О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово , 26.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в закрито заседание на ддвадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
И.Димова
като разгледа в.ч.гр.д. №372 по описа за 2020г., докладвано
от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба
на „Ай Тръст” ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.Г.
срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№1286/2020г. ,с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата
от 59,15лв. административни разноски;
сумата от 157,35лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
и сумата от 308,67лв. наказателна лихва за периода 11.04.2018г.- 03.08.2020г.
В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане.Жалбоподателят се позовава на ОУ към сключения договор, съгласно които е
дадена възможност на длъжника да избере
дали кредитът да е обезпечен или необезпечен,както и възможност на
потребителя по свой избор да осигури предоставяне на обезпечение. Поради това
съдът неправилно е приел,че длъжникът не е имал право на избор за индивидуално
договаряне при сключване на договора за кредит.Г. сам е избрал при кандидатстването си за кредит от Кредисимо ЕАД да
обезпечи изпълнението на задълженията си
като осигури поръчителство от трето ,одобрено от Кредисимо
юридическо лице. На 04.02.2018г. е сключил с „Ай Тръст” договор за
поръчителство,в който се съдържа цялата необходима информация за правата и
задълженията на страните и възнаграждението, което ще се дължи на дружеството. Поради
доброволния избор на длъжника, договорът отговаря на изискванията за
добросъвестност.Размерът на възнаграждението на поръчителя се определя
съобразно съществуващия риск, който поема „Ай Тръст”,относно това
кредитополучателят да не плати задълженията си по договора за кредит. Няма
законна пречка едно ЮЛ да бъде едноличен
собственик на капитала на друго ЮЛ. Жалбоподателят
предоставя поръчителство не само на
клиенти на Кредисимо,но и на други физически и юридически лица. Дружеството
извършва дейност съгласно предмета си на
дейност, за което е вписано в Регистъра по чл.3а ЗКИ, воден от БНБ.Претенцията
за административни разноски е формирана от извършените разходи от Кредисимо ЕАД за
извънсъдебно събиране на просроченото вземане спрямо длъжника В.Г.. Сумата от
59,15лв. е разход за събиране на вземането ,а не такса за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тези разходи не са изискуеми към датата на
сключване на даговора
или при точно изпълнение ,а са
разход, който е следствие от
неизпълнение на задълженията за погасяване. Неправилно е отхвърлена
претенцията за сумата от 308,67лв.,като съдът не е съобразил,че е претендирана
наказателна лихва от период, преди
обявяване на извънредното положение и в размер,съобразен с чл.33,ал.2 ЗПК.
Претендира се за отмяна на обжалваното
разпореждане и уважаване изцяло на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК .
Частната жалба е подаден в срок,от
надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е
разпореждане от 31.08.2020г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение №4184 от 31.08.2020г. по ч.гр.д.№1286/2020г. на Габровски районен
съд, с което е отхвърлено заявлението на
„Ай Тръст”ЕООД срещу В.Е.Г. в частта му
,с която се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на : сумата от 59,15лв. административни разноски; сумата от 157,35лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от
308,67лв. наказателна лихва за периода 11.04.2018г.- 03.08.2020г.
Първоинстанционният
съд е приел,че са налице основанията на чл.411,ал.2, т.2 и т.3 ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните
вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство е приел,че на дължника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне ,поради
което договорът не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.Позовал се е на
чл.16 от ЗПК. Приел е ,че договорът за поръчителство води до двойно
оскъпяване на ползвания заем,като
утежнява финансовото състояние на длъжника доколкото уговореното възнаграждение
за поръчителство е в общ размер на
1051,56лв. за срока на кредита - колкото
е и цялото задължение по договора за
кредит,с включена възнаградителна лихва. Позовал се е
и на чл.10а,ал.1 и ал.2 ЗПК .Приел е ,че претендираните
административни разноски не съответстват
на никаква допълнителна услуга, предоставяни на заемателя и че в случая
разноските за събиране на вземането
са свързани с управление на кредита,
поради което клаузата е в противоречие с
разпоредбата на чл.10а,ал.2 ЗПК. Приел , че претендираната
лихва за забава е начислена в нарушение
на чл.6 он ЗМДВИП.
Въззивният съд,като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи , намира
жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч.гр.д.№1286/2020г. на ГРС заявление по
чл.410 ГПК от „Ай Тръст”ЕООД срещу В.Е.Г.
, в т.9 е посочено като претендирано парично вземане сумата от 59,15лв. административни разноски; сумата от 157,35лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от
308,67лв. наказателна лихва за периода 11.04.2018г.- 03.08.2020г. В т.12 са
посочени обстоятелствата,от които произтичат тези вземания. За вземането за наказателна лихва е посочено,че
представлява обезщетение за звбавено плащане в размер
на законната лихва ,определена с ПМС от 18.12.2014г. и дължима на основание
чл.2,раздел Х”Забава.Предсрочна изискуемост” от ОУ, неразделна част от договора
за кредит.
Към заявлението е приложен договор за потребителски
кредит от 04.02.2018г.,сключен
между „Кредисимо”АД и В.Е.Г.
като кредитополучател , за предоставяне на
кредит от 850лв. ,със срок на кредита 12м. Представени са и ОУ за предоставяне
на кредити от „Кредисимо”АД ,стандартен европейски
формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, договор
за предоставяне на поръчителство от 04.02.2018г.,сключен между „Ай Тръст”ЕООД и
В.Е.Г..
Производството по ч.гр.д.№1286/2020г. на ГРС
по подаденото заявление по чл.410 ГПК от „Ай Тръст”ЕООД , е образувано след приетите изменения в чл.411 ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ,
съгласно които заповедният съд
следва служебно да следи освен за наличието на визираното в
ал.2,т.2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави, и за това съгласно
чл. 411 ал.2 т.3 ГПК искането да не се основава на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител или да е
налице обоснована вероятност за това.
В случая процесната сума от 59,15лв. е претендирана като
административни разноски във връзка с
опити за извънсъдебно погасяване на задължението ,дължими по силата на ОУ. Това задължение
не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставяна на заемателя Г..
Клаузата,която предвижда разноски за събиране на вземането, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК . С процесното вземане се заобикаля забраната
в чл.33 от ЗПК, според който при забава
потребителят дължи обезщетение за забава, което не
може да надхвърля
законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на
длъжника.
Сумата от 157,35лв. се претендира като възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.Сключеният договор за поръчителство с юридическо
лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с
него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност
за индивидуално договаряне, респективно че сключването въпросният договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. В случая договора за поръчителство има
за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя
и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Предвид изложеното, претендираното
вземане се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
От изложеното в т.9 от заявлението по чл.410 ГПК се установява,че
вземането за наказателна лихва в размер
на 308,67лв. се претендира за периода
11.04.2018 до 03.08.2020г. В този период се включва и този по чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение
:13.03.2020г.-14.07.2020г. Съгласно тази законова разпоредба до два месеца след
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с
изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са
придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.С оглед на
това претендирането на наказателна лихва
,представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва, и за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г., е в
противоречие с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
На основание изложеното въззивният
съд прие,че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ГРС бъде
потвърдено / допуснатата в ЕГН на длъжника В.Г. ОФГ следва да се отстрани по реда на
чл.247 ГПК/ и
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
31.08.2020г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение №4184
от 31.08.2020г. по ч.гр.д.№1286/2020г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст”ЕООД
срещу В.Е.Г. в частта му ,с която се
иска издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за присъждане на : сумата от 59,15лв. административни разноски; сумата от 157,35лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от
308,67лв. наказателна лихва за периода 11.04.2018г.- 03.08.2020г .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :