗЗД до посочената в исковата молба
дата - 15.03.2017г. / длъжникът изпада в
забава с изтичането на деня, в който е следвало да изпълни/. Тъй като иска по
чл. 86 ЗЗД е установен по основание, размера му следва да бъде определен от
съда. Съгласно Постановление № 426/18.12.2014г.
на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължение и размера на основния лихвен процент на БНБ за периода на забавата, съдът
използвайки общодостъпна програма за изчисление на законна лихва calculator.bg,
намира, че дължимата мораторна лихва върху главницата е в размер на 1288,60 лв,
поради което иска по чл. 86 ЗЗЗд се явява основателен до целия претендиран
размер от 1285,82 лв. и за периода от 02.09.2014г. до 15.03.2017г. – датата на
предявяване искова молба по чл. 390 ГПК .
Възражението за
намаляне размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът
намира за частично основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Същото следва да бъде намалено до размера от 290 лв за защита в
производството по чл. 390 ГПК , а в настоящия исков процес същото е под минималния
размер от 580 лв, определени съгласно разпоредбите на чл.7 , ал 2, т.2 и ал 7
от Наребата за миниалните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното
адвокатско възнаграждение по ч.т.д. №50982017г. на ВОС от 500 лв
- л. 8 от делото, е в размер над размера, посочен в чл. 9, ал.1 от
Наребата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде
намалено до посочения в по- горната разпоредба минимален размер от 300 лв. По ч.т.д. № 1127/2017г. на ВОС няма
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Възнагражденията
за изготвяне и подаване на отговор на
молбата за отмяна на допуснатото от ВРС обезпечение – л. 29 от материалите по
ч.гр.д. №3418/2017г. на ВРС и за изготвяне и
подаване на отговорна частна жалба
- л. 15 от материалите по ч.т.д. №509/2017г. на ВОС , за изготвяне на
становище по искането на ответника за отмяна на обезпечението –л. 58 от
материалите по настоящето дело, са недължими, доколокото по делото на ВРС вече
е налице пълномощно за проц. представителство на адв. Р. – л. 8 от материалите
по ч.гр.д. №3418/2017г. на ВРС, а претендираното възнаграждение се дължи
съгласно чл. 9, ал 1 от Наредбата само
за изготвяне на писмен отговор без проц. представителство по делото.
С оглед изхода на
спора ответната страна следва да заплати на ищеца сторените разноски по делото
и в производството по чл. 390 ГПК в общ размер от 1433,34 лв .
Водим от изложените
съображения, Районният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.Ц., ЕГН **********,*** , ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.И.И., ЕГН **********,*** , сумата от 5 000 лева / пет хиляди лева /, представляваща
главница по запис на заповед от 16.04.2014г., падеж на 01.09.2014г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба -03.04.2017г., както и
сумата от 1285, 82 лева / хиляда двеста осемдесет и пет лева и 82 стотинки /,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2014г. до
15.03.2017г., като отхвърля искането за присъждане мораторна лихва за датата на
падежа на вземането – 01.09.2014г.
ОСЪЖДА К.К.Ц., ЕГН **********,*** , ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 1433, 34 лв / хиляда четиристотин
тридесет и три лева и 34 стотинки/, представляваща разноски по делото и разноски,
сторени във връзка с производството по обезпечаване
горните искове по издадена по ч. гр. д. № 3418/2017г. РС – Варна обезпечителна заповед.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: