Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 23.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18079 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от „П.“ ООД срещу “Е.С.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5674,76лв., представляваща корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ на потребена, неотчетена и неплатена стойност
на електроенергия за периода от 29.06.2019г. до 26.09.2019г. за обект с кл. № *****
и аб. № ***** и адрес на потребление гр.
*****.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е
начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи
процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по
ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна “Е.С.” АД. В отговора на
исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярът
на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и
продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към
ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от
служители на „Е.С.” АД, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е
констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е установена
ел.енергия в тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 50 от
правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощения си процесуален представител, поддържа иска и моли за уважаването
му. Ответната страна чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
констативен протокол от 26.09.2019г., съставен от служители на ответника, от
който се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ на обекта
на ищеца, с кл. № ***** и аб. № ***** и адрес на потребление гр. ***** /м-ст *****/,
е констатирано, че е налице неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа.
Представена е справка за корекция за периода 29.06.2019г. до 26.09.2019г, съгласно която е начислено допълнително
количество електроенергия по чл. 50 от ПИКЕЕ.
Издадена е и фактура, обективираща задължение в размер на 5674,76лв. на
ищеца за обекта /Кв. *****/ и за периода, посочени по-горе.
Изготвена е по делото съдебно–техническата експертиза. Съгласно
същата се установява, че е налице неправомерно вмешателство, осъществено чрез
свързване директно към електроразпределителната мрежа, без участие на
електромер. По този начин се пренасочва цялата ел. енергия към ел.инсталацията
в обекта, без да се измерва. Начислени служебно са 28 425,60 Kwh електроенергия
за процесния период от 29.06.2019 г. до 26.09.2019 г., или за 90 дни от датата
на проверката. При действащите към момента цени на електроенергията, утвърдени
от ДКЕВР, се получава обща сума за плащане в размер на 5 674,76 лв., с начислен
ДДС, при цена на електроенергията 0,19963 лв. за 1 Kwh, средно за периода. Извършените
математически изчисления по корекционната процедура, са математически верни и
са в съответствие с утвърдената методология. Количеството ел. енергия, изчислено
по корекционната справка, може реално да бъде доставено до абоната.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането
на “Е.С.” АД срещу
ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на правен
интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В конкретната хипотеза,
твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката, както и че между
него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния
интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради
което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките
за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ .
Корекционната процедура е
извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г., в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР с Протокол
№67/24.04.2019г. в сила от 04.05.2019г. / в съответствие с предвиденото в чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно- че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са
издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните. Ето защо, съдът намира, че едностранната
корекция не е лишена от законово основание, както твърди ищеца.
Правила за измерване на
количеството електрическа енергия уреждат правомощията на операторите на съответните
мрежи да извършват проверки на измервателните системи/ чл. 45, ал.1/, вкл. технически проверки / чл. 46, ал.1/, да
съставят констативни протоколи за проверките /чл.49, ал.1/, както и да коригира
сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./
Съгласно
разпоредбата чл. 49 от ПИКЕЕ операторът
на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за
съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя
констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител. А в случай на отсъствие
на клиента при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от
негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител
на оператора и от един свидетел /чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ/. В разглеждания случай посочените изискания са
спазени - документът е съставен от служители на оператора, като проверката е
извършена в присъствието на един свидетел при удостоверено отсъствието на
абоната.
В
действителност протоколът от проверката съставлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва със задължителната доказателствена сила, но като
писмено доказателство същият следва да се цени с оглед останалите доказателства
по делото. Няма представени и събрани по делото доказателства, които да
разколебават констатациите в протокола. Напротив, същите се потвърждават и от изготвената
по делото СТЕ. Поради това съдът приема,
че в действителността са се осъществили фактите, посочени в протокола, а именно
констатирано е по съответния законов ред наличие на неправомерно присъединяване
на обекта към електро-разпределителната мрежа.
Съгласно
чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване.
В конкретния случай няма
представени доказателства за датата на последната извършена проверка, но не са
налице и възражения от страна на потребителя, че е налице проверка, която да е
с по-близка дата от установения в чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ период от три месеца /в
този случай при възражение от страна на ищеца, тежестта на доказване би била
негова/. Поради това съдът приема, че правилно е взет от ответника алтернативно
посочения в ПИКЕЕ период, а именно три месеца преди датата на проверката. Методиката
на изчисление също съответства на разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ,
съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ поради което
съдът намира, че корекционната процедура е правилно и законосъобразно
извършена.
Ищецът твърди, че “Е.С.”
АД не притежава лицензия за продажба на ел.енергия, поради което няма право да
прави и корекции на вече платени месечни задължения.
Съгласно чл. 39 от ЗЕ, дейностите, подлежащи
на лицензиране по този закон, са:
1. производство на
електрическа и/или топлинна енергия;
2. пренос на
електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;
3. разпределение на
електрическа енергия или природен газ;
4. съхранение на
природен газ в съоръжение за съхранение и/или втечняване на природен газ или
внасяне, разтоварване и регазификация на втечнен природен газ в съоръжение за
втечнен природен газ;
5. търговия с
електрическа енергия или природен газ;
6. организиране на
борсов пазар на електрическа енергия или на природен газ;
7. обществена
доставка на електрическа енергия или природен газ;
10. снабдяване с
електрическа енергия или природен газ от крайни снабдители;
11. разпределение на
тягова електрическа енергия по разпределителни мрежи на железопътния транспорт;
13. доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
На „Е.*****“ АД ЕИК *****
през 2006г. /сега “Е.С.” АД, ЕИК *****/ е издадена от КЕВР лицензия за
Разпределение на електрическа енергия
/видно от сайта на КЕВР/
Съдът намира, че
действително само „Е.П.-П.“ АД притежава Лицензия № Л-521-15 от 08.05.2020 г.
за извършване на дейността „търговия с електрическа енергия“, с включени права и задължения на
„координатор на стандартна балансираща група“ и на „координатор на комбинирана
балансираща група“ /справка сайта на КЕВР/.
Продажбата на
ел.енергия обаче включва дейности по сключване на договори с крайния потребител
и събиране на вземания по сключените договори – при общи условия или
индивидуални. В конкретния случай не се касае обаче за изпълнение на договорни
задължения, доколкото не става въпрос за заплащане на цената на ежемесечно
доставената ел.енергия. В конкретния случай корекционната процедура не
произтича пряко от договора между страните /не почива на разписана в общите
условия процедура/, а се основава на подзаконов нормативен акт, какъвто се
явява ПИКЕЕ. ПИКЕЕ дава правото именно
на ответника - “Е.С.” АД, явяващ се „оператор
на съответната мрежа“ /по ПИКЕЕ/, да извършва корекционната процедура от
начало до край, вкл. като „изчислява“
и „начислява“ количествата ел.енергия
по корекциите. Поради това неоснователно се явява възражението на ищеца в този
смисъл.
По изложените
съображения съдът намира, че ответникът успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване основанието, на което претендира процесната сума от ищеца,
поради което и исковата претенция по чл. 124 ал. 1 от ГПК в неговата форма на
отрицателен установителен иск за недължимост, се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноските за производството, които са
в размер на 1644лв. – заплатени депозит за вещо лице – 180лв. и адвокатско възнаграждение – 1464лв.,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, в случай че превишава минималния размер по
Наредба № 1/2004г. на ВАС. Изчислен по чл. 7 ал. 2 т. 3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ (съгласно Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) минималният размер е 476.99лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 1220лв. без ДДС
съответно 1464лв. с ДДС се явява прекомерно. Съдът намира, че адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв. /с ДДС/ се явява адекватно на фактическата и
правна сложност на делото и положения от адвоката труд. Поради това следва да
бъдат присъдени разноски за производството в размер на 1180лв. /заплатени
депозит за вещо лице – 180лв. и
адвокатско възнаграждение – 1000лв./
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, зона *, представлявано от управителя С.И.срещу “Е.С.” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** *****, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5674,76лв.,
представляваща корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
29.06.2019г. до 26.09.2019г. за обект с кл. № ***** и аб. № ***** и адрес на потребление гр. *****.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, зона *, представлявано от управителя С.И.ДА ЗАПЛАТИ на “Е.С.” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** *****, сумата от 1180лв.
/хиляда сто и осемдесет лева/, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Решението да се връчи на страните
и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: