№ 6986
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110139028 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. А. Н. и Д. А.
Н..
Ищецът твърди, че ответниците са наследници на А. Н. и М. Н. и клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се
в /населено място/, аб. № **********. Посочва, че за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. е
доставил топлинна енергия до имота, а за периода м.05.2019г.-м.04.2020г. е извършена
и услугата дялово разпределение, но тяхната цена не е заплатена. Твърди, че с оглед
неплащането на задължението на падежа, се дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят разделно /поравно – всеки по ½ част/ следните суми:
2126,21лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното плащане, 476,81лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
05.06.2022г., 14,82лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2019г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното
плащане, и 3,53лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-15.06.2022г.
Ответникът Д. Н. не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът К. Н., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Твърди, че не живее на адреса, нито е негов ползвател. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на претенциите.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
продажба от 18.03.1992г. А. К. Н. и М. Д. Н. са закупили процесния имот, находящ се в
/населено място/. Видно от представените удостоверения за наследници, А. К. Н. е
починал на 10.12.2003г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си М. Н.
и синовете си К. Н., Д. Н. и С. Н., от което следва, че наследниците са придобили по ¼
идеална част от притежаваната от наследодателя им ½ идеална част от имота въз
основа на наследствено правоприемство. На 30.10.2010г. С. Н. е починал и е оставил за
свой законен наследник майка си – М. Н., която е придобила неговата 1/8 идеална част
от имота. На 20.07.2022г. М. Н. е починала, като е оставила за свои законни
наследници ответниците Д. Н. и К. Н., които са придобили при равни квоти
притежаваните от майка им общо 6/8 идеални части от имота, а преди това по
наследство от баща си са притежавали по 1/8 идеална част. Тоест, от 20.07.2022г.
двамата са станали съсобственици на имота при равни квоти от по ½ идеална част.
Самите ответниците не оспорват, че са съсобственици на имота.
От изложеното следва, че през процесния период, който е м.05.2018г.-
м.04.2020г. съсобственици на процесния имот са били двамата ответници и майка им
М. Н. при квоти по 1/8 ид. част за първите двама и 6/8 ид. части за майка им. От
събраните писмени доказателства /протокол от проведено ОС на ЕС, протоколи за
извършени реални отчети и изравнителни сметки/, както и от изслушаното и прието
заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към
топлофикационната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното
ТР, ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за имота и
2
дължат заплащане на цената на доставената енергия. Предвид че М. Н. е починала на
20.07.2022г., двамата ответници са наследили при равни дялове наличните задължения
на наследодателя си или следва да отговорят при равни дялове от по ½ част спрямо
ответника за натрупаните от техния наследодател приживе задължения.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тели
и узаконен водомер за топла вода, като за периода 2019/2020г. не е бил осигурен
достъп за отчет. Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани,
топлинна енергия за отопление не е начислявана. Начислявана е топла вода на база
двама потребители по 140л/ден за един човек поради липса на узаконен водомер за
топла вода съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. В
тежест на потребителя и собственик на имота е да поддържа годни и в изправност
измервателни уреди, в това число и водомери. По делото няма нито твърдения, нито
доказателства за наличието на метрологично годен водомер в имота, с оглед на което
съдът приема констатациите и изводите на вещото лице за правилни относно начина и
количеството на начисляваната топла вода в имота. Експертът посочва, че е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като същата е
изчислявана по формулата в т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334 и
Наредба № Е-РД-04-1. С оглед на това, вещото лице дава заключение, че потребеното
количество топлоенергия в имота за процесния период за БГВ и сградна инсталация
възлиза общо на 2055,72лв. При тези обстоятелства, съдът намира, че доставянето на
количество топлоенергия на тази стойност в имота се явява доказано по делото, като
всеки от ответниците отговаря за по ½ част или по 1027,86лв.
Ответникът К. Н. своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Подобно възражение не е направено от другия ответник, а
направеното от единия ответник да ползва другия. Ето защо, същото следва да бъде
разгледано само по отношение на ответника, който го е направил – К. Н..
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадена на 20.07.2022г. Следователно, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 20.07.2019г., са погА.и по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погА.и по давност се явяват вземанията за периода м.05.2018г.-м.05.2019г., тъй
като тяхната изискуемост е настъпила преди 20.07.2019г. На всички останали вземания
изискуемостта е настъпила след 20.07.2019г. (за м.06.2019г. настъпва през м. август
2019г.). Размерът на задълженията за м.05.2018г.-м.05.2019г. възлиза на 1119,88лв.
съгласно заключението по СТЕ, от които половината са дължими от ответника К. Н.,
възлизащи на стойност 559,94лв. Следователно, като се извадят от общия дължим от
3
ответника К. Н. размер от 1027,86лв. погА.ите по давност вземания от 559,94лв., се
получава разлика от 467,92лв. Именно до този размер предявеният спрямо него иск за
главница за топлинна енергия се явява основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 1063,10лв. и за периода м.05.2018г.-м.05.2019г. подлежи на отхвърляне.
По отношение на ответника Д. Н. исковата претенция за главница за топлинна
енергия се явява основателна до размер на сумата от 1027,86лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 1063,10лв. подлежи на отхвърляне.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасили паричните задължения на падежа, поради което същите са изпаднали в забава
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва за тях. В ОУ е посочен
моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на
падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата от ответника К.
Н. главница от 559,94лв. възлиза на сумата от 125,57лв. за периода 15.09.2019г.-
05.06.2022г., а мораторната лихва върху дължимата от ответника Д. Н. главница от
1027,86лв. възлиза на 230,50лв. за периода 15.09.2019г.-05.06.2022г. Ето защо, този иск
спрямо ответника К. Н. се явява основателен до размер на сумата от 125,57лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 238,40лв. подлежи на отхвърляне, а спрямо
ответника Д. Н. се явява основателен до размер на сумата от 230,50лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 238,40лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за периода м.05.2019г.-м.04.2020г.
възлиза на претендираната сума от 14,82лв, която се дължи от двамата ответници
поравно или по 7,41лв. Доколкото обаче ответникът К. Н. е направил възражение за
давност и същото се явява основателно за м.05.2019г. по изложените по-горе
съображения, същият следва да бъде осъден за сумата от 6,79лв., а другият ответник Д.
Н. за пълния размер от 7,41лв.
Тъй като ответниците не твърдят и доказват да са платили и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат и за тях лихва за забава. На основание
чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва
върху дължимата от ответника К. Н. главница от 6,79лв. възлиза на сумата от 1,58лв. за
периода 16.07.2019г.-05.06.2022г., а мораторната лихва върху дължимата от ответника
Д. Н. главница от 7,41лв. възлиза на претендирания от ищец размер от 1,76лв. за
периода 01.07.2019г.-05.06.2022г. Ето защо, този иск спрямо ответника К. Н. се явява
основателен до размер на сумата от 1,58лв., а за разликата до пълния предявен размер
от 1,76лв. подлежи на отхвърляне, а спрямо ответника Д. Н. се явява изцяло
основателен.
4
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете спрямо всеки
от ответниците.
Ищецът е доказал разноски в производството от 145,64лв. за държавни такси,
250лв. депозит за експертиза, 300лв. депозит за назначаване на особен представител на
ответника К. Н. и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя на 100лв. Разноските за особен представител следва да бъдат
разпределени само спрямо ответника К. Н., тъй като засягат само тази страна.
Останалите разноски в общ размер от 495,64лв. следва да бъдат разпределени поравно
между ответниците и да бъде присъдена пропорционална част от тях спрямо уважения
размер на исковете спрямо всеки от тях.
При съобразяване на горните обстоятелства, общият размер на разноските, за
които отговаря ответникът К. Н. е 547,82лв., от които съразмерно на уважената част от
исковете спрямо него следва да бъде осъден за сумата от 290,02лв. Общият размер на
разноските, за които отговаря ответникът Д. Н. е 247,82лв., от които съразмерно на
уважената част от исковете спрямо него следва да бъде осъден за сумата от 239,66лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 559,94лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.06.2019г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното плащане, 125,57лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
05.06.2022г., 6,79лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното плащане, и
1,58лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2019г.-15.06.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 247,82лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 559,94лв. до пълния предявен от 1063,10лв. и за
периода 01.05.2018г.-31.05.2019г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 125,57лв. до пълния
предявен от 238,40лв., иска за главница за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 6,79лв. до пълния предявен от 7,41лв. и за м.05.2019г. и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 1,58лв. до пълния предявен от 1,76лв.
ОСЪЖДА Д. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 1027,86лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното плащане, 230,50лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
05.06.2022г., 7,41лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-
5
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до окончателното плащане, и
1,76лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2019г.-15.06.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 239,66лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1027,86лв. до пълния предявен от 1063,10лв. и
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 230,50лв. до пълния предявен от 238,40лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6