Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе,17.11.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Русе
III-ти касационен състав, в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от съдия Върбанова касационно
административнонаказателно дело № 310
по описа за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област против решение № 428/21.06.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 2369/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено наказателно постановление (НП) № 23-2200630/29.11.2022 г., издадено от
ИД директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Софийска област, с което на „Мега
Ел“ ЕООД, гр. София, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл.
414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател претендира
отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - „Мега Ел“ ЕООД,
чрез пълномощник адвокат В. Великова, в депозиран по делото отговор, оспорва
основателността на жалбата. Претендират се направените по делото разноски по
представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена
е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен
съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че „Мега
Ел“ ЕООД наела на втори трудов договор част от работниците на „Ел“ ЕООД, за
работа по два часа на ден, с оглед изпълнение на обекти на територията на гр.
Русе. Един от тези работници, наети по втори трудов договор, бил И.В.И. Нито един от тях
не е полагал труд на обекти на „Мега Ел“ЕООД, а всички са полагали труд по
основния си трудов договор с „Ел“ ЕООД. Въпреки това, заплатата за тези два
часа им се начислявала, но не се изплащала, поради липса на положен труд. На
28.01.2023 г., И.И. претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовите си
задължения по основния трудов договор и излязъл в платен отпуск по болест за
период около шест месеца. При извършване на справка се установил текущия му
договор с „Мега Ел“ ЕООД и към него били предявени претенции от НОИ за връщане
на полученото обезщетение. По този повод И.И. подал сигнал до ИА ГИТ – София.
Извършена била проверка от главен инспектор в Д ИТ – София, който констатирал,
че заплатата на И.И. е начислявана, но не е изплащана. Независимо от
констатациите, че И.И. не е полагал труд, контролният орган издава срещу „Мега
Ел“ ЕООД АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, тъй като не
е изплатило трудовото възнаграждение на лицето за извършена от него работа за м.
октомври 2021 г. Въз основа на съставения АУАН, директорът на Д ИТ – София
издал оспорваното НП, с което за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, наложил на
дружеството административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.
414, ал. 1 от КТ.
Въз основа на така установените релевантни
факти, РРС е приел, в решението, предмет на касационната проверка, че НП е незаконосъобразно
и необосновано, тъй като в хода на административнонаказателното производство в
съставения АУАН, при описване на съставомерните признаци на нарушението,
актосъставителят е заменил задължителната предпоставка по чл. 128, т. 2 от КТ –
да е положен труд, за да се дължи заплащане на трудово възнаграждение - с
обстоятелството, че работодателят дължи заплащане на начислени трудови
възнаграждения. Приел е също, че при издаване на НП, АНО не е взел предвид
съставомерните признаци предвидени от законодателя.
Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд.
След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и
в тяхната съвкупност, както и относимите към тях правни норми, съдът е направил
законосъобразни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че при съставянето на
акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон.
Изрично следва
да се посочи, че необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.
348 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, поради което изложените възражения в
жалбата в тази връзка са неотносими за законосъобразността на обжалваното
съдебно решение.
По делото не се спори, че дружеството - ответник
по касация е имало сключен допълнителен трудов договор с И.И. от 18.10.2021 г.,
за работа с продължителност на работния ден - два часа. Основният трудов
договор на работника е с „Ел“ ЕООД, за който му е изплащано възнаграждение.
Извършваната от него работа е осъществявана на обекти на територията на гр.
Русе. Претърпяната от И. И. трудова злополука
на 28.01.2022 г. е по време на изпълнение на задълженията му по основния трудов
договор с „Ел“ ЕООД.
Спорен остава въпросът полагал ли е труд И. И. в „Мега ЕЛ“ ЕООД, а
от там и има ли извършена от него работа за този работодател, за която му се
дължи възнаграждение.
Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ, за
нарушение на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
ответника по касация, съдържа задължение
за
работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
в установените срокове.
Трудовото
възнаграждение предсталвява насрещната престация от работодателя срещу
престиране на работна сила, то е еквивалент на работната сила. Трудовото
възнаграждение е възнаграждение за труд, то е облага срещу престираната работна
сила. Основание за заплащането му е изпълнението на работа по труд. Този
принцип е прокламиран и в чл. 48, ал.5 от Конституцията: „Работниците и служителите имат право на здравословни и
безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане,
съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и
по ред, определени със закон.“.
По първоинстанционното дело е представен
Доклад от С.Д. – технически ръководител строителство на обект в гр. Русе, който
се изпълнява от „Мега Ел“ ЕООД до управителя на дружеството, съгласно който Ив.
Иванов не се е явявал на работа, не е извършвал труд на обекта на дружеството,
не е представял болнични листи или молби за отпуск, както и че лицето не е
преминало първоначален инструктаж „поради липса на явяване“ и продължава да не
се явява на работа. Приложено е и извлечение от Книга за ежедневен инструктаж
на „Мега Ел“ ЕООД, от която се установява, че на лицето И.И. не е провеждан
ежедневен инструктаж след сключване на трудовия договор с дружеството.
Представен е и присъствен списък на работниците и служителите на „Мега Ел“ ЕООД
за м. октомври, от който се установи, че И.И. има нула отработени дни за м.
октомври. В съдебно заседание от 22.02.2023 г., работникът И., в качеството на
свидетел, е заявил: „На работа ме изпращаше фирма „Ел““. В съдебно заседание от
17.03.2023 г., същото лице е заявило: „Никой от фирма „Мега Ел“ не ме е
инструктирал …..Инструктират ме във фирма „Ел“. Свидетелят Б.Н. също заявява,
че И.И. не е работил на обекти на „Мега Ел“ ЕООД, не е минавал инструктажи и не
фигурира в присъствените форми. Така се установява, че И.И. реално не е
престирал работна сила в полза на „Мега Ел“ ЕООД, следователно не е налице
извършена от него работа за този работодател, поради което не му се дължи
трудово възнаграждение.
Предвид горния анализ, настоящият касационен
състав намира, че доказателствената съвкупност по делото не доказва извършване
на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, за което е санкционирано дружеството –
работодател. В случая АНО е следвало да извърши задълбочена проверка на всички
факти и обстоятелства и след това да издаде оспореното НП. След като АНО не е
установил по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Мега Ел“ ЕООД, то
издаденото от него НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
По изложените съображения следва да се приеме, че като
е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по
касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 428/21.06.2023
г., постановено по а.н.д. № 2369/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-2200630/29.11.2022 г.,
издадено от ИД директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Софийска област, с
което на „Мега Ел“ ЕООД, гр. София, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекзция по труда“ да заплати на „Мега Ел“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Казичене, община Столична,
област София – град, ул. „Серафим Стоев“ № 8, представлявано от управителя С.С.С.,
направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.