Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 478/2019г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по жалба от П.М.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. М.Т.
срещу Заповед № 18-162-04.01.2019г.
на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта
и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК, състоящо се в промяна на обща граница между поземлени имоти с
идентификатори 10135.2552.2256, 10135.2252.2255, 10135.2552.2253 и
10135.2552.2252 с искане за коректно отразяване границите на ПИ 3060-Б в жк.
„Изгрев“, съгласно извършени преки геодезически измервания на
място и проект за изменение изработен от правоспособно лице по ЗКИР.
Жалбоподателката релевира наличието на основания по чл. 59, ал. 2 от АПК,
свързани с липсата на констативно съобразителна част на заповедта
за фактическите и правните основания за издаването й;
счита, че същата не е мотивирана и е вътрешно противоречива. Твърди, че
отклоненията между заснетите на място северна, източна и южна граници на имота
й и КК не съответстват на документа й за собственост и не са в рамките на
допустимите стойности, който факт обуславя поправянето на КК. В условията на
евентуалност претендира промяна по отношение на северната граница, дори и в
случай на отказ по отношение на общите граници на имотите, собственост на
заинтересованите лица. В съдебно заседание
и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения
списък.
Ответната
страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание. В депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Заинтересованата страна Б.К.Н. се явява лично, но не изразява
становище.
Заинтересованата страна П.И.Н., редовно призована не
се явява, не се представлява.
Заинтересованата
страна Р.Г.Г., чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски по делото.
По
искане на страните, за да се установи дали е налице непълнота или грешка по
смисъла на чл.54, ал.1 от ЗКИР, съдът назначи съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице В.А. се установява следното:
съгласно
представения проект със заявлението на жалбоподателката се променят източната,
северната и южната граница на ПИ с идентификатор 10135.2552.2253 по КК.
Документите за собственост на жалбоподателката - нот. акт № 44 от 2002г. на Служба по вписванията и на
заинтересованите лица Р.Г., легитимираща се с нот. акт № 175 от 1991г. и Б.Н. с
нот. акт № ** от 19**г. са изготвени при действието на
КП на Франга и Домуз дере изработен през 1973г. и текущо променян през годините
до влизане в сила на КККР през 2008г. Съгласно този план имотът на
жалбоподателката е с пл.№ 3060Б /част от 3060/, на
заинтересованата страна Б.Н. пл.№ 3060А /част
от 3060/ а на заинтересованата страна Р.Г.Г. е с пл.№ 3059. Последното е видно и от приложените нотариални актове към делото. След съвместяване на предходния КП от
1973г. с действащата към момента КК и проекта, по който е инициирано
изменението, вещото лице изготви Комбинирана скица на която: Със
зелен цвят е показал ПИ №№ 3059,3060,3060А,
3060Б и 3060В по КП на Франга и Домуз дере изработен през 1973г и текущо
променян през годините; С черен цвят е показал ПИ №№ 2252,2253,2254,2255
и 2256 по действащата КК; С червен цвят е показал исканото от жалбоподателката
изменение. От Комбинираната скица е видно, че има разминаване на границите на
имотите на жалбоподателката и заинтересованите страни по КК с тези по КП от
1973г., респективно с приложения проект за промяна на КК. Видно е също, че
границите по предложения проект за промяна не се различават с тези по КП от
1973г./действал при съставянето на титулите за собственост/
в обхвата на имотите на жалбоподателката и заинтересованите страни по делото.
По делото е приложено копие от ПУП-ПРЗ за УПИ ХII-3059, кв.30, ж.к “Изгрев“ /л.
50/, одобрен със Заповед № Г-26/13.01.2005г. собственост на заинтересованата страна Р.Г.Г..
По този план имотните граници между процесните имоти повтарят тези по КП от
1973г. и не са в противоречие с внесения в СГКК-Варна проект за изменение на
КК. На л. 51 от делото е приложено копие от ПУР на ж.к. „Изгрев“ одобрен с
Решение № 552-6/26,27.07.2012г. на ОбС-Варна. Този план е изработен, като за
опорен план е използвана КК одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК-София, която е предмет на исканото
изменение. В изпълнение на поставената задача по т.2 вещото лице извърши
геодезическо заснемане с прецизна GPS на полумасивната огР.(телена мрежа на
метални колове) между имота на жалбоподателката и заинтересованата страна Р.Г..
След извършеното заснемане е установил, че така поставената огР. не се
различава от общата граница между имоти № 2253
и № 2256 по действащата КК, както и по действащия ПУР на
ж.к. „Изгрев“ одобрен с Решение № 552-6/26,27.07.2012г. на ОбС-Варна. ОгР.та се
различава от границата между имотите по предходния КП от 1973г., както и по
ПУП(ПРЗ) за УПИ ХII-3059, кв.30, ж.к “Изгрев“, одобрен със Заповед
№ Г-26/13.01.2005г. Различава се и от границата по
проекта за изменение на КК в тази си част, тъй като тя дублира имотната граница
по КП от 1973г. Разликата в северозападния край на огР.та е 0.73м, а в
югоизточния е 0.13м., като и в двата случая разликите са в рамките на
допустимата грешка съгласно чл. 18, ал.4, т.2, буква „б“ от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. ПУР /л.51/
е изработен като за опорен план е използвана КК, т.е имотът на жалбоподателката
е с площ 590кв.м. Площта на имота на заинтересованата страна Р.Г. по КК е
962кв.м. Има отнемане за улици за достъп до имотите, което не е предмет на
делото. ПУП-ПРЗ за УПИ ХII-3059, кв.30, ж.к “Изгрев“ /л.
50/, одобрен със Заповед № Г-26/13.01.2005г. собственост на заинтересованата страна Р.Г.Г.
е изработен на основата на КП от 1973г., като площта на имот 3059 по този план
е 931кв.м./изчислени графически/, като
тук също има отнемане за улица от лицето на имота. Площта на имот 3060Б-
собственост на жалбоподателката по този план е 616кв.м. В заключение вещото
лице заявява, че исканото изменение на КККР относно процесните имоти отговаря
на имотните граници по КП от 1973г. действал към момента на съставяне на
титулите за собственост за имотите на жалбоподателката и заинтересованите
страни.
При
изслушване на заключението в съдебно заседание на 18 септември 2019г., инж. А. е уточнил, че по т. 2 от СТЕ отклонението в границата по проекта за
изменение на КК и изградената на място ограда е
според КП от 1973г. Не е изследвал проекта, но със сигурност смята, че
отклонението е по-малко от допустимата грешка по проекта, тъй като тези две
граници - по проекта и по предходния КП почти съвпадат, разликата е минимална.
Допустимата грешка съгласно чл.18, ал.4,
т.2, буква „б“ от Наредбата е 0,90 м. Тъй като границата, която е
изобразена в КП от 1973г. не е материализирана, ако беше материализирана, щеше
да бъде по-малко. Вещото лице уточни, че няма застъпване на собственост като за
база е взел КП от 1973г., тъй като нотариалните актове
са изготвени след като той е бил действащ.
СТЕ по
т.2 е оспорена от жалбоподателката в частта, където са
посочени стойностите на разликата и отклонението в местоположението на
границата по КК, резултат на което е назначена
повторна СТЕ в тази част с вещо лице инж. Й.К.. Съгласно заключението измерената
на място граница и тази между ПИ 10135.2552.2253 и ПИ 10135.2552.2256 по
действащите КККР се различава в източната си част с 27 см., а в западната част
с 24 см. - отразено с черен цвят на Приложение № 1.
Границата, отразена в ПУП-ПУР между двата имота, съвпада с границата по
действащите КККР. Измерената на място граница и тази, отразена в ПУП-ПРЗ /границата
между ПИ 3059 и ПИ 3060Б/, се различава в
източната си част с 3 см, а в западната си част със 76 см - отразено на
Приложение № 2 със зелен цвят.
Тези разлики са в посока обратна на разликите от Приложение № 1, т.е. разликата между границата от действащите
КККР и тази по ПУП-ПРЗ е сумарна от двете разлики. На Приложение № 3 са изобразени и разликите между измерената граница
и границата от проекта за попълване на КККР. В източната си част е тя е 8 см.,
а в западната е 76 см. Площта на имота на П.М. по действащия ПУП-ПУР е 590кв.м
- това е площта на ПИ 10135.2552.2253 по действащите КККР. Площта на имота на Р.Г.
по действащия ПУП-ПРЗ е 930кв.м. – това е площта на ПИ 3059. Тази площ се променя на 929кв.м с
искането за изменение на КККР.
В
проведеното съдебно заседание на 13 ноември 2019г. вещото лице уточни, че по
Приложение № 1 няма разминаване между графичната и текстовата част, защото при
изготвянето е съобразена КК, която е отразена и е послужила за основа на
ПУП-ПУР. По Приложение 3 имотните граници по ПУП-ПРЗ и имотната граница по
проекта за изменение на КК не съвпадат. Имотната граница по проект е в кафяво,
със зелено са имотните граници отразени в ПУП-ПРЗ, като отразените имотни
граници в ПРЗ имат малко несъответствие, което е в рамките на допустимото между
границите на процесните имоти. С оглед изпълнение на изискването да се отразят
имотните граници по ПРЗ, вещото лице е отразил имотни граници отразени в ПРЗ,
одобрен със заповед от 2005г., който е изготвен въз основа на КП. Отразената
имотна граница в ПРЗ, одобрена със заповед на кмета на район „Приморски“ от
2005г. и границата по проекта съвпадат почти напълно в частта между процесните
имоти. Границата по актуалната КК не съвпада с имотната граница отразена в
ПУП-ПРЗ от 2005г. с 1 метър в западната част, а в източната част разликата е 30
см. Измерената на място граница между двата имота е материализирана и
представлява огР., като тя съвпада с действащата КК, в рамките на допустимата
грешка - 27 см., т.е. приема се, че границата е в допустимите стойности.
Съдът
кредитира основното и повторното заключения на вещите лица като обективни и
компетентни изготвени, с изключение на частите, в които се съдържа отговор на
правен въпрос.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Производството
пред административния орган е започнало по заявление с вх.№
01-330957/23.10.2017г. /л.5 от адм.
Преписка/ от жалбоподателката, с което е направено искане за
"нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта" за ПИ
10135.2552.2252, състоящо се в промяна на обща граница между поземлени имоти с
идентификатори 10135.2552.2256, 10135.2552.2255, 10135.2552.2253 и
10135.2552.2252 с искане за коректно отразяване границите на ПИ 3060Б в жк.
„Изгрев“ съгласно извършени преки геодезически измервания на място и проект за
изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. Изготвена е скица – проект
№ 15-236112-18.04.2018г. от Началника на СГКК-Варна, в
която са отразени исканите промени.
По повод
искането за изменение на КК на 19.04.2018г. началникът на СГКК-Варна е изпратил
писмено уведомление с изх. № 24-8551 (л.50) до всички заинтересовани от
исканото изменение лица. На 26.04.2018г. заинтересованото лице Р.Г.Г. –
собственик на ПИ 10135.2552.2256 е депозирала писмено изявление, наречено
жалба, с което е изразила изричното си несъгласие с исканото изменение. На
03.05.2018г. заинтересованото лице П.И.Н. /съпруга на Б.К.Н./ - собственик на
ПИ 10135.2552.2255 /придобит в СИО/ е депозирала свое писмено становище за
несъгласие с предложеното изменение на КК.
Оспореният
отказ е издаден на 04.01.2019г. и е мотивиран с обстоятелството, че
горепосочените заинтересовани лица не са съгласни да се променят границите на
имота.
Отказът
е съобщен с обратни разписки на жалбоподателката и заинтересованите лица.
Жалбоподателката чрез упълномощено лице е получила административния акт на
17.01.2019г., а жалбата й е постъпила в СГКК на 29.01.2019г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. На
19.02.2019г. административната преписка и жалбата са изпратени на
Административен съд гр. Варна.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Актът е
издаден от компетентен административен орган - началника на СГКК-Варна, като
компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 54, ал.4 ЗКИР, съгласно
която измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота.
Заповедта
е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити
- наименование на органа, наименование на акта, фактически и правни основания
за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издателя на
акта, указания относно реда и срока за обжалване. От фактическа страна
заповедта е мотивирана с подаденото от жалбоподателката заявление за изменение на КККР и приложените
към него документи и материали, определени по чл. 75 от Наредба № РД-02-2-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а като правно
основание са посочени разпоредбите на чл. 54, ал.1 и чл. 54, ал.4 от ЗКИР. За
мотиви на акта следва да считат и фактите, съдържащи се в документите към
административната преписка по издаване на акта, част от която са и
доказателствата за всички процесуални действия, извършени в рамките на
административното производство.
Не се
установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта
само на това основание, каквито са направените с жалбата възражения. По
отношение на релевираното възражение относно заинтересованото лице П.Н. следва
да се отбележи, че в административната преписка е представено копие на акта за
граждански брак, видно от който имот 10135.2552.2255 е придобит в режим на СИО,
а не както смята жалбоподателката, че лицето няма нищо общо с имота.
От
представените в преписката доказателства се установява, че към момента на
изменението на кадастралния регистър, за територията на район „Приморски“ на
гр. Варна, в който се намира посочения имот, са одобрени КККР със Заповед №
РД-18-92/ 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Оспореният
отказ е издаден в производство по изменение на кадастралната карта, което се
регламентира от разпоредбите на чл.51-54в от ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Съобразно
действащата нормативна уредба, кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като законодателят е предвидил възможност те да
бъдат изменени при установяване на непълноти или грешки (чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР). Легалната дефиниция на понятието "непълноти и грешки" се
съдържа в параграф 16 от ДР на ЗКИР, съгласно който текст това са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър по местонахождението на имота въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти, като не се смята за непълнота или грешка в кадастралната
карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната
карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата,
определена с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. (чл. 54, ал. 1 и ал. 3, вр.
чл. 51, ал. 2 от ЗКИР). Съгласно ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР, когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. Началникът на СГКК издава отказ за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на
недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за
материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени
доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите -
предмет на проекта (чл. 70, ал. 4 от Наредбата). Аналогичен е и текстът на чл.
72 от Наредбата, който повелява, че отказ за отстраняване на непълнота или
грешката се издава, когато отстраняването ѝ е свързано със спор за
материално право или когато от събраните документи в административното
производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и
границите или очертанията на имотите - предмет на проекта.
Легалната
дефиниция на понятието "спор за материално право" се съдържа в
параграф 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г., според който текст
такъв е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта
местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на
собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани
писмени доказателства в административното производство. А съгласно ал. 3 на чл.
54 от ЗКИР „не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата
в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез
геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с
наредбата по чл. 31“.
В случая
от представените доказателства по делото не се обективира спор за материално
право, каквото е основното възражение на заинтересованата страна Г.. За да е
налице такъв спор е необходимо в проекта за изменение на КК границите на
имотите да не съответстват на правата на собственост на заинтересованите лица
според удостоверяващите ги актове съгласно пар. 1, т.
16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016г. В случая подобно несъответствие не е установено, респ.
документите за собственост не са в конкуренция с обект идентични части от поземлените
имоти. Напротив изрично вещото лице инж. А. заяви в съдебно заседание, че в
представения в СГКК проект за изменение няма застъпване на площи на
собственост, тъй като удостоверяващите собствеността актове индивидуализират
имотите по КП от 1973г., който е бил действащ към момента на изготвяне на
нотариалните актове за собственост.
Затова
по обективния критерий на разпоредбата не е формиран спор за материално право
като отрицателна предпоставка по чл.54, ал. 2 ЗКИР да се удовлетвори искането за
изменение на кадастъра.
Спорът в
конкретния случай се свежда до това, разликите между границите по КК и
представените по проекта за изменение
попадат ли в рамките на допустимите стойности по Наредба № РД-02-20-5/2016г. Видно от обяснителната записка от м.октомври
2017г. на стр. 1 като основание за исканата поправка е посочен чл. 54 от
Наредба №РД-02-20-5/2016г., според който всички настъпили изменения в периода
от предаването на данните по чл. 52, ал. 1 до обнародване на заповедта за
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри в "Държавен
вестник" се отразяват от АГКК въз основа на проект за изменение, изработен
от АГКК, като мястото на тази разпоредба е в глава шеста, която разглежда създаването на КК
и КР за неурбанизирани територии по реда на § 33 ПЗРЗИДЗКИР, а не на
урбанизирани територии, каквито безспорно са процесните имоти. А на стр. 2 от
същата записка в анализа на получените резултати е направен извод, че
отклоненията между заснетите на място граници на КК не са в рамките на допустимите
стойности съгласно чл. 18, ал.4, т.1а от Наредба №РД-02-20-5/2016г. отнасящ се
за урбанизирани територии, което е в противоречие с описаното основание, поради
което исканото изменение не съответства на материалния закон. Това води до
невъзможност както за административния орган, така и за съда да установят
юридическите факти, относими към спора, с оглед на което да се приложи правилно
материалния закон.
С оглед
на изложеното оспореният отказ се явява законосъобразен, като постановен от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, както и
на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му. В този
смисъл оспорването е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Предвид
изхода на спора искането на заинтересованата страна Р.Г. за разноски по делото
е основателно и следва да бъде уважено. Жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати разноски съобразно представения списък в размер на 842лв.
Водим от
горното, Варненският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.М.М., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 18-162-04.01.2019г.
на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със
заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, състоящо се в промяна на обща
граница между поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2256,
10135.2252.2255, 10135.2552.2253 и 10135.2552.2252 с искане за коректно
отразяване на границите на ПИ 3060-Б в жк. „Изгрев“ съгласно извършени преки
геодезически измервания на място и проект за изменение изработен от
правоспособно лице по ЗКИР.
ОСЪЖДА П.М.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на Р.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от
842лв./осемстотин четиридесет и два/, представляваща разноски по делото, на
основание чл.143 ал.1 от АПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Административен съдия: