РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На
петнадесети октомври Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №2678 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.с.“ ЕООД, против
НП № 03-011963/ 13.11.2019 год. издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Б.с.“ ЕООД е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер
на 2500 лв. за административно нарушение по чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
В жалбата
се излагат доводи за маловажност на нарушение, с искане за отмяната на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателя се явява, не се
представлява.
Процесуалният
представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на
извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Б.с.“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* в
качеството на работодател, е приел на работа Марина Чернрпятова, ЛНЧ **********,
гражданка на трета държава - Руска Федерация, пребиваваща законно в Република
България със статут на продължително пребиваващ чужденец, на основание чл. 24,
ал.1 т. 6 от ЗЧРБ, да предоставя работна сила като изпълнява трудови функции на
длъжност „барман" с определено работно място мини маркет „Кот кафе",
гр. Варна, ул. „Преслав" № 46, с работно време от 07:00 часа до 12:00
часа, с уговорено трудово възнаграждение 290,00 лв. месечно, с два почивни дни
- събота и неделя, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по
заетостта. Нарушението е
извършено на 23.10.2019 г., в мини маркет „Кот кафе", гр. Варна, ул;
„Преслав" № 46, където е установено лицето Мария Чернопятова да полага
труд и към който момент е следвало работодателят да има разрешение или
регистрация за работа за лицето.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение административно наказващият орган е издал в което
възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и
дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.2
от ЗТМТМ.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните
такива-показанията на св.Д.. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и
последователни.
Съдът
кредитира показанията на свид. Д., като дадени обективно и безпристрастно.
При така
установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416
ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и
от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел,
че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези
възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не
представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и
предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. В хода
на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 75а, ал. 1 от
ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или
е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на
предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата
разпоредба предвижда, че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от
2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Данните по
делото безспорно сочат, че на процесната дата М. Чернопятова– гражданин на Руската
Федерация, е установена да предоставя работна сила за ответното дружество без
разрешение за работа, респ. без регистрация в Агенцията по заетостта, поради
което ответното дружество правилно е било санкционирано от наказващия орган по
реда на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците – граждани на трета държава,
с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение
или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на
територията на Република България – само за конкретното юридическо или
физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните
органи, място, длъжност и срок на работа. Посочената разпоредба дава възможност
на граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда т. е. тези,
които имат разрешение за работа, респ. регистрация в Агенцията по заетостта, да
работят на територията на страната. В случая, „Б.с.“ ЕООД е санкционирано
именно защото за него е престирал труд чужденец – гражданин на трета държава,
без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с оглед на
което е налице пълна идентичност между описаната фактическа обстановка и посочената
като нарушена правна норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Последната, освен че
съдържа съответното правило за поведение, съдържа и санкцията за неговото
неизпълнение. Имуществената санкция на дружеството е наложена именно по този
текст на закона.
В случая административно наказващия
орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се
има предвид, че констатираното нарушение
на трудовото законодателество от въззивното дружество е извършено за първи път
и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерно. За това съдът намира, че следва
да редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в закона, а
именно - 2000 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е
посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като
се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото
законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права
на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите
правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може
да бъде квалифицирано като „маловажно“.
Произнасяйки
се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено
в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-011963/ 13.11.2019 год. издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Б.с.“
ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 2500 лв. за административно нарушение по
чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.2 от ЗТМТМ,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществената санкция“ от 2500лева на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: