№ 124
гр. Русе, 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Боян Войков
при участието на секретаря Димана С.а
в присъствието на прокурора Р. Вл. Г.
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно административно
наказателно дело № 20224500600468 по описа за 2022 година
Производството е по гл.ХХІ, вр. чл.378 ал.5 от НПК.
С решение № 453 от 23.05.2022г., постановено по АНД №
592/2022г., Районен съд - Русе, признал обвиняемия И. В. И., роден на
********г. в гр.П., Област - Т., български гражданин, със средно обра‐
зование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това,
че на 11.07.2020г., в Русе, при управление на моторно превозно средство - л.а.
„Ситроен Ксантия”, с рег. № Р **** АР, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял, след
като възникнала опасност за движението - приближаващото се към пътното
платно дете на велосипед - О. С. Г., на осем години, в резултат на което по
непредпазливост причинил на О. С. Г. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясна ключица, довело до трайно затрудняване на
движението на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни,
престъпление по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на
основание чл.78„а” ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и
му наложил административно наказание глоба в размер хиляда лв.
На основание чл.78„а” ал.4, вр. чл.343„г”, вр. чл.37 ал.1 т.7 от
1
НК, лишил обвиняемия И. И. от правото да управлява моторно превозно
средство за шест месеца, считано от влизане на решението в сила.
С оглед така постановеното решение, на обвиняемия И. И. били
възложени разноските, направени в хода на наказателното производство.
Недоволен от решението останал адв.Д. Ц. от АК - Русе,
упълномощен защитник на обвиняемия И. И., който го обжалва с молба да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обвиняемият бъде
оправдан изцяло. В допълнителните съображения се аргументира оплакване
за необоснованост и за първи път се релевира алтернативно искане за
изменение на първоинстанционното решение, като се отмени
кумулативното наказание лишаване от права.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, обвиняемият И.
И., редовно призован, не се явява и не взема становище. Защитникът,
поддържа жалбата на съдържащите се в нея основания.
Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава ста‐
новище, че жалбата е неоснователна и предлага решението да се потвърди.
Съдът, след проверка на решението по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
ва ние чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за доказани следните фак‐
тически положения кореспондиращи изцяло с постановлението на Рай‐
онна прокуратура - Русе, за освобождаване от наказателна отговорност, с
на лагане на административно наказание:
Обвиняемият И. В. И. е роден на ******** год. в гр.П., Област -
Т.. Има българско гражданство. Завършил е средно образование. Не е женен.
Не е осъждан, вследствие настъпила реабилитация. ЕГН **********.
Притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство
в категории „В”, „АТ” и ,,АМ”. Като водач е наказван до допуснати
нарушения на правилата за дви жение по пътищата.
На 11.07.20201., в обедните часове, обвиняемият И. И.
управлявал л.а.„Ситроен Ксантия”, с рег.№ Р **** АР по ул.„Майор Узу‐
нов”. Движел се в посока от магазин „Лидл” към бул.„Съединение”. Вре‐
2
мето било ясно, пътната настилка суха, а видимостта нормална.
В същото време по ул.„Александровска” в посока от „Градски
Хали” към Паметник на съветския войн, малолетният О. Г. (8) се
придвижвал с велосипед. Той го управлявал не по велосипедната алея, а в
десния край на ул.„Александровска”, в близост до десния тротоар по посока
на движението му.
Обвиняемият И. И. навлязъл в кръстовището образувано от
улиците „Майор Узунов” и „Александровска”, със скорост 33,8 км/ч.
Малолетният О. Г., с управлявания от него велосипед се движел със скорост
13,7 км/ч. и навлязъл в зоната на кръстовището без да намали и без да се
огледа за преминаващи автомобили.
Обвиняемият имал обективна възможност да възприеме
приближаващото на велосипед дете от разстояние 25,4 метра. Опасната зона
за спиране на лекия автомобил при установената скорост на движение била
16 метра, а опасната зона за спиране на велосипеда била 6 метра.
Обвиняемият не направил нужното, за да намали скоростта или
спре автомобила и с предната дясна част на автомобила си блъснал
велосипеда на О. Г., който навлязъл в кръстовището от дясната му страна.
В резултат на удара детето паднало на земята и получило
счупване на дясната ключица. Веднага след произшествието обвиняемият
преустановил движението на автомобила. Случилото се станало достояние на
свидетелката И.М., която сигнализирала на ЕЕН 112, а непосредствено след
това на място пристигнала и майката на детето - свид.И. Г.а, която също била
на велосипед. Пристигнали полицейски служители и бил извършен оглед на
местопроизшествието.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, в резултат на
пътно-транспортното произшествие, О. Г. получил счупване на дясна
ключица, с което му било причинено трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник за срок повече от тридесет дни - средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена техническа експертиза, която възпроизвежда кадри от видеозапис
3
на охранителни камери, в района на произшествието.
Назначените и изготвени в хода на досъдебното производство
авто-техническа и допълнителна авто-техническа експертизи, са дали
заключение, че съприкосновението е било между предната дясна част на л.а.
„Ситроен Ксантия” с рег.№ Р **** АР в областта на предната броня и
предната лява страна на велосипеда и тялото на велосипедиста. Ударът е
настъпил извън пешеходната пътека, изцяло в частта от пътя, предназначена
за движението на лекия автомобил. Определена е геометричната видимост в
района, като вещите лица са посочили, че минималното разстояние на пряка
видимост от която водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме
наближаващия кръстовището велосипедист, при съобразяване особеностите
на терена и местоположението на паркираният преди пешеходната пътека л.а.
„Фолксваген Бийтъл” е найвероятно около 25,4 метра. Според експертите
л.а.„Ситроен Ксантия”, с рег.№ Р **** ЛР е бил технически изправен към
момента на произшествието и ако бъде прието, че опасността е възникнала от
момента, в който се е открила видимост на водача на лекия автомобил към
велосипедиста, то причината на настъпване на произшествието от технически
характер е навлизане на велосипеда в коридора на движение на лекия
автомобил и закъснение на водача на автомобила да започне спиране.
Обоснован е извод, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати произшествието, чрез спиране.
При анализа на така установените фактически положения,
Районният съд приел за доказано, че обвиняемият И. И. е осъществил
обективните признаци на състава по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1
пр.3 от НК, за това, че на 11.07.2020г., в Русе, при управление на моторно
превозно средство - л.а.„Ситроен Ксантия”, с рег. № Р **** АР, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не намалил
скоростта и не спрял, след като възникнала опасност за движението -
приближаващото се към пътното платно дете на велосипед - О. С. Г., на осем
години, в резултат на което по непредпазливост причинил на О. С. Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, довело до
трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, за срок повече от
тридесет дни.
Съдът посочил, че Д.ието е извършено по непредпазливост без
4
да конкретизира в коя от двете възможни форми. От съдържанието на
мотивите може да се заключи, че приетата вина е под формата на небрежност.
Пред тази инстанция обвиняемият не се явява и не взема
становище по правилността на постановеното решение. Жалбоподателят -
адв.Д. Ц. не оспорва фактическите положения, приети от съда за
установени. Оплакванията са насочени към правните изводи, като твърди
конкретно, че обвиняемият се движел по път с предимство, а ве‐
лосипедистът, който не използвал наличната велоалея, излязъл внезапно на
пътното платно. Претендира, че е налице случайно Д.ие, като ар‐
гументирано оспорва цитираната съдебна практика.
Окръжният съд преценява изложените съображения за
неоснователни. Цитираното в мотивите ТР № 28/28.11.1984г. е „оборено” от
защитника с чисто формални доводи, без отчитане вложената логика и
смисъл. ОСНК е имал предвид, че опасността за движение възниква много
преди реалното пресичане траекториите на моторното превозно средство и
пешеходеца, с което е целял да засили бдителността на водачите. От тази
гледна точка е без значение, че описаната в решението ситуация е отнесена
към „път”, докато процесното произшествие е настъпило на кръстовище.
Няма никаква логика изискването за повишено внимание, от водачите на
моторни превозни средства при движение по пътищата, да отпада при
преминаване на кръстовище.
Независимо от изложеното, оплакванията са неоснователни и на
следното основание: В жалбата, пострадалият е третиран като равностоен
участник в движението, който неправомерно отнел предимството на
обвиняемия. Всъщност О. Г. (8) е малолетен и управлява детски велосипед.
Следователно той не може да бъде преценяван като „велосипедист” и водач
на пътно превозно средство. Поради малолетието си, детето въобще не
представлява субект на права и задължения като участник в движението. За
негова безопасност трябва да се грижат останалите участници, в т.ч. и
обвиняемия. Израз на тази специална защита е нормата на чл.117 от ЗДвП,
според която при приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост - и да спре. В случая, по експертен път
е установено, че обвиняемият е разполагал с техническа възможност да
5
възприеме пострадалия и своевременно да спре. Обвиняемият е бил длъжен
да изпълни това си задължение, независимо, че осемгодишният велосипедист
му отнел предимството. В този смисъл удачно е позоваването в обжалваното
решение на решение № 1432 от 23.12.1974г. по н.д.№ 1233/74г., III н.о. на
ВКС.
Съдът не споделя и релевираните за първи път пред тази
инстанция доводи в смисъл, че видимостта на обвиняемия била преградена от
други пешеходци. Дори да се приеме за доказано това твърдение те (ул.
„Александровска” е пешеходна) сами по себе си биха представлявали
опасност за движението, която обвиняемият е бил длъжен да съобрази.
Следва да се отчете също, че авто-техническите експертизи, установяващи
зоната на видимост са обосновани и приети без възражение от страните.
Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството
и вината на обвиняемия са доказани по несъмнен начин, поради което
правилно предходната инстанция е преценила, че следва да му бъде наложено
съответното наказание. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред. С оглед предвиденото в чл.343 ал.1 б.„б” пр.2,
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, правилно съдът преценил, че обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
на ка зание.
При определяне неговия размер, съдът съобразил всички
относими обстоятелства и отмерил наказание глоба в минималния размер от
хиляда лв.
Съдът обосновано приел, че за постигане целите на закона,
следва да наложи предвиденото в чл.343„г” от НК, кумулативно наказание
лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК, предвид данните за тежестта на
извършеното престъпление и личността на обвиняемия.
Мотивиран така и на основание чл.338, вр. чл.378 ал.5 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 453 от 23.05.2022г., постановено
6
по АНД № 592/2022г. от Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7