Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 15.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.
ХРИСТОВ
при секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 197 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № НЯСС-7
от 10.01.2018 г. на заместник-председател на ДАМТН, оправомощен
със заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е наложено на Община
Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Търговска”
№ 22, представлявана от К.Д.М. – кмет на общината, административно наказание на
основание чл.201, ал.12, във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите - имуществена
санкция в размер на 1 000 лева, за неизпълнено
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Недоволни от наказателното постановление останали от Община Ловеч, които
чрез кмета са го обжалвали, като незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на процесуалния и материален закон. В жалбата са наведени възражения
за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН
при съставянето на АУАН, като са изложени подробни доводи в тази насока. Визира
се и обстоятелството, че след като според наказващият орган нарушението е било
извършено на 31.03.2017 г., неясно какво е наложило АУАН да бъде съставен едва
на 19.10.2017 година. Развити са в тази връзка съображения за нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от
ЗАНН.
Подробно са изложени и аргументи за неправилна квалификация на
нарушението, като се акцентира на обстоятелството, че посочената като нарушена
разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не съдържа фактически състав на
нарушение. Обосновава извод за съществено процесуално нарушение на нормата на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
В жалбата са изложени и доводи относно маловажност на нарушението и
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание Община Ловеч, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт
Б., който поддържа жалбата с изложените в нея съображения и пледира за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Подробно
излага доводи и съображения обосноваващи тезата му, като акцентира на
обстоятелството за неправилна квалификация на описаното в постановлението
нарушение. Представя подробни писмени бележки.
Въззиваемата страна – ДАМТН София, редовно призовани,
не изпращат представител. Представили са писмено становище по делото от
наказващия орган /л.49-52/, чрез Е.З. – мл.експерт – юрист към ДАМТН, с което
се иска от съда да остави без уважение жалбата и потвърди наказателното
постановление. В становището се оспорват възраженията на жалбоподателя като
неоснователни и са изложени аргументи в тази насока. Подробно са развити и
доводи обосноваващи тезата, че наказателното постановление е законосъобразно
издадено, при спазване изискванията на материалния и процесуален закон.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.Г.Д.,
С.Д.Д., Г.Р.Ц., П.Д. Гетов и Д.Д.С., както и от становищата на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
Община
Ловеч, представлявана от кмета, била собственик на язовир „Липака”, намиращ се
в поземлен имот № 000253 в землището на гр.Ловеч, видно от акт за публична
общинска собственост № 51948 от 26.02.2004 г. /л.40/.
На 14.09.2016 г. свидетелят Е.Д. –
главен инспектор в Главна дирекция НЯСС при ДАМТН, извършил проверка на язовир
„Липака”. На проверката, като представител на Община Ловеч присъствал
свидетелят Д.С., заемащ длъжността „главен експерт инженерни съоръжения” към
общината. Проверката приключила със съставен констативен протокол №
03-05-032/14.09.2016 г. /л.35-37/, на който се подписал и свидетеля С.. С
протокола свидетелят Д. дал редица предписания към собственика на язовира, като
едно от тях било да се премахне храстовидната и дървесна растителност. Срокът
за изпълнение на това предписание бил 30.03.2017 година.
На 21.07.2017 г. свидетелят Е.Д.,
заедно със свидетеля С.Д. – експерт към Главна дирекция НЯСС, отново извършили
проверка на язовир „Липака” в землището на гр.Ловеч. На проверката, като
представител на общината присъствал свидетелят П.Д. – главен експерт ЗББД към
Община Ловеч. При проверката експертите от НЯСС констатирали, че част от
дадените с констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. предписания не били
изпълнени, като не била премахната до 30.03.2017 г. храстовидната и дървесна
растителност. Резултатите от проверката свидетелите Е.Д. и С.Д. оформили в
констативен протокол № 03-05-096/21.07.2017 г. /л.33-34/. Протоколът бил
изпратен на Община Ловеч с писмо изх.№ 85-01-569/10.08.2017 г. /л.65/ и е бил получен
на 11.08.2017 г., видно от известие за доставяне с код ИД PS 3000 00V6LX 3 /л.65
на гърба/.
С писмо
изх.№ 85-08-933/28.09.2017 г. /л.28/ била изпратена покана до Община Ловеч, да
се яви кмета или упълномощен представител на 19.10.2017 г. за съставянето на
АУАН, като изрично в поканата било посочено, че при неявяване на посочената
дата актът ще бъде съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата била
получена на 02.10.2017 г., видно от известие за доставяне на л.29 от делото.
Тъй като на 19.10.2017 г. не се явил
кмета или упълномощен представител на общината, същият ден свидетелят Е.Д. *** акт
за установяване на административно нарушение № 03-073/19.10.2017 г. /л.30-31/, на
който като свидетели присъствали при съставянето му се подписали С.Д. и Г.Ц.. В
акта свидетелят Д. посочил, че при извършената на 21.07.2017 г. проверка на
язовир „Липака” констатирал, че не било изпълнено даденото с констативен
протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. предписание, а именно : „Да се премахне
храстовидната и дървесна растителност” със срок до 30.03.2017 година. Подробно
в акта свидетелят Д. описал състоянието на язовира установено при проверката на
21.07.2017 година. Приел, че така констатираното представлява нарушение на
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като за дата на
извършването му е посочил 31.03.2017 г., т.е. деня следващ този, на който срока
на предписанието е изтекъл.
Така съставеният АУАН бил връчен на
заместник кмета на Община Ловеч на 30.10.2017 г. /л.31 и 32/, който го подписал
и в графата за възражения вписал, че ще представи писмени такива. На акта и на
разписката за връчването му е налице и втори подпис на заместник кмета на
общината с дата от 06.12.2017 година.
Няма данни по делото в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения от Община Ловеч.
На 10.01.2018 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № НЯСС-7, в което наказващият орган изцяло възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна
квалификация на нарушението, като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите. Наложил е на Община Ловеч предвидената в разпоредбите на чл.201, ал.12,
във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ имуществена санкция в размер на 1 000
лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена в срок и от
легитимирано за това лице, поради което е допустима.
АУАН и НП са издадени от лица със
съответната компетентност, видно от заповеди № А-394/31.05.2017 г. /л.38/ и №
А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН /л.26/.
Не може да бъде споделено наведеното
с жалбата възражение за нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН при съставянето на АУАН. Действително,
визираните в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и
издаване на НП са давностни и с изтичането им се преклудира възможността законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лице извършило
административно нарушение. В случая, като датата на извършване на нарушението в
АУАН и НП правилно е посочена 31.03.2017 г., т.е. деня следващ този, в който
срока на даденото предписание е изтекъл. Следва да се отбележи, че контролните
органи нямат задължението още на следващия ден след изтичане на дадения срок да
проверяват изпълнено ли е било предписанието, а и обективно, поради различни
причини (напр. организационни, метереологични), това
не винаги би било възможно. Иначе казано – в разглеждания случай нарушение на
практика е било осъществено, но не е имало лице, за което са налице данни, че
го е извършило, т.е. че може да му се вмени качеството „нарушител”. Последното
е било установено с проверката извършена на 21.07.2017 г. и това е датата, когато
е бил открит нарушителя по смисъла на закона. АУАН е бил съставен на 19.10.2017
г., което макар и в края, е в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1,
изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН. В подкрепа на такъв
извод е и самата формулировка на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.1-во от ЗАНН,
в която законодателят е използвал съюза „или”, като освен тримесечният срок от
откриване на нарушителя е определен и по-дълъг, едногодишен срок от извършване
на нарушението именно, за да се даде възможност на съответните контролните
органи да открият лицето извършило вече констатирано административно нарушение.
Не може да бъде кредитирана и
изложената в жалбата и в хода на съдебните прения теза на жалбоподателя, че
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, под която деянието е подведено и
квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на
нарушение, доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било
регламентирано правото на председателя на ДАМТН или на оправомощени
от него лица да извършват определени правни действия, в случая да дават
задължителни предписания. Тази теза отговоря на буквалния прочит на текста, но
не може да бъде споделена по същество. Аргументът, че с посочването на нормата
на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото същата не съдържа фактически състав на нарушение и по този начин е
накърнено правото на защита на нарушителя и възможността да узнае за какво
точно нарушение е санкциониран, не намира опора в тълкуването на разпоредбата,
систематическото й място и връзката й с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ. Действително, посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ гласи, че Председателят на ДАМТН или оправомощените
от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Безспорно
разпоредбата съдържа правомощие на контролните органи, но макар и да не е
изрично разписано, при упражняването на тези им правомощия, за адресата на
предписанието възниква насрещно задължение за неговото изпълнение в указания
срок. В това именно се изразява правнодължимото
действие, неизпълнено и санкционирано в разглеждания случай. И правилно в
диспозитива на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че
санкцията се налага за „….за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3
от Закона за водите.”, а не за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В тази
връзка, особено показателна е редакцията на приложената административнонаказателна
норма – чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща административна санкция – глоба,
съответно имуществена санкция, за физическо или юридическо лице, именно за
неизпълнение на предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите. Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ се явява едновременно и
материална и санкционна и с посочването й в НП се избягва нарушението на чл.42,
т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. От друга страна същата е и бланкетна
и препраща към чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Категорично не може да бъде
споделено и становището, че описаното в обстоятелствената част на НП нарушение
следва да бъде квалифицирано като такова по чл.138в, ал.4 от ЗВ. В тази
разпоредба се съдържа задължение, неизпълнението на което би било нарушение, но
адресата на това задължение е оператор на язовирна стена. Съгласно дадената в §
1, т.95 от ДР на ЗВ легална дефиниция, „оператор на язовирна стена” е физическо
лице хидроспециалист, или юридическо лице, което
разполага със служител хидроспециалист за осъществяване
на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на
съоръженията към тях, възложени му от собственика. Ясно е от текста на тази
дефиниция, че Община Ловеч, като юридическо лице е санкционирана не като
оператор на язовирна стена, тъй като по делото липсват каквито и да било данни,
че в структурата си тя има назначен служител хидроспециалист,
а е санкционирана като собственик на язовир „Липака”.
Ето защо съдът счита, че е налице
състав на нарушение и както бе посочено по-горе, деянието е обявено за
наказуемо по тази му квалификация, но съвсем отделен и по същество е въпросът
дали е реализиран и доказан по делото. Защото при цялостният контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че
жалбата срещу него е основателна, макар и не по наведените в нея и в хода на
съдебните прения възражения и доводи.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Община
Ловеч е била ангажирана за това, че в срок до 30.03.2017 г., като собственик на
язовир „Липака” намиращ се в землището на гр.Ловеч, не е изпълнила дадените с констативен
протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. задължителни предписания да премахне
храстовидната и дървесна растителност, т.е. така вмененото нарушение е при
форма на изпълнителното деяние бездействие. Съответно, за да бъде установено и
доказано проявено бездействие е необходимо първо по категоричен начин да бъде
установено знание у адресата на предписанието за наличието му и съответно в
какъв срок е следвало да го изпълни. От приложеното по делото заверено копие от
констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. /л.35-37/ става ясно, че като
представител на Община Ловеч, на проверката на 14.09.2016 г. е присъствал
свидетелят Д.С.. Същият се е подписал като присъствал на проверката, но няма
данни да му е бил връчен и да е получил препис от констативния протокол с
дадените в него предписания. Разпитан в хода на съдебното следствие по делото, С.
заявява, че работи на длъжност „гл.експерт инженерни съоръжения” към Община Ловеч
и си спомня, че е участвал в проверката на 14.09.2016 г., като е бил изпратен
от директора на дирекцията, в която работи. Но не е сигурен дали е имало втори
екземпляр от констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. и ако е имало на
кого е бил даден. За изясняване на това обстоятелство, в хода на съдебното
следствие съдът е изискал от въззиваемата страна да посочи и представи
доказателства кога и по какъв начин е бил връчен констативен протокол №
03-05-032/14.09.2016 г. на Община Ловеч. Видно от отговора в т.1 от писмо изх.№
85-03-6-5/02.05.2018 г. на ДАМТН /л.64/, според въззиваемата страна протокола е
бил предоставен на Община Ловеч от служител на ГД НЯСС при ДАМТН и като
доказателство за това обстоятелство са посочили наличието на заверен с печата на
общината екземпляр от протокола. Действително, по делото е налице копие от
констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г., заверен с печата на Община
Ловеч /л.7-12/, който е бил приложен към жалбата, с която съдът е сезиран в
настоящето производство, но това не дава категоричен и несъмнен отговор кога
(на коя дата) и на кого е бил връчен въпросният констативен протокол. Защото
при това положение, напълно възможна е и не е изключена и хипотезата
констативният протокол да му е станал известен и жалбоподателя да се е снабдил
с него едва след като му е бил съставен АУАН за неизпълненото предписание или
пък след издаването на обжалваното НП. Ясно е, че при тази хипотеза обективно е
нямало как да бъдат изпълнени дадените предписания в указания срок. Ето защо, съдът
намира, че въззиваемата страна не е доказала по несъмнен начин обстоятелството
бил ли е връчен констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. на Община Ловеч,
на кого и кога е станало това. А това е обстоятелство от съществено значение за
развилото се в последствие срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство и за преценката, която и съда следва да направи осъществил ли е
жалбоподателят чрез проявено бездействие вмененото му административно
нарушение. В този ред на съждения, освен знание за въпросния протокол, от
особено значение е и момента, в който протокола с предписанията е бил връчен на
адресата му. Проверката е била извършена на 14.09.2016 г., а срока за
изпълнение на предписанията е бил до 30.03.2017 г., т.е. значителна част от този
отрязък от време е обхващал есенно-зимния сезон и това е въпрос, който пряко
засяга и правото на защита на наказаното лице, тъй като предписанията са били
да бъде премахната храстовидната и дървесна растителност обхванала целия язовир,
а ноторно известно е, че през този сезон не винаги метереологичните условия, съчетани с теренните такива,
позволяват извършването на подобна дейност. И при една хипотеза на късно (много
след проверката на 14.09.2016 г.) връчване на констативния протокол с
предписанията, би било обективно невъзможно те да бъдат изпълнени в указания
срок.
Всичките
така изложени хипотези не биха били съществували като вероятно случили се, ако
безспорно е установено по делото кога предписанията са били връчени на
жалбоподателя и да е налице липсата на каквото и да било съмнение за подобно
развитие на случая.
На
следващо място – Община Ловеч е юридическо лице, което се представлява от
кмета. За да се счита за връчен един акт на юридическо лице, то връчването
следва да се осъществи по отношение на неговите законни представители, в случая
на кмета или упълномощено от него лице. Както се посочи и по-горе, констативен
протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. е бил подписан от Д.С., като представител на
собственика на язовира, но никъде в протокола не е отбелязано, че на него му е
бил връчен екземпляр от констативния протокол, както и на коя дата е станало
това. Съгласно разпоредбата на чл.190б, ал.1 от ЗВ, за резултатите от
проверката контролните органи по чл.190, ал.4 съставят протокол, към който прилагат
събраните документи и обяснения, а ал.2 от същия текст сочи, че протокола се
изготвя в срок до 14 дни след проверката и се изпраща на собственика и се
публикува на интернет страницата на ДАМТН. Именно тези задължения на
контролните органи не бяха доказани, че са изпълнени в настоящето производство
от въззиваемата страна, а същите предхождат и обуславят и законосъобразността
на впоследствие развилото се административнонаказателно
производство срещу Община Ловеч. Категоричната установеност на факта достигнали
ли са предписанията до знанието на законния представител на юридическото лице и
кога е от значение и с оглед характера и същността на предписанията, тъй като
освен необходимото технологично време, изпълнението им изисква и ангажирането
на определен трудов, материален и паричен ресурс, а последното е изцяло от
компетентността и правомощията в случая на кмета на Община Ловеч.
С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. При този изход на делото съдът счита, че е безпредметно да обсъжда налице ли е маловажен случай на административно нарушение и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-7 от 10.01.2018
г. на заместник-председател на ДАМТН, оправомощен
със заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, с което е наложено на
ОБЩИНА ЛОВЕЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Търговска”
№ 22, представлявана от К.Д.М. – кмет на общината, административно наказание на
основание чл.201, ал.12, във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите -
имуществена санкция в размер на 1 000
лева, за неизпълнено предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :