РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 806/21.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и девети ноември през
две хиляди и осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм.
дело № 627 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Производството е по реда на
Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано по Жалба на А.З.А., ЕГН
********** ***, с посочен съдебен адрес ***, офис № 2, адв. М.П., срещу Заповед
№ 1023 от 11.05.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл.
225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал.
2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено наследниците на Заприн А. Христосков, да премахнат
незаконен строеж : „Навес с площ от 18,0кв.м., попадащ в УПИ VІІ-76, квартал 4,
по плана на с. Хаджиево, с административен адрес с. Хаджиево, ул.
„Седемнадесета“, № 19.
3. Жалбоподателя счита оспорената
заповед за постановена в нарушение на материалния закон – чл. 225, ал.2, т. 1 и
т. 2 от ЗУТ и на процесуалния закон - чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поддържа се, че в оспорената заповед
липсва точно описание подлежащия на премахване строеж. Възразява се, че в
мотивите на заповедта строежа е посочен с площ от 28,00м², а в
диспозитива с площ от 18,00м².
Сочи се, че процесния навес е
долепен до плътна ограда, построен е на страничната регулационна линия, като
височината му не надвишава височината на плътната ограда. Твърди се, че има и
други постройки в имота за които е издадено Удостоверение за търпим строеж № 21
от 12.02.2013г.
В писменото становище по същество, с
оглед констатациите на назначеното по делото вещо лице се твърди, че имота не е
изпълнен на уличната регулационна линия. Възразява се също така, че административния
адрес на строежа не е с. Хаджиево, ул. „Седемнадесета“, № 19, а с. Хаджиево,
ул. „Седемнадесета“, № 29. Счита се, че в случая е налице търпим строеж по
смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
Иска се процесната заповед да бъде
отменена като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Кмета на Община Пазарджик, чрез
процесуалния си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е
неоснователна.
Поддържа се, че заповедта на кмета
на общината е постановена при спазване на материалния и процесуалния закони.
Счита се, че строежа не може да бъде
квалифициран като търпим към момента на осъществяването му.
Сочи се, че е налице влязъл в сила
отказа на Главния архитект на Общината за издаване на удостоверение за
търпимост на постройката.
Твърди се, че Удостоверение за
търпим строеж № 21 от 12.02.2013г. не относимо за строежа.
Поддържа се, че заповедта е издадена
при спазване на административно производствените правила.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
5. Заинтересованите по спора лица
С.З.А. *** ; И.Д.Х.,*** ; Д.И.Ч. и И.И.Ч.,***, не вземат становище по жалбата.
II. За допустимостта :
6. По административната преписка е
приобщено известие за доставяне, според което заповедта е връчена на А.А. на
20.06.2018г., като жалбата срещу ѝ е постъпила в деловодството на съда на 04.07.2018г. Тоест,
жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес от оспорване на индивидуалния административен акт.
III. За фактите :
7. Повод за слагане в ход на процесната
административна процедура е Писмо изх. № ЮЦР-Пз-600-00-795 от 15.12.2017г. на
Началника на РДНСК, Южен централен район с което, на основание чл. 221, ал. 4
от ЗУТ е наредено на Кмета на Община Пазарджик да изпълни задълженията си и да
предприеме законосъобразни действия относно строежите в УПИ VІІ-76, от кв. 4 по
плана на с. Хаджиево, за които няма издадени строителни книжа и е налице отказ
от издаване на удостоверение за търпимост.
8. При това положение, на 29.01.2018
г., работна група в състав техн. Венета Иванова, на длъжност главен специалист
и инж. Венета Ценова, на длъжност главен експерт в Отдел „Строителство“ при
Община Пазарджик е извършила проверка, като за резултатите от същата е съставен
Констативен акт № 12 от същата дата.
Предмет на контрола е бил – навес,
намиращ се в с. Хаджиево, с административен адрес ул. „Седемнадесета“, № 19 в
поземлен имот 76, съставляващ УПИ VІІ-76, в кв. 4 по устройствения план на
населеното место. Посочено е че имота и строежа са собствени на наследници на
Заприн А. Христосков, съобразно нот. акт. №189, том ІV, нот. дело 1534/1988г.
(л.55 по делото). Посочено е също така, че проверката е осъществена в
присъствието на жалбоподателя А.А..
Според Раздел IV „Изпълнение на
строежа“ от въпросния удостоверителен документ, на место е констатиран изпълнен
навес на имотната граница УПИ VІІІ-72 и уличната регулация с размери
4,00м./7,00м., със застроена площ 28,00м², кота
стреха около 2,00м. и кота било 2.90м. Строежа е под общ покрив с два броя
стопански постройки изпълнени от дървена конструкция покрита с керемиди.
Строежа е квалифициран, като такъв
от пета категория, съобразно чл.137 от ЗУТ.
Съставена е окомерна скица, в която
въпросният строеж е изчертан, като са отразени неговото местоположение в УПИ
VІІ-76 от кв. 4 по плана на населеното место и конкретните размери. Изчертан е
изглед от север, в който западната стена на строежа е означена като „..зид
имотна граница…“.
Посочено е че строежа е осъществен
през 1996г. и е квалифициран като такъв от VІ категория.
Констатирано е че строителството се
осъществява без разрешение за строеж на уличната регулация.
9. С Писмо 17-00-6 от 01.02.2018г. на
Кмета на Община Пазарджик, връчено на 05.02.2018г.(л.41), жалбоподателя е уведомен
за съставения констативен акт.
Според Констативен протокол от
08.05.2018г., в установения в закона срок, не е постъпило възражение срещу
Констативен акт № 12 от 29.01.2018г.
10. Като е възприел изцяло, прежде
описаните фактически констатации, Кмета на Община Пазарджик е издал процесната
заповед, като е постановил да се премахне незаконен строеж : „Навес с площ от
18,0кв.м., попадащ в УПИ VІІ-76, квартал 4, по плана на с. Хаджиево, с
административен адрес с. Хаджиево, ул. „Седемнадесета“, № 19
Посочено в обстоятелствената част на
заповедта е че по отношение н навеса има
издаден отказ № 113 от 25.04.2013г. на Главния архитект на общината за
неприложимост на разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Формиран е извод е че строежа е
осъществен в противоречие с действащите към момента на построяване разпоредби
на чл. 124 и чл. 125 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и чл. 42, ал. 2
от ЗУТ.
Действително в мотивите на
заповедта, постройката е описана със застроена площ от 28,00м.²(както и в
констативния акт), в диспозитива е посочена застроена площ от 18,00м².
В тази насока, с последваща Заповед
№ 1493 от 10.07.2018г.(л.27) на Секретаря на общината е постановена поправка на
очевидна фактическа грешка, като е указано, че вместо 18,00м², следва да се
чете 28,00м². Относно
компетентността на секретаря на общината да издава актове по реда на чл. 225а
от ЗУТ е представена Заповед № 1436 от 02.07.2018г. на Кмета на Община
Пазарджик.
11. Приобщени по
делото са :
- Констативен протокол № 93 от
16.11.2012г. от извършена проверка от служители в Дирекция „Архитектура“ на
Община Пазарджик(л.52) в който по отношение на процесния навес (обозначен с № 7
на окомерната скица) е констатирано, че е с размери 4м/7м, със застроена площ
от 28,00м², разположен
е на имотната граница с УПИ VІІІ-72 и уличната регулация. Същият е под общ
покрив с обекти № 8 и № 9. Покрива е с
дървена конструкция с керемиди с котя стреха 2м. и кота било 2,90м. Посочено е
че навес № 7 е строен без разрешение за строеж от Заприн А. през 1996г. В тази
насока с писмо от 21.11.2012г., Кмета на
общината е указал на А., че по отношение на конкретно изброени строежи, между
които по т. 9 е посочена стопанска постройка, изградена с подръчни материали, с
размери 14,50м./4,00м. и застроена площ от 58,00м²(като е
уточнено, че постройки по т.7, т. 8 и т. 9са изпълнени под общ покрив) може да
подаде заявление за изследване на възможността за издаване на удостоверение по
реда на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за търпим строеж. Относно процесния навес
(описан в т. 7 от писмото) обаче е указано, че становището на главния архитект
е за невъзможност да бъде квалифициран като търпим строеж.;
- Очевидно при това положение, по
повод молба вх. № 44-З-18 от 07.02.2013г. от Заприн А. е издадено Удостоверение
№ 21 от 12.02.2013г. на Главния архитект на Община Пазарджик, в което на
основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, шест постройки, разположени в УПИ VІ-77, от
кв. 4 по устройствения план на с. Хаджиево са квалифицирани като търпими
строежи. По т. 6 от удостоверението е посочена паянтова едноетажна стопанска
сграда със застроена площ от 58,00м²;
- Съответно,
по повод същата молба вх. № 44-З-18 от 07.02.2013г. заявена от Заприн А. е
постановен изричен отказ изх. № 113 от 25.04.2013г.(л.48) на Главния архитект
на Община Пазарджик да издаде удостоверение за търпимост на строежи в УПИ
VІІ-76, от кв. 4 по устройствения план на населеното место, включително по
отношение на навес с размери 4,00м/7,00м, със застроена площ от 28,00м², разположен
е на имотната граница с УПИ VІІІ-72 и уличната регулация. Посочено е че
строежите не са били допустими по действащите по време на
строителството(1996г.), подробни устройствени планове, правила и нормативи,
както и по действащия ЗУТ.
Въпросния отказ на Главния архитект
е бил обжалван от Заприн А. по съдебен ред, като с Определение № 1115 от
23.08.2013г., постановено по адм. дело № 661 по описа на Административен съд
Пазарджик, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е
прекратено. Според нарочно направеното отбелязване(л.111), определението е
влязло в сила на 05.09.2013г.
12. Спор между страните не се формира
по отношение на обстоятелството, че нот. акт № 139, том ІV, дело № 134 от
08.09.1988, легитимира Заприн А. Христосков, като собственик на процесния
недвижим имот.
Неспорно е също така, че
постройката, обект на оспорената заповед е осъществена от него през 1996г.
Представеното по делото
Удостоверение за наследници № 58 от 02.07.2018г. на Община Пазарджик,
легитимира жалбоподателя и заинтересованите страни, като наследници по закон на
Заприн А., починал на 08.10.2013г.
13. В съдебно заседание на 29.11.2018г.,
бе изслушано и прието заключение по назначената съдебно геодезическа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. С.Г.Б..
Според експерта, височината на
навеса до кота стреха е 2,00м., колкото е височината на плътната ограда по
границата между УПИ VІІ-76 и УПИ VІІІ-72, поради което счита, че по този
критерии, строежа е в рамките на установените нормативни изисквания.
Относно конструкцията е констатирано, че навеса
ползва преградни стени : плътна ограда, с височина 2,00м. – от запад, стена та
на стопанска сграда от север, обща стена с друг съществуващ навес от юг. Върху
двете стени – на оградата и сградите от двете страни е поставена дървена
покривна конструкция, като от източна страна навеса е открит.
Според вещото лице, стоежа „…не е осъществен на уличната регулация по
действащия устройствен план на с. Хаджиево от 1998г. – изграден е на плътната
ограда по вътрешната имотна граница на имот пл. № 76 и имот пл. № 72съвпадаща с
регулационната…“. Вероятно, вещото лице в случая сочи, че част от западната
граница на УПИ VІІ-76 е вътрешна регулационна граница, а част от нея (южната
половина) е улично регулационна граница на улица с осеви точки 9-10.
Инж. Б. сочи, че навеса не е
самостоятелен строеж, доколкото е част от по-голяма постройка, със застроена
площ от 90,00м², която
освен навеса, включва и една масивна
сграда до него и още един навес, всички под един покрив с дървена конструкция,
покрита с керемиди. В този смисъл, според вещото лице би могло „…..да се каже, че процесния навес и паянтова
едноетажна стопанска сграда, със ЗП 58 м², посочена под т. 6(лист 13 по делото) от приложеното по делото
удостоверение за търпим строеж № 21/12.02.2013г. на главния архитект на
общината са части от обединените с общ покрив сгради…“
Посочено е че действащия подробен
регулационен план, както и предходните нему, предвиждат процесните имоти за
ниско жилищно застрояване, в които е допустимо изграждане на стопански постройки.
Според вещото лице, процесния строеж
е недопустим по действалите към периода на изграждането му правила и норми.
Съответно, строежа е допустим по действащите към момента правила и норми
установени в ЗУТ, които допускат изграждане на сгради на допълващото
застрояване на вътрешната граница на урегулирания имот, когато стените им не
надвишават плътната ограда, както е в случая.
IV. За правото :
14. Описаните в предходния раздел
факти, налагат да се приеме, оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Според разпоредбата на чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) - Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях.
Административния акт е съставен в
писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл.
59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано,
посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към
конкретни материални и процесуални норми.
15. Процесния навес е строеж по смисъла на дефиницията възведена
в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съобразно която – “Строежи” са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението”.
От данните по делото е явно, че
процесния навес, следва да бъде квалифициран като стопанска постройка от
допълващото застрояване, осъществена през 1996г. Това не е спорно между
страните.
На основание чл.137, ал.1, т.5, б.
„в“ от ЗУТ и чл. 10 ал. 3 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи и
чл.137 ал.1 т. 5, б „а“ от ЗУТ, процесния навес следва да се квалифицира като
строеж от пета категория, което означава, че е налице материална компетентност
за органа издал оспорената заповед.
16. Според чл. 121, ал. 1 от ППЗТСУ, в
селата могат да се застрояват стопански постройки със селскостопанско
предназначение от всякакъв вид за лични нужди.
Съобразно чл. 55 от ЗТСУ, строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите
по неговото приложение, като съответно според чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ,
при издаване на разрешение за строеж не се изисква одобрен проект за следните
строежи: едноетажни второстепенни, стопански, селскостопански, спомагателни или
обслужващи постройки, когато те се предвиждат с действащия подробен
градоустройствен план и които не съдържат помещения за обитаване или санитарни
помещения; в тези постройки не се включват гаражите.
Това ще рече, че за процесния навес,
към момента на осъществяването му не е било необходимо одобряването на проект,
но неговото осъществяване е било възможно въз основа на съответно издадено
разрешение за строеж.
В чл. 112, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 6 от
1998 г.) от ЗУТ пък е уредено, че дворищнорегулационни парцели могат да се
изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за
стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия
застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с
основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при
спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно
устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на
скица за проектиране по чл. 220, ал. 2, т. 2, върху която се указват точни
мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява
служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се
съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а
при нужда - и кварталнозастроителен и силуетен план по чл. 61, ал. 1.
В случая няма спор, че сградата е
построена без да са налице каквито и да е строителни книжа, а съществения при
липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира като
незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
17. Несъмнено е че преди издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган трябва да
извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на
формален акт и служебно /Решение.№ 4837/12г., Решение № 4998/12г., ВАС/.
В случая, както се посочи в
предходния раздел на решението е налице влязъл в сила изричен отказ № 113 от 25.04.2013г. на Главния
архитект на общината за издаване на удостоверение за търпимост на строежа.
Независимо от това, с оглед
конкретиката на текущия казус, в случая трябва да се посочи още следното :
Несъмнено е от данните по делото и с
оглед констатациите на вещото лице, че навеса е бил недопустим по действалите
към момента на изграждането му, подробни устройствени планове, правила и норми
по селищно устройство.
Според § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ,
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.
В случая както се посочи, строежа не
само не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му, но в хода на
настоящото производство нито се твърди, нито се установява тази постройка да е
декларирана от собственика й пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Това изключва възможността, навеса
да бъде квалифициран като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ.
18. Като неоснователно следва да се
определи становището на жалбоподателя, че процесната заповед не съдържа точно
описание на обекта на властническото волеизявление.
Както се посочи, в хода на
административната процедура е изготвен Констативен акт № 12 от 29.01.2018г., в
който строежа е подробно описан като навес, разположен на имотната граница УПИ
VІІІ-72 и уличната регулация с размери 4,00м./7,00м., със застроена площ
28,00м², кота стреха около 2,00м. и кота било 2.90м. Строежа е под общ
покрив с два броя стопански постройки изпълнени от дървена конструкция покрита
с керемиди. В констативния акт е съставена подробна окомерна скица, в която
въпросният строеж е изчертан с всички индивидуализиращи го белези.
Каза се, че действително в мотивите
на заповедта, постройката е описана със застроена площ от 28,00м.²(както и в
констативния акт), но диспозитива е посочена застроена площ от 18,00м². Тази
техническа грешка е поправена с последваща Заповед № 1493 от 10.07.2018г.(л.27)
на Секретаря на общината.
В този контекст трябва да се добави
още, че съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на разпореждането. Обсъжданата техническа грешка не позволява да се направи
еднозначен извод в тази насока.
19. Следва също така да се посочи, че
констатацията на вещото лице за това, че навеса е конструктивно свързан със
съседните нему постройки, основана на факта че всички те имат общ покрив,
съставляващ дървена конструкция с керемиди, не води до извод че процесният
строеж не подлежи на премахване като незаконен и съответно заповедта е
постановена в нарушение на закона. Такава нормативно установена предпоставка за
фактическа или юридическа търпимост на незаконен строеж няма установена.
20. Крайният извод е, че процесната
заповед е издадено от снабден с правомощията за това административен орган.
Спазена е формата в която следва да бъде обективирано властническото
волеизявление. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния
закони. Спазена е типичната цел която закона преследва с издаването на актове
от категорията на процесния такъв
V. За разноските :
20. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата и направеното своевременно искане от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да му
заплати направените по делото разноски.
Доколкото в нормата на чл. 143, ал.
4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение
за осъществена юрисконсулска защита, ще следва във връзка с чл. 144 от АПК, да
се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в размер на 100,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ Жалбата на А.З.А., ЕГН **********
***, с посочен съдебен адрес ***, офис № 2, адв. М.П., срещу Заповед № 1023 от
11.05.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал.
1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от ЗУТ е наредено наследниците на Заприн А. Христосков, да премахнат
незаконен строеж : „Навес с площ от 18,0кв.м., попадащ в УПИ VІІ-76, квартал 4,
по плана на с. Хаджиево, с административен адрес с. Хаджиево, ул.
„Седемнадесета“, № 19.
ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** ***, да
заплати на Община Пазарджик сумата от 100,00лв.(сто лв.), представляваща
извършени от последната разноски по осъществена юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№15272/12.11.2019 Г. ПО АД №1704/2019 Г. НА ВАС.
ОТМЕНЯ решение № 806 от 21.12.2018г., постановено
по адм.д. № 627/2018г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Заповед № 1023 от 11.05.2018г. на Кмета на община Пазарджик, поправена
със заповед № 1493 от 10.07.2018г. на секретар на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на А. Андонов от [населено място], [улица]
сума в размер на 1536,97(хиляда петстотин тридесет и шест лева и деветдесет и
седем стотинки) лв., представляваща разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.