№ 77594
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело
№ 20251110116322 по описа за 2025 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 14.05.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 16322 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от А.Б.Б. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****************,
представлявано от Х.М.М. И П.В., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против Р. И. Й., с ЕГН **********, от гр. ******************, за сумата от 1
1
000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 06.02.2020 г., сключен
между С.К. и Р. И. Й., и договор за цесия от 13.01.2022 г., сключен между С.К. и А.Б.Б.
сумата от 634,21 лв. – дължими такси и сумата от 1 754 лв. – неустойка по чл. 6.2 от
договора, сумата от 368,26 лв. - договорна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 06.08.2021 г.,
сумата от 44,44 лв. - лихва за забава за периода от 06.08.2021 г. до 13.01.2022 г., сумата от
37,88 лв. - лихва за забава за периода от 14.01.2022 г. до 28.02.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.03.2025 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 14.05.2025 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 000 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № ****** от 06.02.2020 г., сключен между С.К. и Р. И. Й., и договор за цесия от
13.01.2022 г., сключен между С.К. и А.Б.Б. сумата от 368,26 лв. - договорна лихва за периода
от 06.02.2020 г. до 06.08.2021 г., сумата от 44,44 лв. - лихва за забава за периода от 06.08.2021
г. до 13.01.2022 г., сумата от 37,88 лв. - лихва за забава за периода от 14.01.2022 г. до
28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2025 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и за направените по делото разноски в размер на
55,83 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
634,21 лв. – дължими такси и сумата от 1 754 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора, съдът
намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 06.02.2020 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на такси и неустойка по договора за
потребителски кредит обосновават вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето
защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал.
2
2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените
суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на А.Б.Б. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************, представлявано от Х.М.М. И П.В., против Р. И. Й., с ЕГН **********, от
гр. ******************, за сумата от 634,21 лв. /шестстотин тридесет и четири лева и
двадесети една стотинки/ – дължими такси и сумата от 1 754 лв. /хиляда седемстотин
петдесет и четири лева/ – неустойка по чл. 6.2 от договора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3