№ 179
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.12.2021 г., подадена по пощата на 16.12.2021 г., на
ответника „Супервизио“ ЕООД срещу решението от 26.11.2021 г. по т. д. № 29/2021 г. на
Софийския окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „Атрадиус Кредито и
Каусион С.А. де Сегурос и Реасегурос“:
на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 67 500 евро, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застрахователен
договор № 191219/4.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда /25.02.2021 г./, до окончателното й изплащане;
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски, както следва: 5 280,74 лв. – държавна такса;
500 лв. – възнаграждение за вещо лице; 170,35 лв. – разходи за превод, и 4283,27 лв. –
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него
факти за наличие на облигационно отношение между застрахования „Балкан Полимерс“ ЕООД и
ответника с посоченото в исковата молба съдържание, възникването и дължимостта на
застрахованото вземане, съответно на правото на ищеца да иска възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение. Твърди се, че не е представеното цитираното в договор №
28/27.04.2015 г. приложение за единичната цена на стоките, нито са представени заявки на
ответника по чл. 2 от същия за конкретизиране на продаваните стоки. Не били събрани и
доказателства за реалното предоставяне на стоките, поради което не е възникнало задължение за
1
плащане. Твърди се, че представените приемо-предавателни протоколи удостоверяват изявление за
приемане от името на дружеството „Планет Експрес“ ООД, като липсвали доказателства за връзка
между посоченото дружество и „Балкан Полимерс“ ЕООД, както и за идентичност на стоките.
Твърди се, че осчетоводяването на представените и неподписани 22 фактури не доказва реалното
предаване на стоките по предвидения в договор ред.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Атрадиус Кредито и Каусион С.А. де Сегурос и Реасегурос“ – ответник по иска
– в писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Атрадиус Кредито и Каусион С.А. де Сегурос и
Реасегурос“ с искова молба от 25.02.2021 г., уточнена с молба от 12.03.2021 г., с която срещу
„Супервизио“ ЕООД е предявен иск по чл. 410, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 67 500 евро, заедно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 4.06.2018 г. е бил сключен застрахователен договор, с който
ищецът е застраховал вземания на застрахования „Балкан Полимерс“ ЕООД от продажби в
периода 1.06.2018 г. – 31.05.2019 г. от негови контрагенти, един от които е ответникът. Твърди се,
че било застраховано неплащане по тези вземания при повече от 30-дневно просрочие и при други
условия. Твърди се, че по силата на договор № 28/27.04.2015 г. застрахования „Балкан Полимерс“
ЕООД извършил доставка на стоки на ответника в периода 27.04.2015 – 31.05.2019 г., за което
били издадени множество фактури. Ответникът не заплатил дължимите суми по общо 22 фактури
/подробно описани/, издадени в периода 28.02.2019 – 28.05.2019 г., по които доставката на стоките
била извършена чрез трето лице – „Планет Експрес“ ООД. Посочените вземания били в обхвата на
процесния застрахователен договор, поради което след като застрахованият предявил претенция,
застрахователят заплатил обезщетение в размер на 67 500 евро на 5.11.2020 г. Твърди се, че с това
застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите – ответника.
Видно от представената застрахователна полица № 191219/4.06.2018 г. между „Атрадиус
Кредито и Каусион С.А. де Сегурос и Реасегурос“, регистрирано в Испания, чрез клона си в
България, и „Балкан Полимерс“ ЕООД е бил сключен договор за имуществено застраховане, с
период на покритие 1.06.2018 – 31.05.2019 г., като след изтичането на валидността й застраховката
ще се подновява автоматично при същите условия и срок, освен ако до 2 месеца преди крайната й
дата на валидност, една от двете страни не предостави писмено уведомление към другата, за
прекратяването й. Уговорен е процент на застрахователно покритие – 90 %, максимална
отговорност на застрахователя – 600 000 евро, размер на премията – 10 000 евро. Уговорено е, че
застрахователният риск е цялостно или частично неплащане на вземания от търговска дейност –
търговия на едро с полимери, поради: 1) несъстоятелност на купувача, 2) продължително
неизпълнение на плащане – за такова се счита неизпълнението от купувача да заплати вземанията
в рамките на 6-месечен период на изчакване, започващ от падежа на вземането; покритието се
прилага само, ако до 30-дни след изтичане на максималния период на разсрочване на неплатеното
2
вземане с най-ранен падеж, застрахованият е възложил събирането на цялата остатъчна сума на
вземането от купувача на трета страна по избор на застрахователя – доставчик на услуги по
събиране на вземания и е предоставил всички изискуеми документи и информация, или 3)
политически риск, свързан с купувачи, регистрирани в държави, различни от тази на
застрахования, описани в приложен „Списък на държави“, който риск се изразява в: а) общ
мораториум, постановен от правителството на държавата на купувача; b) политически събития,
икономически затруднения, валутен дефицит, законодателни или административни мерки в
държавата на купувача, които възпрепятстват или забавят прехвърлянето на сумите, депозирани от
купувача; с) освобождаване от дълг; d) война; e) природно бедствие; f) мярка или решение, взети
от правителството, които изцяло или частично възпрепятстват изпълнението на договора; g)
прекратяване или неподновяване на лиценз за износ или въвеждане на закон в държавата на
застрахования, който забранява или ограничава износа на стока; h) неизпълнение или отказ от
страна на публичен купувач да изпълни някое от условията на договора. В застрахователната
полица са описани подробно условията на договора, като за приложимо е уговорено българското
право.
С договор № 28/27.04.2015 г. продавачът „Таргум“ ЕООД се е задължил да доставя и продава на
купувача „Супервизио“ ЕООД определени количества стоки, срещу заплащане на цена.
Предвидено е, че стоките, които ще се доставят и единичните им цени са описани в приложение №
1 към договора, като те следва да бъдат конкретизирани в заявки според приложение № 2, които
следва да бъдат отправяни от купувача до продавача. По делото не са представени приложения №
1 и 2. Според т. 3 договорът се сключва за срок от 3 години, считано от датата на подписването му,
като след изтичането на срока се подновява автоматично, ако никоя от страните няма претенции за
прекратяването му. Според т. 5 заплащането на стойността на заявената от купувача стока се
извършва по банков път по посочено от продавача сметка, като плащането от страна на купувача
ще бъде извършено най-късно до 30 дни след доставката. Според т. 11 продавачът предава стоката
на купувача в склада на продавача, намиращ се на адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 1А, освен
ако купувачът не посочи в направената от него заявка друг адрес за доставка. Според т. 14
предаването на стоките от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен
протокол/стокова разписка. Според т. 15 купувачът упълномощава свои представители, които да
подпишат приемо-предавателния протокол по т. 14 от настоящия договор, стоковите разписки и
всички други документи, свързани с получаването на стоките, както и да правят рекламации
относно количеството, качеството и срока на годност на стоките. В договора са посочени адресите
за кореспонденция на страните, вкл. и електронни адреси.
От вписванията в електронния Търговски регистър се установява, че на 23.02.2016 г. е вписана
промяна в наименованието на „Таргум“ ЕООД на „Балкан Полимерс“ ЕООД.
По делото са представени 22 бр. фактури, издадени от „Балкан Полимерс“ ЕООД за доставени
стоки на „Супервизио“ ЕООД. Към същите са приложени двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи, с които стоките са били предадени от служител на „Планет – Експрес“
ООД на служител на ответника.
Представено е писмо от 1.07.2019 г., с което „Атрадиус Кълекшън“ е уведомил застрахования
„Балкан Полимерс“ ЕООД, че му е възложено за събиране вземане към негов длъжник.
Представена е покана от 1.07.2019 г., с която „Атрадиус Кълекшън“ е поканил „Супервизио“
ЕООД да заплати в срок от 8 дни вземанията, които са му възложени за събиране от „Балкан
3
Полимерс“ ЕООД, описани в приложена справка – суми по 21 фактури.
С електронно писмо от 6.12.2019 г. /л. 90 от делото на СОС/ застрахованият „Балкан Полимерс“
ЕООД е предявил пред ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
неизплатени задължения на „Супервизио“ ЕООД съгласно приложена счетоводна справка, по
повод на което при ищеца била образувана преписка по щета № 9979110.
С писма от 9.04.2020 г. и 10.04.2020 г. ищецът е уведомил застрахования „Балкан Полимерс“
ЕООД, че във връзка с неизплатените задължения на купувача „Супервизио“ ЕООД ще изплати
застрахователно обезщетение в размер на 67 500 евро. Посочено е как е бил определен размерът на
същото на 67 500 евро – 90 % от покритата сума /лимита на отговорността/ от 75 000 евро, който е
по-нисък от общият размер на незаплатените суми по фактури – 78 633,34 евро.
Представени са писма от 19.06.2018 г. и 2.07.2019 г. за определяне и отпадане на кредитния
лимит за купувача „Супервизио“ ЕООД; счетоводно извлечение от „Балкан Полимерс“ ЕООД от
разчетна сметка 4111 „Клиенти в страната“ за „Супервизио“ ЕООД; извлечение от банкова сметка
на ищеца за заплатено на „Балкан Полимерс“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на
67 500 евро; писмо с изх. № 94-Р-72/6.10.2021 г. на НАП – ТД София област.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 8.11.2021 г. на съдебно-
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Р. С.. Вещото лице е извършило проверки в
счетоводството на „Балкан Полимерс“ ЕООД, както и в ТД на НАП – София област партидите на
„Балкан Полимерс“ ЕООД и на ответника „Супервизио“ ЕООД. Установено е, че за периода
28.02.2019 – 31.05.2019 г. „Балкан Полимерс“ ЕООД е издал общо 22 фактури за доставени стоки
на „Супервизио“ ЕООД. Установено е и, че по-голямата част от тях са декларирани от ответника
пред НАП в подадени справки-декларации по ЗДДС. Обобщена информацията е следната:
Дата наМесец на
Номер наДанъчнаНачисленСума поПолзван данъчен
фактурадеклариране
фактураоснова – лв.ДДС – лв.фактуратакредит – лв.
28.02.********* 121,25624,253 745,50624,25февруари 2019
г.
28.02.********* 242,501248,50 лв.7 4911 248,50март 2019
г.
5.03.********* 121,25624,253 745,50624,25март 2019
г.
15.03.********** 4852 497,0014 9822 497,00март 2019
г.
18.03.********* 242,501248,50 лв.7 4911 248,50март 2019
г.
21.03.********* 121,25624,253 745,50
4
г.
22.03.********* 121,25624,253 745,50
г.
25.03.********* 242,501248,50 лв.7 491
г.
28.03.********* 121,25624,253 745,50
г.
1.04.********* 363,751 872,75 лв.11 236,50
г.
9.04.********* 363,751 872,7511 236,501 872,75април 2019
г.
9.04.********* 121,25624,253 745,50624,25април 2019
г.
9.04.********* 4351287,00 лв.7 7221 287,00април 2019
г.
10.04.********* 217,50643,503 861643,50април 2019
г.
16.04.********* 4351 287,00 лв.7 7221 287,00април 2019
г.
7.05.********** 8702 574,0015 4442 574,00май 2019
г.
13.05.********* 4351287,00 лв.7 7221 287,00май 2019
г.
13.05.********* 217,50643,503 861643,50май 2019
г.
20.05.********* 4351 287,007 7221 287,00май 2019
г.
5
23.05.********* 7351947,00 лв.11 6821 947,00юни 2019
г.
27.05.********* 245649,003 894
г.
28.05.********* 245649,003 894649,00юни 2019
г.
ОБЩО:129 93725 987,50 лв,155 92520 344,50
Експертизата е установила, че по фактура № 3871/28.02.2019 г. ответникът е извършил частично
плащане на сумата 2 131,54 лв., след което е останала неплатена сумата 1 613,96 лв. По останали
фактури не са отчетени плащания при „Балкан Полимерс“ ЕООД, като общият размер на
неплатените суми по фактурите възлиза на 153 793,46 лв. Вещото лице е посочило, че на
27.08.2021 г. е изискало от ответника предоставяне на счетоводна информация във връзка с
осчетоводяването на процесните фактури, но той не е предоставил такава. Посочено е, че е
възможно от НАП да не е представена пълната информация за декларираното през съответните
месеци, тъй като за м. 03 и м. 05 липсвали издадените през последните дни на съответния месец
фактури. Експертизата е установила, че застрахователната премия по процесния застрахователен
договор е платена на вноски в периода 17.10.2018 – 22.10.2019 г., а ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на „Балкан Полимерс“ ЕООД на 6.11.2020 г. в размер на 67 500 евро
с левова равностойност 131 692,50 лв.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
І. По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ
Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че: 1) между
ищецът и „Балкан Полимерс“ ЕООД е бил сключен договор за имуществено застраховане,
обективиран в застрахователна полица № 191219/4.06.2018 г., покриващ цялостно или частично
неплащане на договорни вземания на застрахования от търговска дейност – търговия на едро с
полимери поради рисковете „несъстоятелност на купувача“, „продължително неизпълнение на
плащане“ или „политически риск“; 2) първоначалният период на действие на договора е 1.06.2018
– 31.05.2019 г., но е уговорено автоматично подновяване при същите условия и срок, освен ако до
2 месеца преди крайната й дата на валидност, една от двете страни не предостави писмено
уведомление към другата, за прекратяването й; 3) уговорен е процент на застрахователно покритие
– 90 %, при максимална отговорност на застрахователя – 600 000 евро; 4) на 6.12.2019 г.
6
застрахованият „Балкан Полимерс“ ЕООД е предявил пред ищеца претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за неизплатени задължения на „Супервизио“ ЕООД по 22 фактури
на обща стойност 153 793,45 лв., издадени в периода 28.02.2019 – 28.05.2019 г., за доставени стоки
от предмета на дейност на застрахования, по повод на което при ищеца била образувана преписка
по щета № 9979110; и 5) на 6.11.2020 г. ищецът заплатил на застрахования обезщетение в размер
на 67 500 евро.
При горните факти ищецът претендира от ответника „Супервизио“ ЕООД заплащане на сумата
67 500 евро на основание регрес и суброгация.
Доколкото ищецът е застрахователно дружество, регистрирано в Испания, а ответникът е
българско дружество, то се касае за отношения с международен елемент, което поставя въпроса за
приложимото материално право към процесната регресна претенция. Според относимия Регламент
№ (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения законната суброгация
се урежда от чл. 15. Разпоредбата предвижда, че „когато едно лице („кредитор“) има договорна
претенция срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора
или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда
задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен третото
лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника
съгласно правото, което урежда тяхното отношение“. В случая застрахователят – ищец се явява
„трето лице“ спрямо договорната претенция за изпълнение на вземанията по процесните фактури,
по която кредитор е продавачът „Балкан Полимерс“ ЕООД, а длъжник – купувачът-ответник. По
тази причина правото, което е приложимо към застрахователния договор, е приложимо и към
евентуалната регресна и суброгационна претенция на застрахователя към длъжника /превозвача/.
В случая и съобразно чл. 7, ал. 3 от Регламент № (ЕО) № 593/2008 към процесния застрахователен
договор право се прилага българското право, което страните са избрали изрично в
застрахователната полица. Ето защо и българското право урежда суброгационното право на
застрахователя – ищец спрямо лицето, отговорно за вредата, причинена на застрахования. Това
суброгационно и регресно право е уредено в чл. 410, ал. 1 КЗ, според която разпоредба с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1) причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение
на договорно задължение, или 2) възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или 3) собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.
50 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е по чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ – за встъпване в правата на
застрахования срещу причинителя на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорни
задължения, което неизпълнение е било предмет на застраховката. Твърди се, че неизпълнените
договорни задължения на ответника към застрахования са по процесните 22 бр. фактури, издадени
във връзка с рамковия договор № 28/27.04.2015 г.
В първата инстанция единствените възражения на ответника срещу исковата претенция,
изтъкнати в подадения отговор по чл. 131 ГПК /л. 135 от делото на СГС/, са били, че имало
разминаване между сумите и количествата, предявени към него, като не било направено засичане
на операциите, извършени между двете дружества. Едва във въззивната жалба ответникът е заявил
7
и нови възражения – че не били доказани твърдените от ищеца факти за наличие на облигационно
отношение между застрахования „Балкан Полимерс“ ЕООД и ответника с посоченото в исковата
молба съдържание, възникването и дължимостта на застрахованото вземане, съответно на правото
на ищеца да иска възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение; че не е
представеното цитираното в договор № 28/27.04.2015 г. приложение за единичната цена на
стоките, нито са представени заявки на ответника по чл. 2 от същия за конкретизиране на
продаваните стоки, че не били събрани и доказателства за реалното предоставяне на стоките,
поради което не било възникнало задължение за плащане. По така наведените възражения
въззивният съд намира следното:
1. Всички наведени във въззивната жалба възражения се явяват преклудирани и като такива не
подлежат на разглеждане, доколкото не са били своевременно заявени от ответника в
процесуалните срокове за това в първоинстанционното производство – чл. 133 и чл. 370 ГПК.
Направените в отговора на исковата молба възражения пък са твърде общи и неконкретизирани, а
и те не са съчетани с конкретно оспорване на писмените доказателства към исковата молба.
2. Независимо от горното възраженията са неоснователни и по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ответника и „Балкан Полимерс“
ЕООД са съществували трайни търговски отношения, по които „Балкан Полимерс“ ЕООД е
продавал на ответника произведени стоки. Тези отношения са били оформени в представения в
договор № 28/27.04.2015 г., имащ рамков характер, в който са уговорени условията на заявяване,
доставка на стоките и разплащане. Конкретните доставки са били предмет на отделни договори, за
които са били съставяни фактури, както и приемо-предавателни протоколи. По настоящото дело са
представени 22 бр. фактури, издадени в периода 28.02.2019 – 31.05.2019 г., от доставчика „Балкан
Полимерс“ ЕООД за доставени стоки на ответника „Супервизио“ ЕООД. Фактурите не носят
подпис за получател, но към същите са били приложени двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи, с които стоките са били предадени от служител на „Планет – Експрес“
ООД на служител на ответника.
Ответникът не е оспорил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК нито, че не е заявил стоките, нито че не
са му били предадени, нито че „Планет – Експрес“ ООД не е действало по възлагане на ищеца, а то
очевидно е извършвало транспортни услуги. Заявеното в краткия отговор на исковата молба
оспорване лимитира предмета на доказване по чл. 153 ГПК, в който влизат само спорните факти
от значение за решаване на делото. Спорни са тези факти, по които между страните има спор,
който е обективиран в техните изявления по делото в рамките на установените процесуални
срокове за това. Както е изяснено и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК[1] в исковата молба
ищецът въвежда фактите, на които основава иска си, с изрични твърдения, че са настъпили, но и
когато се позовава на правните последици, които осъществяването им е породило (чл. 127, ал. 1, т.
т. 4 и 5 ГПК). Ответникът може да ги оспори в писмения отговор на исковата молба с изрични
твърдения, които ги опровергават или с възражение, което изключва тяхното осъществяване (чл.
131, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК). Неоспореният факт е в предмета на делото, но е изключен от обсега на
доказване. В решението си по спора съдът е длъжен да приеме, че неоспорният факт се е
осъществил, освен ако събраните по делото доказателства за другите релевантни факти го
изключват. Съдът не може да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е
заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба, доколкото по силата на чл. 6, ал.
2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК фактите по делото и възраженията срещу тях се сочат само от страните. В
8
случая поради липсата на оспорване в отговора по чл. 367 ГПК на фактите, заявени в исковата
молба и на документите, приложени към същата, следва да се приеме, че тези факти са надлежно
установени, доколкото не се изключват от събраните по делото доказателства, а напротив –
подкрепят се.
Така от приложените към писмо с изх. № 94-Р-72/6.10.2021 г. на НАП – ТД София област и
неоспореното заключение на ССЕ се установява, че ответникът е декларирал в справките
декларация по ЗДДС 18 от процесните фактури, като е ползвал данъчен кредит по тях. За
останалите 6 процесни фактури липсват данни за деклариране по ЗДДС, но както вещото лице е
посочило – възможно е от НАП да не е представена пълната информация за декларираното през
съответните месеци, тъй като за м. 03 и м. 05 липсвали издадените през последните дни на
съответния месец фактури. Същевременно, самият ответник не е осигурил достъп до
счетоводството си на вещото лице и не е представил на същото изисканата счетоводна
информация. При това положение следва да се приеме, че ответникът е създал пречки за изготвяне
на експертизата, поради което следва да се приложат последиците на чл. 161 ГПК – да се приеме за
доказано, че ответникът е осчетоводил надлежно всички процесни фактури. Това обстоятелство е
равнозначно на извънсъдебно признание на вземанията, за които са издадени фактурите, или най-
малкото – на удостоверяване в частен документ на неизгодни за автора обстоятелства, което
преценено съобразно чл. 12 ГПК има голямо убеждаващо въздействие върху съда за верността на
удостовереното. Противно на доводите в жалбата, осчетоводяването съставлява и признание за
реалната доставка на стоките, тъй като противното би било алогично – да се осчетоводят
задължения без да е възникнало данъчно събитие. Съобразно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното
събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или
друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или
на датата, на която услугата е извършена, а според ал. 3 то може да настъпи и на датата на
фактическото предоставяне на стоката. В т. 13 от процесния договор № 28/27.04.2015 г. е
уговорено, че рискът /а следователно и собствеността/ върху стоките преминават върху купувача
от момента на предаване на стоките. Следователно, данъчното събитие по процесните фактури
настъпва от предаването на стоките, а осчетоводяването от ответника на фактурите е признание за
настъпилото данъчно събитие, т.е. за получаването на стоките.
Ето защо следва да се приеме за доказано, че в тежест на ответника са възникнали задължения
за плащане на цената за доставките по процесните фактури. Самият ищец признава, че за една от
фактурите е получил частично плащане, а това е установено и от ССЕ – по фактура №
3871/28.02.2019 г. на сумата 2 131,54 лв., след което е останала неплатена сумата 1 613,96 лв. По
останали фактури не са отчетени плащания при „Балкан Полимерс“ ЕООД, като общият размер на
неплатените суми по фактурите възлиза на 153 793,46 лв. Ответникът не твърди и доказва плащане
на тези суми. При това положение доказано е настъпването на застрахователно събитие по
процесния застрахователен договор, като съобразно уговорения лимит на застраховане ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер, по-малък от вземанията по фактурите – 67 500
евро. Ето защо искът по чл. 410, ал. 1 КЗ е основателен за пълния предявен размер от 67 500 евро,
заедно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
9
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят своевременно
поисканите от ищеца разноски за производството съразмерно на уважените искове в общ размер на
4 385,60 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
представената фактура № 654/4.02.2022 г. и платежно нареждане от 11.03.2022 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение № 83/3.11.2017 г. по гр.д. № 2383/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017
г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 185/21.10.2020 г. по гр. д. № 4494/2019 г. на ВКС, ІV г.о., и др.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.11.2021 г. по т. д. № 29/2021 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Супервизио“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Своге, кв. 21, бл. 3, ет. 6, ап. 16, да заплати на „Атрадиус Кредито и Каусион С.А. де Сегурос и
Реасегурос“, вписано в Търговския регистър на Мадрид с рег. № М-171144, със седалище и адрес
на управление – Испания, гр. Мадрид, Пасео де ла Кастеляна № 4, с регистриран клон в България с
ЕИК – *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 385,60 лв. – разноски за производството
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10