МОТИВИ
към присъдата
по НОХД № 269/2015 г. по опис на РС Д., трети състав
Девненският районен прокурор е възвел обвинение срещу Г.Н.Н., ЕГН:
**********, за това че:
На 02.10.2015 г. в гр. Д.,
обл. В. управлявал МПС – л.а. марка „О.К.” с ДК № **** с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 2, 28 на хиляда, установена по надлежния
ред – с Протокол за химическа експертиза № 1669/05.10.2015 г. по описа на МБАЛ
„Св. А.” – В. АД, след като е бил осъден за деяние по
чл. 343 Б ал. 1 от НК - с присъда по НОХД № 423/2010 г. по описа на РС – Д.,
влязла в сила на 06.10.2010 г. и с присъда по НОХД № 323/2014 г. по опис на РС
– П., влязла в сила на 02.12.2014 г.- престъпление по чл. 343 б ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
По почин на съда и със
съгласието на подсъдимия и упълномощения му защитник съдебното следствие по
делото е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл.
371 т. 2 от НПК.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано и моли съда да признае подс. Н. за виновен и му наложи
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” в минимален
размер от три месеца, отчитайки тежкото му здравословно състояние като
изключително смекчаващо наказателната му отговорност обстоятелство. Заради това
обстоятелство и на основание чл. 55 ал. 3 от НК прокурорът счита, че подсъдимия
следва да бъде “освободен” от наказането глоба, което законът предвижда наред с
наказанието “лишаване то свобода”. Предходните осъждания на подсъдимия според
прокурора са пречка за приложението на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК –
същият не е реабилитиран по смисъла на закона, поради което наказанието му следва
да се търпи ефективно. На основание чл. 343 г от НК представителя на обивнението
предлага подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две
години, като се приспадне времето, през което той е бил лишен от това право по
административен ред.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият признава изцяло описаната в обвинителния акт фактология и
дава съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложении в
обстоятелствената част на акта. В
последната си дума той моли съда да му наложи “условна присъда“, за да може да се
лекува в чужбина.
Защитникът на подс.
Н. не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, намира я за
правилно изяснена, а обвинението за доказано. По отношение на наказанието обаче
не споделя изразеното от прокурора становище, като счита, че предходните
осъждания на подсъдимия не са пречка за пирложението на института на т. нар. “условно осъждане“. Затова и моли
съда да приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, като по този начин даде
възможност на подсъдимия да се лекува в чужбина. Защитникът твърди, че
подсъдимия вече е уредил своето лечение в чужбина, както и неговото финансиране.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.Н.
е правоспособен водач на МПС – притежава СУМПС №*********, издадено на
04.04.2008 г. и валидно до 04.04.2018 г. Подсъдимият твърде често си позволявал
да управлява МПС след употреба на алкохол, за което многократно бил осъждан.
Така например той бил осъден за такова деяние с присъда по НОХД № 423/2010 г.
по описа на РС – Д., влязла в сила на на 06.10.2015 г. и с присъда по НОХД №
323/2014 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 02.12.2014 г.
Въпреки това, на 02.10.2015 г.
вечерта подс. Н. отново се качил да управлява личния си л.а. марка «О.К.» с ДК
с ДК № В 75-84 НС, след като преди това бил употребил алкохол – около 500 мл
бира. В 23:20 часа подсъдимия бил спрян за проверка от дежурния автопатрул в Сектор
«Пътна полиция» при ОД – МВР – В., при която бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство «А. Д.» с фабричен номер АRВВ 0096, което отчело наличие на алкохол в организма
му. Поради тази причина той бил отведен в здравно заведение в гр. Д. за вземане
на кръвна проба за изследване. Чрез химическо изследване на взетата проба се
установила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1.2 на хиляда –
2.28 на хиляда.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на направените от подсъдимия
самопризнания и доказателствата, които ги подкрепят, а именно – показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, АУАН №
969447/02.10.2015 г., протокол за медицинско изследване, химическа експертиза,
справка за нарушител, справки за съдимост и за изтърпени наказания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на 02.10.2015 г. в гр. Д., обл. В. управлявал
МПС – л.а. марка „О.К.” с ДК № В 75-84 НС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда – 2, 28 на хиляда, установена по надлежния ред – с Протокол
за химическа експертиза № 1669/05.10.2015 г. по описа на МБАЛ „Св. А.”
– В. АД, след като е бил осъден за деяние по чл. 343 Б ал. 1 от НК - с присъда
по НОХД № 423/2010 г. по описа на РС – Д., влязла в сила на 06.10.2010 г. и с
присъда по НОХД № 323/2014 г. по опис на РС – П., влязла в сила на 02.12.2014
г.
Изпълнителното деяние
на състава по чл. 343Б ал.2 от НК се изразява в привеждане в управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда след предишно осъждане с влязла в
сила присъда за деяние по чл. 343Б ал.1 от НК, за което не е реабилитиран. Данните за съдимост на подсъдимия
сочат на множество такива деяния, по които съдът приема, че той не е
реабилитиран, съображения за което ще бъдат изложени по – долу в мотивите. Тук
ще бъдат засегнати единствено двете последни осъждания на подсъдимия, тъй като
само те са включени в обвинението му, възведено от прокуратурата. Макар и по първото от визираните в обвинението осъждания
да са изтекли сроковете за реабилитация, доколкото по второто осъждане този
срок не е изтекъл, съгласно разпоредбата на чл. 88 а ал. 4 от НК подс. Н. не
следва да се счита за реабилитиран и по двете осъждания.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият
добре е знаел, респ. съзнавал, че управлява МПС след като е употребил алкохол и
след като многократно е осъждан за същото деяние.
Причините за
извършването на престъплението съдът отдава на трайно утвърденото у подсъдимия
несъобразяване с установения в страната правов ред досежно правилата за
управление на МПС.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на обществената опасност на
деянието, която определи като висока, предвид сравнително високата степен на
алкохолно опиване, при което подсъдимият си е позволил да управлява МПС, както
и предвид факта, че деянието е осъществено след като той вече е бил осъждан за
същото престъпление и то неведнъж. Като висока съдът прецени и обществената
опасност на дееца, който очевидно се е „специализирал в извършването на
престъпления по чл. 343 Б от НК и нито санкционирането му по административен
ред от органите на КАТ, нито дори предходните му присъди са го възпрели от едно
подобно системно противоправно поведение. Въпреки тези обстоятелства, които
безспорно отегчават отговорността на подсъдимия, съдът прецени тежкото
здравословно състояние на подсъдимия като изключително смекчаващо наказателната
му отговорност обстоятелство, а от там и намери наличието на основание да
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Тази разпоредба е безспорно по
– благоприятна за подсъдимия, тъй като дори и най – лекото предвидено в закона
наказание, редуцирано съгласно разпоредбата на чл. 58 а ал. 1 от НК би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия предвид неговото здравословно
състояние.
Наказанията, предвидени от законодателя за
престъплението, извършено от подсъдимия в закона действал към момента на неговото
извършване /след изменението на НК с ДВ бр. 74/2015 г. в сила от 30.09.2015 г.
са кумулативни - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 лева
до 1 500 лева. Приемайки тежкото здравословно състояние на подсъдимия за
изключително обстоятелство, което смекчава неговата отговорност съдът му наложи
наказание лишаване от свобода за възможния минимален срок за този вид наказание,
а именно три месеца.
Изхождайки от данните за предходната съдимост на
подс. Н. и изисканите от съда справки за изтърпяването на предходно наложените
му наказания, съдът прецени, че същият не е реабилитиран по част от предходните
си осъждания в това число и на лишаване от свобода, поради което и в настоящия
случай не съществува възможност изпълнението на наказанието му да бъде отложено
на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
Данни за съдебна реабилитация на подсъдимия по
делото няма, а за да настъпи т. нар. пълна реабилитация по право по чл. 88а от НК се изисква наличието на две предпоставки: Първата
от тях е след изтърпяване на наказанието осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер,
за което законът да предвижда наказание лишаване от свобода. Втората
предпоставка е осъденият да е изпълнил това изискване през период от време, равен на давността за погасяване на
изтърпяното наказание. Срокът по чл. 88а от НК по общо правило започва да
тече от изтърпяването на наказанието. В конкретния случай от значение са
предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер, доколкото именно такива предходни осъждания са отрицателна
предпоставка за приложението на нормата на чл. 66 ал. 1 от НК.
Такива осъждания са това по НОХД №233/2002 г. по описа на РС-Д. и по НОХД
№2354/2005 г. по описа на РС – В.. И двете осъждания са за престъпление от общ
характер – такова по чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 от НК с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Видно от справката на ДРП е, че
първото от тези наказания е изтърпяно на 22.12.2015 г., а второто от тях
на 30.12.2015 г. Давността за погасяване на така изтърпените наказания
съгласно разпоредбата на чл. 88 а ал.1 вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК е пет
години, т.е. този срок е изтекъл на 23.12.2010 г. за първото осъждане и
на 31.12.2010 г. за второто. В рамките на този срок обаче – на 25.09.2010
г. подс. Н. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, отново
съставомерно по чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 от НК и наказуемо с лишаване от
свобода – това по НОХД№423/2010 г. по описа на РС – Д.. При това той е нарушил
втората от предпоставките, визирана в разпоредбата на чл. 88 а ал. 1 от НК, за
да се приеме, че по отношение на тези осъждания е настъпила т. нар. „абсолютна
реабилитация”.
Предвид изложеното не може да се счита, че
последиците от тези осъждания с наложено наказание лишаване от свобода са
заличени заради настъпила реабилитация, поради което съдът прие, че не са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и
постанови ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода.
Предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимият
съдът на основание чл. 55 ал. 3 от НК не му наложи по – лекото наказание глоба,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода в санкционната
част на нормата на чл. 343 Б ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Въпреки сравнително
високата инвалидна пенсия, която подсъдимият получава, за неговото лечение и
пълноценно съществуване безспорно са необходими много средства, поради което и
съдът прецени, че репресията не бива да засяга неговото имуществено
състояние.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл. 343 г от НК съдът наложи на
подсъдимия и допълнително наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК – лишаване от
право да управлява МПС, като прецени, че справедливо, съответно на извършеното деяние и
достатъчно възпиращо наказание би било такова за максималния три годишен срок.
Това решение на съда бе мотивирано от факта, че подсъдимия системно си
позволява да управлява МПС след употреба на алкохол и то въпреки многократните
си предходни осъждания за същите деяния /настоящото е шесто по ред/ и въпреки тежкото
здравословно състояние, в което се намира и в което съдът лично се увери
/подсъдимият е трудно подвижен, придвижва се с патерици и с придружител/. С така
проявената престъпна упоритост подсъдимия застрашава не само собственото си
здраве и живот, но и представлява опасност за другите участници в движението и
за пешеходците. Очевидно е, че предходните му такива санкции, налагани за по –
кратък срок не са му въздействали възпиращо. Затова и съдът намира, че
единствено наказание лишаване от право да управлява МПС в максимален размер би въздействало поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо на подсъдимия по начин, че същият за в бъдеще ще се
въздържа от подобно противоправно поведение.
Съдът счете, че така наложените
наказания ще съдействат за постигане целите на специалната и генералната превенции,
визирани в чл. 36 от НК.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените по делото разноски
Воден от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: