№ / .05.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от Ралица Андонова
кАНД № 612 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба
от А.Н.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.М.С.от АК – Добрич, против
решение №260230/18.02.2021г по АНД №4970/2020г на ВРС, ХХIII с-в, с което е потвърден
Електронен фиш серия К №2875651 на ОД-МВР-Варна, и наложената на касатора глоба
в размер на 700лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. Релевирано е
основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложимо по изричното препращане на
чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, както и
неправилност и необоснованост поради необсъждане от въззивния съд на всички
направени възражения. Оспорва се възприетата от предходния състав фактическа
обстановка, изводите му за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на ЕФ, за наличие на законоизискуемите реквизити в него, като са
развити подробни съображения в подкрепа на всяко от наведените възражения.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него ЕФ
като незаконосъобразни. В съдебно заседание по
същество касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна ОДМВР-Варна,
представлявани от директора чрез процесуалния си представител ст.ю.к.К.Л., с
писмено становище оспорват касационната жалба, настояват за оставянето й без
уважение и претендират юрисконсултско възнаграждение; направили са и евентуално
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, каквото касаторът не
претендира.
Участващият в производството представител
на изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съдебен състав счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства въззивният съд
приел за установено от фактическа страна, че на 14.07.2019г А.Д. управлявал
л.а.“Мазда“ 343Ф с рег.№ *******по път Е70 от Летище Варна в посока центъра на
града. Видно от справка изх.№11-00-37/05.02.2021г от Областно пътно управление-
Варна към АПИ-София в този пътен участък при км.424+040 имало поставен знак В26
за въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч. Във близост до бензиностанция
„Петрол“ било позиционирано автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1 с
№11743с9 за проверка скоростта на
движение на автомобилите. Техническото средство засякло и установило
управлявания от касатора автомобил, движещ се в този участък със скорост 147
км/ч, за което била изготвена снимка №11743С9/0098275. За установеното
нарушение и след приспадане на съответния процент на грешка при измерване на
скоростта, на Д. бил издаден ЕФ сер.К №2875651.
При така установената фактология въззивният
съд приел от правна страна, че при издаване на оспорения ЕФ, представляващ
утвърден от министъра на вътрешните работи образец, са спазени разпоредбите на
чл.189 ал.4 от ЗДвП – в него са посочени териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението; регистрационния номер на МПС; собственикът, на
когото е регистрирано същото; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера
на глобата; срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. На
следващо място съдът приел, че със събраните в производството доказателства
нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
В тази насока се позовал на доказаното наличие на знак В26 в процесния участък
от пътя за въведено ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, респективно
– безспорно съществуващото задължение на водачите на МПС да не превишават тази
скорост, което не е било изпълнено от А.Д. – от приобщената по АНП фотоснимка,
изготвена от техническото средство, е видно, че той е управлявал автомобила си със
скорост 147 км/ч. Съдът коментирал, че според писмото от ОПУ-Варна при АПИ
пътят, по който се е движел касаторът, не е Е70, а А2, но предвид съвпадението
между крайните участъци на двата пътя, съотв.Шумен и Варна, и конкретизацията
на пътния участък, в който е бил поставен знак В26 и е констатирано
нарушението, въззиввният съд приел, че мястото на извършване на нарушението е
безспорно установено и при описанието му в НП не е допуснато съществено
процесуално нарушение. По-нататък съдът посочил, че нарушението е установено с одобрен
тип за измерване техническо средство ARH CAM S1 с №11743с9, преминало съответните проверки съгл.
Протокол №70-С-ИСИ/29.10.2018г; описал и анализирал приложимите към казуса нормативни
актове – ЗДвП, ЗИ и Наредбата по чл.189 ал.4 от ЗДвП и тази по чл.165 ал.3 от ЗДвП – Наредба №8121з-532/12.05.2015г и приел, че контролните органи са спазили
всички приложими изисквания за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използването
му в деня на нарушението е удостоверено със съставения Протокол за използване
на АТСС с попълнени всички изискуеми и относими към установяване на нарушението
реквизити, въз основа на което съдът приел, че техническото средство, заснело
нарушението на 14.07.2019г е правилно експлоатирано, т.е. че производството по
издаване на ЕФ се е развило при спазване на установените процесуални правила.
По приложението на материалния закон съдът приел, че нарушението е правилно
квалифицирано, като санкционната норма също е правилно избрана – чл.182 ал.2
т.6 от ЗДвП с предвидено наказание за управление на МПС извън населено място
със скорост, превишаваща разрешената с над 50 км/ч. Съдът преценил, че
независимо от липсата на изрично отбелязване в ЕФ, посочената там скорост от 142 км/ч е след
приспадане на допустимия толеранс от заснетата с АТСС скорост от 147 км/ч,
видна на изготвената снимка. Доколкото тя безспорно надвишава разрешената
скорост на движение с 62км/ч, за нея законосъобразно е наложена глоба в размер
на 700лв, изчислена по реда на чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. Не на последно място –
съдът методично, подробно и изчерпателно обсъдил всяко едно от възраженията на
настоящия касатор – за липса на задължителни реквизити в ЕФ; за липса на доказателства
за датата на връчване, за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН и последиците от това;
за липса на надлежно обозначение на пътя, че там се осъществява видеоконтрол
чрез стационарна техническа система; за липса на доказателства за характера на
използваното техническо средство и за спазване на всички изисквания при
експлоатацията му и заснемане на нарушението; и прочие, и изложил обосновани и
пмотивирани съображения за неоснователност на всяко едно от тях, мотивирали
крайния му правен извод за законосъобразност и за цялостно потвърждаване на ЕФ.
В заключение съдът се произнесъл и относно претендираните от страните разноски.
Настоящият касационен състав преценява
така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани,
законосъобразни, правилни и обосновани, изцяло ги споделя и се позовава на тях
на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касатора се преценяват
като неоснователни.
На първо място, както вече беше
посочено, всяко едно от тях е било
обсъдено и мотивирано отхвърлено от въззивния съдебен състав – поради това от
една страна твърдението, че те не били обсъдени, е неоснователно, а от друга и
доколкото споделя изцяло тези правни изводи, настоящият съдебен състав счита за
безпредметно да ги преповтаря.
В допълнение относно възраженията на
касатора следва да бъде посочено и следното: Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН предвижда
санкциониране на деяния, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон от овластените контролни органи с електронен фиш. Легалната дефиниция на
понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗАНН и в §6 т.63 от ЗДвП. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Същевременно съгл.чл.189
ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
От
логическото тълкуване на тези разпоредби следва извод, че ЕФ
е акт, създаден автоматично от
административно-информационна система, въз основа на постъпили от машина и
обработени от машина данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи. От тук следва да се заключи, че ЕФ като „електронно изявление“ не е акт на
конкретен правен субект, а
на машина, техническо средство и други подобни, т.е. че със
специалните разпоредби на ЗДвП българският
законодател за първи път възлага на технически средства да изпълняват функциите на
административнонаказващ орган. Убедителен
довод, че човешката намеса е изключена в процеса по издаване на този
правораздавателен акт, е липсата на изискване за подпис на издателя на ЕФ. Именно поради изрично използвания от
законодателя термин „електронно изявление“ и липсата на изискване за подпис на
издателя, е недопустимо претендираното от касатора приравняване на ЕФ на
електронен документ по см.ЗЕДЕП, който има свой автор – конкретно физическо
лице, посочено като негов издател, който го подписва с електронен подпис.
Разбира се, несъмнено тези технически
средства са създадени и програмирани от физически лица по начин, създаващ
условия за еднообразно и безалтернативно приложение на специалния материален
закон при кумулативно осъществяване на зададените параметри, съответстващи на
материалноправните предпоставки за санкциониране на установено по надлежния ред
нарушение, в случая – управление на МПС със скорост над разрешената за
конкретния пътен участък. Човешката намеса обаче приключва със създаването на
специален ред и правила за
реда и начина за събиране, постъпване и обработване на данните от
автоматизираните технически средства или системи към съответната машина, апарат, техническо средство и други подобни,
и програмирането им за издаване на правораздавателния акт – ЕФ. Поради това и
независимо от характера на правните му последици, липсва основание ЕФ да бъде
квалифициран като волеизявление на конкретен правен субект, съобразно поддържаното
с касационната жалба.
По-
нататък – процедурата по
издаване и обжалване на електронния фиш е уредена в чл.189 ал.4 – 11 от ЗДВП,
приложим по изричното препращане на чл.85а от Особените разпоредби на ЗАНН. Същевременно препратката по чл.189 ал.14 от ЗДвП предвижда, че за неуредените в този закон случаи по съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
Както вече беше посочено, в
ЗАНН няма процесуални норми за издаването на ЕФ – уредбата е само материалноправна, поради което следва да намери
проява общият принцип, че ангажирането на административнонаказателната отговорност не може да
бъде обосновано с разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия на закона (чл.46 ал.3 от ЗНА), в какъвто смисъл е една от
претенциите на касатора, а именно – за приложение на разпоредбите на ЗАНН
относно съставянето, издаването и съдържанието на АУАН и НП към тези за ЕФ. Напротив
– при наличието на изрично формулирана воля на законодателя за съдържанието на
ЕФ, изразена ясно и безпротиворечиво в чл.189 ал.4 от ЗДвП, потвърдена и с
мотивите към цитираното от касатора ТР №1/26.02.2014г по т.д.№1/2013г на ВАС-
София, липсва каквото и да било правно основание към съдържанието на ЕФ да
бъдат прилагани критерии и поставяни изисквания, приложими към АУАН и НП, каквито
самият законодател не е предвидил. В този смисъл всички възражения на касатора
относно липса на задължителни реквизити на ЕФ законосъобразно са отхвърлени от
ВРС като неоснователни.
Във връзка с дължимата служебно от съда
преценка за спазване на срока по чл.34 от ЗАНН (предвид материалноправния характер на
давността като институт на правото),
и независимо от липсата на такова възражение, следва да бъде посочен един
задължителен за проверката за законосъобразност на ЕФ реквизит – датата на издаване
на ЕФ.
Именно
защото електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен интелект“ (специфична
машинна система, която заснема нарушенията и ги изпраща по електронен път до
друга машинна система, която при използване на данните от Централизираната
система на „Контрол на автомобилния транспорт“ за собственика на заснетото
моторно превозно средство, и данните за приложимите материалноправни разпоредби, също въведени в
автоматизираната система, издава
електронния фиш) за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата на
издаване на ЕФ като
негов
задължителен реквизит
според настоящият съдебен състав
е аргумент, че ЕФ се издава веднага след установяване на
административното нарушение, т.е. след постъпване и обработване на данните от системата, което предполага кратко
технологично време. При невъзможност това да стане в рамките на 24
часа от установяване на нарушението поради проблем от техническо или каквото и
да било друго естество на системата, и забавяне на издаването на ЕФ, следва да се премине
към общия ред за провеждане на административнонаказателното производство – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, при спазване на приложимите процесуални
правила и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По изложените съображения
неиздаването на електронния фиш
веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение, защото правната същност и
преследваната правна цел на
ЕФ
е незабавно наказване на
виновното лице.
Видно от приложената по АНП справка от
деловодната система на ОД-МВР-Варна, ЕФ сер. К №2875651 против А.Д. е издаден
на 14.07.2019г – в деня на извършване на нарушението, поради което в случая не
е налице и такова съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание
за отмяна на ЕФ.
Предвид изложеното касационната инстанция
счита, че проверяваното решение на ВРС не е обременено с наведените касационни
пороци, а други такива, обуславящи неговата ревизия или отмяна, не бяха
установени и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК.
При този изход на делото претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва
да бъде уважена в специалния минимум от 80 (осемдесет) лева на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложим по
препращането на чл.144 от АПК
вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.221
ал.2 от АПК касационният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260230/18.02.2021г по АНД №4970/2020г на
ВРС, ХХIII с-в, с което е потвърден Електронен фиш серия К №2875651 на
ОД-МВР-Варна, и наложената на А.Н.Д., ЕГН **********,***, глоба в размер на 700лв. на осн.чл.189 ал.4
вр.чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ОД-МВР– Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на съдия Наталия Дичева
по КНАХД
№612/2021г.по описа на Административен съд Варна,
десети
касационен състав
Не съм съгласна с мотивите на мнозинството от съдебния
състав, че ЕФ следва да бъде издаден в рамките на 24часа от установяване на
нарушението, както и че ако не се издаде в деня на нарушението, следва да се
премине към процедура по издаване на АУАН и НП.
Производство по чл. 189, ал.
4 – ал. 11 от
ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление. Доколкото се касае за нарушение, установено с
техническо средство, то датата на
електронния фиш е тази на установяване и заснемане на нарушението – в
случая на 14.07.2019г. , а не неговото техническо разпечатване и поставяне на
номер.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е
предвиден изричен реквизит дата на издаване на ЕФ. Доколкото
административно-наказателната отговорност не може да бъде реализирана на база
предположения, очевидно е, че датата на издаване на ЕФ не може да бъде отправна
точка при изчисляване на сроковете. Тук следва да се приложат изводите от
тълкувателната практика - Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд.
Мотивирана от горното, подписах с особено мнение
мотивите на решение по КАНД № 612/2021 г. по описа на АС Варна.
СЪДИЯ:……………