№ 13647
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110111457 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. К., чрез адв. С. Ч.,
срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка
„Каско“, да заплати на ищцата сумата в размер на 1782 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е550“, с рег. № ********* при настъпило на 04.07.2019 г. застрахователно събитие,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 469,73 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от 30.07.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2019 г. между страните бил сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС по застрахователна полица № 93001910023656, със срок на
застрахователното покритие от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г. по отношение на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е550“, с рег. № *********, собственост на ищцата. Твърди се, че
на 04.07.2019 г. със застрахования автомобил настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят бил уведомен и била образувана щета № 0000-1301-19-252329. С писмо изх.
№ 6398/30.07.2019 г. ответното дружество постановило отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, позовавайки се на т. 27.10 от приложимите общи условия.
Оспорва постановения отказ като незаконосъобразен, неоснователен, немотивиран и
неправилен. Твърди, че уврежданията по собствения на ищцата автомобил били
1
отремонтирани за нейна сметка, за което била издадена фактура № **********/19.10.2021 г.
на стойност 1782 лева. Освен заплатените разходи за ремонта, ответникът дължал и лихва за
забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. И. Г.. Процесуалният представител оспорва предявените искове изцяло,
както по основание, така и по размер. Възразява, че настъпилото събитие с автомобила на
ищцата представлявало изключен риск съгласно т. 27.10 от общите условия, поради което не
било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това оспорва
иска и по размер, тъй като бил завишен и не отговарял на действително претърпените
вреди. Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на акцесорната
претенция за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата П. В. К., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, както и
допълнителните молби-уточнения. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове като доказани по основание и по размер.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа
на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. Не възразява по направените от ищцата в нейна молба от 15.08.2023 г.
уточнения относно механизма на настъпване на застрахователното събитие. В хода на
устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани съгласно събраните по делото доказателства.
Изразява становище, че процесното застрахователно събитие попадало в изключението,
регламентирано в т. 27.10 от общите условия. Претендира направените по делото разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
същите били обвързани от валиден договор за автомобилна застраховка „Каско“ за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е550“, с рег. № *********, собственост на ищцата.
Посоченото обстоятелство се установява от представена по делото застрахователна полица
2
за застраховка „Каско“ на МПС № 93001910023656, сключена на 01.04.2019 г., с рискова
клауза „1“ – Всички рискове и срок на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 01.04.2019
г. до 24.00 ч. на 31.03.2020 г. Видно от отбелязване в полицата, годината на производство на
процесния автомобил била 2010 г., а застрахователната сума била определена на 34200 лева.
По делото са представени Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства („Каско“) на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД. Съгласно т. 7.1 от общите условия застрахователният договор покривал частична щета
или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила в следствие
реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той
е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е налице общо или специално
изключение, установено в тези общи условия. Общите изключения били предвидени в
раздел ІХ от общите условия. Съгласно т. 27.10 от същите застрахователят не обезщетявал
щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания, настъпили по време и/или
вследствие вдигане, теглене, бутане, превозване или сваляне на моторно превозно средство с
друго МПС, пътна помощ, автовози, специализирана техника, въздушен и железопътен
транспорт, по воден път, както и посредством МПС и други технически средства,
използвани от компетентни държавни или общински органи в случаите на нарушаване на
правилата за паркиране, установени в законови или подзаконови нормативни актове. В т. 33
от Раздел Х „Застрахователно обезщетение“ на общите условия МПС били разделени на пет
класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования
обект и изминалите години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в
клас „А“ – МПС със застрахователна сума над 30000 лева за леки автомобили, независимо от
изминалите години от датата на производство (т. 33.1 от общите условия). Определянето на
дължимото обезщетение за МПС клас „А“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по
предоставени фактури, издадени от автосервиз на официалния представител на съответната
марка МПС или партньор на застрахователя, след предварително съгласие на застрахователя
(т. 34.1.1 от общите условия); 2. по експертна оценка при писмено искане на застрахования –
в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози
на застрахователя (т. 34.1.2 от общите условия); 3. по предоставени фактури, издадени от
автосервиз, избран от застрахования, след предварително представяне стойността на
ремонта и съгласуване със застрахователя, като последният изплащал предварително
съгласувания размер на обезщетението (т. 34.1.3 от общите условия); 4. отстраняване на
щетите в доверен сервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено
съгласие на последния, чрез възлагателно писмо (т. 34.1.4 от общите условия). Съгласно т.
1.3 от Клауза 1 – Всички рискове от общите условия, каквато била уговорена и в настоящия
случай, пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано
положение било сред покритите рискове. Представените по делото Общи условия били
приети с протокол от 26.04.2005 г. на Управителния съвет на „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД и изменени и допълнени с протоколи на Управителния съвет на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД от 08.11.2007 г., 11.11.2008 г., 04.12.2008 г., 18.05.2009 г., 16.09.2009
3
г., 08.12.2010 г., 07.02.2011 г., 16.03.2011 г., 06.04.2011 г., 17.09.2011 г., 04.01.2012 г.,
03.02.2012 г., 12.08.2013 г., 01.09.2015 г., 13.07.2016 г., 16.02.2017 г., 21.07.2017 г. и
22.02.2018 г.
Не се спори между страните, че на 04.07.2019 г., около 22,00 ч. настъпило следното
застрахователно събитие с процесния лек автомобил – в гр. София, АДРЕС при смяна на
предна лява гума от водача А.В.К. автомобилът паднал от крика, с помощта на който бил
повдигнат, и му били причинени увреждания по преден ляв калник, лява врата и ляв праг. За
настъпилото застрахователно събитие водачът подал уведомление, по което била образувана
щета № 0000-1301-19-252329. В уведомлението водачът отбелязал, че е съгласен дължимото
обезщетение по щетата да бъде определено по експертна оценка на застрахователя. На
04.07.2019 г. бил извършен оглед на автомобила от експерти на застрахователя, които
установили следните увреждания, описани в опис-заключение по щетата: праг ляв (ПВЦ) –
за смяна и калник ляв – 1 степен. В описа било отбелязано, че е необходимо извършването
на допълнителен оглед. Такъв бил извършен на 15.07.2019 г. и съгласно съставения опис-
заключение били констатирани допълнително и следните увреждания по автомобила:
подкалник преден ляв (ПВЦ) – за смяна и врата предна лява – за боя. С доклад по щетата от
22.07.2019 г. застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като настъпилото на 04.07.2019 г. застрахователно събитие не
представлявало покрит от застраховката риск на основание т. 27.10 от общите условия на
застрахователя. За постановения отказ ищцата била уведомена с писмо изх. № 6398 от
30.07.2019 г., получено на 19.08.2019 г., видно от отбелязване в известието за доставяне.
От представена по делото фактура № ********** от 19.01.2021 г., издадена от „Про
Ауто Тим“ ЕООД, се установява, че за ремонт на застрахования лек автомобил от
уврежданията, причинени при процесното застрахователно събитие, ищцата заплатила
сумата в размер на 1782 лева.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото документи и направени допълнителни проучвания. От
заключението се установява, че обстоятелствата и причините, при които настъпило
произшествието, били следните: на 04.07.2019 г., около 22,00 ч. лек автомобил „Мерцедес Е
550“, с рег. № ********* бил паркиран в АДРЕС, където водачът извършвал действия за
подмяна на спукана предна лява гума, при които автомобилът паднал от крика и получил
увреждания по ляв праг, преден ляв калник и предна лява врата. Вещото лице констатирало
от представения от ответника снимков материал, че увреждането по преден ляв подкалник
било причинено вследствие триене и/или удар от парчета от гумата в момента на нейното
спукване, а не вследствие падането на автомобила от крика. От заключението се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил,
определена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие, възлизала на 1779,52 лева, при следните условия: за процесния автомобил не се
предлагали необходимите за ремонта алтернативни части и в изчислената стойност се
4
включвал и ремонтът на преден ляв подкалник. Стойността на един нормочас труд към
датата на процесното ПТП била в размер на 18 лева без ДДС. В дадени пред съда устни
разяснения вещото лице потвърди, че вероятно преди да падне автомобилът от крика е била
спукана гумата, но по делото няма данни кога е станало това. Увреждането по подкалника
можело да се получи по време на движение при спукване на гумата, но същото не било
свързано с падането на автомобила от крика. Съдът намира, че заключението на вещото лице
е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради
което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ урежда правото на застрахования при настъпване на
застрахователно събитие да получи дължимото застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за причинените вреди. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя, е необходимо да бъдат доказани всички
елементи от фактическия състав – наличие на валидно застрахователно правоотношение
между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на
покрит от застрахователния договор риск в срока на застрахователното покритие;
причинените от застрахователното събитие вреди; наличието на причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие и претендираните вреди и размерът на
последните.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
същите били обвързани от валиден договор за автомобилна застраховка „Каско“ за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е550“, с рег. № *********, собственост на ищцата,
застрахователна полица № 93001910023656, сключена на 01.04.2019 г., с рискова клауза „1“ –
Всички рискове и срок на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 01.04.2019 г. до 24.00 ч.
на 31.03.2020 г. Спорен е въпросът дали процесното застрахователно събитие попада сред
общите изключения, при които застрахователят не дължи изплащане на обезщетение. Преди
всичко следва да бъде посочено, че представените общи условия на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД са с последно изменение от 22.02.2018 г. и доколкото по делото няма
данни, а и твърдения за наличието на други редакции, които да са предхождали процесното
ПТП, следва да бъде прието, че същите са приложими към настъпилото на 04.07.2019 г.
застрахователно събитие. Направените в тази връзка възражения от процесуалния
представител на ищцата в депозираната писмена защита са неоснователни.
Съгласно т. 27.10 от общите условия, на която се позовава ответникът, застрахователят
не обезщетявал щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания, настъпили по
време и/или вследствие вдигане, теглене, бутане, превозване или сваляне на моторно
5
превозно средство с друго МПС, пътна помощ, автовози, специализирана техника, въздушен
и железопътен транспорт, по воден път, както и посредством МПС и други технически
средства, използвани от компетентни държавни или общински органи в случаите на
нарушаване на правилата за паркиране, установени в законови или подзаконови нормативни
актове. Не се спори по делото, че по-голямата част от уврежданията по застрахования лек
автомобил са настъпили в резултат на падането му от крик, на който е бил вдигнат, за да
бъде сменена предна лява гума. Крикът представлява повдигателно съоръжение, уред с
механизъм за повдигане на тежести. Настоящият съдебен състав намира, че същият се
включва в понятието „специализирана техника“, използвано в т. 27.10 от общите условия,
имащо значение на машини, апарати, уреди и съоръжения, използвани за точно определена
цел или дейност, адаптирани към специфични нужди или изисквания, а не общоприложими.
Безспорно е, че част от щетите по застрахования лек автомобил са настъпили именно по
време, когато същият е бил вдигнат с помощта на такава специализирана техника (крик), от
който е паднал. При тези данни следва да бъде прието, че застрахователното събитие попада
сред уредените в общите условия на застрахователя общи изключения и същият не дължи
заплащане на застрахователно обезщетение за вредите по ляв праг, преден ляв калник и
предна лява врата. Направените в тази връзка възражения в отговора на исковата молба са
основателни.
По отношение на щетите по преден ляв подкалник с уточнителна молба от 15.08.2023 г.
и в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заяви, че
същите били причинени при спукване на предна лява гума, което наложило и нейната смяна
и повдигане на автомобила с крик. От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че уврежданията по подкалника са били констатирани едва при
допълнителния оглед на автомобила от експерти на застрахователя. От заключението на
автотехническата експертиза се потвърждава, че тези щети вероятно били причинени
вследствие триене и/или удар от парчета от гумата в момента на нейното спукване, но не и
вследствие падането на автомобила от крика. Съдът намира обаче, че ищцата не представи
несъмнени доказателства, установяващи по категоричен начин точния механизъм на
настъпване на това събитие, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в нейна
доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. Съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че
ищцата не представи несъмнени доказателства, че щетите по подкалника са били причинени
именно при спукване на предна лява гума, предхождащо нейната смяна на 04.07.2019 г. При
тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ищцата не успя да докаже наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното друго застрахователно събитие, настъпило също на
04.07.2019 г., и увреждането на ляв преден подкалник, поради което съдът намира, че
6
ответникът не дължи обезщетение за посочения детайл. В тази връзка следва да бъде
подчертано, че съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК има задължение да укаже на страните
за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но не е длъжен да дава указания
на страната за ангажиране на други доказателства, когато представените от нея са непълни,
недостатъчни или чрез тях не може да се установи твърденият факт (вж. Решение № 314 от
13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
С оглед изложеното и доколкото по отношение на част от вредите е налице изключен
риск, а по отношение на останалите не бяха установени всички елементи на фактическия
състав на вземането на ищцата, а именно механизмът на застрахователното събитие и
наличие на причинно-следствена връзка между това събитие и претендираните вреди,
настоящият съдебен състав намира, че за ответника не е възниквало задължението да
изплати застрахователно обезщетение по процесната щета. Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба са основателни. При тези данни искът по чл. 405,
ал. 1 КЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е акцесорен на първия, то същият се явяват неоснователен и също следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 200 лева за депозит за вещо лице и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата П. В. К. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата 300 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. София,
АДРЕС, вх. 1, ет. 1, ап. 2, срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
7
*********, представлявано от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев и
Владислав Василев Милев, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в
качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищцата
сумата в размер на 1782 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е550“, с рег. № ********* при настъпило
на 04.07.2019 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 469,73 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 30.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, П. В. К., ЕГН **********, с поС.ен
адрес гр. София, АДРЕС, вх. 1, ет. 1, ап. 2, да заплати на „Застрахователна компания Лев
Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Валентин
Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата 300 (триста) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8