Р Е Ш Е Н И Е
№ 71, 08.01.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 06.12.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : Марияна Михайлова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12702 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът А.К.Б. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му ..... Е.В., твърди, че на 30.07.2018 г. получил съобщение по
изп. д. № ...по описа на ЧСИ Рег. № ... - ......, за 2018 г., образувано на
23.07.2018 г. за принудително събиране на вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу него, правото на принудително изпълнение на които
е удостоверено в изпълнителен лист издаден на 10.07.2018 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 7827 по описа на
Районен съд – Пловдив за 2018 г. В това съобщение било определено, че ищецът
дължи по изпълнителното дело суми в общ размер на 676.66 лева, от които :
267.72 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. до
окончателното й изплащане; лихва към 26.07.2018 г. в размер на 5.43 лева; 39.05
лева - наказателна лихва; разноски по изпълнителното дело, в това число 49.46
лева - такси по т. 26 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ, 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, 198 лева - държавни такси и 17 лева -допълнителни такси по т.
31 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ. Сочи се още, че след датата на издаване на
изпълнителния лист и преди датата на образуване на изпълнителното дело, на
12.07.2018 г. ищецът платил в полза на
ответника 100 лева, като превел тази сума по банков път с основание за плащане „...ч.
гр. д. № 7827/2018 г.”, с оглед на което и основавайки се на разпоредбата на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД в разрез с посоченото в съобщението получено на 30.07.2018 г.
по изп. д. № .../2018 г. той счита, че не дължи на ответника сумата от 100 лева,
представляваща част от присъдената на ответника със заповедта за изпълнение
главница в размер на 267.72 лв. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представляван от пълномощника му ....... Р.С.-Ч., оспорва
предявения иск, като твърди, че с платената от ищеца сума на 13.07.2018 г. в
размер на 100 лева в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД са погасени присъдените
със заповедта за изпълнение разноски в общ размер на 75 лева,
Продължение на решение по гр. д. № 12702/18 г. на РСПд
– стр. 2/4
както
и част от присъденото обезщетение за забава в размер на 25 лева, които
обстоятелства изрично са заявени от дружеството и в молбата за образуване на
изпълнителното дело, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Претендира присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията,
доводите на страните и признатите от тях обстоятелства във връзка със събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните не спорят, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства, представени с исковата молба и с отговора на
същата, че въз основа на влязла в сила Заповед № ..../07.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7827
по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2018 г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист срещу ищеца за
следните парични задължения : за сумата от 267.72 лв. – главница,
представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода 18.08.2015 г. –
09.03.2016 г. за обект на потребление с ИТН ......., находящ се в с. ......,
ул. ......... ...., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 15.05.2018 г., до окончателното й изплащане; за сумата от
64.05 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.10.2015
г. – 14.05.2018 г. и за сумата от 75 лв. разноски, в това число 25 лв. държавна
такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, за принудителното
събиране на които по молба на дружеството от 23.07.2018 г. е образувано изп. д.
№ ...по описа на ЧСИ Рег. № ... - ......, за 2018 г., по което на 26.07.2018 г.
е изходирано съобщение до длъжника, в което е посочено, че с изпълнителен лист
издаден на 10.07.2018 г. по ч. гр. д. № 7027 по описа на Районен съд – Пловдив,
ІІ бр. с. за 2018 г. е разпоредено А.Б. да заплати суми в полза на взискателя
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, като към 26.07.2018 г. задължението по
изпълнителното дело е общо 676.66 лв., от които - 267.72 лева - главница, ведно
със законната лихва от 15.05.2018 г. до окончателното й изплащане, която към
26.07.2018 г. е в размер на 5.43 лева; 39.05 лева - наказателна лихва; разноски
по изпълнителното дело, в това число 49.46 лева - такси по т. 26 от Тарифата за
таксите по ЗЧСИ, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, 198 лева – държавни
такси и 17 лева -допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата за таксите по ЗЧСИ.
Не се спори, също така, а и видно от представеното с исковата молба заверено
копие на Разписка № ............/12.07.2018 г., преди датата на образуване на
изпълнителното дело, на 12.07.2018 г. ищецът е превел по посочената в
издадената по ч. гр. д. № 7827/18 г. заповед за изпълнение банкова сметка ***.,
като в разписката като основание за плащане е посочено : „гр. дело 7827 – 2018
год. ЕВН ИТН .......”.
Налице е спор с извършеното плащане кое/кои
вземание/ия на ответника срещу ищеца е/са погасено/погасени.
Продължение на решение по гр. д. № 12702/18 г. на РСПд
– стр. 3/4
Материалноправната уредба на изпълнението при
множество задължения и реда за погасяване на същите, както и на
последователността на погасяването при главни и акцесорни задължения се съдържа
в двете алинеи на чл. 76 ЗЗД, разпореждащи следното : „Този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. /чл. 76, ал. 1 ЗЗД/; Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.” /чл. 76, ал. 2 ЗЗД/.
В процесния случай се касае за парични задължения,
произтекли от едно облигационно правоотношение между страните, свързано с
доставката на ел. енергия за обект на потребление с ИТН ......., находящ се в
с. ......, ул. ......... ...., като вземанията за лихви за забава са акцесорни,
тъй като са пряко свързани с неизпълнението на главните в срок, поради което
макар и да имат обезщетителен характер, то тъй като размерът им се определя в
съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно на база на законната лихва, то същите
съставляват вид лихва съгласно гражданският
закон, който в материята на
изпълнението не прави разлика между различните видове лихва - възнаградителна
или мораторна (за забава), договорна или законна. Ето защо при решаване на
възникналия между страните спор приложение следва да намери алинея втора на чл.
76 ЗЗД, уреждаща последователността на погасяване при главни и акцесорни
задължения, при което в съответствие с твърдението на ответника настоящият
състав намира, че с направеното от ищеца извънсъдебно плащане на
12.07.2018 г. са погасени разноските по заповедното производство в размер на 75
лв. и част от лихвите присъдени със заповедта за изпълнение до размера на
сумата от 25 лв., но не и главницата. Следователно предявеният иск за
установяване на недължимостта на част от присъдената главница със заповедта за
изпълнение като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в
минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната
помощ от 100 лв., тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна
сложност, а разглеждането му бе направено само в едно открито съдебно
заседание.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Б. с ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив
и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв.,
представляваща
Продължение на решение по гр. д. № 12702/18 г. на РСПд
– стр. 4/4
част
от стойност на ел. енергия, доставена за периода 18.08.2015 г. – 09.03.2016 г.
за обект на потребление с ИТН ......., находящ се в с. ......, ул. .........
...., възлизаща в пълен размер на 267 лв., присъдена с влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7827
по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2018 г., за принудителното
събиране на което вземане е образувано изп. д. № ...по описа на ЧСИ Рег. № ...
- ......, за 2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес
на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ