№ 22
гр. Силистра, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500455 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, срещу
Разпореждане № 532 от 29.10.2021г., постановено по ч. гр. д. № 546/2021г. по описа на
Районен съд - Тутракан, с което е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Р. АС. АРС., ЕГН **********, за сумата 1133,62лв.
представляващи 700лв. главница, 44.45лв. договорна лихва за периода от 24.03.2020г. до
21.07.2020г.; 109.55 лв. договорна неустойка за периода 24.03.2020г. до 21.07.2020г.;
104.62лв. законна лихва за забава за периода 08.09.2020г. до 01.10.2021г. и еднократна
неустойка за забава в размер на 175лв. начислена на 01.11.2020г.
Жалбоподателят не е доволен от разпореждането намирайки го за неправилно,
необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния
закон. Моли въззивния съд да го отмени, и да разпореди издаване на заповед за изпълнение
в негова полза срещу длъжника за претендираните суми, алтернативно съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение само за претендираните главница, възнаградителна лихва
и деловодни разноски.
За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че договорът
имащ характер на потребителски съдържа неравноправна клауза водеща до нищожност
поради противоречие със закона и добрите нрави. По конкретно, като такава е посочено
задължението на кредитополучателя в тридневен срок да представи обезпечение във вид на
банкова гаранция или поръчител отговарящ на строго специфични изисквания, което
задължение съобразно определения срок е вероятно невъзможно за изпълнение.
Неизпълнението пък съобразно договора влече неустойка в размер близък до половината от
договорената главница – предмет на кредита. Другият довод на първоинстанционният съд
мотивирал го да отхвърли искането е претендираната в по – висок размер законна лихва за
забава от 106.62лв., която пресметната с лихвен калкулатор за посочените период и
главница е в друг – по нисък размер.
Жалбоподателят не споделя аргументите на заповедния съд и изтъква следното в
подкрепа на жалбата си:
Изтъква се обстоятелството, че съгласно приетия от страните по договора
погасителен план в първите две погасителни вноски не е включена никаква част от
дължимата главница. Пространно в жалбата се коментира правната същност на неустойката
1
и нейните функции, като се сочи, че конкретната такава е уговорена не, като част от
предоставения заем, а като мярка срещу конкретно неизпълнено задължение за обезпечение.
Коментира се още и тезата, че след, като неустойката е индивидуално уговорена между
заемодателя и заемополучателя тя не е неравноправна тъй, като е функция на автономно
проявена воля от страна на съконтрагентите. Сочи се законово регламентираната
възможност кредитополучателя да се откаже от договора, от която последния не се е
възползвал извършвайки частични погашения. В подкрепа на тезаг.та си жалбоподателят
сочи съдебна практика – решение на РС – Раднево от 2018г., в мотивите на което се
коментира правната същност на договорната неустойка.
ОС не споделя тезата на жалбоподателя, а изцяло подкрепя мотивите на заповедния съд
обективирани в атакуваното разпореждане и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК. В
допълнение следва да се коментира, че част от изложените в подкрепа на частната жалба
аргументи не кореспондират с тези мотивирали районния съдя да постанови обжалваното
разпореждане. Съдът е отхвалил заявлението порадзи констатирана неравноправна
договорна клауза приложението, на която при изчисляване на претендираната сума е довело
до нищожност на цялото договорно правоотношение, като в тази връзка не е спазен
договорения между страните погасителен план касателно цялото претендирано вземане.
Другият аргумент на заповедния съд е констатираната разлика в претендираната и
действително дължимата съобразно размера на главницата и конкретния период законна
лихва за забава.. Тези аргументи на заповедния съд не са коментирани в жалбата, а
жалбоподателя е развил пространно други – за индивидуалния характер на договора
обвързващ страните изключващ неравноправността и за правната същност на неустойката.
Характерът на заповедното производство не дава възможност на заповедния съд да
преизчислява претендираните суми и да присъжда само част от претендираното вземане,
което обуславя неоснователността на алтернативното искане в жалбата.
При тези правни съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 532 от 29.10.2021г., постановено по ч. гр. д. №
546/2021г. по описа на Районен съд - Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2