Решение
гр.
С., 30.05.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16846 по описа за 2013 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът Д.П.Н. твърди, че на 25.01.2011
г. сключил със С.А.С. предварителен договор за покупко-продажба на ½
ид.ч. от празно дворно място, находящо се в гр. С., на североизточния ъгъл на
кръстовището на бул. Алабин и бул. Цар Борис І, цялото с площ от 640 кв.м.,
съставляващ парцел V-6 от кв. 254, м. Центъра. При подписване на договора било
заплатено капаро в размер на 100 000 лв., като остатъка от 100 000 лв. следвало
да се изплати при сключване на окончателния договор. Сделката трябвало да се
сключи на 15.11.2013 г. при нотариус В. Г., където продавачът-ответник следвало
да донесе оригиналите на документите, необходими за изповядване на сделката.
Ответникът обаче не се явил, поради което ищецът претендира предварителния
договор да се обяви за окончателен и да му се присъдят разноските. Оспорва тези
на ответника.
Ответникът С.А.С. оспорва иска, като
твърди, че не познава ищеца и не е сключвал с него предварителен договор,
последният не съдържа негово подпис, не е получавала капаро, не е упълномощавал
друго лице да сключва такъв договор, не е представял копие от документите за
имота на ищеца. Сочи, че имотът не е празно дворно място и в него има изграден
обект в груб строеж. Оспорва съдържанието на констативния протокол. Претендира
разноски и оспорва тези на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е
представен предварителен договор от 25.01.2011 г., в който е вписано, че същият
е сключен на основание чл. 19 ЗЗД между С.А.С. - като продавач, и Д.П.Н. - като
купувач, като посочените лица са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба, с който С. да прехвърли на Н. ½ ид.ч. от празно дворно
място, находящо се в гр. С., на североизточния ъгъл на кръстовището на бул.
Алабин и бул. Цар Борис І, цялото с площ от 640 кв.м., съставляващ парцел V-6
от кв. 254, м. Центъра.
Първата приета
по делото СПочЕ, на в.л. С.Ч. е дала становище, че подписът и ръкописният текст
„С.С.“, положен в оригинала на предварителния договор за покупко-продажба от
25.01.2011 г. са изпълнени със синя химикална паста върху хартиения носител на
документа, като не са установени признаци на техническа подправка, която да е
извършена чрез пренасяне от друг документ. Според експерта подписът и
ръкописният текст „С.С.“, изписан в областта на подписа, в посочения договор са
изпълнени от С.А.С..
По поставена допълнителна задача към СПочЕ, съдът е
назначил като в.л. С.Ц., тъй като в.л. Ч. е поискала освобождаване по лични
причини. В допълнителното заключение е посочено, че хронологично в процесния
договор е отпечатан с лазерен принтер текста „Подпис:…“ на стр. 2 и върху него
със синя химикална паста е положен подписът от името на С.А.С.. Експерта е
посочил, че с един и същ принтер е разпечатан текста „Подпис:…. Подпис:…..“, в края на документа и
останалата част от него – предходните две страници, като шрифта е Times New
Roman. Отразено е, че няма тонерни частици върху химикалната паста на саморъчно
положения в края на документа текст и подпис. В о.з. вещото лице е пояснило, че
при изготвяне на експертизата е допуснало технически грешки при оформяне на
същата, а именно – грешка в номера на състава на съда, в годината на делото, в
описанието на проверявания документ (посочено е, че е изследван договор за
кредит).
При разпит в
о.з. вещото лице Ц. макар и непоследователно и с корекция на собствените си
изявленията е пояснила, че в случая печатния текст е изпълнен с лазерен принтер
(а не както на няколко пъти е посочила – мастилено струен) с тонерна касета,
която е пълна с прахообразно мастило. Експертът не е онагледил и мотивирал
заключението си, че текстовете „Подпис:….
Подпис:…..“ и останалата част от договора са изпълнени от едно и също
печатащо устройство, като е заявила,че по своя преценка е онагледила само
сравнението между двете думи „Подпис:….“. Вещото лице е пояснило, че е
променила смисъла на въпроса по т. 1, като е взела предвид заключението на
основната експертиза, но е заявила, че може и да е допуснала грешка, тъй като не
е конкретизирала последователността на отпечатване на текста (целия) на
документа и полагането на подписите. В о.з. вещото лице е заявило още, че не
може да отговори на въпроса по кое време е положен печатния текст, като
едновременно с това е изтъкнала, че почерковото изследване е различно от
техническото изследване на документа. Пояснено е, че когато се изследват букви
в различни размери, не може да се прави сравнение, тъй като нанасянето им от
печатащото устройство е по различен начин.
Допусната е
повторна допълнителна експертиза, като същата е възложена на в.л. Ч., която към
този момент е приела да я изготви. В заключението си вещото лице Ч. е посочило,
че хронологически първоначално в предварителния договор е отпечатан текста
„Подпис:…. Подпис:…..“, на стр. 2, а
след това са положени подписите от страните по договора. В същото време е
установено, че при отпечатване на текста на стр. 1 и стр. 2 от договора е
използван един принтер, а за отпечатване на думите „Подпис:…. Подпис:…..“, след края на текста на стр. 2 е
използвано друго печатно устройство
(също принтер). Шрифта на печатния текст на стр. 1 и стр. 2 е Times New Roman,
размер 9, а размера на шрифта на двете думи „Подпис:…. Подпис:….“ е 20. Крайният извод на вещото
лице е, че са налице признаци за извършена кражба
на подпис. Вещото лице е разяснило още, че има отложени тонерни частици
върху химикалната паста на подписите и ръкописно изписаното име, макар и
химикалната паста да е поставена върху точките след думата „Подпис:….“.
Посочено е още, че хартиеният носител на договора е преминал поне два пъти през принтер, което е довело до
отлагането на тонерните частици върху подписите.
Допусната е
комплексна техническа експертиза по
искане на ищцовата страна, която е възложена на експерти от НИКК, от областта
на „Документни изследвания“ и „Биология, токсикохимия и морфология“, с оглед
изследване от техническа страна на процесния документ, съдържащ спорния
предварителен договор. Вещите лица са дали становище, че при изготвяне на
предварителни договор са използвани два
различни по технология на печат принтери – на мастилено-струен са
отпечатани двете думи „Подпис:“ и пунктирните линии след тях в долната част на
втората страница, а на лазерен принтер – останалата част от договора. Уточнено
е, че първо са били отпечатани двете думи „Подпис:“ и пунктирните линии след
тях, а след това са положени подписите. В заключението е посочено, че са
констатирани тонерни частици от основния
печатен текст върху химикалната паста на щрихите на подписите и ръкописния
текст над подписа вляво в края на документа. Изтъкнато е, че тонерни частици са
установени над химикалната паста и те са отложени в процеса на
електрофотографският печат на основният текст на документа на лазерен принтер. Този
основен текст на документа е отпечатан на лазерен принтер, работещ по
електрофотографската технология на печат със сух тонер, какъвто е отложен върху
химикалните щрихи на положените подписи и имена над първия подпис. Вещите лица
са разяснили, че е възможно тонерни частици да попаднат върху документа (респ.
и върху съдържащите се в него ръкописните изпълнения) при копиране
(размножаване) или при контакт с други документи, но не и да се отложат по начина, по който това става в процеса на
електрофотографския печат, както е в конкретния случай - затопени и
повърхностно закрепени. Като краен извод е дадено категорично становище, че в процесния
изследван документ има признаци за т.нар. „Кражба на подпис”, а именно:
- документът не е отпечатан наведнъж и на
един принтер;
- документът е отпечатан на два принтера,
работещи по различна технология на печат: с мастиленоструен принтер са
отпечатани думите „Подпис:...” и пунктираните линии след тях в долната част на
листа, а с лазерен принтер е отпечатано останалото печатно съдържание на първа
и втора страница;
- необичайно форматиране на основното
текстово съдържание на документа;
- необичайно малкият размер на буквените
знаци на основния текст;
- необичайно голям размер на отпечатаните
думи „Подпис:..”, несъответстващ на размера на буквените знаци от основния
текст на документа;
- необичайно отстояние на думите
„Подпис:...” от основният текст над тях;
- наличие на тонерни частици върху
химикалните щрихи, т.е. основният печатен текст е отпечатан след полагането на
подписите и името „Д.Н.” над подписа вляво;
- необичайна последователност при
отпечатване текста и изписване на подписите и името „Д.Н.” над подписа вляво -
първо са отпечатани думите „Подпис:...” и пунктираните линии, след това са
положени подписите и името „Д.Н.”, накрая е отпечатано основното съдържание.
Представени са
писмени доказателства, касаещи правото на собственост върху процесния имот,
както и такива свързани с плащането по процесния договор.
Извършена е очна
ставка между страните, при която ищецът Н. е заявил, че е виждал ответника и е
подписвал договор с него, за което му е и платил, а ответникът на свой ред е
заявил категорично, че никога не е виждал ищеца.
При така
очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да бъде
основателен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на първо място следва да се установи
наличието на валиден предварителен договор в писмена форма, сключен между
страните в качествата им на продавач и купувач. Събраните в хода на процеса
доказателства и проведените проучвания от вещи лица специалисти в областта на
графологията и техническото изследване на документи налагат извода, че в случая
се касае до „кражба на подпис“ на ответника (сочен като продавач), което
мотивира съда да приеме, че С.С. не е дал валидно
и правно значимо съгласие за сключване на процесния предварителен договор
за покупко-продажба на половината от процесния терен. За този извод съдът
съобрази следното:
Установява се,
че в процесния документ съдържащите се в края на текста подписи, са положени
след като е била напечатана съответната дума „Подпис:…“. Налага се и извода (от
всички приети по делото експертизи), че подписът, положен от С., не е обект на
подправка, а изхожда от това лице. Съдът обаче приема за категорично доказана
тезата, че подписът на продавача С. е поставен преди полагането на
текста на целия документ, съдържащ клаузите на договора. В тази насока следва
да се възприемат заключенията на в.л. Ч. по повторната допълнителна експертиза
и заключението на техническата експертиза, изготвена от вещите лица на НИКК.
Според становището на тези експерти текстът на договора е възпроизведен върху
документа след като в долния край на стр. 2 вече
са били поставени подписите на договарящите страни. Основен аргумент в тази
насока е факта, че върху мастилото на подписите са отложени тонерни частици от
принтиращото устройство, което е използвано за напечатване на цялостния текст
на договора. Вещите лица са разяснили, че в случая не може да се приеме, че
тези тонерни частици са попаднали върху химикалната паста при обикновено
размножаване на документа, и са били категорични че хартиеният носител е
преминал два пъти през две различни
печатащи устройства (мастилено-струен принтер и лазерен принтер). Отделно от
това, в заключението на вещите лица от НИКК е направен подробен анализ на различни
характеристики на целия документ, които налагат извода, че в него е налице
манипулация и данни, че части от същия са положени по различно време. Отразено
е, че косвени признаци за манипулация на документа са наличието на необичайно форматиране на основното текстово
съдържание, необичайно малкият размер
на буквените знаци на основния текст и съответно необичайно големия размер на отпечатаните думи
„Подпис:..”, в края на документа, нехарактерно голямо разстояние между основния
текст и думите „Подпис:...”. Тези елементи от топографията на текста и
разположението му върху листа хартия могат да обосноват извода, че съзнателно
са извършвани действия, целящи вмъкване на текст в ограничено пространство, по
начин целящ запазване на вече поставена част от буквени знаци (в случая
подписите на физическите лица).
Всички тези обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност налагат извода, че документът, в който е
инкорпориран процесния предварителен договор, е станал обект на манипулация. От
страна на ищеца не бяха изложени никакви твърдения, още по-малко ангажирани
доказателства, които да установят наличие на факти и събития, налагащи извода,
че определени житейски причини са провокирали изготвяне на текста на документа
по различен от обичайния начин, или че са налице основателни съображения, които
да са изисквали първо полагане на подписите на страните по договора, а едва
след това изписване на текста на същия. Липсва каквато и да е обосновка на
съображения в дадената насока. Липсват и доказателства, които да обосноват извод,
че макар и да е изготвен по установения начин, договорът отразява действителната воля на страните и
тяхното съгласие за сключване на процесното съглашение. Ето защо следва да се
приеме, че ищцовата страна не е установила по пътя на пълното и главното
доказване, че между Д.Н. и С.С. е сключен валиден договор, тъй като не се
установява С. да е подписал документ,
съдържащ клаузите на предварително съглашение за продажба на спорния имот.
В този смисъл не се доказва изявена правно валидна воля от ответника за поемане
на задължение за бъдеща продажба на правото на собственост върху процесния
терен.
Предвид
изложеното и доколкото не се установява ответникът да е страна по
предварителния договор, сключен на 25.01.2011 г., то без да се обсъждат другите
събрани доказателства (относно собствеността, изправността на страните по
предварителния договор и пр.), искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на
окончателен договор следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен.
За пълното
следва само да бъде отбелязано, че съдът игнорира част от изводите на
допълнителната експертиза, изготвена от в.л. С.Ц. (относно твърдението, че
документът в цялост е отпечатан на едни и същи принтер), като отчита, че
изложението на вещото лице е относително непоследователно, с вътрешни
противоречия, отстранени хаотично в о.з.,
работата е извършвана по видоизменена задача от вещото лице по негова
преценка, а голяма част от изводите са в противоречие с категоричните
заключения на допълнителното заключение на в.л. Ч. и вещите лица от НИКК, без
за това да има онагледяване и значима аргументация.
При този изход
на спора разноски на ищеца не се следват. На ответника следва да се присъди сумата
от 450 лв. за експертизи, и сумата от 2000 лв., като възнаграждение за един
адвокат. Съдът намира за частично основателно възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника, който е уговорен в договор за правна помощ в
размер на 3000 лв. (л. 63), а видно от същия е и заплатен. Минималният размер
съобразно с цената на иска в случая възлиза на сумата от 1488,74 лв., определен
по Наредба № 1 от 2004 г. Съдът обаче приема, че с оглед правната сложност на
разглеждания казус тази сума следва да бъде завишена с приблизително 1/3,
поради което намира, че възнаграждение от 2000 лв. е съобразено с извършената
по делото услуга. Разликата от 1000 лв. следва да се поеме от ответника, който
е сключил договора за правно съдействие при свобода на договарянето.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Д.П.Н.,
ЕГН **********, срещу С.А.С., ЕГН **********, за обявяване за окончателен на предварителен
договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от празно дворно място, находящо
се в гр. С., на североизточния ъгъл на кръстовището на бул. Алабин и бул. Цар
Борис І, цялото с площ от 640 кв.м., съставляващ парцел V-6 от кв. 254, м.
Центъра.
ОСЪЖДА Д.П.Н. да заплати на С.А.С.
разноски в размер на 2450 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: