Решение по дело №418/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.73, ал.4 вр. с чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Делото е образувано по жалба на Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин“ (АРРБЦ-Видин), представлявано от К. Л. – Председател на УС против Решение № РД – 02 – 14 – 1280 от 30.07.2024г. на Ръководител на националния орган по програма ИНТЕРРЕГ V – А Румъния – България 2014 – 2020 и Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, с което е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи финансирани със средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор № ROBG-399-01/15.01.2019г. с изпълнител ,,ВИП-Сливен“ ООД, с предмет: „Организация на събития“ по проект „Драконови лодки“, код на проекта ROBG 399, финансиран по Програма Интеррег V - А Румъния-България, на стойност 67 546,00 лв. без ДДС / 81 055,20 лв. с ДДС.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Направените в него изводи са неправилни и субективни. Неяснотата не дава предимство и не води до ограничение и може да бъде преодоляна с процедура по искане на разяснение. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла четиригодишна погасителна давност, предвидена в чл.3, § 1 от Регламент 2988/95г., като твърди, че по делото липсват доказателства, че този проект е многогодишен.

Иска се от съда да отмени оспореното решение и да присъди съдебните разноски във връзка с производството по делото.

Ответникът по делото, Ръководител на Националния орган (РНО) на Програма ИНТЕРРЕГ – V – А Румъния – България 2014 - 2020 и Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. В писмено становище, по отношение на материалната законосъобразност на административния акт, преповтаря мотивите за издаването му. По отношение на твърдението за изтекла погасителна давност счита, че се касае за продължаваща нередност при многогодишна програма, която не е прекратена изрично, поради което и погасителната давност не е прекратена, така, както е уредено в чл.3, §1 от Регламент № 2988/95.

Прави искане за присъждане на съдебни разноски и претендира прекомерност по отношение на хонорара на жалбоподателите.

Безспорно се установява, че за изпълнение на проект, финансиран по линия на Европейския фонд за регионално развитие, а именно проект ROBG-399 „Драконови лодки“, между Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, в качеството му на управляващ орган (УО) за програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България и АРРБЦ-Видин, като водещ бенефициер, е сключен Договор за субсидия от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на обща допустима стойност 497763.43 евро, от които 423098.90 евро от ЕФРР, 64704.29 евро съфинансиране от държавните бюджети и 9960.24 евро собствен принос от партньорите (л.41). Оригинал на договора не е приложен по делото, а е приложен превод от английски език.

За управляващия орган, договорът е подписан на 09.07.2018г., а за водещия бенефициер на 31.07.2018г.

Националното съфинансиране по проекта е уредено в Договор № РД-02-29-296/28.08.2018г. (л.52), между договарящия орган Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София и партньора АРРБЦ-Видин. В него е посочено, че общият размер на допустимите разходи на партньора, съгласно одобрения формуляр за кандидатстване е в размер на 243236,93 евро. От тях 206751.39 евро от ЕФРР, 31618.37 евро национално съфинансиране и 4867.17 евро собствен принос на партньора. Така, договарящият орган, който е явява и национален орган е отпуснал на партньора 61839.21 лева, представляващи левовата равностойност на националното съфинансиране от 31618.37 евро.

В изпълнение на задълженията си по този договор, АРРБЦ-Видин, с Решение № 43/17.12.2018г. (л.59 гръб), е открил процедура за избор с публична покана за определяне на изпълнител, на основание чл.50-53 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) с предмет „Заснемане на 50-минутен филм“ по проект „Драконови лодки“ (л.60). След проведената процедура, е сключен договор № ROBG-399-01/15.01.2019г. с изпълнител ,,ВИП-Сливен“ ООД, който не е представен с административната преписка. Информация за него се извлича само и единствено от оспорения административен акт. Жалбоподателят не оспорва нито факта на сключването му, нито датата, нито неговата стойност такава, каквато е посочена в акта.

С писмо № 99-00-3-79(45)/02.07.2024г. (л.30), РНО е уведомил АРРБЦ-Видин за постъпило уведомление за съмнение за нередност № УТС-1273-3/20.06.2024г., по описаната по-горе процедура за възлагане на обществена поръчка с публична покана.

След четиринадесет дневния срок по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, на 18.07.2024г. е постъпило възражение от АРРБЦ-Видин срещу писмото, с твърдения, че процедурата по избор на изпълнител е преминала всички нива на проверка от НО и УО, средствата са отчетени и верифицирани от съответните административни органи, а в последствие се оказва, че нито те, нито проверяващите експерти от МРРБ или Румъния не са спазили закона, поради което счита, че не следва да се налага финансова корекция.

В едномесечния срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, на 30.07.2024г. е издадено оспореното в настоящото производство, решение.

Административният орган е констатирал следните нарушения:

-В раздел III: Юридическа, икономическа, финансова и техническа информация, т.2.3. „Технически възможности и квалификация (по чл. 3, ал. 13 от ПМС № 160/01.07.2016 г.“ от публичната поканата, бенефициерът е поставил следното изискване: “Изискуеми документи и информация. Кандидатът следва да представи: - Списък на изпълнените услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение.“

Като минимално изискване към техническите възможности и квалификация на кандидатите, отново фигурира „Списък на изпълнените услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение.“

Според АО, с поставеното изискване бенефициерът е приел за идентични минимално изискване и документи, с които същото следва да се докаже. По този начин е поставил необоснована тежест върху потенциалните участници, които на етап участие в процедурата следва единствено да декларират изпълнени еднакви или сходни услуги, без да са принудени да доказват изпълнението на същите. Изискването за представяне на препоръки за добро изпълнение, когато липсва сигурност за участниците дали ще бъдат определени за изпълнители, потенциално може да има разубеждаващ ефект спрямо тях и необосновано да препятства участието, тъй като утежнява подаването на оферта.

По този начин са нарушени принципите по чл.50, ал.1 и чл.51, ал.4 ЗУСЕФСУ;

- бенефициерът не е пояснил какво следва да бъде разбирано под услуги, които са „еднакви или сходни с предмета на поръчката“.

По този начин е допуснал значителна неяснота както за участниците - как могат да изпълнят минималните изисквания, така и за оценителната комисия - как следва да проверява изпълнението на същите. Предметът на услугата - организация на събития, може да обединява широк кръг от възможни дейности и „подуслуги“, като разнообразни по вид са и действително включените в предмета дейности (описани в т.II.1.2) от поканата) - осигуряване на настаняване и на хранене за определен брой хора и за конкретен период от време, както и други специфични - като осигуряване на мултимедийна техника, техническо лице. Предвид изложеното, какво представлява „сходна услуга“, необосновано подлежи на тълкуване - сходна ли ще е услугата, ако е била изпълнена за по-кратки периоди от време и с по-малко участници, не е включвала осигуряване на мултимедийна техника, била е само за едно събитие и т.н.

Според АО тази неяснота може да препятства участието в процедурата и нарушава принципите, заложени в чл.50, ал.1 ЗУСЕФСУ;

Направен е извод, че така поставените изисквания имат разубеждаващ ефект за икономически оператори, които имат капацитет и възможност да изпълнят услугата, като по този начин същите необосновано са ограничени да участват в процедурата, тъй като липсват обективни данни какво е очакваното от тях поведение при подготовката на офертите им. Цитирана е съдебна практика.

По повод възражение на бенефициера, че не му е дадена възможност да отговори на констатациите в доклада, изготвен от дирекция „Вътрешен одит“ към МРРБ, АО е посочил, че обективираните в доклада констатации са отразени в сигнал, като на бенефициера е предоставена възможност да се запознае със сигнала, както и да представи своите писмени възражения срещу него и становището на НО преди издаването на решение, с което се определя финансовата корекция. Самото възражение е направено именно защото му е предоставена възможност да отговори на констатациите.

Прието е, че извършеното нарушение попада в легалната дефиниция на нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Същото има финансово отражение, като е налице нередност по смисъла на Регламент № 1303/2013г., доколкото нередност може да съществува и тогава когато е налице възможност за нанасяне на вреда на бюджета, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение.

Двете нарушения са определени като такива по чл.50, ал.1 и чл.51, ал.4 от ЗУСЕФСУ.

Класификацията на всички е по т.11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.

Предвидената финансова корекция е 10 % от стойността на допустимите разходи и тя е определена в размер на 10 %, от допустимите разходи финансирани от ЕСИФ по договор № ROBG-399-01/15.01.2019г. с изпълнител ,,ВИП-Сливен“ ООД, на стойност 67 546,00 лв. без ДДС / 81 055,20 лв. с ДДС.

Като Забележка 1 е посочено: „Финансовата корекция се определя върху стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. От стойността на договора следва да бъде изваден собственият принос на бенефициера в размер на 2 % (допустимите разходи без собствен принос на бенефициера са в размер на 79 433,29 лв. с ДДС).“

Видно от представената по делото (л.15) Заповед № РД - 02 – 14 - 564/29.04.2024г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, към момента на издаване на оспореното решение М. О. – Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройство, е определен за Ръководител на националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020.

Поддържаните във възражението доводи са обсъдени от органа в изпълнение на задължението му по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ и след като ги е приел за неоснователни, е издал оспорения акт. Следователно административнопроизводствените правила са спазени, а обстоятелството, че органът не е уважил възражението не води до нарушение на процесуалните правила.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

След извършване на цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл.168, ал.1 от АПК, Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя, като адресат на акта.

В чл.1, ал.1 от ЗУСЕФСУ се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ); реда за предоставяне на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В раздел III от глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В §5, т.4 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III.

В случаят няма спор, че настоящия казус попада в приложеното поле на закона. Съгласно чл.73, ал.1 от същия във вр. с §5, т.4 и §70 от ДР, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Националния орган. В конкретната хипотеза, обжалваното решение е издадено от Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, в качеството му на ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020, предвид представената Заповед № РД - 02 – 14 - 564/29.04.2024г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Следователно, оспореният акт е постановен от компетентен орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Предвид изложеното, Съдът намира, че актът не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - конкретни нарушения на ЗОП. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Националния орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото се установява, че това изискване на закона е спазено. От АРРБЦ-Видин е постъпило възражение, което е обсъдено в оспореното решение и в този смисъл е спазено изискването на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено при нарушение на материалния закон.

В чл.59, ал.2 от АПК изчерпателно са изброени задължителните реквизити на издаденият в писмена форма административен акт, липсата на които влече порок на същия. При настоящия административен акт, в три от тези императивни изисквания, реквизитите са липсващи или неясни:

- на първо място обжалваното решение няма номер и дата на неговото издаване, което е задължително според т.8 на чл.59, ал.2 от АПК. Това, че на допълнителен лист (л.17) е посочен номер и дата на решението не санира обстоятелството, че такива липсват в съдържанието му. Дата и номер липсва и в съпроводителното писмо (л.18). Посочването им чак в справката за комуникация (л.17) е административно нелогично, когато не е спазено предвиденото от законодателя изискване за задължителен реквизит на писмения АА;

- на второ място в т.3 на чл.59, ал.2 от АПК е предвидено задължението за посочване адресат на акта. При внимателния прочит на конкретно обжалваното решение за налагане на финансова корекция, не може да се установи, кой е неговия адресат. Вярно е, че в заглавната част изрично е посочен проектът, изпълняван от жалбоподателя по делото, както е вярно и това, че изложените мотиви и диспозитива касаят същия проект, изпълняван от жалбоподателя. Но никъде не е изрично посочено, че Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин“ (АРРБЦ-Видин) е адресат на този конкретен административен акт, т.е. че точно той трябва да понесе финансовата корекция, независимо от императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.3 от АПК. Това обстоятелство може да се извлече и се предполага, след като става въпрос за сигнал за нередност по проекта, изпълняван от него, но законът изисква, а и правната сигурност предполага, че диспозитивът „Определям“ (л.19 от делото и стр.2 от АА) ще бъде насочен към изрично назован адресат, а няма да е съпроводен само от посочване на проект и законова предвидената ФК по него, която:

-на трето място не е ясно определена по размер. Както вече беше посочено във възприетата фактическа обстановка, ФК е определена в размер на 10 %, от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор № ROBG-399-01/15.01.2019г. с изпълнител ,,ВИП-Сливен“ ООД, на стойност 67 546,00 лв. без ДДС / 81 055,20 лв. с ДДС. Същевременно според Забележка 1 (л.26 от делото и стр.15 от АА) „Финансовата корекция се определя върху стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. От стойността на договора следва да бъде изваден собственият принос на бенефициера в размер на 2 % (допустимите разходи без собствен принос на бенефициера са в размер на 79 433,29 лв. с ДДС).“

В диспозитива на решението, т.е. в разпоредителната част на акта, липсва изрично посочване, че ФК е 10% от сумата 79 433,29 лв. с ДДС. Това се предполага и най-вероятно е точно така, но законът изисква разпоредителната част да е ясна - т.5 на чл.59, ал.2 от АПК.

Отделно от това, но отново в т.5 се изисква да се посочи срокът за изпълнението на задължението. В случая нито от фактическата обстановка се извлича дали сумата е изплатена (и то коя сума) и следва да се възстановява от непосочения адресат или следва да не се верифицира при последващи искания за плащане, нито е посочено в разпоредителната част на акта (диспозитива).

Недопустимо е един административен акт да не съдържа дата на издаване, адресат и разпоредителна част, в която се определят задълженията (в случая конкретно определена ФК), начинът и срокът за изпълнението. Когато административният орган е издал такъв административен акт, той не е спазил изискването за форма на акта. Подобно нарушение на императивната законова разпоредба на чл.59, ал.2, т.3, т.5 и т.8 от АПК е достатъчно за отмяна на обжалвания акт.

Но независимо от тези нарушения, съдът счита, че следва да се обсъди и въпросът налице ли са елементите на определението за нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанията за налагане на финансова корекция са установени в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно тази норма финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на изрично посочени основания, като т.9 предвижда като такава нередност, съставляваща: нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. „Нередност“ по смисъла на чл.2 (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2, (7) Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152, (1) Регламент № 1303/2013), означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на ЕФСУ, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕФСУ нередностите по т.9 се посочват в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции - чл.2, ал.1 и Приложението към него. По силата на чл.1 от Наредбата, с нея се посочват, както случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), така и минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на основание чл.70, ал.1, т.1– 9 от ЗУСЕФСУ .

По делото е безспорно, че първият елемент на определението за нередност е налице – АРРБЦ-Видин има качеството на икономически субект, защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИП. В качеството си на икономически субект, страна по договори за безвъзмездна финансова помощ, той е осъществил действия по избор на изпълнител с публична покана, съгласно ЗУСЕФСУ( преди ЗУСЕСИФ).

Жалбоподателят не е възложител по ЗОП и за него важат правилата на глава 4 от ЗУСЕФСУ, съответно по отношение на нередностите е приложим чл.1,т.1 от Наредбата за посочване на нередности.

Нормативната уредба по обществени поръчки предоставя на възложителя свободата да избере начина, по който да отличи най-доброто предложение за изпълнение на поръчката. За да се гарантира реална конкуренция обаче, тази свобода не може да е неограничена. В тази връзка в ЗОП са предвидени някои изисквания, свързани с показателите, въз основа на които се избира печелившата оферта.

По отношение на констатираните нарушения, квалифицирани като нередности по т.11 б.а“ от Наредбата за посочване на нередности, Съдът не споделя доводите на административния орган. Следва да се има пред вид, че Решение № 43/17.12.2018г. (л.59 гръб), с което е открита процедурата за избор с публична покана, публикуването на публичната покана (л.60 и сл.) и сключването на непредставения по делото процесен Договор № ROBG-399-01/15.01.2019г., на който са наложени финансовите корекции, е станало при действието на НАРЕДБА за посочване на нередности, в първоначалната ѝ редакция, а именно приета с ПМС № 57/28.03.2017г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017г., в сила от 31.03.2017г., изм., бр. 68 от 22.08.2017г., в сила от 22.08.2017г.

Съобразно тази редакция, нарушение по т.11 е: „Дискриминационни технически спецификации“, което представлява „Поставяне на характеристики, които са прекалено специфични и по този начин не предоставят равен достъп на участниците/кандидатите за участие, или това води до необосновано ограничаване на конкуренцията за участие в обществената поръчка.“

С изменението на Наредбата, публикувано в ДВ, бр. 67 от 2019 г., в сила от 23.08.2019г. (седем месеца след като е сключен процесния договор) вече нарушението по т.11 е такова, каквото е квалифицирано от Ръководителя на националния орган, а именно: „Използване на: – основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или – условия за изпълнение на поръчката, или – технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“, като „б.а) нередността се отнася до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Такива са например следните случаи: – минималните изисквания за възможностите на кандидатите/участниците са свързани с предмета на поръчката, но не са пропорционални; – използвани са критерии за подбор като показатели за оценка на офертите; – изискан е конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или производство, без да са добавени думите "или еквивалент", с изключение на случаите, когато такива изисквания са свързани с несъществена част от предмета на поръчката и влиянието върху бюджета на ЕС е само формално (без действително или потенциално финансово влияние)“.

Но когато е започнала, проведена и завършила процедурата за избор на изпълнител, както и седем месеца по-рано, т.е. на 15.01.2019г., когато е сключен процесния договор, редакцията на Наредбата за посочване на нередности не е предвиждала такова нарушение, каквото е констатирано от административния орган. И не само т.11 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, но и в останалите разпоредби не се установява да са квалифицирани като нарушения действията такива, каквито са вменени на жалбоподателя, съобразно действащата редакция на Наредбата, след изменението ѝ с ДВ, бр. 67 от 2019г., в сила от 23.08.2019г.

Ако през целия период на провеждане на процедурата, т.е. от датата на решението за откриване на процедура до датата на сключване на договор, не е било предвидено от законодателя нарушение по действащата Наредба за посочване на нередности, незаконосъобразен предмет или ограничително изискване (каквито са квалифицирани от Ръководителя на националния орган), то изобщо не може да се обсъжда нарушение. Законодателят е органа, който определя дали се касае за нарушение или не, а ръководителят на националния орган, като изпълнител може само да прилага установените правила, като се съобразни с тях във вида, в който са били към момента на извършване на конкретното действие, респ. за периода на откриване на процедурата до сключване на договора. В този смисъл, не може и да се нарушава основния принцип, че правните норми действат напред във времето, а не с обратна сила, още повече, ако те съдържат квалификации за нарушения, съответно санкции за тези нарушения.

Предвид горното, при провеждане на процедурата не е било налице ограничително изискване към кандидатите, поради което, дори и в последствие, а в случая няколко месеца по-късно, законодателят да е предвидил, че конкретните действия на жалбоподателя, представляват нарушения, то при провеждане на процедурата - м.Декември 2018т. и до средата на м.Януари 2019г., не е извършено вмененото нарушение на чл.50, ал.1 и чл.51, ал.4 от ЗУСЕФСУ.

Предвид липсата на нарушение, като елемент от фактическия състав на нередността, липсва основание за съда да установява другите предпоставки за налагане на финансова корекция за посоченото нарушение, както и не следва да се обсъжда законосъобразността на определения размер на финансовата корекция.

С това следва да се приеме, че липсва вторият елемент от определението за нередност, поради което не следва да се обсъжда липсата или наличието на третия елемент.

Както вече изрично беше посочено, обстоятелството, че е сключен договорът, на който е наложена финансова корекция и че това се е случило именно на 15.01.2019г. не се спори от страните, поради което макар и той да не е представен по делото, съдът приема за безспорно.

Предвид гореизложеното, след като Ръководителят на националния орган е приложил неправилно във времето правните норми, то решението му е незаконосъобразно и на това основание, а именно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целите на ЗУСЕФСУ, основание за неговата отмята по чл.146, т.2, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменено.

Отделно обсъждане се дължи по отношение на направеното възражение на жалбоподателя за изтекла погасителна давност.

Този състав на съда счита, че чл.3, §1 от Регламент № 2988/95г. е изчерпателен: „В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.“ Безспорно е, че се касае за многогодишна програма ИНТЕРРЕГ V – А Румъния – България 2014 – 2020г., за която по делото няма представени доказателства да е изрично прекратена. Т.е. началната дата на давността не е установена по това производство, но и не е възможно да бъде установена, тъй като нито едната, нито другата страна са представили доказателства в тази насока. Твърдението, на жалбоподателя, че давността е започнала да тече от датата на сключване на договора, не кореспондира с разпоредбата на чл.3 от Регламент № 2988/95г. Извършването на нарушението при всички положения е свързано с изпълнението на договора, а не датата на неговото сключване.

Обстоятелството, че се касае за многогодишна програма не подлежи на обсъждане, още повече, че следва и от самото ѝ име - ИНТЕРРЕГ V – А Румъния – България 2014 – 2020г. Шестгодишният времеви период определено може да се приеме за многогодишна програма, дори и това да не е изгодно на която и да било от страните по делото.

Твърдението на жалбоподателя, че липсват доказателства, че програмата не е прекратена, поради което следва да се приеме, че е прекратена, не се споделя от съда. Ако жалбоподателят твърди, че тази програма е прекратена, то доказването е в негова тежест. Доказването на отрицателния факт, че НЕ Е прекратена програмата, към което той навежда, т.е. очаквайки ответника да го докаже, противоречи на основните принципи на правото.

Погасителната четиригодишна давност не е приложима и обжалвания административен акт следва да бъде отменен на изложените по-горе основания.

С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя на същия на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за производството в общ размер на 1485,46 лв. / хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, от които 635.46 лв. (шестстотин тридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), изплатени за държавна такса за производството, както и адвокатско възнаграждение в размер на 850.00 (осемстотин и петдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № РД – 02 – 14 – 1280 от 30.07.2024г. на Ръководител на националния орган по програма ИНТЕРРЕГ V – А Румъния – България 2014 – 2020 и Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, с което е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи финансирани със средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор № ROBG-399-01/15.01.2019г. с изпълнител ,,ВИП-Сливен“ ООД, с предмет: „Организация на събития“ по проект „Драконови лодки“, код на проекта ROBG 399, финансиран по Програма Интеррег V - А Румъния-България, на стойност 67 546,00 лв. без ДДС / 81 055,20 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София да заплатят на Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин“, сумата от 1485,46 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, разноски за водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.