Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, .......07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на
тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР АЛБЕНА ЛАМБЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧХД № 1239
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 12.07.2017г., постановена по НЧХД № 11 035/2016г.
по описа на СРС, НО, 114- ти състав съдът е признал подсъдимия К.З.Д. за виновен
в това, че на 21.04.2016г., около 10,00 часа в офиса на „БГ А.Д.“, ЕООД,
находящ се в гр.София, ул.“*********е казал нещо нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител М.Ц.Д., управител на „БГ А.Д.“, ЕООД, а именно
„Ти ли ма ******* такава, ****а“ като обидата е нанесена на длъжностно лице, публично
в присъствието на С. П., П.И.и С.Б., поради което и на основание чл.148, ал.1,
т.1 и т.3, вр.чл.146, ал.1, пр.1 от НК го освободил от наказателна отговорнсот
и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
Против първоинстанционната присъда е
постъпила и жалба от подсъдимия К.Д., чрез адв.Р. К.- П., в която се поддържа,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Моли същата да отменена и съдът
да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнетото
му обвинение.
Пред настоящаща съдебна инстанция
подсъдимят дава обяснения по повдигнатото обвинение. Твърди, че никога не е
имал отношения с „Бг А.Д.“, а само с „Бг Д.К.“, където се записал за шофьорски
курсове. Поддържа, че влязъл в офиса, попитал дали може да влезе с велосипед и
получил положителен отговор. Твърди, че влязъл в офиса и заявил, че не е доволен
и подал молба да му бъдат върнати парите. Поддържа, че след като излязъл от
офиса му са обадил мъж, който му обяснил, че не могат да му върнат парите и
след няколко дни подал жалба в Комисия за защита на потребителите. Твърди, че
не знае коя е тъжителката М.Д..
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция защитата на подсъдимия моли присъдата да бъде отменена като
неправилна и необоснована. Счита, че не е налице субективен елемент за нанасяне
на обида, тъй като подзащитният му влязъл в офиса
Решение по ВНЧХД №
1239/2018г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 2
стр.
за изясняване на отношенията относно
протичането на неговия курс. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена,
а алтернативно делото върнато за ново разглеждане.
Повереникът на частната тъжителка моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена, тъй като фактическата обстановка се установява от
показанията на свидетелите С. П. и С.Б. и приложените по делото писмени
доказателства.
В последна дума подсъдимият заявява, че няма никакъв
договор с фирма „БГ А.Д.“ ЕООД.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като се запозна с материалите по
делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, всички доказателства,
събрани по делото и сам служебно провери атакувания съдебен акт намира за
установено следното:
От фактическа страна
районният съд е приел, че дружеството „БГ А.Д.”
ЕООД, притежавало автошкола, работеща съвместно със сдружение „Б.А.С.”. Управител
на дружеството към 21.04.2016г. и ръководител на автошколата била М.Ц.Д..
Дружеството притежавало офис, находящ се в гр.София, ул.********където се
провеждало теоритичното обучение на курсистите и се помещавала администрацията
на школата.
На този адрес се намирало и работното място на частния
тъжител М.Д., която ръководела административната дейност на школата и вземала
участие както в записването на курсистите, така също и в цялостната организация
на учебния процес. Първоначално подсъдимия Д. се записал на шофьорски курс в
учебен център на „БГ Д.К.” ЕООД. Тъй като в школата на „БГ А.Д.” ЕООД се
провеждал експресен шофьорски курс той бил презаписан в тази школа и му бил
изготвен учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория/ подкатегория „В”, подпечатан с кръгъл печат на
„БГ А.Д.” ЕООД. Подсъдимият заплатил такса за теоритично и практическо обучение
и започнал да посещава часовете по теоретична подготовка на 18.04.2016г.
На
21.04.2016г. след 09.00 часа в офиса на автошколата, намиращ се на адрес
гр.София, ул.**********се намирали свидетелите С. М. П., заемаща длъжността
технически съструдник в „БГ А.Д.” ЕООД, автомобилните инструктури П.И.и
свидетелят С.Б., както и тъжителката М.Д.. Около 10,00 часа на същата дата в
офиса влязъл подсъдимият К.Д. и попитал кой е управителят на школата.
Тъжителката М.Д. му отговорила, че тя е управителя на школата и го попитала
какъв е проблемът. Тогава подсъдимият Д. в присъствието на свидетелите отговорил,
че не е доволен от обучението по теория, провеждано от Р. Б. и методите й на
обучение са остарели. Поискал от управителката М.Д. веднага да му бъдат върнати
парите от таксата, която е внесъл за курса за обучение, при което Д. му
отговорила, че следва да депозира молба и след като тя бъде разгледана, да се
вземе предвид какви занятия е посещавал и след това да му бъде приспадната
сумата и да му бъде върнат остатъка. Тъжителката обяснила на подсъдимия, че не
може веднага да му върне парите, защото в момента няма толкова пари при
нея.Тогава подсъдимият К.З.Д. в присъствието на
Решение по ВНЧХД №
1239/2018г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 3
стр.
свидетелите С. П., С.Б. и П.И., казал на
тъжителката М.Д.: „ти ли ма ******* такава, *******” и че ако не му върне
парите сега, ще отиде в прокуратурата и ще я арестуват, а фирмата й ще бъде
закрита.
Подсъдимият
Д. депозирал молба с вх.№ 3/21.04.2016г. с която заявил, че се отказва от
шофьорски курс към „Б.А.С.“, поради недоволство от обучителния процеса, а като
причини изтъкнал- неадекватност на преподаващия, невъзможността да задава
въпроси, неосведоменост на преподаващия; подвеждане в началната консултация
относно обучението. След като съставил молбата и я оставил на бюрото,
подсъдимият се заканил на тъжителката Д., че ще си получи парите по законен или
незаконен начин, след което напуснал офиса на школата.
Съдът е приел, че след
като подсъдимият напуснал офиса на школата тъжителката Д. се разплакала в
присъствието на свидетелката С. П.. След случая три дни не идвала на работа и
не си вдигала телефона. Обяснила на свидетелката С. П., че е обидена и
засегната от изречените от подсъдимия думи пред колегите й. На другия ден след
инцидента свидетелят С.Б. се свързал с тъжителката Д. тъй като трябвало да
смени автомобила, поради ремонт. Д. му казала, че се страхува от подсъдимия,
тъй като я заплашвал с физическа саморазправа и че щял да си върне парите по
друг начин. Тъжителката била уплашена от поведението на подсъдимия и се
страхувала от физическа саморазправа с нея и семейството, поради което
депозирала сигнал в 01 РУ-СДВР с искане да бъде извършена незабавна проверка.
Във връзка с така депозирания сигнал била извършена проверка от служители на 01
РУ- СДВР и на подсъдимия на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМвР му бил
съставен предупредителен протокол от 11.05.201бг. да не влиза в пререкания с М.Д..
Около една седмица след инцидента свидетелят Бонев видял тъжителката Д., която изглеждала
уплашена. Двамата разговаряли за случилото се и тъжителката обяснила на свидетеля,
че е депозирала жалба срещу подсъдимия в 01 РУ- СДВР.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите С. П., С.Б., заверен препис от учебен дневник за теоретично
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
от категория „В”, заверен препис от учебен картон на кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория/подкатегория „В”, издаден на
името на К.З.Д. и подпечатан с кръгъл печат на „БГ А.Д.” ЕООД, декларация вх.№ 3/21.04.2016г.
на К.З.Д. за отказване от курса на обучение, заявление с вх.№ **********/22.04.2016г.
от М.Ц.Д. до началника на 01 РУ- СДВР, разписка за внесена от К.Д. сума 410,00
лева, протокол за предупреждение по реда на чл.65,ал.1 и 2 от ЗМвР, справка за
съдимост на подсъдимия Д.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в
кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият
К.Д., съдът е приел
за установено, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Решение по ВНЧХД №
1239/2018г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 4
стр.
На базата на възприетите фактически обстоятелства
районният съд правилно е приел, че подсъдимият К.Д. е осъществил състава на
престъпленията по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, наричайки
частната тъжителка „ти ли ма ******* такава, *******”.
Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава
на престъплението обида, е умишлена употреба на обидни думи или изрази, които
засягат честта или достойнството на личността на пострадалия и са от естество
да засегнат отрицателно неимуществената сфера на пострадалия. В конкретния
казус подсъдимият е употребил инкриминираните изрази „ти
ли ма ******* такава, *******”
публично в присъствието на служители на автошколата и същите са рефлектирали
върху личността на тъжителката негативно.
Обосновано районният съд е приел, че на 21.04.2016г.
подсъдимият е нарекъл тъжителката „ти ли ма ******* такава, *******”, които носят отрицателна оценка за
личността, спрямо която се отнася. Обидата е нанесена публично, пред служители
на автошколата.
Законосъобразно съдът е приел, че деяниета са
осъществени при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
им характер и е целял настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият
е съзнавал, че употребените от него изрази спрямо Д. носят отрицателна оценка
за качествата й като личност.
Правилни и законосъобразни са изводите на съда при
определяне на наказанието. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства са
отчетени чистото съдебно минало, липсата на невъзстановени имуществени вреди,
ниската обществена описност, поради което е наложил наказание в минималния, предвиден
от закона размер. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова
със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване
на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването в този
размер с административно наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия
и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва
от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава
склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и
несправедливо.
Въззивната съдебна инстанция намери, че предявеният от М.Ц.Д.
граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за претърпени от нея неимуществени
вреди, е доказан по основанието си. Установени са предпоставките на цитираната
разпоредба за ангажиране отговорността на подсъдимия- виновно и противоправно
поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях. При определяне размера
на обезщетението и с оглед принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, настоящият
съдебен състав намери, че първоинстанционният съд е взел предвид всички обстоятелства
и е определил обезщетение по справедливост.
При извършената на основание чл.313 от НПК служебна
проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира непълнота на
доказателствата, сопуснати процесуални нарешинея или неправилно приложение на
материалния закон, които да са основания за нейното отменяне или изменяне.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334,
т.6, във вр.чл.338
Решение по ВНЧХД № 1239/2018г.,
СГС, НО, XVI-въззивен състав, 5
стр.
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.07.2017г., постановена
по НЧХД № 11 035/2017г. по описа на СРС, НО, 144- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.