Решение по дело №4208/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 304
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20223110204208
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110204208 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от А. П. А. ЕГН **********, депозирана чрез адв.А., против НП №
BG-28022022/2000/ Р8-61/22.08.2022 г. на Директора на Национално тол
управление към Агенция Пътна инфраструктура –гр.София, с което на
въззивника, на основание чл.179 ал.3,б.а, във вр. с чл.139 ал.7 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от
надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон .Визира се
като на рушена нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, приема се, че има
разминаване между датата, на която е установено нарушението и датата, на
неговото извършване, оспорва се авторството на нарушението, тъй като
процесното МПС е собственост на дружество, а не на санкционирания водач,
приема се, че има съществено процесуално на нарушение, тъй като АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, оспорва се компетентността на
актосъставителя, твърди се, че в конкретния случай е следвало да бъде
1
издаден ЕФ, , визира се като нарушена нормата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, ,
касаеща мястото на извършване на нарушението и описанието на същото,
излагат се аргументи в подкрепа на становището за липса на виновно
поведение от страна на санкционираното лице и за липса на осъществен
състав на административно нарушение, оспорва се техническата изправност
на средството, фиксирало нарушението, твърди се, че АУАН не съдържа
изискуемите реквизити, приема се, че има неъответствие между описанието
на нарушението, посочената като нарушена норма и приложената санкционна
такава, коментира се и приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се
иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява, депозира се писмено становище с молба НП да бъде отменено и
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Петкова, която оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.02.2022 г. в 09:44 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кардам,
пристигнало пътно превозно средство с per. № ТХ1595АК, с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси 5,. управлявано от въз.А..
След извършена проверка от страна контролните органи св.К.
установил, че на 26.02.2022 г., в 06:50 часа, горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) с регистрационен № ТХ1595АК, попадащо в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е било засечено на 26.02.2022 г., 06:50
часа, по път А-2, км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението бил посочен път А-2, км 418+126, за който се
2
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т.
1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението D8EF045BC010265FE053011F160A7DEB, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлявало доказателство
за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10081) - част от системата.
Преценено било, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол
такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да
измине определено разстояние между две точки.
Предвид горното било прието, че за ППС с per. № ТХ1595АК не са
изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна
мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, тъй като същото
е било оборудвано с бордово устройство, като не са подавани коректни данни
за движение. Подаваните данни са били за пътно превозно средство с 2 оси, а
съгласно приложените изображения във вид на снимков материал,
съдържащи се в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, на дата 26.02.2022 г., 06:50 часа е засечено движението на
влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси, като общия брой оси на
състава от пътни превозни средства наброява 5 броя.
За извършеното административно нарушение бил съставен АУЛН №
3
BG28022022/2000/P8-61/28.02.2022 г., който бил връчен на нарушителя-въз.А.
на 28.02.2022 г., което било удостоверено с негов подпис.
На нарушителя била предоставена възможност да направи възражения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като
такива не са релевирани.
Предоставена била и възможност да направи писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания , но
такива не постъпили.
Предвид горното наказващият орган приел, че са налице всички законови
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност,
поради виновно неизпълнение на административното задължение за
заплащане на дължими пътни такси. Преценено било, че съгласно чл. 106, ал.
3 от Закона за пътищата: „ Тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки ".
По време на извършената проверка, на 28.02.2022 г. въз. А. заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 (сто тридесет
и три) лева.
С оглед посоченото, от страна на Национално тол управление било
изпратено писмо с изх. № 53-00-3461/23.06.2022 г., с което е изискано
потвърждение от дружеството „ПРЕСИЯНА ТРАНС ЕООД", собственик на
ППС с per. № ТХ1595АК относно самоличността на лицето, управлявало,
процесното превозно средство на дата 26.02.2022 г. От управителя на
горепосочената фирма не бил представен пътен лист, в който да се посочи
лицето управлявало ППС с per. № ТХ1595АК към датата на извършеното
нарушение.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство бил създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството,
че ППС с per. № ТХ1595АК е с обща технически допустима максимална маса
4
над 12 тона и е засечено на 26.02.2022 г., в 06:50 часа, но път А-2, км 418 +
126, като за посоченото 1ШС е регистрирано тип нарушение - Има бордово
устройство, но платената категория е по малка от измерената категория.
Приложени били и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 26.02.2022 г., 06:50 часа.
Предвид горното въз основа на материалите ,съдържащи се в АНП,
на 22.08.2022г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира приетите по делото писмени доказателства,
тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства,
а именно – АУАН, НП , заповеди, документи за собственост на МПС, от
показанията на св.К. и от останалите писмени материали, приети по делото,
които съдът напълно кредитира.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи.
АУАН е бил връчен по надлежния ред на нарушителя.
Срещу АУАН не са били депозирани възражения, които АНО, да
преценява, поради което очевидно е приета липса на спорни обстоятелства. В
действителност, обаче, АНО е следвало да прецени акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, което не е било сторено и в последствие е
довело до съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбите на чл.42т.3 от ЗАНН и чл.57ал.1т.5 от ЗАНН,
дата и мястото на извършване на нарушението са съществени реквизити както
на АУАН, така и на НП и са елементи, които пряко касаят
5
индивидуализацията на нарушението. Освен горното, съгласно разпоредбата
на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН, НП задължително следва да съдържа пълно, точно и
ясно описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено. В тази връзка следва да се
отбележи, че както в АУАН, така и в НП не е посочена по ясен и категоричен
начин дата на извършване на нарушението- визира се дата на излизане на
МПС от територията на Р България, дата на фиксиране на някакво нарушение,
но за коя дата АНО е решил да ангажира отговорността на жалбоподателя не
е ясно.
Датата на извършване на нарушението е от съществено значение не само
с оглед правото на защита на нарушителя и индивидуализацията на
нарушението, а и с оглед задължението на съда да прецени дали не е изтекъл
давностният срок, визиран в чл.34ал.1 от ЗАНН.
Освен горното, видно от обстоятелствената част на НП не е ясно къде
точно се приема, че има извършено нарушение, това, че е фиксирана дата,
някакъв път и километри не компенсира задължението за АНО да посочи
мястото на извършване на нарушението по ясен и категоричен начин, което
пък касае компетентността на актосъставителя, а преценка при тези факти
съдът не би могъл да направи.
В този смисъл съдът намира, че както в АУАН, така и в НП липсва
пълно, точно и ясно описание на нарушението, не са посочени и
обстоятелствата при които същото е извършено, липсват факти, от които да
се направи извод на коя дата и къде е извършено нарушението.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението и
непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено,
непосочването на фактите, от които да се направи извод за мястото на
извършване на нарушението и за датата на извършването му винаги
обуславят наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. Мястото на извършване на нарушението е пряко свързано и с
компетентността на АНО, поради което е задължителен реквизит на НП. Тези
пропуски лишават и съда от възможността на прецени извършено ли е било
административно нарушение, кой е неговият автор, правилно ли е било
6
квалифицирано същото, респективно- правилно ли е била приложена
санкционната норма, както и дали НП е издадено от компетентен орган.
Основателни са и възраженията, че няма факти, които да сочат кой е
субект на нарушението. Безспорно процесното МПС е собственост на
дружеството и безспорно не е било установено кой на 26.02.2022г./ ако това е
датата, на която АНО приема, че има извършено нарушение/ е управлявал
процесното МПС и кой евентуално е следвало да бъде наказан. Ангажирана е
субективната отговорност на жалбоподателя, поради което доказателства за
виновно поведение е следвало да бъдат събрани. Такива липсват в АНП, не се
ангажираха и в с.з.
Доколкото съдът констатира съществени процесуални на рушения
счита за ирелевантен въпросът осъществено ли е и доказано ли е
нарушението от материално-правна страна и не би могъл да се произнесе.
Предвид основанията за отмяна на НП искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя са основателни, но предвид факта, че
процесуалното представителство се свежда единствено до изготвяне на жалба
срещу НП и писмени бележки в хода на съдебното производство, съдът
намира, че определеният хонорар е завишен и следва да се присъдят разноски
в минималния размер, а именно в размер на 480лв.
Предвид наличието на основания за отмяна на НП искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № BG-28022022/2000/ Р8-61/22.08.2022 г. на
Директора на Национално тол управление към Агенция Пътна
инфраструктура –гр.София, с което на А. П. А. ЕГН **********, на
основание чл.179 ал.3,б.а, във вр. с чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева.
7
ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура –гр.София да заплати на А.
П. А. ЕГН ********** сумата от 480лв. , явяваща се разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
АНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в
14-дневен срок от уведомлението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8