№ 9014
гр. С., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110137059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от М. Д. К. против ЕТ „Я. М“ за установяване
дължимостта на следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща имуществени
вреди -стойността, заплатена за ремонт на повредени елементи по автомобила на
ищеца, сервизиран от длъжника, ведно със законната лихва от 22.7.2019 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 151,66 лв. за периода от
08.09.2018 г. до 22.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 14.10.2020 г. по ч.гр.д. № 42296/2019г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че поради увреждане в следствие на ПТП възложил на ответника
ремонта на собствения му автомобил. При прегледа на колата ответникът му казал, че
колата следвало да се опъне на дозер, тъй като купето било усукано, да се пребоядиса,
да се подменят задният мост, бронята и капака и да се поправи багажника. Сочи, че
възложеният ремонт не касаел електрониката на автомобила. Когато отишъл да си
вземе автомобила от сервиза установил, че същият не може да запали и е в авариен
режим. Наложило се да посети друг автосервиз, където установили, че са повредени
задната щора, парктроника, тъй като била изгоряла централата му, стоповете на задния
капак, поради скъсани кабели, като бил разпоен и транспондера на ключа. За
отстраняване на горните увреждани в следствие на некачествения ремонт, извършен
при ответника, ищецът заплатил сумата от 1500 лв., формирана, както следва по пера:
задна щора втора употреба - 150 лева, нов ключ - 250 лева., централа парктроник втора
употреба и смяна - 800 лева, АБС датчик - нов и смяна - 60 лева, диагностика
скоростна кутия и адаптация - 240 лева. С молба от 05.05.2022 г. ищецът уточнва, че
между страните на 24.09.2017 г. бил сключен устен договор за изработка и на тази дата
Я. М приел автомобила за ремонт. Автомобилът бил марка „БМВ“, модел „Е61“, с рег.
№ .... Страните се договорили автомобила да бъде оставен за извършване на ремонт,
състоящ се в изпъване на „дозер“ и работа по изправяне на оънати части по купето.
1
Работата, за която страните се били договорили била изцяло изпълнена от ответника.
Ищецът твърди, че в настоящото производство претендира имуществени вреди, които
били причинени от ответника при извършването на ремонта. Сочи, че автомобила е
взет от сервиза през април 2018 г. и че изобщо не е можел да запали. Твърди с
нотариална покана да е поканил ответника да му заплати сторените разходи за
репариране на имуществените вреди в следствие на некачествения ремонт извършен от
ответната страна. Въпреки поканата ответникът не погасил задължението си. Ето защо
ищецът пертендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ „Я. М“, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства, като твърди, че ищецът не е негов клиент. Сочи, че при
приемане на автомобил за ремонт се прави първоначален оглед, след което се предлага
цена на клиента за вложените материали и труд. С приемането на автомобила се прави
поръчка, в която се описват дейностите, които следва да бъдат извършени. Сочи, че от
исковата молба не става ясно каква поръчка е направил ищецът, за какви дейности,
извършени ли са били и в какво качество. Поддържа, че след извършване на ремонта
страните подписват поръчката, като при липса на забележки от страна на клиента, се
счита, че възложеният ремонт бива приет без възражения. За извършения ремонт
клиентът заплаща дължимите суми и получава фактура. По изложените съображения
моли съда отхвърли предявения иск. Претендира сторените в производството разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпити на свидетелите
на ищцовата страна – Т. Б. Д. и И. Й. П., които съдът кредитира като логични и
последователни.
Свидетелят Д. разказва, че си спомня, че около преди 3 години станало ПТП на
магистралата с автомобила на неговия приятел М. М.притежавал автомобил „БМВ“,
модел „Е61“, сив на цвят. Не е присъставал на станалото ПТП-то. Знае от М. че
автомобилът бил закаран с пътна помощ до сервиз, намиращ се в гр. Н. И., чието име
не знае. Пристъствал с М.при вземането на автомобила от сервиза. Същият бил в
изправност, движел се. Видимо щетите по МПС-то били отстранени. Автомобилът
палел, но светели сигнални лампи, които оповестявали грешки . Свидетелят заявява, че
не знае причината за отчитане на тези грешки и заявява, че е възможно да са в резулат
от настъпилото ПТП. От сервиза казали, че нямат програма, която да изчисти
въпросните грешки.
Свидетелят Панчев заявява, че работи в фирма „Супер партс“, която има сервиз,
находящ се в гр. С., бул. „Ломско шосе“ Спомня си, че ищецът М.е докарал лек
автомобил в сервиза, преди около 4 години. Не си спомня дали автомобила е закаран с
пътна помощ или на собтвен ход. Разказва, че имало електрически проблеми по
автомобила. Извършена била диагностика и в резулат на диагностиката констатирали
следните грешки – „неправилна адаптация на скоростната кутия и АБС датчик на
спирачките. Отстранили грешките и ремонта бил на стойност около 300 лева.
Други относими доказателства по делото не са събрани.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422
2
ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение от страна на
ответника, претърпени от ищеца имиществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилия
вредоносен резултат – твърдените повреди по процесния автомобил да са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведние на ответника, с което е
осъществено твърдяното от ищеца непозволено увреждане. По отношение на вината
съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя
на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до доказване на
противното. По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В настоящия случай, ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване
доказване на всички елементи от фактическия състав на твърдяното непозволено
увреждане. Съображенията за това са следните:
С оглед събраните доказателства, съдът приема, че по делото не се установи при
условие на пълно и главно доказване ответникът, при извършване на ремонт да е
увредил собственото на ищеца имущество – лек автомобил „БМВ“, модел „Е61“, с рег.
№ ..., като в следствие на причинените вреди да е настъпило разместване на
имуществени блага и то следва да бъде поправено. Не се установи по делото ответника,
при извършване на ремонт да е причинил сочените от ищеца в исковата молба
имуществени вреди- повредена задна щора, парктроника, изгоряла централа
повредени стоповете на задния капак, поради скъсани кабели, разпоен транспондер на
ключа. Това не се установи от събраните по делото гласни доказателства посредством
разпитите на свидетелите Д. и Панчев, които съдът кредитира изцяло като
последователни и непротиворечиви. Свидетелят Д. в показанията си посочи, че при
вземането от сервиза автомобилът е бил в изправност и се е движел и че видимо щетите
по МПС-то са били отстранени. Действително свидетелят сочи, че са светели сигнални
лампи, които са оповестявали грешки, но заяви, че не знае на какво се дължат тези
грешки по електрониката на автомобила и дали последните не са резулат от
настъпилото ПТП. С оглед на което съдът приема, че по делото не се установи
сочените от ищеца увреждания да са причинени в резулат на противоправното
поведение на отвветната страна. Не се събраха по делото доказателства, от които да се
установи, че твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват в пряка причинна
връзка с поведението на ответната страна и претендираната от ищеца сума в размер на
1500 лева не следва да бъде възстановена от ответника.
По изложените съображения, съдът приема, че по делото не се доказа при
условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че твърдяното деяние,
осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45
ЗЗД и че от същото ищецът е претърпял вреди, които са в причинна връзка с деянието.
Ето защо, предявения иск за обезщетение се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
С оглед неоснователността на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира за неоснователна и претенцията за присъждане на
лихва за забава в размер на 151,66 лв. за периода от 08.09.2018 г. до 22.07.2019 г.,
3
поради което същата следва бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника. Искане за присъждане на такива е направено своевременно и са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 210 лева, което
следва да бъде възложено в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Т.“,
ул. „Я. Б.“ № против ЕТ „Я. М“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
жк.к. М., бл., вх., ет., ап. положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответника ЕТ „Я. М“ дължи на ищеца М. Д. К. следните суми: 1500 лв.,
представляваща имуществени вреди -стойността, заплатена за ремонт на повредени
елементи по автомобила на ищеца, сервизиран от длъжника, ведно със законната
лихва от 22.7.2019 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 151,66 лв.
за периода от 08.09.2018 г. до 22.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.10.2020 г. по ч.гр.д. № 42296/2019г. по описа на СРС,
36 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., кв. „Т.“, ул. „Я. Б.“ № да запалти на ЕТ „Я. М“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., жк.к. М., бл., вх., ет., ап. сумата от 210 лв., представляваща
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4